Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
гр. Русе, 22.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски
районен съд в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря
Борянка Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1215 по описа
за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 415 от ГПК от ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ
ЕАД против А.В.А. за установяване на дължими от него 136.88 лева по 6 броя
фактури за периода от 25.04.2018 год. до 25.09.2018 год., представляващи
неплатена цена за доставена и разпределена топлинна енергия, както и мораторна
лихва в размер на 3.27 лева. Претендира се и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение- 04.12.2018 год. до окончателно изплащане на
задължението, както и направените в заповедното и исковото производство
разноски.
Ищецът твърди, че ответникът е купувач на доставяна от него
топлинна
енергия в имот в гр. Р*, ул. К* № *, бл. *, вх. *, ет. * с абонатен № 13031120370. За периода от 25.04.2018 г. до 25.09.2018 г.
в този имот били доставили и на ответника била разпределена топлинна енергия на обща стойност 136.88 лева по 6 броя
фактури, която енергия не е заплатена. Ответниъта дължал и лихва за забава за периода от падежа на всяка фактура, който
е 45 дни след периода на доставка, до 03.12.2018 год. в размер на 3.27
лева.
Ищецът заявява, че за събиране на вземанията си подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК по
гражданско дело № 8122/2018 г. по описа на
РРС. Предвид
връчването на издадената заповед при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК за ищеца
е налице правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск.
Претендира разноски в заповедното и исковото производство.
Ответникът оспорва факта, че за периода
от 25.04.2018 год. до 25.09.2018 год. в имота му ищецът е доставил и на
ответника е разпределена топлинна енергия на обща стойност 136.88 лева.
Навежда, че исковата сума не се основава на и не се установява от надлежно
извършени отчети от индивидуални разпределители на топлинна енергия и от
водомер за битова гореща вода в процесния недвижим имот, съставени въз основа
на карнети за реално отчетени техни показания. Ответникът възразява, че не е
налице основание за претендираната от ищеца сума за топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация на сградата, в която се намира процесният недвижим
имот. Оспорва исковите претенции и по размер.
Съдът,
след като прецени събраните в процеса писмени
доказателства и гласни доказателствени средства, поотделно и в
съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че
ответникът е собственик на имот в гр. Р*, ул. К* № *, бл. *, вх. *, ет. *,
абонатен номер 13031120370.
От представените по делото фактура за топлинна енергия от 08.06.2018 год.,
дубликат на сметко- фактура № 4662999/08.06.2018 год., фактура за топлинна
енергия от 08.08.2018 год., дубликат на сметко- фактура № 4711368/08.08.2018
год., фактура за топлинна енергия от 08.10.2018 год., дубликат на сметко- фактура
№ 4760022/08.10.2018 год., решение № ОУ – 05 от 16.07.2012 год. на ДКЕВР, общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители от
системата на ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ ЕАД, извлечение от сметка по партида №
13-03-11-2-0370, изравнителна справка за отоплителен сезон 2017/2018 год.,
договор № 432 за доставка на топлоенергия за обект бл. **,
вх. В, Г, Д от 06.11.1998 год., договор
№ 149 от 23.09.2002 г. за топлинно счетоводство, протокол от 10.09.2002
год., договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сграда – етажна собственост от 10.10.2017 год.,
Приложение 2 към договор, списък на живущите в жилищна сграда 1 блок 86, вх. В
в кв. Здравец, заявление от А.В.А. вх. №
536 от 14.05.2018 год., се установява наличието на валидно правоотношение на
страните по настоящия спор.
Общите части в сграда - етажна собственост,
не може да се делят (чл. 38, ал. 3 от ЗС) и всеки собственик участва в ползите
и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Общата вещ се използва и
управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от
половината от вещта, като всеки съсобственик може да си служи с нея съобразно
нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си
служат с вещта според правата им. Аналогични норми се съдържат и в чл. 6, ал.
1, т. 1, 9 и 15 от Закона за управление на етажната собственост. След като е
взето решение от общото събрание с квалифицирано мнозинство от две трети от
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, по реда на чл. 133, ал. 2 ЗЕ за присъединяване към топлопреносната
мрежа, всеки съсобственик придобива правото да ползва постъпилата в сградата
топлинната енергия. Наред с това всички съсобственици следва да участват и в
разпределение на тежестите, свързани с общата вещ, като заплащат топлинната
енергия за отопление на общите части на сградата и отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия.
Според приетата по делото
съдебно- техническа експертиза процесният период включва пет неотоплителни
месеца от 2018 год., като исковата претенция е базирана на месеците май, юли и
септември, като според вещото лице следва да се начисли топлинна енергия по
реда на т. 5 от методиката за дялово разпределение, съгласно извършени отчети
на показанията на монтирания в имота на ответника един водомер за битова гореща
вода.
Имотът на ответника е
присъединен чрез сградна инсталация към топлопреносната мрежа на ТОПЛОФИКАЦИЯ
РУСЕ ЕАД под абонатен номер 13031120370. В сградата, в която се намира
процесният имот, е въведено дялово разпределение на топлинна енергия, което за
процесния период услугата „дялово разпределение на топлинна енергия за
отопление“ е осъществявано от ТОПЛОСНАБДЯВАНЕ АД- Шумен, съгласно договор № Д-
188/10.10.2017 год., подписан между ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ ЕАД и ТОПЛОСНАБДЯВАНЕ АД-
Шумен, а дяловото разпределение на топлинна енергия за битова гореща вода е
извършвано от ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ ЕАД. В имота на ответника има пет индивидуални
разпределителя на топлинна енергия- четири монтирани на радиаторите и един
водомер за битовата гореща вода. За процесния период не е начислявана топлинна енергия за
отопление на общи части на сградата, както и за отопление в имота, не е
начислена топлинна енергия за дял сградна инсталация. Дължат се суми за
изразходвана битова гореща вода е такси за услугата „дялово разпределение на
топлинна енергия за битова гореща вода“.
Според експерта, при спазване
правилата за дялово разпределение съобразно Закона за енергетиката, Наредбата
за топлоснабдяването и Методиката за дялово разпределение за процесния имот и
за исковия период следва да се разпредели 1,2136 MWh топлинна енергия на стойност 117.29
лева с ДДС, а с отчитане на таксите за услугата „Дялово разпределение на
топлинна енергия за битова гореща вода“ (3.24 лева с ДДС) и изравнителната сума за
отоплителен сезон 2017/2018 год. (16.34 лева с ДДС), изчислената от експерта
сума възлиза на 136.87 лева с ДДС.
Съдът, след преценка на доводите на страните и
събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от правна
страна следното:
Предявен е положителен
установителен иск, по който ищецът цели да установи, че ответникът му дължи
парични суми за доставена и разпределена топлинна енергия по 6 броя фактури за
периода от 25.04.2018 год. до 25.09.2018 год. и лихва за забава в размер на 3.27
лева, въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д. № 8122/2018 по описа на РРС, която е връчена на длъжника
при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Разгледан по същество, същият се явява
основателен.
При разглеждане на такъв иск, съобразно
дадените указания при разпределяне на доказателствената тежест, ищецът следва
да докаже, че спорното право е възникнало, а ответникът следва да доказва
фактите, които го погасяват, изключват или унищожават. Предвид изложеното,
съдът приема, че в конкретния случай ищецът следва да доказва своето вземане по
основание и размер, което е предмет на издадената заповед за изпълнение, а
ответникът- че е платил сумите.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 4
от ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени
договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и
асоциации на потребителите на топлинна енергия в сграда- етажна собственост.
Продавач на топлинна енергия в гр. Русе е ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ ЕАД, притежаващ
лицензия за пренос на топлинна енергия № Л- 030- 05/15.11.2000 год. на ДКЕВР,
видно от чл. 2 на Общите условия, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-05 от 16.07.2012
год. Купувач на топлоенергия може да бъде физическо лице, потребител на
топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право
на ползване на имот в топлоснабдена сграда. Продажбата на топлинна енергия
според чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията. В т. 1-6 от същата
разпоредба са регламентирани въпросите, които трябва да бъдат уредени от
подлежащите на приемане Общи условия, а именно: редът за измерване, отчитане, разпределение
и заплащане на топлинната енергия, отговорността при неизпълнение на
задълженията, редът и сроковете за предоставяне и получаване от потребителите
на индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия по начин,
удостоверяващ времето, от което тече срокът за възражение. Според чл. 150, ал.
2 от ЗЕ, който е специален, изрично писмено приемане на ОУ не е нужно.
Сградната инсталация в сграда -
етажна собственост, топли ограждащите стени на имотите и в резултат на
топлообмена топли всички имоти, включително и тези, чиито собственици са
пломбирали или демонтирали отоплителните тела в имотите си или са затворили
термостатните им вентили. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, е определена от закона като разлика между общото количество
топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за
гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на
топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142,
ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал.
3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем
на отделните имоти по проект.
Според чл. 34, ал. 2 от Общите
условия на ищцовото дружество разпределението на топлинна енергия между
купувачите в сграда- етажна собственост се извършва само от продавача, когато
купувачите не са определили лице по чл. 139а от ЗЕ. В този случай и на основание
ал. 4 на чл. 34 от ОУ, топлинната енергия се разпределя от продавача, който
може да възложи отчета на лице по чл. 139а от ЗЕ, както е в настоящия случай.
Според чл. 61, ал. 1 от Наредба
№ 16- 334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването дяловото разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда- етажна собственост се извършва
възмездно от топлопреносното предприятие или от доставчика на топлинна енергия-
самостоятелно, или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.
139а от ЗЕ и избрано от потребителите или от асоциацията от чл. 151, ал. 1 от
ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. В случая и
съобразно цитираната разпоредба, дяловото разпределение се извършва от ТОПЛОФИКАЦИЯ- РУСЕ ЕАД и ТОПЛОСНАБДЯВАНЕ АД- Шумен въз
основа на сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия и отчет на уреди за дялово разпределение между потребителите
в сграда- етажна собственост. Съгласно чл. 63, ал. 1 от същата наредба договорът
между топлопреносното предприятие или доставчика и лицето по чл. 139а от ЗЕ за
извършване на дялово разпределение на топлинна енергия се сключва при общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие или доставчика и одобрени от
ДКЕВР.
С разпоредбата на чл. 153, ал.
1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, която е присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение, са обявени за потребители на топлинна енергия и като такива са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Цитираната правна норма сочи, че с факта на придобиване на правото на
собственост, респ. на ограниченото вещно право на ползване върху топлофициран
недвижим имот, собственикът или ползвателят по силата на закона придобиват
качеството на потребители на топлинна енергия, поради което от момента на
придобиване на вещното право върху недвижимия имот се дължи заплащане на цената за доставена топлинна
енергия в него. Придобиването на вещното
право- на собственост или на ползване, е юридическият факт, от който за
собственика или ползвателя възниква задължението да заплаща цената на
доставената в имота топлинна енергия като ирелеватно се явява обстоятелството
дали през определен период от време фактически /реално/ същият е ползвал вещта
или не, както и дали невъзможността да се ползва вещта е по волята на титуляра
на вещното право на собственост или ползване или на други обективно
съществуващи факти. В разпоредбата на пар.1, т. 42 от ДР на ЗЕ /отм./ е дадена
легална дефиниция на понятието "Потребител на енергия или природен газ за
битови нужди". Цитираната правна норма сочи, че по смисъла на закона потребител
на енергия или газ за битови нужди е физическо лице- собственик или ползвател
на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за домакинството си. Тази правна норма само дефинира понятието потребител
на енергия за битови нужди. В правната норма не е въведена като кумулативна
предпоставка за възникване на задължението за заплащане на цената за
доставената топлоенергия в имота изискването фактически /реално/ да го ползваш
(Решение № 4/05.01.2016 год. по в.гр.д. № 884/2015 год. по описа на РОС).
На основание чл. 47, ал. 1 от
ОУ потребителите на топлинна енергия заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в срок от 15 число на месеца, следващ месеца на доставката до
14 число на следващия месец, т.е. до 45 дни след месеца на доставката.
Задълженията са ежемесечни и изравнителни. За месечните задължения продавачът
издава и изпраща фактури на купувачите, към които прилага информацията съгласно
Приложение 1 към ОУ. По делото са представени изготвени към момента, в който
съответното месечно задължение е станало изискуемо, сметкофактури за доставена
и разпределена топлоенергия. Не е оспорена датата на тяхното съставяне. Следва
да се спомене, че дори и да не бяха изпратени те, не отпада задължението за
плащане. Получаването и удостоверяването му имат значение само по отношение на
срока за възражение (чл. 150, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 49, ал. 1 от ОУ).
Съгласно чл. 52, ал. 2 от ОУ възраженията на купувача по размера на начислените
суми не го освобождават от заплащането им. В случай, че те са основателни,
начислените суми се преизчисляват, за което продавачът издава дебитно или
кредитно известие.
По
отношение на претендираните лихви за забава, съдът намира, че съгласно уредбата
в чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. От представените общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители, които се прилагат
към сключения договор, по който страна е
ответникът- чл. 47, ал. 1 се установява, че купувачите, които ползват топлинна
енергия за битови нужди, са длъжни да заплащат в срок до 45 дни след месеца на
доставката, задълженията си – ежемесечни и изравнителни. Т.е. денят за
изпълнение задължението на ответника за ползвана топлинна енергия за отопление,
за топла вода, за дялово разпределение на сградна инсталация и такса за
обслужване на измервателните уреди, е определен, и с неплащане на главницата в
горепосочения срок, той е изпаднал в забава от 15- то число на последващия
месец от този на консумацията. Посредством направени изчисления и на основание
чл. 162 от ГПК съдът установи, че мораторната лихва в размер 3.27 лева е
основателно претендирана.
Страните
претендират разноски. С оглед изхода от спора, ответникът следва да заплати
направените от ищеца разноски в заповедното производство в размер на 77.00
лева. Дължимите разноски в исковото производство са общо 525.00 лева за
юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение за особения представител на
ответника, депозит за изготвяне на експертиза, платена държавна такса, които
следва да се присъдят на ищеца или общо 602.00 лева.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на А.В.А. с
ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: *** че дължи на ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ ЕАД,
седалище и адрес на управление: гр.Р*, ТЕЦ Изток, представлявано от
изпълнителния директор С* Ж* Ж*, ЕИК *********, сумите 136.87 лева по 6 броя фактури за периода от 25.04.2018 год. до 25.09.2018
год., представляващи неплатена цена за доставена и разпределена топлинна енергия,
мораторна лихва в размер на 3.27 лева, законна лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 04.12.2018 год.
до окончателното й изплащане, което
вземане е материализирано в заповед за изпълнение № 4390/05.12.2018 год.,
издадена по ч.гр.д. № 8122/2018 год. по описа на РРС.
ОСЪЖДА А.В.А. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: *** да заплати на ТОПЛОФИКАЦИЯ
РУСЕ ЕАД, седалище и адрес на управление: гр.Р*, ТЕЦ Изток, представлявано от
изпълнителния директор С* Ж* Ж*, ЕИК ********* сумата 602.00
лева, представляваща разноски в заповедното и исковото производство.
Решението подлежи на обжалване
пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: