№ 47838
гр. София, 24.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20221110151917 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Първоинстанционният исков процес е приключил с постановяването на решение
№ *** от 28. 03. 2024 г. Във връзка с постановеното от съда решение е постъпило
искане на адв. Д. М., процесуален представител на ищцата, за изменение на решението
в частта за разноските. Според молителя, макар и първостепенният съд правилно да е
присъдил в негова полза адвокатско възнаграждение за безвъзмездна правна помощ в
първоинстанционното производство, той неправилно пропуснал да присъди и ДДС
върху това възнаграждение въпреки наличието на данни за регистрацията на адвоката
по ЗДДС. Обосновава, че дори и при предоставянето на безвъзмездна правна помощ
все пак следва да бъде присъден и ДДС върху адвокатското възнаграждение за нея,
като се позовава на съдебна практика. Иска от съда да измени решението в частта за
разноските, като осъди ответното дружество да му заплати още 180 лева,
представляващи ДДС върху адвокатското възнаграждение за безвъзмездна правна
помощ.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на искането от ответното
дружество *******, макар и препис от него да му е бил връчен редовно.
След като съобрази доводите на адвокат Д. М., Софийският районен съд
направи следните изводи.
Искането за изменение на решението в частта за разноските е направено
своевременно и от заинтересован участник в процеса, поради което е процесуално
допустимо. Разгледано по същество, според настоящия състав то е неоснователно.
Действително първоинстанционното производство е завършило с уважаването
на двата предявени иска, поради което е възникнало и задължение за ответното
дружество да заплати адвокатско възнаграждение в полза на адв. Д. М., оказал й
безвъзмездна правна помощ, в размер на 800 лева. Вярно е освен това, че по делото са
представени доказателства за регистрацията на адв. Д. М. по ЗДДС (л. 45).
Съдебната практика по въпроса дали в такъв случай следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение без ДДС или с включен ДДС съгласно пар. 2а от
Допълнителните разпоредби към Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения обаче е противоречива. Според едни съдебни състави следва да се
1
присъди адвокатско възнаграждение с включен ДДС (определение № 351 от 23.09.2020
г. на ВКС по ч. т. дело № 1485/2020 г., II т. о., и цитираните в него съдебни актове на
други състави на ВКС). Според други съдебни състави следва да се присъди
адвокатско възнаграждение без ДДС (определение № 917 от 10.05.2023 г. на ВКС по к.
ч. гр. дело № 1323/2023 г.).
Според настоящия съдебен състав ДДС съставлява косвен данък, с който се
облагат възмездните продажби на стоки и доставки на услуги и който участвува в
ценообразуването, като се понася от потребителя на крайната стока/услуга. Съгласно
текущото законодателство адвокатите могат при определени условия да се регистрират
по ЗДДС, при което с доставянето на съответната „услуга“ страната заплаща на
адвоката адвокатско възнаграждение с включен ДДС. Затова е оправдано и правилото
на пар. 2а от Допълнителните разпоредби към Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения ДДС да се счита неразделна част от заплатеното
адвокатско възнаграждение, и съответно при разрешаването на делото в полза на
страната съдът следва да й присъди всички сторени от нея разноски, в това число и
така заплатения ДДС. При предоставянето на правна помощ на основание чл. 38, ал. 2
от Закона за адвокатурата обаче „услугата“ е безвъзмездна. Тя няма цена, върху която
да бъде начислен ДДС. Не би могло и да се приеме, че „услугата“ се превръща
впоследствие във възмездна по силата на съдебния акт, с който насрещната страна е
осъдена да я заплати на адвоката. Съгласно чл. 25, ал. 2 ЗДДС данъчното събитие
възниква на датата, на която услугата е извършена. Последващи този момент действия
не могат да имат значение за възникване на данъчно задължение. Постановяването на
съдебен акт, с който насрещната страна е осъдена да заплати възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ, не съставлява облагаема стока или услуга по
смисъла на ЗДДС. Правоотношението, по което безплатната правна помощ е оказана, и
това, създадено със съдебния акт, са между различни страни и с различно съдържание.
По първото за адвоката, оказал правната помощ, не възниква право да получи
възнаграждение, а второто е между адвоката и насрещната страна, по което адвокатът
има само права, но не и задължения. Съдържанието на създаденото със съдебния акт
правоотношение се изчерпва със задължението на оказалия безплатната помощ
адвокат да бъде платена определена парична сума от насрещната страна. Съдът не е
нито данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 3 ЗДДС, което да издаде фактура и да
начисли ДДС по нея, нито е страна по правоотношението, възникнало от постановения
от него осъдителен акт. Затова той не може да начислява ДДС върху дължимото за
оказаната безплатна правна помощ адвокатско възнаграждение без това да е изрично
предвидено в закона. Нито ЗДДС обаче, нито Законът за адвокатурата въвеждат такава
изрична нормативна уредба, която да се отклонява от общите правила за облагане с
данък върху добавената стойност.
По изложените съображения съдът приема, че искането по чл. 248 ГПК е
неоснователно.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 248, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс на адвокат Д. М., процесуален представител на ищцата П. И., за
2
изменение на решение № ***, постановено на 28. 03. 2024 г. от Софийския районен
съд, III гражданско отделение, 150-и състав, по настоящото дело, в частта за
разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски
съд в двуседмичен срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от определението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3