Р Е Ш
Е Н И Е № 471
гр.ПЛОВДИВ, 14.08.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ – XXIII-ти състав, в публичното
заседание на тринадесети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ГРЕТА ЧАКАЛОВА
при участието на секретаря МАЯ КРУШЕВА разгледа
докладваното от Съдията Чакалова т. д. №
560 по описа за 2017 година и констатира следното:
Предявен е иск от
„ДИЕЛ 2000” ООД, ЕИК *********, Пловдив, бул.”Васил Априлов”
148, със съдебен адрес:*** – адв.Д. против „Арис – Инженеринг” ЕООД, ЕИК *********, Пловдив,
ул.”Калофер” 10, партер, магазин № 2 и „Стабил – Ди”
ЕООД, ЕИК *********, Пловдив, ул.”Перуника” 37 с правна квалификация чл.135 ЗЗД.
В исковата молба се
твърди, че „ДИЕЛ 2000” ООД има вземания спрямо „Арис
– Инженеринг” ЕООД, произтичащи от Договор за изработка, във връзка с който е
издадена Фактура 375/23.12.2009 г. и Фактура 361/30.10.2009 г.
С Решение по т.д.
403/2012 г. е признато за установено вземането на „ДИЕЛ 2000” ООД спрямо „Арис – Инженеринг” ЕООД в размер на 37 538 лв, дължими по Фактури 361/30.10.2009 г. и 375/23.12.2009
г., и в размер на 8 514.06 лв, дължимо
обезщетение за забава за периода от падежа на всяко вземане по посочените
фактури до 16.02.2012 г. и в размер на 3 422 лв,
представляващи разноски. За събиране на вземанията си по молба на „ДИЕЛ 2000”
ООД са образувани изп.д. *** на ЧСИ А. – за сумата от
15 026.45 лв; изп.д. ***
на ЧСИ А. за сумата от 29 078.75 лв; изп.д. *** на ЧСИ А. за сумата 5 491.97 лв и изп.д. *** на ЧСИ А. за
сумата от 29 860.64 лв. Със Спогодба
от 04.04.2013 г. с нотариална заверка на
подписите „Арис
– Инженеринг” ЕООД прехвърля на „Стабил – Ди” ЕООД
свои вземания в размер на 190 158.06 лв с
включен ДДС спрямо „Моптед” ООД. С това действие прехвърлителят „Арис –
Инженеринг” ЕООД уврежда интересите на
кредитора си „ДИЕЛ 2000” ООД, тъй като лишава кредитора от възможността да
насочи принудителното изпълнение за събиране на вземането си към вземане на
длъжника „Арис – Инженеринг” ЕООД от трето лице;
налице е знание от страна на ответника „Стабил - Ди”
ЕООД за увреждащото действие на сделката, тъй като е налице вписана възбрана от
02.05.2012 г. по искане на „Диел 2000“ ООД върху
самостоятелни обекти, собственост на длъжника „Арис –
Инженеринг“ ЕООД, което обосновава предположение, че с атакуваната сделка могат
да се засегнат имуществени интереси на кредитора.
Ето защо се иска да
се постанови решение, с което да се признае за относително недействителна по
отношение на „ДИЕЛ 2000” ООД Спогодба от 04.04.2013
г., с която „Арис – Инженеринг” ЕООД прехвърля на „Стабил – Ди” ЕООД вземания в размер на 190 158.06 лв с включен ДДС спрямо „Моптед”
ООД, произтичащи от Договор за строителство от 27.06.2007 г., тъй като уврежда
интересите на кредитора „ДИЕЛ 2000” ООД. Претендира разноски.
В срока по чл.367 ГПК от ответника „Стабил – Ди” ЕООД чрез процесуалния
му представител адв.И. е постъпил писмен отговор, с
който се дава становище за неоснователност на предявения иск, като се
аргументира с обстоятелството, че след образуването на посочените от ищеца
изпълнителни производства, същият не е проявил процесуална активност да
удовлетвори вземанията си чрез продажба на възбранените
недвижим имоти. Заявява се, че ищецът е
конституиран като присъединен взискател по изп.д. 92/2012 г. на ЧСИ А. и в това производство на ищеца
са удовлетворени вземанията за разноски в хода на изпълнителното производство.
Като страна в изпълнителното производство по изп.д.
