О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
260126
гр. Шумен, 23.02.2012 г.
Шуменски окръжен съд, търговско отделение в открито заседание на дванадесе- ти февруари две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Константин Моллов Членове: Зара Иванова
Соня Стефанова
при секретар Галина Георгиева, като разгледа докладваното от председателя Констан- тин Моллов в. ч. т. д. № 507 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе пред- вид следното:
Производството е по реда на чл. 423 от ГПК.
А.Д.А., ЕГН **********, с адрес *** на 17.11.2020 г. е подала във РС – Ш. възра- жение, че е била лишена от възможността да оспори вземането на „Профи кредит Бъл- гария“ ЕООД, поради това, че не й е била надлежно връчена и не е узнала своевре- менно за заповедта за изпълнение. В допълнително депозирана на 03.02.2021 г. молба, твърди, че в края на 2014 г. и началото на 2015 г. не е живеела в жилището, намиращо се на адрес в гр. Ш...., където е била с регистринран постоянен и настоящ адрес, тъй като жилището е било продадено. След като е напуснала жилището е проверявала за получена кореспонденция, но никой от съ- седите й не и е казал, че е търсена от призовкар и че е имало залепено съобщение на вратата. След напускането на жилището, А.Д.А. е живяла на квартира, но собственикът е отказал да даде изискуемото по чл.92, ал.3 от ЗГР писмено съгласие за адресната й регистрация, поради което не е могла да промени постоянния и настоящия си адрес. С оглед на това А.Д.А. счита, че не е успяла да узнае своевременно за връчването на заповедта за изпълнение. Налице според нея са особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 423, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК. Моли съда да уважи възражението й по чл.423 от ГПК и да спре изпълнението по обра- зуваното изпълнително дело.
Ответната страна по възражението „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК .... чрез пълномощника си юрисконсулт Р.И.И. депозира молба, с която изразява становище, че не са налице изрично посочените в чл.423, ал.1 от ГПК предпоставки за подаване на възражение по предвидения в разпоредбата ред. Моли съ- да да остави без уважение подаденото от А.Д.А. възражение.
След като съобрази твърденията на страните, развитите от тях доводи и след ка- то прецени събраните в хода на производството доказателства в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:
Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано от „Профи кредит България” ЕООД е образувано ч.г.д. № 3177/2014 г. по описа на РС – Ш. и е издадена Заповед № 1814 за изпълнение на парично задълже- ние по чл. 410 от ГПК от 19.12.2014 г. Със заповедта е разпоредено длъжниците Д.И.И. и А.Д.А. да заплатят солидарно на заявителя су- мата от 880.54 лв. – главница, 11.46 лв. – лихва за забава за периода от 07.07.2014 г. до 04.11.2014 г., и 154.66 лв. – неустойка за забава и законната лихва от подаване на зая- влението – 18.12.2014 г., както и сумите от 25.00 лв. – държавна такса и 303.27 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Вземането произтича от задължение по договор за потребителски кредит № ********** от 17.02.2014 г. С договора А.Д.А., в качеството си на съдлъжник се е задължила да отговаря за задължението на Д.И.И..
Видно от книжата по делото, връчването на заповедта за изпълнение на длъжни- ка е станало чрез залепване на уведомление (12.01.2015 г.) на посочения от кредитора адрес в гр. Ш...., който, видно от справката за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. съвпада с постоянния и настоящ адрес. В съобщението за връчване на заповедта (л.9), връчителят е отбелязал, че „Лицето е напуснало посочения адрес, жилището има нови собственици от около две години…“.
С Определение № 794 от 16.03.2015 г., ШРС е обезсилил по отношение на длъж- ника Д.И.И. издадената Заповед № 1814 за изпълнение на парично за- дължение по чл. 410 от ГПК от 19.12.2014 г. На същата дата, въз основа на заповедта е е издаден изпълнителен лист № 695 от който е видно, че А.Д.А. е осъдена за заплати на „Профи кредит България” ЕООД сумите посочени в заповедта за изпълнение. Въз основа на него е образувано изп. д. № 2020 ********** по описа на ЧСИ Д.З., рег. № 876 на КЧСИ. На А.Д.А. е връчено уведомление на 17.11.2020 г., с което е уведомена за наложен запор върху банковите й сметки.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните изво- ди:
Депозираното възражение е допустимо, тъй като същото е подадено от заинтере- совано лице, имащо правен интерес от неговото предявяване. Съдът приема, че възра- жението е подадено в установения от закона срок, визиран в чл.423, ал.1, т.1 от ГПК. От събраните в хода на процеса доказателства се установява, че А.Д. А. узнава за наличието на издадената срещу нея заповед от връченото й на 17.11.2020 г. уведомление на ЧСИ. По делото не са налице други доказателства, от които да се установи, че тя е узнала за заповедта преди 17.11.2020 г. Т. е. най–ранната възможна датата на която длъжникът е могъл да узнае за заповедта за изпълнение е 17.11.2020 г., а възражението е депозирано в РС- Шумен на същата дата.
Предвид установената фактическа обстановка, съдът в настоящия си състав, на- мира, че възражението по чл.423, ал.1 от ГПК, подадено от „Профи кредит България” ЕООД се явява основателно. От събраните в хода на процеса доказателства се установя- ва, че тя не е могла да узнае своевременно за връчването на заповедта поради особени непредвидени обстоятелства, а именно продажбата на жилището в което е живяла и на което е адресно регистрирана две години преди залепване на уведомлението. Налице е хипотезата визирана в чл.423, ал.1, т.3 от ГПК и възражението следва да бъде прието, като бъде постановено спирането на Заповед № 1814 за изпълнение на парично задъл- жение по чл. 410 от ГПК от 19.12.2014 г., издадена по ч.г.д. № 3177/2014 г. по описа на Шуменския районен съд.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Приема възражението на А.Д.А., ЕГН **********, с адрес *** срещу Заповед № 1814 за из- пълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 19.12.2014 г. по описа на Шу- менския районен съд.
Спира на основание чл.423, ал.3, изр.2 от ГПК изпълнението на Заповед № 1814 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 19.12.2014 г.по описа на Шуменския районен съд.
Връща делото на Шуменския районен съд за
изпращане на указание до заяви- теля по реда на чл.415, ал.1 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.