РЕШЕНИЕ
№ 12852
гр. София, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:.......................
при участието на секретаря ...................
като разгледа докладваното от ....................... Гражданско дело №
20221110170980 по описа за 2022 година
пряк иск на увредено от деликт лице, спрямо което е отговорен застрахован
деликвент, за присъждане на обезщетение пряко от застрахователя на деликвента по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с правно
основание съответно чл. 386, ал. 1 от Кодекса за застраховането и чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите, разгледан по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на
същия кодекс.
1. ДОВОДИ, ВЪЗРАЖЕНИЯ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:
С исковата си молба „.......................... със седалище и адрес на управление в .....................,
представлявано от управителя ................. с адрес за призоваване и връчване на съобщения и
книжа в гр. ................... чрез пълномощницата адвокат В. И. З., твърди, че претърпял
имуществени вреди от пътнотранспортно произшествие. Същото било предизвикано от водач на
автомобил, застрахован от ответното З......................, представлявано от изпълнителния директор
......................, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Ищецът чрез пълномощника си уведомява ответното дружество за настъпило
застрахователно събитие: пътнотранспортно произшествие. Ищецът представил на застрахователя
необходимите документи. Застрахователят платил обезщетение в размер от 6 358.00 €.
Искането е ответното дружество да бъде осъдено да плати на ищеца следните суми:
10 000.00 лева застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за
повреди на автомобила;
1 883.34 лева обезщетение за забава върху тази сума за времето от 19. IІ. 2021 година до 28.
ХІІ. 2022 година включително;
1
3 496.00 лева застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за
извършени разноски;
658.41 лева обезщетение за забава върху тази сума за времето от 19. IІ. 2021 година до 28.
ХІІ. 2022 година включително;
законната лихва върху обезщетенията за имуществени вреди от датата на предявяването на
иска на 29. ХІІ. 2022 година до окончателното изплащане на сумата;
направените по делото разноски.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Твърди, че платената сума покрива
напълно претърпените от ищеца вреди. Произшествието не настъпило по начина, описан в исковата
молба. Водачът на застрахования от ответника автомобил също навлязъл в лентата за насрещно
движение. Част от повредите на застрахования автомобил настъпили по-рано, от друго събитие.
В открито съдебно заседание, проведено на 24. I. 2024 година съдът допуска увеличение на
иска от 10 000.00 лева на 16 300.00 лева главница и 1 186.30 лева обезщетение за забава – общо
3 069.64 лева.
2. ИЗСЛЕДВАЙКИ СЪБРАНИТЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И
В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ, СЪДЪТ ПРИЕ ЗА УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
1. Относно настъпването на произшествието:
На ........................... свидетелят Ф. З. Й. с ЕГН**********, живеещ в гр. ...............................
управлява товарен автомобил марка ..................... Водачът управлява моторното превозно средство
с несъобразена с пътните условия скорост и затова при достигане до блок ....................... загубва
управление върху превозното средство. То изменя треакторията си на движение и навлиза в лентата
за насрещно движение, където ................... управлява товарния автомобил ремаркето на ищеца.
Така водачът на товарен автомобил марка .............................. предизвиква сблъсък между
моторните превозни средства и причинява пътно-транспортно произшествие.
На същата дата в .................................. съставя за описаното пътно-транспортно представен
по делото протокол №............ При съставянето на протокола причинителят на вредата представя
талон за сключена застраховка “Гражданска отговорност” с ответното застрахователно дружество.
Съдът установява механизма на настъпване на произшествието както от писмените
доказателства, така и от заключението на вещото лице, изготвило съдебно-техническата
експертиза, и от събраните гласни доказателства. Показанията на разпитания по делото свидетелка
са непротиворечиви, логични и достоверни, поради което съдът им дава вяра. Същите съответстват
на описаното в протокола.
2. Относно административно-наказателното производство:
На 06. Х. 2020 година ......................... съставя акт за установяване на административно
нарушение за предизвиканото от водача на застрахования от ответника автомобил
пътнотранспортно произшествие в следствие нарушение на чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по
пътищата. В акта е посочено, че в следствие на произшествието са настъпили материални вреди.
Въз основа на акта на ........................ издава наказателно постановление
№................................ с което налага на водача на застрахования от ответника автомобил
административно наказание – глоба за извършено административно нарушение на чл. 20, ал. 2 от
2
Закона за движение по пътищата.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
представени по делото от ...................... с писмо, постъпило в съда на ................................... .
