РЕШЕНИЕ
Гр.Кърджали, 24.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийски районен
съд в публичното съдебно заседание на девeти aприл две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Невена Калинова
при секретаря Елеонора
Георгиева разгледа докладваното от съдията
гр.д. N 1568 по описа за 2018г. и
за да се произнесе, взе предвид:
В исковата
молба В.Б.В. твърди, че със споразумение по реда на наказателно
производство по НОХД N 893/2018г. по описа на Районен съд Кърджали ответникът като обвиняем е признат за
виновен, че на 30.06.2018г. в гр.Кърджали е извършил престъплението
„Хулиганство“ с правна квалификация чл. 325, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, като
му е наложено съответно наказание с
одобреното от съда споразумение за това, че извършва непристойни действия,
описани в исковата молба, спрямо лицата П. Т. К.
и В.Б.В., което деяние освен престъпление, предвид, че влязлата в
сила присъда е задължителна съгласно
чл.300 от ГПК за гражданския съд,
представлява и деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД, и ответникът следва да отговаря за вредите, причинени от деликта и
конкретно спрямо ищеца. Твърди се, че деянието е извършено в присъствието на
много лица и същото силно разстройва и
потиска ищеца, който изживява и изпитва душевни болки и терзания, като със
същото самият ищец е компрометиран както като човек, така и като служител на реда, с което освен морална
травма на самия него, е нанесена такава и на семейството му, а месеци след
инцидента същият се измъчва от безсъние и вътрешно напрежение, което така и не
преодолява и понастоящем. Поради това за причинените му неимуществени вреди,
представляващи психически страдания и разстройство от нанесените му обиди с
извършеното престъпление, претендира ответникът да се осъди да му заплати обезщетение за същите в размер на 3 000 лв.В
съдебно заседание ищецът поддържа предявения иск чрез адвокат пълномощник,
който в устните прения претендира и законна лихва върху претендираното
обезщетение от деня на увреждането.
Ответникът В.С.К. в срока за отговор чрез назначения му
от съда особен представител оспорва иска
досежно неговия размер при възражение, че претендираното обезщетение за
неимуществени вреди от престъпление е несъответно на изискванията на чл.52 от
33Д с оглед на обстоятелствата, при които е извършено престъплението,
съпровождащо признаването на вината, чистото съдебно минало и младежката
възраст на ответника. Искането е при съобразяване на критериите за
справедливост по чл.52 от ЗЗД да се присъди обезщетение в размер по-нисък от
претендирания.В съдебно заседание ответникът чрез особения си представител
поддържа възраженията срещу иска.
Районният съд
като прецени събраните по делото доказателства и доводите
на страните, приема следното:
Искът е по чл.45 от ЗЗД за обезщетение за неимуществени
вреди от престъпление, осъдителен по
характера си.
Безспорно е, че със споразумение, имащо значение на
влязла в сила присъда, по НОХД N 893/2018г. по описа на Районен съд Кърджали
ответникът е признат за виновен за извършено на 30.06.2018г. в гр.Кърджали престъпление „Хулиганство“ по чл. 325, ал.2, във вр. с ал.1 от НК по
отношение на лицата П. Т. К. и В.Б.В..Описаното в споразумението деяние,
извършено от ответника е, че на 30.06.2018г. в гр.Кърджали извършил непристойни
действия - показал среден пръст и отправил обиди към лицата П. Т. К. и В.Б.В. с
думите: „Охлюви, кви сте вие, майка ви ще еба, никаква лична карта няма да ви
дам, изчезвайте от тук, запомних ви лицата и като ви видя цивилни, ще ви
пребия. Елате сега да ви видя как ще ме изкарате от тук, боклуци, нямате право
да влизате вътре“, с което грубо нарушил обществения ред и изразил явно
неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу
органи на властта - полицаи в група „OOP“, сектор „Охранителна полиция“ П. Т. К. и В.Б.В.,***, изпълняващи
задълженията си по опазване на обществения ред, изразяваща се в бутане и
дърпане, поради което и на основание чл.325, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.54 от НК е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1
от НК за срок от 3 години.Наказателният съд на основание
чл.382, ал.10 от НПК указал на
пострадалите П. Т. К. и В.Б.В., че
може да предявят граждански иск за неимуществени вреди пред граждански съд.
Съгласно чл.383, ал.1 от НПК одобреното от съда
споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда.Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
От показанията на св. П. Т. К. се установява механизма на извършване на деянието, за което ответникът е
признат за виновен, и конкретно, че то е извършено спрямо свидетеля и ищеца по
време на изпълнение на служебните им задължения като полицаи в РУ Кърджали, на
30.06.2018г. около 01.30 ч., когато при поискване на документи за самоличност
ищецът започва да се държи агресивно и арогантно-да ги псува, обижда, бута,
показва им среден пръст, като в жилищния блок, където се осъществява деянието
от етажите се събират около 10-12 души, които възприемат действията на
ответника, и които действия карат ищеца да изпита силно притеснение и голямо
колебание дали да остане да работи в системата на МВР.Последното се установява
от показанията на св.З.Ф., съпруга на ищеца, която свидетелства, че след случая
и приключване на нощната смяна съпругът й се прибира на сутринта много
притеснен, пребледнял и неспокоен, като в разказа си за случая споделя, че при
полицейската проверка, която извършват по сигнал, са нападнати с обиди и
заплахи, и поради това арогантно поведение не се чувства добре, когато тя му
мери кръвното, което е малко повишено.Тревожното състояние на съпруга й
продължава около три месеца-той ходи на работа притеснен, неспокоен и с
нежелание, тъй като след случая други колеги се шегуват с него, че не са се
справили със същия и са викали колеги за съдействие.Тъй като съпругът й е много
отговорен и гледа сериозно на работата си, започната с желание, след случая се
промена, става неспокоен, започва да се събужда през нощта, което състояние отшумява
лека полека след около три месеца.
При така установеното искът е основателен.
Предявеният срещу ответника иск за претърпени
неимуществени вреди от престъпление по чл.325, ал.2, вр. ал.1 от НК, извършено
от В.С.К. е основателен.Съгласно постоянната практика на ВКС на РБ пострадалите
от хулиганските действия на подсъдимия имат право да предявят граждански иск
против него за причинените им неимуществени вреди, включ. и когато срещу дееца
не е повдигнато обвинение за престъпление против личността, и без значение в
този случай е обстоятелството, че обект на защита по чл.325 от НК са
обществените отношения, свързани с установения в страната ред и общественото
спокойствие, тъй като хулиганските действия могат да се извършат в най-различни
форми, включ. и чрез посегателство върху личността, нанасяне на обиди или
телесни повреди, при което на основание чл.45 от ЗЗД деецът следва да поправи
вредите, които е причинил другиму.
С извършеното престъпление по чл.325, ал.2, вр. ал.1 от НК ответникът нанася
на ищеца множество обиди. Следва да се има предвид, че за обидата е характерно
изразяването на отрицателна оценка, отрицателно мнение за личното достойнство
на обидения-в негово присъствие и без
значение е дали казаното отговаря на действителността и дали направената от
дееца оценка е основателна.Унизителният характер на казаното при обидата се
преценява на основата на приетите в обществото морални норми за нормално
човешко общуване, за зачитане честта и достойнството на всекиго, поради което и
без значение са личните възгледи на лицето към което се отправя обидата или
личните възгледи на лицето, което отправя обидите.Не е нужно в тази част на
решението, съдът да цитира отново изречените думи от ответника по отношение на
ищеца и колегата му К. и в тяхно присъствие, тъй като същите с оглед добрите
нрави несъмнено представляват обидни думи, които са накърнили личното
достойнство на ищеца, засегнали са го като личност и като полицейския служител.Тези
обидни думи, които по същността си съдържат нецензурни изрази, в т.ч. и псувни,
са в състояние да унизят всеки човек, като в случая предявеният иск за
причинени неимуществени вреди за сумата 3 000 лв. е доказан по размер с оглед
критериите на чл.52 от ЗЗД.Установява, че ищецът засегнат от отправените му
цинични обиди, в т.ч. чрез физическото му бутане от ответника пред множество
лица, до степен да изпита както лично неудовлетворение от изпълнението на
служебните му задължения, така и да изпита силни колебания дали да продължи да
изпълнява длъжността полицейски служител, изпитвайки терзания и от отправени му
от колеги упреци под формата на „шега“, че при случая не се справя с
работата.Наред с това, след случая ищецът става неспокоен, има повишено кръвно
налягане, ходи на работа с нежелание, както и с притеснение на нощни дежурства,
има неспокоен съд, което цялостно тревожно и душевно състояние отминава след
около три месеца.
Така следва извод за понижено самочувствие на ищеца при изпълнение на
служебните му задължения и за душевни страдания от нанесените от ответника
обиди в период с продължителност три месеца, отчитайки и самото деяние на
ответника на 30.06.2018г.С оглед броя на нанесените обиди и цялостното поведение на ответника, както и
доказаните в резултат на него душевни страдания, искът не е завишен по размер и
следва да се уважи в пълния му такъв за сумата 3 000лв., прилагайки
критерия за справедливост и съпоставяйки броя и характера на изразите, които
използва ответникът при извършване на престъплението „хулиганство”.Ответникът нанася
обида на ищеца, с която дава негативна личностна оценка чрез епитети,
квалификации, сравнения, псувни, със висока степен на интензивност
на неприличност, вулгарност и циничност според общоприетия морал, поради което
съдът отчита това при определяне размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, размерът на което приема да е достатъчен да обезщети
причинените на ищеца неимуществени вреди, представляваща прихическа травма,
довела до тревожност и неспокойство,
както и изпълнение на служебните задължения не с присъщия му ентусиазъм.При определяне размера на обезщетението, съдът взе предвид характера на
уврежданията, начинът на извършването им, обстоятелствата, при които са
извършени, настъпилия вредоносен резултат/и и общественото положение на
пострадалия.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се присъди със
законна лихва за забава на основание чл.86, вр. чл.84, ал.3 от ЗЗД, но считано не
от датата на извършване на престъплението-30.06.2008г, тъй като такова искане в
исковата молба няма и се заявява в устните състезания, а от датата на
предявяване на иска на 25.10.2018г., тъй като съгласно чл.214, ал.2 от ГПК не
се смята за увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви след неговото
предявяване/Решение N 36/12.05.2014г. по гр.д. N 1065/2013г. на ВКС, ТК, I т.о/.
При този изход и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника са направените
от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение от 440 лв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК в тежест на ответника е държавната такса по
делото, която съгласно чл.69, ал.1 т.1 от ГПК, вр. чл.1 от ТДТГПК възлиза на
120 лв., както и в тежест на ответника е заплатеното от бюджетните средства на
съда възнаграждение от 440 лв. на назначения му при условията на чл.47, ал.6 от ГПК, вр. чл.21 т.3, вр. чл.23, ал.1 от ЗПП и чл.83, ал.1 т.4, вр. ал.3 от ГПК
особен представител–адвокат, осъществил правна помощ на ответника поради
призоваването му по реда на чл.47, ал.5, вр. ал.6 от ГПК, които суми ответникът
се осъди да заплати по сметка на РС-Кърджали.
Мотивиран от горното, Районният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В.С.К. с ЕГН **********,***, да заплати на В.Б.В. с ЕГН **********,***, сумата
3 000 лв., представляваща причинени неимуществени вреди от престъпление по
чл.325, ал.2, вр. ал.1 от НК, извършено на 30.06.2018г., ведно със законната
лихва от 25.10.2018г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и
сумата 440 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА В.С.К. с ЕГН **********,***, да заплати по сметка на Районен съд–Кърджали
сумата 120 лв., представляваща държавна такса по уважения срещу него иск по чл.45
от ЗЗД, и сумата 440 лв., представляваща заплатено от бюджетните средства на
съда възнаграждение за особен представител на ответника.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: