Решение по дело №5368/2019 на Софийски градски съд

                                                 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                              гр. София, 04.07.2019 г. 

 

                                         В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Г въззивен състав в публично съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди и деветнадесета година в състав: 

 

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т. Орешарова

                                                                                        ЧЛЕНОВЕ:Десислава Попколева

                                                                                                            Боряна Петрова

 

при участието на секретаря  Антоанета Петрова разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. дело №5368 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

 С решение №468111 от 10.08.2018год., СРС, 50-ти състав, постановено по гр.дело №19894/2016год.  е признал за установено по предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** срещу Т.Д.Д., че Т.Д.Д., с ЕГН ********** дължи на "Т.С." ЕАД с ЕИК ******** сумата от 249,92 лв.-цена на доставена от дружеството топлинна енергия и нейното дялово разпределение през периода от м.05.2013г. до м.04.2015г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр.София, ул.“********, гараж № 6, със законна лихва за периода от 14.12.2015 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 13,61 лв. за периода от 30.6.2013 г. до 04.12.2015 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 77795 по описа за 2015 г. на СРС. Осъден е Т.Д.Д. да заплати на „Т.С." ЕАД  сумата от 75 лв., разноски по ч.гр.дело №77795/2015 г. на СРС, от които 25 лева за държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение, както и 875 лева - разноски за първоинстанционното производство, от които:75 лева-държавна такса, 600 лева за депозит за вещи лица, 200 лева за юрисконсулт. С определение  от 13.12.2018год. е изменено решението в частта за разноските, като в полза на "Т.С." ЕАД са присъдени 100лв.-разноски за юрисконсултско възнаграждение вместо първоначално посочените 200лв.

Срещу  така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Т.Д.Д., подадена чрез неговия пълномощник адв. Х., в която сочи, че решението е неправилно, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се отхвърлят предявените искове. Смята, че ищецът не е провел доказване за  доставеното количество ТЕ в претендирания размер именно за процесния имот-гараж №6, с адрес ул.“К********след като представените от третото лице помагач документи касаят апартамент №6, а ССЕ е дало заключение относно апартамент №9, като е посочен същия абонатен номер, а именно 340805, още повече, че процесния имот не би могъл да се ползва за битови нужди. Посочва също така, че неправилно е уважен искът за сума по  обща фактура от 31.07.2015год. и която е извън процесния период и чиито срок за плащане е 15.09.2015год. Посочва, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ответникът дължи и  стойността на услугата за дялово разпределение и кредитор по което не е ищецът. Претендира за присъждане на разноските по делото.В съдебно заседание пред въззивния съд, адв. Х. поддържа въззивната жалба и претендира за присъждане на разноски по дело, като представя списък на разноските по чл.80 ГПК.

Не е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“ЕАД и от третото лице помагач „Н.И.“.

       Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на въззивното производство и при така очертания от жалбите предмет, приема следното:

„Т.С.” ЕАД е депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК  с вх. №3089676/15.12.2015г. срещу  Т.Д.Д. за посочените суми и по което е образувано гр.д. №77795/2015г. по описа на СРС, 50-ти състав. Посочено е, че претендираното вземане е за стойността на доставена топлинна енергия за периода от месец  05.2013г. до месец 04.2015г. в размер на общо 249,92лв. и от която 222,80лв.- главница и цена на доставена ТЕ за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул.“Константин Иречек“№40-44, гараж №6, с аб. №340805 и сумата от 27,12лв.-за дялово разпределение за същия, както и 13,61лв.-законна лихва за забава за периода от 30.06.2013год. до 04.12.2015, както и законната лихва върху главницата за  периода 14.12.2015год.-датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане. След като срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение в законоустановения срок е постъпило възражение  от длъжника  и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК „Т.С.”ЕАД е предявила положителен установителен иск  за вземането по издадената заповед за изпълнение и е образувано гр.д. №19894/2016г. СРС, 50-ти състав.

В срока за отговор на исковата молба ответникът е оспорил исковете като  неоснователни, като смята, че между страните не са налице договорни отношения и не се установява претендираното вземане.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил предявените искове  като е приел за установено, че ответникът дължи  на „Т.С.“ЕАД  сумата от 249,92лева - главница, представляваща   стойността на доставена и неплатена топлинна енергия за периода м. 05.2013г. – м.04.2015 г. и за услугата дялово разпределение, както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното й заплащане и сумата от 13,61лв.- лихва за забава за периода от 30.06.2013год. до 04.12.2015год., след като е приел, че страните са в облигационни отношения, след като ответникът е  собственик на процесния  топлоснабден имот на посочения адрес и с аб.номер с оглед на приложения на негово име нот. актя в който е обективиран договор за дарение,  а от приетите СТЕ и ССЕ се установяват количеството и стойността на доставената топлинна енергия  в имота и които експертизите като компетентно изготвени са кредитирани изцяло.

       Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

       Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.  Настоящия състав на въззивния съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което същия дължи произнасяне на съществото на правния спор в рамките на заявените с въззивната жалба доводи, съобразно нормата на чл.269, изр.2 ГПК.

       Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК, с правно основание вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

          За да се уважи  предявеният иск, че ответникът дължи процесната сума, търсени от ищеца като стойност на доставена топлинна енергия, ищецът следва да установи главно и пълно, че ответникът е потребител на топлинна енергия, че в сградата, където е имотът на същия има монтиран топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на индивидуалните разпределители от ФДР и  изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия. 

