№ 689
гр. ............, 06.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110149419 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид, следното:
Предявен е от „.................“ против И. Д. М. осъдителен иск с правно основание чл. 500,
ал. 1, т. 1 КЗ за заплащане на сумата от 4 270 лева, представляваща регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение, от която 2 500 лева за претърпени неимуществени
вреди и 1 770 лева за претърпени имуществени вреди вследствие на пътно-транспортно
произшествие, реализирано на 11.07.2015 г. в град ............ на кръстовището на .............. и
.................. по вина на И. М., като водач на лек автомобил „..............“ с рег. № ................,
управлявал МПС под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 04.09.2023 г. до изплащане на вземането.
Ищецът ............... твърди, че на 11.07.2015 г. около 00:40 часа ответникът И. Д. М.
управлявал лек автомобил „..............“ с рег. № ................ по .............. с посока на движение от
бул. .................. към площад ............... Посочва се, че по същото време на кръстовището на
.............. и .................. на червен сигнал на светофарната уредба в спряло състояние
изчаквали: лек автомобил „............“ с рег. № ............, управляван от Е.А. Д. и разположен в
средната лента на пътното платно по посоката на движение и лек автомобил „.................“ с
рег. № ..............., управляван от С.К.Н., разположен в крайна лява лента на пътното платно
по посока на движението. Излага се, че поради движение с превишена скорост от 138
км./час и вследствие от употребата на алкохол, ответникът И. Д., като водач на МПС
„..............“ с рег. № ................ не възприел спрелите на светофара автомобил, не предприел
спиране, въпреки червения сигнал и с предната част на автомобила реализирал сблъсък с
лек автомобил „.................“ – в неговата задна дясна зона. В исковата молба се сочи, че
вследствие от удара МПС „.................“ с рег. № ............... отскача напред и в условията на
ротация около масовия си център изминава около 29 метра. За ПТ е съставен Констативен
протокол № К-571/11.07.2015 г. по описа на ОПП при СДВР, в който като виновен за
настъпването му е отразен именно ответникът. В резултат от настъпилото пътно-
транспортно произшествие пострадал водачът на този лек автомобил - лицето С.К.Н..
1
Непосредствено след инцидента на същото е оказана медицинска помощ в УМБАЛ „Н. И.
Пирогов“ ЕАД, като след извършените прегледи и направени изследвания били
констатирани конкретни травматични увреждания, а именно: контузия на гръдния кош
вдясно със счупване на 9-то дясно ребро, леко травматично разклащане на първи горен
десен зъб, контузии с кръвонасядания на двете бедра и на дясна подбедрица, кръвонасядане
и охлузване на лява лакътна ямка. Посочва се, че също, че пострадалият изпитвал болки в
областта на травмите, битови неудобства, невъзможност да полага труд и да се грижи за
семейството си. Излага се, че във връзка с лечението си Н. направил разходи за медицински
прегледи, дентални снимки и метало-керамичен мост. Застрахователно акционерно
дружество ОЗК – Застраховане поддържа, че към датата на процесното ПТП гражданската
отговорност на виновния водач – ответника И. М. била застрахована при него по силата на
застраховка Гражданска отговорност, обективирана в полица № BG/23/114002023913 за
периода 17.08.2014 г. – 17.08.2015 г. Посочва се, че с влязла в сила Присъда № 10424 от
30.11.2016 г. по НОХД № 13073/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 116-ти състав,
И. Д. М. бил признат за виновен в това, че на 11.07.2015 г. около 00:40 часа в град ............,
при управление на МПС „..............“ с рег. № ................ по .............. с посока на движение от
бул. „.............“ към площад .............. в района ва кръстовището, образувано с ..................
нарушил правилата за движение по пътищата, предвидени в чл. 5, ал. 3, т. 1, чл. 21, ал. 1, чл.
6, ал. 1, предл. 2, чл. 12, ал. 1 ЗДвП и чл. 31, ал. 7, т. 1 ППЗДвП, като при движение със
скорост от порядъка на 138 км./ч. не възприел и не реагирал своевременно със спиране на
забранителен червен сигнал на светофарната уредба при обективна възможност за това и
реализирал ПТП с попътно движещите се и изчакващи на забранителен сигнал на светофара
МПС „.................“ с рег. № ............... и МПС „............“ с рег. № ............ и по непредпазливост
причинил следна телесна повреда на пътника в лек автомобил „............“, като деянието е
извършено в пияно състояние - с концентрация на алкохол в кръвта 1,87 промила,
установена по надлежен ред – престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, вр. ал. 1, б. „б“, вр. чл.
342, ал. 1 НК. С Решение № 292/28.02.2018 г. по ВНОХД № 5535/2017 г. по описа на
Софийски градски съд, III състав присъдената е изменена единствено в частта относно
дължимото се на пострадалата обезщетение за неимуществени вреди и е потвърдена в
останалата част. В исковата молба се излагат твърдения, че във връзка с уврежданията,
претърпени вследствие от процесното ПТП по уведомление на пострадалия С. Н., пред
............... и въз основа на сключено споразумение от 24.06.2020 г., ищцовото дружество, в
качеството си на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния
водач – ответника М., поело задължение за изплащане на сумата от 4 270 лева –
обезщетение за претърпените от лицето неимуществени (в размер от 2 500 лева) и
имуществени вреди (в размер от 1 770 лева, съгласно представени фактури за извършени
разходи). Поддържа се, че сумата е заплатена на увреденото лице на 11.08.2020 г. чрез
превод по банкова сметка. Ищецът посочва, че след така осъщественото плащане в негова
ползва е възникнало вземане срещу ответника за заплатеното обезщетение, доколкото при
настъпване на ПТП И. М. е управлявал МПС след употреба на алкохол и с концентрация на
алкохол в кръвта 1,87 промила, а с това и над допустимата от закона норма. С покана,
2
получена лично от длъжника на 21.07.2023 г. застрахователят отправил искане за
доброволно плащане на сумата, но такова не било извършено. Ето защо, ищецът предявява
процесният осъдителен иск с искане за присъждане на изплатеното от него на пострадалото
лице обезщетение в общ размер на сумата от 4 270 лева, ведно със законна лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 04.09.2023 г. до изплащане на вземането.
Претендира присъждане на разноски.
По разпореждане на съда от 24.10.2023 г. и на основание чл. 131, ал. 1 ГПК препис от
исковата молба и приложенията към нея са връчени лично на ответника И. Д. М. на
02.11.2023 г., като в законоустановения и указан му с разпореждането едномесечен срок,
същият не е депозирал писмен отговор.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявения осъдителен
иск с правно чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, както следва:
В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване:
настъпването на застрахователно събитие, за което ищецът носи риска по силата на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния за ПТП водач, който към
момента на реализиране на пътнотранспортното произшествие е управлявал МПС под
въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон
норма; причинени вследствие на деянието неимуществени и имуществени вреди на третото
за процеса лице – С.К.Н., като водач на лек автомобил „.................“ с рег. № ...............,
размерът на вредите, наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между деянието
и вредите, както и, че деянието е виновно и противоправно; в изпълнение на задължението
си ищецът да заплатил застрахователно обезщетение на пострадалото от ПТП лице в
претендирания размер.
Съобразно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага и на основание чл.
45, ал. 2 ЗЗД не подлежи на доказване.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
наличието на основание за изключване или намаляване на отговорността си, както и, че е
погасил претендираното вземане в случай, че твърди това, за които обстоятелства същият не
сочи доказателства.
По доказателствените искания:
Представените от ищеца писмени материали съдът намира за относими към правния
спор, предмет на делото и необходими за правилното му разрешаване, поради което следва
да бъдат приети като доказателства по делото.
С оглед разпределената между страните доказателствена тежест и относимостта им
към предмета на спора, следва да бъдат уважени исканията на ищеца за изискване на
заверен препис от материалите, съдържащи се в административно-наказателната преписка,
образувана във връзка с процесното ПТП от 11.07.2015 г., както и искането за събиране на
гласни доказателства чрез разпит на свидетеля С.К.Н. – при режим на призоваване – за
3
установяване на твърдените неимуществени вреди на соченото пострадало лице. По
отношение на разпита на втори свидетел за изясняване на обстоятелствата, при които е
настъпило ПТП искането следва да бъде оставено без уважение като ненеобходимо.
Съдът намира, че следва да отложи за първо съдебно заседание произнасянето си по
искането на ищеца за допускане изслушването на съдебно – автотехническа, съдебно-
медицинска и съдебносчетоводна експертиза по задачите, формулирани в исковата молба,
предвид липсата на подаден отговор на ответника и изрично оспорване на обстоятелствата,
към чието установяване са насочени тези доказателствени искания.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото съгласно мотивите на настоящото определение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.03.2024 г. от
10:55 часа, за която дата и час ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, на които ДА СЕ ВРЪЧИ
препис от настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото приложените към
исковата молба писмени материали.
ДА СЕ ИЗИСКА на основание чл. 186 ГПК от Столична дирекция на вътрешните
работи в двуседмичен срок от получаване на съобщението да представи заверен препис от
материалите от административно – наказателната преписка, образувана във връзка с ПТП от
11.05.2017 г., във връзка с което са съставени: Констативен протокол за ПТП № К-
571/11.07.2015 г. и АУАН № 876789/11.07.2015 г.
ДОПУСКА по искане на ищеца събиране на гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля С.К.Н., при режим на призоваване от адрес: град ............, ул. „............. I“ бл.
................, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за разпит на втория поискан
свидетел.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за призоваване на свидетеля в размер на сумата от 30 лева,
вносима от ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ свидетеля за откритото съдебно заседание.
ОТЛАГА за първото по делото открито съдебно заседание произнасянето си по
исканията на ищеца за допускане изслушването на съдебно-автотехническа, съдебно-
медицинска и съдебносчетоводна експертиза по въпросите, формулирани от ищеца в
исковата молба.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекто –
доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ, като
4
ги ПРИКАНВА към доброволното му уреждане. При постигане на спогодба дължимата
държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждане на
медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да с връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по
делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си
адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване;
същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5