3. Относно претърпените от ищеца вреди и разходите за поправянето им :
На 15. Х. 2020 година ......................., издава фактура .......................... лева без данък върху
добавената стойност, представена по делото с исковата молба. Фактурата е издадена за
тежкотоварна пътна помощ. Ищецът е посочен като получател във фактурата. Според заключението
на вещото лице, изготвило-съдебно счетоводна експертиза, в последствие е издадена окончателна
фактура на стойност от 3 324.50 лева.
На 19. II. 2021 година ответното дружество изплаща на ищеца сумата от 6 358.34 €. За
плащането явства платежно нареждане, представено по делото с исковата молба.
4. Обстоятелства, установени от експертното заключение:
На 16. ХI. 2023 година от вещото лице инженер Й. Д. Й., живеещ в гр. ..........................,
представя в съда заключение на автотехническа експертиза. Видно от заключението, всички
увреждания по товарен автомобил марка ............................... отразени в описа на застрахователя, се
намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие. Стойността,
необходима за възстановяване на товарния автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към
датата на пътно-транспортното произшествие, възлиза на 31 430.53 лева. стойността на автомобила
към посочената дата е 28 738.00 лева. вещото лице заявява, че в случая е налице тотална щета при
средна пазарна стойност на поправката. След приспадане на запазените части застрахователното
обезщетение възлиза на 21 553.00 лева.
3. ВЪЗ ОСНОВА НА ПРИЕТИТЕ ЗА УСТАНОВЕНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО И
ВЪРХУ ЗАКОНА, СЪДЪТ ОТ ПРАВНА СТРАНА ПРИЕМА СЛЕДНОТО:
1. По иска за главницата:
Според чл. 386, ал. 1 от Кодекса за застраховането при настъпване на застрахователно
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да
надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност), освен когато това е предвидено в този
кодекс. Тълкувайки цитираната разпоредба, съдът стига до извода, че за да се уважи предявения
иск е необходимо наличието на следните предпоставки:
валидно сключен застрахователен договор към момента на застрахователното събитие;
настъпване на самото застрахователно събитие;
уведомяване на застрахователя за настъпването на събитието в срок;
установяване на размера на щетата, чието възстановяване се дължи.
Страните не спорят относно наличието на валидно застрахователно правоотношение, нито
за уведомяването на ответника. Същите обстоятелства се установяват и от представените писмени
доказателства. Спори се относно начина на настъпването на произшествието и размера на щетата,
т. е стойността на поправката на пътно транспортно средство. В тази връзка са двете възражения на
ответника.
Стойността на застрахования автомобил, както и стойността на дължимото обезщетение, е
определена в заключението на допуснатата по делото експертиза. Съдът кредитира експертното
заключение като подробно и мотивирано.
3
Вещото лице определя стойност на поправката на процесното превозно средство при
средни пазарни цени от 31 430.53 лева. от посочената сума следва да се извади сумата от 7 185.00
лева на запазените части. В случая стойността им следва да се приспадне, за да се избегне
неоснователното обогатяване на ищеца за сметка на ответника. Така дължимото застрахователно
обезщетение възлиза на 24 245.53 лева. от тази сума следва да се извади и сумата, платена
доброволно от ответника на ищеца - 6 358.34 €. Към датата на плащането - 19. II. 2021 година тази
сума е възлизала на 12 435.83. Така ответникът е останал задължен за сумата от 11 809.70 лева.
Що се отнася до вземането за извършените разноски за извозването на повредения товарен
автомобил, съдът намира, че следва да присъди сумата от счетоводното експертно заключение – 3
324.50 лева.
Водим от изложено, настоящият съдебен състав намира, че следва да уважи частично
предявените искове за сумите от съответно 11 809.70 лева и 3 324,50 лева, като за горниците до 1 6
300.00 лева и 3 496.00 лева следва ги отхвърли като неоснователни.
2. По иска за обезщетението за забава:
Съгласно чл. 390, ал. 1 от Кодекса за застраховането, предпоставка за изплащане от
застрахователя на обезщетение за тотална щета на моторно превозно средство, е представянето на
доказателства за прекратяване на регистрацията му. Т. е. изпълнението на административната
процедура обуславя плащането, а не установяването на задължението по съдебен ред. Плащането
от застрахователя може да бъде доброволно (без да е налице съдебно производство) или в
изпълнение на влязло в сила решение. И в двата случая, изпълнението/неизпълнението на
задължението за дерегистрация и представянето пред застрахователя на доказателства за това, има
значение за началния срок на забавата, но не и за основателността на претенцията за главницата
(застрахователно обезщетение). Поради това и поставянето в диспозитива на решението (в случай,
че е проведено съдебно производство) на условие за представяне на доказателства за прекратяване
на регистрацията, няма отношение към главницата. Ако доказателството е било представено в
предхождащ решението момент (преди или по време на съдебното производство), то би била
поставена началната дата на обезщетението за забава, съизмеримо със законната лихва. В случай,
че регистрацията на застрахования не е прекратена до приключване на съдебното производство
пред инстанциите по същество или не са представени доказателства за това, то и осъдителният
диспозитив в частта за обезщетението за забава (ако е поискано) би следвало да е съобразен с
факта. В такъв смисъл е и съдебната практика – Решение №44, постановено на 02. VI. 2015 година
от I отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд на Република България по
търговско дело №775 по описа на същия съд за 2014 година, с докладчик председателката
.........................
Водим от изложеното съдът намира, че хипотезата на тотална щета, какъвто е настоящият
случай, застрахователят дължи застрахователно обезщетение след представяне на удостоверение за
прекратяване на регистрация на моторното превозно средство по съображения, посочени по-горе.
От този момент застрахователят изпада в забава по аргумент от чл. 390, ал. 1 от Кодекса за
застраховането. В случая, по делото от страна на ищеца не са представени доказателства за
прекратяване на регистрацията на процесното моторно превозно средство, затова искането за
присъждане на законна лихва следва да се отхвърли.
4. ПО РАЗНОСКИТЕ:
4
Предявени са искове за общо 23 524.05 лева, уважени за общо 15 134.20 лева и отхвърлени
за общо 8 389.85 лева. И двете страни представят списъци за разноските по реда на чл. 80 от
Гражданския процесуален кодекс. Ищецът е направил разноски от общо 4 366.00 лева, от които
966.00 лева за държавна такса, 500.00 лева за възнаграждения на вещите лица и 2 900.00 лева за
адвокатско възнаграждение. По силата на първата алинея от чл. 78 от Гражданския процесуален
кодекс и съобразно с уважената част от иска, съдът следва да осъди насрещната страна да му
възстанови 2 808.87 лева от посочената сума.
Ответникът е направил разноски от общо 500.00 лева, от които 300.00 лева за
възнаграждение на вещо лице, 100.00 лева за призоваване на свидетел и 100.00 лева за
юрисконсултско възнаграждение, чийто размер се определя от съда по силата на чл. 78, ал. 8 от
Гражданския процесуален кодекс. По силата на третата алинея от чл. 78 от Гражданския
процесуален кодекс и съобразно с отхвърлената част от иска, съдът следва да осъди насрещната
страна да му възстанови 178.33 лева от посочената сума.
Съобразявайки изложеното, съдът
РЕШИ:
1. ОСЪЖДА З......................, представлявано от изпълнителния директор ......................, да
плати на „.......................... със седалище и адрес на управление в .....................,
представлявано от управителя .......................... с адрес за призоваване и връчване на
съобщения и книжа в гр. ................... чрез пълномощницата адвокат В. И. З. следните
суми:
11 809.70 лева застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за
повреди на автомобила и
3 324,50 лева застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за
извършени разноски,
като за горницата до:
16 300.00 лева застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за
повреди на автомобила и
3 496.00 лева застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за
извършени разноски, както и за
3 069.64 лева обезщетение за забава върху тази сума за времето от 19. IІ. 2021 година до 28.
ХІІ. 2022 година включително,
658.41 лева обезщетение за забава върху тази сума за времето от 19. IІ. 2021 година до 28.
ХІІ. 2022 година включително и
законната лихва върху обезщетенията за имуществени вреди от датата на предявяването на
иска на 29. ХІІ. 2022 година до окончателното изплащане на сумата
ОТХВЪРЛЯ иска.
2. ОСЪЖДА З......................, представлявано от изпълнителния директор ......................, да
плати на „.......................... със седалище и адрес на управление в .....................,
представлявано от управителя ....................., с адрес за призоваване и връчване на
съобщения и книжа в гр. .................... чрез пълномощницата адвокат В. И. З. разноски в
размер на 2 808.87 лева.
5
3. ОСЪЖДА „.......................... със седалище и адрес на управление в .....................,
представлявано от управителя ........................... с адрес за призоваване и връчване на
съобщения и книжа в гр. ........................ чрез пълномощницата адвокат В. И. З. да плати
на З......................, представлявано от изпълнителния директор ......................, разноски в
размер на 178.33 лева.
4. ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че решението подлежи на обжалване по реда на глава ХХ от
Гражданския процесуален кодекс, озаглавена “Въззивно обжалване”, пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на основание чл. 258 от същия кодекс.
5. Преписи от решението ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните.
6. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ по общия ред на ищеца по следния начин:
1. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ най-напред чрез пълномощницата адвокат В. И. З. по реда на
чл. 39, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс по следния начин:
Връчването ДА СЕ ИЗВЪРШИ на всяко място, където адвокатът се намира по служба по
реда на чл. 51, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс.
Ако се съберат данни, че пълномощницата не живее или не пребивава на адреса след справка
от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг
начин, събраните данни ДА СЕ УДОСТОВЕРЯТ с посочване на източника на тези данни в
разписката;
Ако пълномощницата не се открие на адреса, но и не се съберат данни, че не живее или не
пребивава там от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено
място или по друг начин, ДА СЕ ТЪРСИ на адреса в продължение на един месец най-малко
три пъти, с интервал от поне една седмица между всяко от посещенията, като най-малко едно
от посещенията е в неприсъствен ден.
Ако адвокатът не се открие или откаже да получи съобщението, разписката ДА СЕ
ПРИЛОЖИ по делото, а съобщаването ДА СЕ ИЗВЪРШИ на физическия адрес на ищеца.
2. Ако се наложи съобщаване на физическия адрес на ищеца, то ДА СЕ ИЗВЪРШИ по следния
начин:
ДА СЕ ПРИЛОЖИ удостоверение за актуално състояние на юридическото лице от
Търговския регистър.
Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на следните адреси:
на адреса, посочен от пълномощницата на юридическото лице в исковата молба;
на адреса на седалището и адреса на управление на юридическото лице според справката от
Търговския регистър, ако не съвпадат с предходния адрес.
Ако представител на юридическото лице не се открие на някой от адресите, нито се открие
служител или работник, който е съгласен да приеме съобщението, това обстоятелство ДА СЕ
ВПИШЕ в разписката.
Ако на някой от адресите няма нито канцелария, нито работници или служители на
юридическото лице, това обстоятелство ДА СЕ ВПИШЕ в разписката.
И в двата случая ДА ЗАЛЕПИ уведомление на адреса по реда на чл. 47, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс, в което уведомление да е посочено, че книжата се намират в
канцеларията на съда и че могат да се получат в двуседмичен срок от залепването съгласно
чл. 47, ал. 2 от същия кодекс.
7. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ по реда на чл. 38, ал. 2 от Гражданския процесуален
кодекс на ответника по следния начин:
6
1. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на ответното дружество на електронния му адрес на
основание чл. 50, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс.
2. Връчването ДА СЕ УДОСТОВЕРИ по следния начин:
Съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовка, съобщение или книжа, ДА
СЕ ОТПЕЧАТА на хартиен носител след изпращането на адресата и ДА СЕ ПРИЛОЖИ по
делото.
Ако съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовка, съобщение или книжа,
бъде изтеглено от адресата в 7-дневен срок от изпращането, по делото ДА СЕ ПРИЛОЖИ
електронен запис от информационната система на портала, подпечатан с квалифициран
електронен печат на съда с удостоверено време или с квалифициран електронен времеви
печат по реда на чл. 44, ал. 3, т. 1 от същия кодекс.
Ако съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовка, съобщение или книжа,
не бъде изтеглено от адресата в 7-дневен срок от неговото изпращане, по делото ДА СЕ
ПРИЛОЖИ докладна записка.
На основание чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс решението подлежи на
обжалване по реда на глава ХХ от същия кодекс, озаглавена “Въззивно обжалване”, пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7