РЕШЕНИЕ
№ 91
гр. Бяла, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на петнадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Ил. Келлева Бонева
при участието на секретаря Мариета Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Ивелина Ил. Келлева Бонева Гражданско дело
№ 20214510100535 по описа за 2021 година
Постъпила е искова молба от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, УЛ.“Хенрик
Ибсен“ № 15, ет.7, чрез пълномощник Ваня Цвяткова -юрисконсулт, срещу
Р. С. Б.,ЕГН ********** с която моли съда да постанови решение, по силата
на което да признае за установено по отношение на ответницата, че същата
дължи на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК *********, сумата в
размер на 288.23лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането,обективирано в ЗИПЗ,издадена по ч.гр.д.№250/2021г. по описа на
РС Бяла. Претендират се разноските по заповедното и исковото производство.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответника,чрез назначения му по
реда на чл.47,ал.6 от ГПК особен представител депозира писмен отговор,с
който оспорва основателността на иска по съображения изложени в същия.
Съдът след като взе предвид доводите на страните, събраните по делото
доказателства и доказателствени средства намира за установено следното от
фактическа страна:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 250/2021 г. по описа на Районен съд –
Бяла, на основание чл. 410 от ГПК съдът е издал заповед за изпълнение №
90/18.03.2021г. в полза на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД срещу длъжника
Р. С. Б. за изпълнение на парично задължение, за сумата: 288.23 лева
главница, 37.76 лева договорна лихва, начислена за периода 29.08.2015г. до
16.06.2016г. ,106.89 лева лихва за забава от 29.07.2016г. до 18.03.2021г. и
законна лихва върху главницата, считано от 16.03.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата 75 лева разноски по делото.
Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена
на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът е
1
указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си
в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.В срока по
чл.415 ГПК заявителя е предявил иск единствено за главницата в размер на
288.23 лв.
От представения по делото договор за потребителски паричен кредит
№********* от 06.08.2015г., сключен между „Провидент Файненшъл
България“ ООД и Р.С. Б. се установява, че „Провидент Файненшъл
България“ООД като кредитодател се е задължил да предостави на
ответницата като кредитополучател сумата от 300 лева, като с подписване на
договора, последната е удостоверила получаването й. Същата е поела
задължението да върне предоставения й кредит на 45 седмични вноски, всяка
от които всяка в размер на 11.80 лева.Крайния срок за изпълнение на
договора е 16.06.2016г.
На 28.07.2016г. между „Провидент Файненшъл България“ООД и
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е сключен договор за цесия, по силата на
който „Провидент Файненшъл България“ООД цедирал вземането си към
ответницата на ищеца, като е посочено, че вземанията са индивидуализирани
в Приложение № 1, неразделна част от договора. За това, че процесното
вземане е включено в това приложение свидетелства представеното
удостоверение от 03.06.2021г. от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, което от
своя страна представлява неоспорен от процесуалния представител на
ответницата частен свидетелстващ документ.
Съгласно задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, цедентът
упълномощил цесионера да уведоми длъжника за прехвърлянето на
вземанията,видно от приложеното и прието по делото пълномощно.По делото
няма доказателства цесионера да е уведомил длъжника,респективно
ответницата по делото за извършената цесия.
По делото е назначена и изслушана съдебно – икономическа
експертиза, от която се установява, че остатъчното задължение по договор
********* от 06.08.2015г., сключен между „Провидент Файненшъл
България“ООД и Р.С. Б. ,е главница в размер на 288.23 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, задължение на цедента е
да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне за вземането, което
уведомяване има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение
на неговото задължение. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от
правоотношение между длъжника и стария кредитор /цедента/, законодателят
е въвел изискването именно старият кредитор да съобщи за прехвърляне на
вземането. Съдебната практика е последователна в разбирането, че е
допустимо предишният кредитор да упълномощи новия кредитор за
уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, както и
че уведомление, приложено към исковата молба и достигнало до длъжника с
2
връчване на същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията съгласно чл.
99, ал. 3, предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Това обстоятелство
следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил
след предявяване на иска на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл са
Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о.;
Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о. и др.
В случая цедентът е упълномощил новия кредитор /цесионер/ да
уведомява от негово име на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД всички длъжници за
сключената цесия. По делото няма данни уведомлението да е връчено на
ответницата преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
С оглед защитните тези на ответника , изразени чрез процесуалния му
представител, на първо място следва да се обсъди въпроса ,дали ищецът е
носител на материалното право да заяви тази претенция и конкретно дали е
надлежно извършеното уведомяване за извършената цесия , направено на
особения представител.
Действително е налице противоречива практика по този въпрос. Част
от съдилищата приемат ,че при наличието на връчване на уведомление за
извършена цесия, извършено на особен представител, назначен по реда на
чл.47, ал.6 от ГПК, то не може да породи действие на основание чл.99, ал.4 от
ЗЗД. Това е прието в решение № 74/27.07.2017 г., постановено по в.т.д. №
154/2017 г. по описа на Бургаския апелативен съд, което не е допуснато до
касационно обжалване с определение № 567/18.09.2018 г. по дело №
3153/2017 г. по описа на ВКС. В изложението към касационната жалба обаче
конкретния въпрос не е поставен и всъщност отговор от ВКС на него няма.
С Решение № 198/18.01.2019 г., постановено по т.д. № 193/2018 г. ВКС
приема, че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор
за кредит, в исковата молба по който е обективирано изявление на банката-
ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно
изискуем поради осъществяване на предвидените в договора или закона
предпоставки, връчването на особения представител представлява надлежно
уведомяване на длъжника-ответник. В мотивите на своето решение ВКС
приема, че на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК при изпълнение на предпоставките по чл.
47 ГПК, ал.1-5 с оглед охрана интересите на ответника на последния се
назначава особен представител. Връчването на всички книжа по делото на
ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този
момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. ВКС
сочи, че следва да се има предвид, че последователно в практиката на ВКС
/Решение № 148/02.12.2016 г. по т.д. № 2072/2015 г. на ВКС, I т.о., Решение
№ 25/03.05.2017 г. по гр.д. № 60208/2016 г. на ВКС, II г.о. и др./ се застъпва
становище, че банката, ако не е уговорено друго може да избере начин за
връчване на горепосоченото изявление на длъжника, вкл. и чрез нотариална
3
покана и той ще е редовно осъществен, ако е била проведена процедура по чл.
50 ЗННД вр. чл. 47 ГПК, ал.1-5 – отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се
удостовери от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени, т.е. и
без да е необходимо назначаване на особен представител в нотариалното
производство. Изложените мотиви са напълно приложими и за хипотезата на
уведомление за извършена цесия, връчено по аналогичен начин. Смисълът на
разпоредбите на чл.99, ал.3 и 4 от ЗЗД е максимално да бъде охранен
интересът на длъжника и да не се дава възможност на кредитора да
злоупотребява с правата, които получава чрез договора за цесия. В
конкретния случай цесионера ,от името на цедента е направил опит за
връчване уведомлението за цесия на посочения в договора адрес. От
развитието на производството обаче е видно,че лицето не живее на този
адрес,напуснало е страната и пребивава в чужбина,като за това обстоятелство
кредиторът не е уведомен,съгласно чл.20 от договора. В настоящия случай
длъжникът не е бил намерен на посочения при сключването на договора адрес
и към момента на образуване на исковото производство, поради което на
основание чл.47, ал.6 от ГПК за най-пълното охраняване на неговия интерес
съдът му е назначил особен представител, който е получила препис от
исковата молба с всички приложения към нея, вкл. и уведомителното писмо
за извършената цесия; добросъвестно е подал писмен отговор в срока по
чл.131 от ГПК, като е направила правоизключващи възражения и е взел
участие в делото до края на устните състезания пред настоящата инстнция,
т.е. правата на длъжника са били изцяло охранени.
Да се приеме в този случай, че длъжникът не е надлежно уведомен за
извършената цесия, означава, че му се дава възможност да черпи права от
собственото си неправомерно поведение, а кредиторът се поставя в
невъзможност да реализира вземането си в рамките на исковото
производство,съответно да предприеме каквито и да било действия,за да
запази вземането си / с оглед течащата погасителна давност/, а това
противоречи на принципа за равенство на страните пред закона, закрепен в
чл.9 от ГПК. В правната теория господства мнението, че особеният
представител разполага с всички права, с които разполага и упълномощеният
процесуален представител, с изключение на правото на разпореждане с
предмета на иска, т.е. той не може да прави валидно оттегляне или отказ от
иск, съдебна спогодба, признание на иска или отказ от обжалване. Няма
пречка обаче той да приема материалноправни изявления, свързани със
съществуването на едно вече възникнало правоотношение между
представлявания и ищеца, т.е. между страните в процеса. Очевидно това
становище е застъпено и в цитираното по-горе решение на ВКС, в което е
направена аналогия между приеманото за валидно направено изявление за
предсрочна изискуемост на вземането, което не е достигнало лично до
знанието на длъжника, а е прието за такова по силата на законова фикция за
надлежно връчване, закрепена в чл. 50 ЗННД вр. чл. 47, ал.1-5 от ГПК. По
аргумент на по-силното основание следва да се приеме, че особен
4
представител, назначен от съда за охраняване правата на длъжника в
граждански процес, провеждан по общия ред, действащ в защита на
интересите на ответника под прекия надзор на съда може надлежно да
получава материалноправни изявления от ищеца, свързани със
съществуващото между страните правоотношение, в това число и
уведомление за извършена цесия, като единственото ограничение за особения
представител е да извършва действия на разпореждане с предмета на делото.
В подкрепа на този си извод следва да се посочи, че не следва
кредиторът да бъде поставен в ситуация да не може да предяви правата по
договора за цесия по съдебен ред поради неуспешното издирване на
длъжника и невъзможността за лично връчване на уведомлението за цесия. В
трайната съдебна практика е прието, че действието по уведомяване на
длъжника за извършената цесия не е елемент от фактическия състав на
договора за цесия, а целта е длъжникът да знае на кого да плати. Длъжникът
има интерес да оспорва уведомяването на цесията тогава, когато е платил на
ненадлежен кредитор. В този смисъл е и практиката на ОС Русе ,изразена в
Решение N 118/17.06.2019г.,постановено по В. т. дело N129 по описа за 2019
г.
От гореизложеното следва да се приеме, че няма основание за
отхвърляне на предявения установителен иск от страна на ищеца на
основание, че не е налице валидно уведомяване на ответника за извършената
цесия .
От данните изведени от приетото по делото заключение на съдебно-
икономическа експертиза безспорно се установява дължимостта на
претендираното от кредитора вземане, съобразно и заявеното от него в
заповедното производство.
С оглед на тези факти съдът приема за установено, че ищецът е
установил по категоричен начин активната си материално правна
легитимация по иска, както и вземането си по основание и размер.
С оглед установяване на вземанията, съдът дължи произнасяне по
вторият спорен въпрос - дали процесното вземане е погасено по давност,
каквото възражение е надлежно релевирано от ответника, като в тази връзка
приема следното:
С предявяването на иск се прекъсва течението на давностния срок,
давност не тече по време на съдебното производство по делото и ако искът
бъде отхвърлен, се заличават последиците от прекъсването на давността, като
тези последици са регламентирани в чл.117 от ЗЗД и чл.116 б.“б“ от ЗЗД. В
производството по реда на чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК, ако
кредиторът спази едномесечния срок за предявяване на иска, какъвто е
процесният случай, по силата на чл.422 ал.1 от ГПК, искът ще се счита
предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като към този момент ще се считат настъпили както материално-
правните, така и процесуално-правните последици от предявяването му, т.е.,
5
ефектът на прекъсване на давността по чл. 116, б.”б” от ЗЗД е настъпил със
задна дата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, в случая - на 16.03.2021г. Съгласно разпоредбата на чл. 114,ал.1
ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането,а
той е 16.06.2016г.,когато става изискуем целия неизплатен остатък от
главното задължение.Следователно общият петгодишен давностен срок е
започнал да тече от 16.06.2016г. Видно от приложено ч.гр. д. № 250/2021 г. по
описа на БРС ищецът е предприел действия за събиране на вземането си на
16.03.2021г. с предявяване на заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК,т.е към датата на предявяване на съдебната претенция по чл.
410 ГПК петгодишният давностен срок не е изтекъл.
При този изход на спора в тежест на ответницата са направите от
ищцовото дружество разноски,съобразно приложения списък на разноските в
общ размер на 700 лв.,отнесени към заповедното и исково производство.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. С. Б.,ЕГН
**********, че дължи на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, УЛ.“Хенрик
Ибсен“ № 15, ет.7, сумата в размер на 288.23лв./двеста осемдесет и осем лева
и 23 стотинки/ – главница по договор №********* от 06.08.2015г., сключен
между „Провидент Файненшъл България“ООД и Р.С. Б.,прехвърлен с цесия
от 28.07.2016г. на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК *********,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението-
16.03.2021г. до окончателното изплащане на вземането,за която сума е
издадена ЗИПЗ по ч.гр.д.№250/2021г. по описа на РС Бяла.
ОСЪЖДА Р. С. Б.,ЕГН ********** да заплати на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК *********, сумата в размер на 75.00 лв.
/седемдесет и пет лева/, представляваща разноски по заповедното
производство,както и сумата в размер на 625.00лв. /шестстотин двадесет и
пет лева/,представляваща разноски по исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла: _______________________
6