92/2012 г. на ЧСИ А. за ищеца е известно обстоятелството, че „Арис – Инженеринг” ЕООД има публични задължения в размер от
166 554.22 лв и при реализирането на публичните
продажби кредиторът „ДИЕЛ 2000” ООД не би могъл да получи удовлетворение,
поради което предявява настоящия иск и с това уврежда интересите на кредитора
на „Арис – Инженеринг” ЕООД - „Стабил
– Ди” ЕООД.
Твърди се също от
ответника, че на ищеца са отправени предложения за удовлетворяване на
вземанията му, които ищецът е отказал.
Оспорва се
наличието на елемент от фактическия състав на нормата на чл.135 ЗЗД, а именно
знание у Управителя на „Стабил – Ди” ЕООД относно
кредиторите на „Арис – Инженеринг” ЕООД и относно
наличието на задължение на „Арис – Инженеринг” ЕООД
по отношение на „ДИЕЛ 2000” ООД. С тези аргументи се иска отхвърляне на
предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл.367 ГПК от ответника „Арис – Инженеринг” ЕООД чрез
процесуалния му представител адв.А.Н. е постъпил
писмен отговор, с който се оспорва предявения иск със следните аргументи:
Не се оспорва
обстоятелството, че на 04.04.2013 г. между „Арис – Инженеринг” ЕООД и „Стабил
– Ди” ЕООД е сключен договор, по силата на който „Арис
– Инженеринг” ЕООД прехвърля на „Стабил – Ди” ЕООД вземанията
си по отношение на „Моптед” ООД, произтичащи от
Договор за строителство от 25.06.2008 г.
Оспорва се
наличието на елемент от фактическия състав на нормата на чл.135 ЗЗД, а именно,
че на „Стабил – Ди” ЕООД, чрез Управителя му Д.С. ,
му е известно обстоятелството, че „ДИЕЛ 2000” ООД е кредитор на „Арис – Инженеринг” ЕООД и поради това „Стабил
–Ди” ЕООД е добросъвестен приобретател на цедираното вземане, което му е прехвърлено възмездно.
Твърди се, че
правото на ищеца да иска обявяване на договора за цесия от 04.04.2013 г. е погасено. Това е така, защото вземането на
ищеца по отношение на „Арис – Инженеринг” ЕООД е от
2009 г. по фактури от 30.10.2009 г. и 23.12.2009 г.; вземането на „Арис – Инженеринг” ЕООД по отношение на „Моптед” ООД е от 27.09.2009 г. в размер на 38 548.70 лв с ДДС, представляващо стойността на дограма, изработена
от „ДИЕЛ 2000” ООД и многократно „Арис – Инженеринг”
ЕООД е уведомявало „ДИЕЛ 2000” ООД, че „Моптед” ООД
отказва да изплати стойността на изработената дограма и му предлага да му
прехвърли вземането си спрямо „Моптед” ООД, т.е. от
2010 г. е започнала да тече погасителната давност на правото на ищеца по чл.134 ЗЗД, което със сключването на договора за цесия се е трансформирало в право по
чл.135 ЗЗД.
В срока по чл.372 ГПК от ищеца е постъпила допълнителна искова молба, с която се дава следното
становище:
-оспорва се
твърдението, че с предявения иск ищецът злоупотребява с правото си да иска
обявяването за относително недействителен по отношение на него посочения
договор , като го счита за увреждащ интересите му. Съгласно нормата на чл.133 ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за удовлетворяване на кредиторите и
кредиторът може да избира имуществото, с което да се удовлетвори – било с
имуществото, с което вземането е обезпечено, било с друго имущество. Доколкото
посоченият договор уврежда интересите на кредитора, то ищецът, в качеството си
на кредитор, може да упражни правото си по чл.135 ЗЗД.
-поддържа се
становището, че на ответника „Стабил – Ди” ЕООД му е
известно обстоятелството, че с посочения договор се увреждат интересите на
кредитора „ДИЕЛ 2000” ООД именно с оглед вписаните възбрани в Имотния регистър,
което прави възбраната публична за третите лица.
-оспорва се
твърдението, че с договора от 04.04.2013 г. се погасяват
реални задължения на „Арис – Инженеринг” ЕООД към „Стабил – Ди” ЕООД, тъй като се погасява задължение за
доставени и неизплатени стоки на „Лерини” ЕООД и
поради това „Арис – Инженеринг” ЕООД поема задължение
за погасяване на чужд дълг.
-оспорва се твърдението,
че искът е погасен, тъй като правото на иск по чл.135 ЗЗД се погасява с
изтичането на общата петгодишна давност, която започва да тече от момента на
сключването на сделката; атакуваният договор е сключен на 04.04.2013 г. и към момента на подаването на исковата молба
петгодишният давностен срок не е изтекъл.
В срока по чл.373 ГПК от ответника „Стабил – Ди” ЕООД е постъпил
допълнителен отговор, с който се поддържат направените от ответника възражения
с първоначалния отговор.
В срока по чл.373 ГПК от ответника „Арис – Инженеринг” ЕООД чрез
процесуалния му представител адв.И.Н. е постъпил
допълнителен отговор, с който се поддържат направените възражения в
първоначално подадения отговор.
Предвид
доказателствата Съдът намира за установено:
Съгласно
чл.
135, ал.1 ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни
спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при
извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето,
с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Т.е., за
да се обяви за относително недействителен по отношение на кредитор един договор,
е необходимо установяването на следните елементи от фактическия състав на
нормата на чл.135, ал.1 ЗЗД: качеството
кредитор за ищеца; увреждане на кредитора, изразяващо се в намаляване на
възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника и знание
на длъжника, че с разпоредителното действие уврежда кредитора, като при възмездност на атакувания договор е необходимо
установяването и на знанието за увреждане на кредитора и за лицето, с което
длъжникът договаря.
От представените по
делото преписи от изпълнителни листове от 18.01.2013 г., 13.02.2013 г.,
01.02.2013 г. и 06.02.2013 г. се установява, че с Решение по т.д. 403/2012 на
Окръжен съд – Пловдив „Арис – Инженеринг“ ЕООД е
осъдено да заплати на „Диел 2000“ ООД сумата 3 674
лева, представляващи деловодни разноски, че по ч.гр.д. 3447/2012г. по описа на
Районен съд Пловдив „Арис Инженеринг” ЕООД е осъдено
да заплати на „Диел 2000” ООД сумата от 13 975 лв, дължима по фактура 375 от 23.12.2009 г., ведно с
обезщетение за забава от 06.03.2012 г. до окончателното изплащане, и сумата
3112.84 лв, представляваща обезщетение за забава за
периода 23.12.2009 г. - 16.02.2012 г. и сумата 1342 лв
разноски, че по ч.гр.д. 3446/2012 г. на РС Пловдив „Арис - Инженеринг”
ЕООД е осъдено да заплати на „Диел 2000” ООД сумата
9588 лв, дължима по сключен на 30.10.2009 г. договор
за изработка и монтаж на стъклени врати и витрини за обект в квартал „Прослав“ – гр. Пловдив, за което е издадена фактура 361/23.12.2009
г., сумата 2 288.37 лв, представляваща обезщетение за
забава за периода 30.10.2009 г. -16.02.2012 г. и сумата 738 лв
разноски и че по ч.гр.д 3448/2012 г. по описа на РС Пловдив „Арис - Инженеринг” ЕООД е осъдено да заплати на „Диел 2000” ООД сумата 13 975 лв
главница, сумата 3112.84 лв, представляваща
обезщетение за забава за периода 23.12.2009 г. – 16.02.2012 г. и сумата 1342 лв разноски.
При така изложеното
Съдът приема, че ищецът към 04.04.2013 г. – към
момента на сключването на атакувания договор има качеството на кредитор по
отношение на ответника „Арис – Инженеринг“ ЕООД, с
което се установява наличието на елемент от фактическия състав на нормата на
чл.135, ал.1 ЗЗД, а именно ищецът да притежава качеството кредитор.
Със Спогодба от 04.04.2013 г. „Арис - Инженеринг”
ЕООД и „Стабил - Ди” ЕООД са се споразумели за
следното:
- общото задължение
на „Арис - Инженеринг” към „Стабил
- Ди” е 107 788.32 лева с ДДС;
- „Арис - Инженеринг” ЕООД встъпва в задължение на „Лерини Билд” ЕООД към „Стабил - Ди”, като размерът на задължението на „Лерини Билд” ЕООД е 11 001.86
лева с ДДС;
- „Арис - Инженеринг”
ЕООД се задължава да обезщети „Стабил - Ди” ЕООД със
сумата 33 000 лева, представляваща имуществени вреди за „Стабил
- Ди” ЕООД от неизпълнение на задълженията на „Арис -
Инженеринг” ЕООД да заплаща доставените строителни материали и със сумата 3 330
лева за забава в изпълнението на задълженията на „Лерини
Билд” ЕООД, т.е общото задължение на „Арис Инженеринг” възлиза на 155 090.18 лева;
- „Арис - Инженеринг” ЕООД и „Стабил - Ди”
ЕООД се съгласяват това задължение да се погаси чрез прехвърляне на вземания на
„Арис - Инженеринг” ЕООД от „Моптед”
ООД, които са в общ размер на 190 158.06 лева с ДДС.
При така установеното Съдът намира, че сключването на процесния договор за цесия е пряко увреждащо ищеца като кредитор действие, тъй като с прехвърлянето на вземането си ответникът е намалил размера на имуществото си, с което се установява и друг елемент от фактическия състав на нормата на чл.135, ал.1 ЗЗД, а именно увреждане на кредитора. Съгласно разпоредбата на чл. 133 ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за обезпечение вземането на кредитора, като последният разполага с възможност да избира от кое имущество да се удовлетвори, а ограничаване на тази му възможност поради отчуждаване на част от имущество от длъжника само по себе си има увреждащ ефект /в този смисъл е и наложилата се съдебна практика - Решение № 137 от 10.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 836/2009 г., III г. о., ГК/. Без значение за спора е и обстоятелството, че със сключването на атакувания договор ответникът погасява друго свое задължение към друг кредитор, тъй като отношенията между ответниците и основанието за плащане е извън обхвата на нормата на чл.135 ЗЗД.
Противното би означавало
лишаване на кредитора от даденото му законово обезпечение, което в определени
случаи би довело до пълна невъзможност за удовлетворение поради наличие на
други задължения за длъжника, а и противоречи на нормата на чл.133 ЗЗД, а
именно, че цялото
имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които
имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законни основания за
предпочитане.
От представеното по
делото Удостоверение изх.№ 1526/15.02.2018 г., издадено от ЧСИ А. , се
установява, че изп.д. 2012***0400092 е със страни: взискател „ВИТРА БЪЛГАРИЯ“ ООД и длъжник „Арис – Инженеринг“ ЕООД, като ищецът „ДИЕЛ 2000“ ООД е
присъединен взискател, т.е. за длъжника „Арис – Инженеринг“ ЕООД е известно обстоятелството, че
ищецът има качеството на кредитор със съответните вземания, за които са
издадени изпълнителни листове от 18.01.2013 г., 13.02.2013 г., 01.02.2013 г. и
06.02.2013 г. и с прехвърлянето на вземането си от „Моптед“
ООД на „Стабил – Ди“ ЕООД намалява имуществото и
възпрепятства възможността кредиторът да се удовлетвори за вземането си, поради
което елементът от фактическия състав на нормата на чл.135 ЗЗД – знание у
длъжника за увреждане на кредитора при сключването на атакувания договор е
налице.
Безспорно е, че
Споразумение от 04.04.2013 г., с което „Арис – Инженеринг“ ЕООД прехвърля на „Стабил
– Ди“ ЕООД вземането си спрямо „Моптед“ ООД в размер
на 107 788.32 лв с ДДС е възмезден договор. Това
обстоятелство се потвърждава и от заключението на ССчЕ
с в.л. С., което Съдът кредитира като безпристрастно и компетентно изготвено,
като се установява, че материалите и
стоките, предмет на доставките, извършени от „Стабил
– Ди“ ЕООД към „Арис – Инженеринг“ ЕООД, за които са
издадени фактури, са осчетоводени от „Стабил - Ди”
ЕООД към момента на издаване на всяка фактура; към фактурите са издавани
съпътстващи документи – стокови разписки, които са описани към всяка една
фактура. В счетоводството на „Стабил - Ди” ЕООД
издаваните фактури са включени в дневниците за продажби за съответните данъчни
периоди, за които са издадени, с изключение на фактура 10002479 от 28.02.2011 г.,
която е отразена в Дневника за продажби за месец април 2011 г. Вземането на „Стабил - Ди” ЕООД от „Арис -
Инженеринг” ЕООД към 31.12.2012 г. е в размер на 107 388.84 лева, като се
забелязва разлика по отношение на документите, по които се формират салдата.