        Независимо, че ответникът в отговора на исковата молба  е оспорил, че е  потребител  и има договорни отношения с ищеца за доставяне на ТЕ за процесния имот с оглед на приложения към исковата молба нотариален акт №63/05.07.2000год., в  който е обективиран договор за дарение, с който дарителите Т. и С. И. надаряват внука си Т. Д.Д. с недвижим имот- апартамент №9, с адрес София, ул.“********, както и с гараж №6 на същия адрес и сграда, с площ от 23.07 кв.м., с посочени съседи и съответните ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото се установява, че ответникът  е придобил собствеността върху процесния имот- в случая гараж №6 и след като няма спор, че сградата, в която се намира  същия  е топлофицирана и  ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетена от общия топломер и ответникът, като собственик върху  процесния имот, в същата сграда- етажна собственост има качеството на потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ и между страните е налице облигационно договорно правоотношение, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, утвърдени от ДКЕВР.

       Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребителите за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, одобрени от ДКЕВР. Притежаваното от ответника право на собственост върху топлоснабдения имот и установеното наличие на облигационно договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, е достатъчно основание за доказване на иска по основание.  Съдържанието на договора за покупко-продажба на топлинна енергия е уредено в представените публично известни Общи условия за продажба, които са съответно одобрени с Решение ОУ-026/11.05.2002 г. на ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005 г. на ДКЕВР, последващите такива от 2008 г.,  както и ОУ, одобрени с Решение №ОУ-02/03.02.2014год. и които са публикувани. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите, които не са съгласни с предвидените в ОУ разпоредби, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.

По делото е приета и не е оспорена от страните и която и настоящия състав на въззивния съд кредитира СТЕ и която е съобразила и доказателствата по делото, включително и тези приложени от третото лице помагач  талони за отчет на уредите за дялово разпределение от 15.05.2014год. и от 14.05.2015год., в които изрично е посочено, че се отнасят до гараж с абонат Д. Д. с адрес *** и аб.№340805 и с показания на водомер №********* с подпис за абоната и които не са оспорени и се установява стойността на ТЕ за имота –гараж №6 за  периода м.05.2013год. -04.2015год. за ТЕ за сградна инсталация и за БГВ, съобразно отчитането на водомера в обекта  и която възлиза на  общо 260,12лв. / 233лв. за ТЕ и 27,12лв. за дялово разпределение// със сумата за дялово разпределение за същия период и която е  й по-малка сума от претендираната по делото от общо 249,92лв. /в заповедното производство и функцианалното свързаното с него исково производство, след като е подадено възражение от длъжника/.

         Неоснователно се явява оплакването във въззивната жалба, че  не е доказана исковата претенция за доставената ТЕ за процесния обект-гараж№6, тъй като представените документи от третото лице помагач, извършвало услугата дялово разпределение били за апартамент №6, както и ССЕ се отнасяла до апартамент №9, независимо, че е посочен същия абонатен номер. В случая както документите с данни за реалния отчет на потребената топла вода в процесния обект-гараж №6 за процесния период с оглед на приложените по делото от третото лице помагач талони  за отчет на уредите за дялово разпределение от 15.05.2014год. и от 14.05.2015год. с подпис на потребител, съдържат изрично отбелязване, че се отнасят до гараж и с данни за снетия отчет но водомер за топла вода, така и СТЕ, която е определящата в случая  за стойността на ТЕ е посочила, че  е взела в предвид именно отчета в процесния обект-гараж №6. В тази връзка изрично и във въззивното производство вещото лице, изготвило СТЕ е посочило, че сумите, които са посочени за дължими се отнасят именно за ТЕ за гараж №6-за сградна инсталация и за БГВ, след като в гаража има водомер за топла вода с реално отчитане, както и изрично е посочено, че посочения абонатен номер се отнася само до обекта-гараж и е различен от този за апартамент №9, както и на апартамент №6, независимо, че адреса е изписан освен с улицата и за апартамент. Неоснователно е в тази връзка и възражението, че  за обекта е начислявана ТЕ за битови нужди след като няма твърдения по делото, а и доказателства гараж №6 да е ползват за търговски цели.

Неоснователно се явява и оплакването, че сумите за посочената фактура от 31.07.2015год. са такива извън процесния период, след като в случая стойността на ТЕ не се определя с оглед на приложените фактури по делото, а с оглед на  посочените прогнозни сметки за всеки месец и след извършения реален отчет за всеки един от процесните периоди и изготвените изравнителни сметки и които са взети в предвид и са посочени в СТЕ. Неоснователно е и оплакването, че не се дължат суми на ищеца за услугата „дялово разпределение“, която безспорно е извършена /по делото са събрани доказателства, че за топлоснабдения имот са съставени изравнителни сметки на база извършените от третото лице-помагач отчет на уредите, носещ подпис на потребител/  като сумата за извършената услуга се дължи от потребителя на топлофикационното дружество на основание чл. 36 от ОУ на договора за продажба на топлинна енергия и размерът на това вземане възлиза на 27,12лв., съгласно посоченото в ССЕ за посочения период.

   При тези съображения, поради съвпадане на приетите от двете инстанции изводи решението като правилно следва да бъде потвърдено.

   При този изход на делото не се дължат разноски на въззивника, но и на въззиваемата страна, която няма искане за присъждане на разноски.

            Воден от гореизложеното, Софийският градски съд

                                                             Р Е Ш И:

 

             ПОТВЪРЖДАВА решение №468111 от 10.08.2018год., на  СРС, 50-ти състав, постановено по гр.дело №19894/2016год.

            Решението е постановено при участието на “Н.и.“ООД, като трето лице-помагач на страната на ищеца.

            Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.