№ 17330
гр. София, 27.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:И Г
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от И Г Гражданско дело № 20231110158940 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба подадена от “М” ЕАД /със старо име “С” АД, с
ЕИК ххх, чрез адв. И. Л., срещу Г. Р. З. с ЕГН **********.
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422, вр. чл.415 ГПК,
вр. чл.79, ал.1, за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 43,64 лв., по сключен договор за
продажба на изплащане от 19.11.2019г. с “А” с ЕИК ххх, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, до окончателното
изплащане на задължението. В подадената искова молба са изложени
подробни съображения по отношение на основателността на исковата
претенция. Отправя се и искане за заплащане на разноските по
производството.
Ответникът, редовно уведомен чрез работодател, в срока за отговор по
чл.131 ГПК, не е подал отговор на исковата молба.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема
за установено от фактическа и правна следното:
От събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. съдържащите се в
приложеното ч.гр.д.№16690/2022г., по описа на РС - В, се установява че
между ответника Г. Р. З. с ЕГН ********** и “А” с ЕИК ххх е налице сключен
договор за продажба на изплащане от 19.11.2019г., по силата на който
ответникът е получил посоченото мобилно устройство, като заплащането на
вземанията по същия договор било обезпечено от страна на ищеца “М” ЕАД
/със старо име “С” АД, с ЕИК ххх, по силата на сключен договор с “А” с ЕИК
1
ххх /с предходно наименование “М” ЕАД/ от 07.11.2014г., както и последващи
анекси към същия, удължаващи срока му на действие. Между ищецът по
настоящото производство и дружеството “Е” ЕООД с ЕИК ххх, бил сключен
договор от 15.11.2022г., по силата на който последното дружество встъпило в
задълженията на ищеца да гарантира заплащането на задълженията на
абонатите на “А”, като в чл.2 от същия договор е изрично уговорено, че
ищецът има правото да иска изпълнение при условията на солидарна
отговорност както от самите длъжници на “А”, така и от поемателя - “Е”
ЕООД с ЕИК ххх. Ищецът заплатил дължимата от ответника Г. Р. З. с ЕГН
**********, главница дължима от последния по силата на сключен договор за
продажба на изплащане от 19.11.2019г., за предоставеното му мобилно
устройство в размер на 43,64 лв., като подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение, по което било образувано
производството по ч.гр.д.№16690/2022г., по описа на РС - В. В хода на същото
срещу “Е” ЕООД с ЕИК ххх, както и срещу Г. Р. З. с ЕГН **********, при
условията на солидарна отговорност била издадена заповед по чл.410 ГПК,
включваща процесната сума. Ответникът Г. Р. З. подал в законоустановения
срок възражение срещу издадената заповед, докато същата влязла в законна
сила срещу другия солидарен длъжник - “Е” ЕООД с ЕИК ххх. В изпълнение
на указанията на заповедния съд, ищецът подал настоящата искова молба, на
основание на която е образувано производството по настоящото дело.
От гореизложените фактически изводи, на основание събраните по делото
доказателства, настоящият съдебен състав намира, че предявената
установителна искова претенция се явява основателна. Налице е валидно
облигационно правоотношение, по силата на което ответникът дължи
заплащането на процесната сума. Задължението на ответника е било
изпълнено от ищеца, на основание сключен договор за поръчителство с “А” от
07.11.2014г. Макар да е налице влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410
ГПК, срещу дружеството - “Е” ЕООД, встъпило в дълга на ищеца, последното
обстоятелство не се явява пречка да бъде призната дължимостта на
процесното вземане със сила на пресъдено нещо и по отношение на
ответника, още повече че по отношение на встъпилия в правата на
удовлетворения кредитор и ищец по настоящото производство изрично е била
уговорена солидарна отговорност за процесното вземане между ответника и
“Е” ЕООД.
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноските за държавна такси и за
адвокатско възнаграждение за исковото и за заповедното производство,
съобразно с представените доказателства за тяхното осъществяване, в общ
размер на 850 лв.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
2
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от “М” ЕАД /със старо име “С”
АД, с ЕИК ххх, чрез адв. И. Л., срещу Г. Р. З. с ЕГН **********, положителен
установителен иск, че Г. Р. З. с ЕГН **********, ДЪЛЖИ НА “М” ЕАД /със
старо име “С” АД, с ЕИК ххх, при условията на солидарна отговорност с “Е”
ЕООД с ЕИК ххх, сумата от 43,64 лв., по сключен договор за продажба на
изплащане от 19.11.2019г. с “А” с ЕИК ххх, която сума е заплатена от ищеца,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410
ГПК, до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Г. Р. З. с ЕГН **********, да
заплати на “М” ЕАД /със старо име “С” АД, с ЕИК ххх, разноските за
държавна такси и за адвокатско възнаграждение за исковото и за заповедното
производство, съобразно с представените доказателства за тяхното
осъществяване, в общ размер на 850 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3