Вземанията на „Стабил - Ди” ЕООД от „Лерини Билд” ЕООД към
31.12.2012г. са в размер на 7016.25 лева, като фактурите са изцяло неплатени.
В счетоводството на
„Стабил - Ди” ЕООД във връзка със Спогодбата от 04.04.2013 г. няма взети стопански операции по отношение на
клиента „Лерини Билд” ЕООД
и няма извършени плащания след сключване на спогодбата; По отношение на „Арис - Инженеринг” ЕООД
е прехвърлено вземането от 107 788.32 лева и е прехвърлено по фактури от
„Моптед” ООД. По данни от счетоводството на „Моптед” ООД няма извършено осчетоводяване на прехвърлени
вземания от страна на „Диел 2000” ООД и по данни от
счетоводството на „Диел 2000” ООД няма движение – цедиране на вземането от „Арис - Инженеринг”ЕООД.
При така
установеното Съдът приема, че с прехвърлянето на вземането си спрямо „Моптед“ ООД „Арис – Инженеринг“
ЕООД погасява свое задължение към „Стабил – Ди“ ЕООД
в размер на 107 788.32 лв с ДДС, което
обосновава възмездността на атакувания договор и
поради това е необходимо да се изследва и обстоятелството дали съконтрахента на „Арис –
Инженеринг“ ЕООД „Стабил
– Ди“ ЕООД е заел за увреждащото действие на атакувания договор спрямо
кредитора на „Арис – Инженеринг“ ЕООД – „Диел 2000“ ООД.
В обстоятелствената
част на исковата молба ищецът обосновава знанието на ответника „Стабил – Ди“ ЕООД за увреждащото действие на атакувания
договор с обстоятелството, че върху собствен на „Арис
– Инженеринг“ ЕООД недвижим имот е вписана възбрана по искане на „Диел 2000“ ООД. От представената справка се установява, че
на 15.02.2012 г. върху имот на „Арис – Инженеринг“
ЕООД по т.д. 403/2012 г. на Окръжен съд – Пловдив е вписана възбрана за
кредитора „Диел 2000“ ООД, като вписването на
възбрана цели да оповести на третите лица наличието на ограничителна за имота
мярка с оглед охрана интересите на кредитор, а и на третите лица.
Съдът намира обаче,
че само по себе си вписването на възбраната върху недвижимия имот, собственост
на ответника „Арис – Инженеринг“ ЕООД, не обосновава
знание на съконтрахента на длъжника „Арис – Инженеринг“ ЕООД – „Стабил
– Ди“ ЕООД за увреждащо действие на
атакувания договор.
На първо място при
сключване на договор за цесия не е обичайна практика извършването на справки за
вписани ограничения върху имуществото на цедента,
доколкото предмет на договора е не недвижим имот, а вземане и по-скоро би било
наложително да се изследва съществуването на прехвърляното вземане. Следва да
се отбележи и обстоятелството, че атакуваният договор за цесия се сключва от ответниците с цел да се погаси едно съществуващо задължение
на ответника „Арис – Инженеринг“ ЕООД към ответника „Стабил – Ди“ ЕООД, поради което се явява необосновано
ответникът „Стабил – Ди“ ЕООД в качеството си на
кредитор да изследва целта та сключването на договора, а именно в насока
увреждане на друг кредитор на ответника „Арис –
Инженеринг“ ЕООД.
Освен това
вписването на възбраната върху недвижим имот има за цел да ограничи
разпореждането с недвижим имот и оповестява това на третите лица, каквото трето
лице е и ответникът „Стабил – Ди“ ЕООД. Законодателят
обаче възвежда като елемент от фактическия състав на нормата на чл.135, ал.1 ЗЗД - като предпоставка за относителната недействителност на сделка спрямо
кредитора - знанието на съконтрахента за увреждащото действие на тази сделка спрямо
кредитора, т.е. законодателят изисква не просто знание за наличие на други
задължения на цедента, а знание, че с прехвърлянето
на вземането си „Арис – Инженеринг“ ЕООД намалява
имуществото си и това поставя в неблагоприятно положение негов кредитор, с
което уврежда интересите му. Само от вписването на възбраната върху недвижим
имот, предвид значението на „възбраната“, третото лице не би могло да направи
извод, че с прехвърляне на свое вземане цедентът би
увредил интересите на друг свой кредитор, а същевременно не се установи
обстоятелството, че на ответника „Стабил – Ди“ ЕООД
към момента на сключването на договора за цесия му е известно обстоятелството, че „Диел 2000“ ООД е кредитор на „Арис
– Инженеринг“ ЕООД и е предприел действия по принудително събиране на
вземанията си. Ето защо Съдът намира, че не се установява елемент от
фактическия състав на нормата на чл.135, ал.1 ЗЗД, а именно знание на лицето, с
което длъжникът договаря, за увреждащото действие на сделката.
Обявяването на
относителната недействителност на увреждаща интересите на кредитора сделка
спрямо увредения кредитор изиска кумулативното наличие на елементите от
фактическия състав на нормата на чл.135 ЗЗД; в случая не се установи наличието
на елемент от фактическия състав – знание на лицето, с което длъжникът е
договарял, поради което искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
При този изход на
спора е на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да се осъди да заплати на ответниците направените по делото разноски както следва: на
ответника „Арис – Инженеринг“ ЕООД – сумата 2 150 лв и на ответника „Стабил – Ди“
ЕООД – 4 460 лв.
В съдебно заседание
от 13.07.2018 г. ищецът чрез процесуалния си представител адв.Д.
е направил възражение относно направените от ответника „Арис
– Инженеринг“ ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение с аргумента, че
представеният договор за правна защита не удостоверява заплащане на
договореното адвокатско възнаграждение.
Съдът приема
възражението за неоснователно. Съобразно ТР 6/06.11.2013 г. по тълк.д. 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, което е задължително за
съдилищата, на възстановяване подлежат само действително направените разноски в
производството, като в договора за правна помощ следва да бъде указан начинът
на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането
да се осъществи по определен начин - например по банков път. В случая
уговореното адвокатско възнаграждение по силата на постигнатото от страните „Арис – Инженеринг“ ЕООД и адв.И.Н.
е заплатено в брой и този факт е отразен в договора за правна помощ и самият
договор е представен по делото. В тази хипотеза договорът за правна защита има
характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е
договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение, поради което и направените
разходи подлежат на възстановяване.
Ето защо Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „ДИЕЛ 2000” ООД, ЕИК *********, Пловдив, бул.”Васил Априлов”
148, със съдебен адрес:*** – адв.Д. против „Арис – Инженеринг” ЕООД, ЕИК *********, Пловдив,
ул.”Калофер” 10, партер, магазин № 2 и „Стабил – Ди”
ЕООД, ЕИК *********, Пловдив, ул.”Перуника” 37 иск за обявяване за относително
недействителна по отношение на „ДИЕЛ 2000“ ООД, ЕИК *********., тъй като
уврежда интересите му като кредитор Спогодба
от 04.04.2013 г., с която „Арис
– Инженеринг” ЕООД прехвърля на „Стабил – Ди” ЕООД
вземания в размер на 190 158.06 лв с включен ДДС
спрямо „Моптед” ООД, произтичащи от Договор за
строителство от 27.06.2007 г.
ОСЪЖДА „ДИЕЛ 2000”
ООД, ЕИК *********, Пловдив, бул.”Васил Априлов” 148,
със съдебен адрес:*** – адв.Д. да заплати на „Арис – Инженеринг” ЕООД, ЕИК *********, Пловдив,
ул.”Калофер” 10, партер, магазин № 2 сумата 2 150 лв
/две хиляди сто и петдесет лева/ разноски по делото
ОСЪЖДА „ДИЕЛ 2000”
ООД, ЕИК *********, Пловдив, бул.”Васил Априлов” 148,
със съдебен адрес:*** – адв.Д. да заплати на „Стабил – Ди” ЕООД, ЕИК *********, Пловдив, ул.”Перуника” 37
сумата 4460 лв /четири хиляди четиристотин и
шестдесет лева/ разноски по делото
Решението може да
се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните чрез изпращане на препис
СЪДИЯ: