№ 543
гр. Плевен, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска Ангелова
при участието на секретаря Калина В. Димитрова
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско
дело № 20234430106998 по описа за 2023 година
Пред ПлРС е депозирана искова молба от В. А. В., чрез адв. П. К., против
ПРОФЕСИОНАЛНА АГИМНАЗИЯ ПО СЕЛСКО СТОПАНСТВО ***, гр. ***, с
която се твърди, въз основа на заповед №РД-17-269/21.12.2022г., трудовото
правоотношение на ищеца е прекратено, на основание чл. 330, ал.1, т.6 от КТ.
Твърди се, че издадената заповед за уволнение е призната за незаконосъобразна
и отменена, въз основа на решение №425/30.03.2023г. по гр.д.№453/2023г. на
ПлРС, влязло в сила, като ищецът е възстановен на заеманата от него преди
уволнението длъжност „работник- поддръжка сгради- електротехник“, и му е
заплатено обезщетение за оставен без работа, за периода 22.12.2022-17.03.2023г.
Твърди се, че за периода 18.03.2023-22.06.2023г., няма получено обезщетение.
Моли съда, на основание чл. 225, ал.1 от КТ да постанови решение, с което да
осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 3364,67лв.- обезщетение за
времето, през което е останал без работа, в резултат на уволнение, признато за
незаконосъобразно с решение №425/30.03.2023г. по гр.д.№ 453/2023г на ПлРС,
влязло в сила, за периода 18.03.2023-22.06.2023г., ведно със законната лихва,
считано от датата на ИМ, до окончателното й изплащане. Претендират се
разноски.
В срока за отговор по реда на чл.133 от ГПК, ответникът ***, гр. ***, чрез
адв. А. Д., сочи, че в страните са в процес на спогодба, като само за пълнота се
1
сочи, че искът е недоказан.
Съдът, като съобрази становището на страните, на основание закона и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
По делото, по реда на чл. 214, ал.1 от ГПК, е прието направено изменение на
иска, като същият е приет за разглеждане за сумата от 3607,63лв., без изменение
на периода.
Безспорно по делото се установява, че въз основа на Решение
№425/30.03.2023г. по гр.д.№453/2023г на ПлРС, уволнението на ищеца,
извършено със заповед № РД17-269/21.12.2022г, е признато за незаконно и същата
е отменена; възстановен е на заеманата преди уволнението длъжност и е
постановено изплащането на обезщетение за времето, през което е останал без
работа, в резултат на незаконното уволнение, в размер на 3364,67лв, за периода
22.12.2022-17.03.2023г. Решението е влязло в сила на 15.08.2023г.
По делото се установява също, че въз основа на платежно нареждане от
24.01.2024г., в полза на ищеца В. В., е преведена сумата от 3576,77лв, с посочено
основание за плащане – обезщетение и лихви, по гр.д.№6998/2023г на ПлРС. В
с.з., процесуалният представител на ответника сочи, че с извършване на
плащането, е погасена цялата претенция по исковата молба, заедно с
претендираната законна лихва.
По делото, в о.с.з. на 13.03.2024г, е извършена констатация с представеният
оригинал на трудовата книжка на ищеца В., от която се установява, че ищецът,
след прекратяване на трудовият му договор, въз основа на заповед, предмет на
гр.д.№453/2023г на ПлРС, признато за незаконосъобразно, за процесният
период- 18.03.2023-22.06.2023г, същият не е работил по трудов договор.
По делото е изслушана и приета ССЕ, от заключението по която се
установява следното: размерът на обезщетението за оставане без работа, за
процесния период 18.03.2023-22.06.2023г. е в размер на 3607,63лв. ВЛ е
установило, че с платежно нареждане от 24.01.2023г, ответникът е превел по
сметка на ищеца В. В., на сумата от 3576,77лв., от която : 3364,67лв.- главница и
212,10лв.- законна лихва за периода 23.06.2023-13.12.2023г. При изслушване на
ВЛ в с.з., същото посочва, че при проверката в счетоводството на ответника е
установило, че преведената сума от общо 3576,77лв, е отразена по две счетоводни
пера- за обезщетение от 3364,67лв. и за лихва за забава от 212,10лв.
При така установено от фактическа страна, съдът намира, че предявеният
иск с правно основание чл. 225, ал.1 от КТ е основателен и следва да бъде уважен,
2
като по реда на чл. 235, ал.3 от ГПК, съдът вземе предвид факта на плащането на
сумата от 3576,77лв., от страна на ответника, в хода на процеса. Съобразно
цитираната разпоредба на чл. 225, ал.1 от КТ, при незаконно уволнение,
работникът или служителят, има право на обезщетение, в размер на брутното му
трудово възнаграждение, за времето, през което е останал без работа в следствие
на уволнението, но за не-повече от 6 месеца. Този иск предполага признаване
уволнението за незаконно и негова отмяна, факт който е безспорно установен по
настоящето дело. Безспорно е установен и факта, че ищецът не е работил по
трудов или граждански договор, през процесният период, който се явява
остатъкът от шестмесечният период, считано от незаконното уволнение. По
делото, една в депозираната писмена защита се излагат твърдения за недоказаност
на претенцията, досежно оставането на ищеца без работа за процесния период,
което противоречи на извънсъдебното признание основателността на иска, чрез
неговото плащане.
С оглед изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките за
уважаване на предявеният иск, до размера на сумата от 30,86лв, съставляваща
обезщетение за оставане без работа, в резултат на незаконно уволнение, за
периода18.03.2023-22.06.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на
ИМ- 14.12.2023г до окончателното й изплащане, като за разликата до пълният
предявен размер на иска от 3607,63лв., същият следва да бъде отхвърлен като
погасен чрез плащане в хода на процеса. Както бе посочено по- горе, съдът
съобразява факта на плащането на част от сумата, съобразно нормата на чл. 235,
ал.3 от ГПК, съобразно която, съдът взема предвид и фактите, настъпили след
предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Извършването на
плащане в хода на процеса, след изтичане на срока за отговор, безспорно е такъв
факт от правно значение спрямо спорното право. Съдът приема, че с плащането на
сумата от 3576,77лв. на 24.01.2024г, е извършено плащане по главницата, но не и
по законната лихва, която се присъжда от съда с решението по същество на спора,
доколкото съдът не е сезиран с отделен иск по чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за присъждане
на лихва за забава. Искането за присъждането на законна лихва, считано от
датата на ИМ не е самостоятелен иск, по който съдът дължи произнасяне с
отделен диспозитив, а е последица от уважаването на иска. Следва да се посочи
също, съобразно направените от ответника твърдения за злоупотреба с право от
страна на ищеца, че съдът не констатира такова. В случая ищецът е упражнил
правото си да предяви осъдителен иск против ответника, а в хода на съдебното
дирене, в първо по делото с.з., и процесуалната възможност по чл. 214, ал.1 от
3
ГПК, да увеличи своята претенция.
С оглед изхода на делото, следва ответникът да бъде осъден, да заплати на
ищеца направените от него разноски в размер на 636лв.- адв. възнаграждение,
съобразно представеният списък на разноските и която сума е отразено, че е
заплатена в брой. Съдът намира, че възражението на адв. Д., като процесуален
представител на ответника, за прекомерност на адв. възнаграждение на
процесуалният представител на ищеца, за неоснователно, с оглед на
действителната фактическа и правна сложност на делото и същото не следва да
бъде намалявано от съда. Претендираните разноски следва да бъдат присъдени в
пълен размер, доколкото ответникът е станал повод за завеждането на делото, а
плащането на част от сумата е станало в хода на процеса.
С оглед изхода на делото, следва ответникът да бъде осъден, да заплати по
сметка на ПлРС държавна такса върху уваженият иск в размер на 144,30лв., както
и сумата от 120лв- деловодни разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.225, ал.1 от КТ, Професионална гимназия по
селско стопанство ***, гр. ***, ***, представлявано от Ж.Т.- ***, ДА ЗАПЛАТИ
НА В. А. В., ЕГН ********** от гр. ***, *** сумата от 30,86лв, съставляваща
обезщетение за оставане без работа, в резултат на уволнение, признато за
незаконно с Решение №425/30.03.2023г. по гр.д.№453/2023г. на ПлРС, влязло в
законна сила, за периода 18.03.2023-22.06.2023г., ведно със законната лихва,
считано от датата на ИМ- 14.12.2023г., до окончателното й изплащане, като ЗА
РАЗЛИКАТА до пълният предявен размер от 3607,63лв., ОТХВЪРЛЯ КАТО
ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК , Професионална гимназия по
селско стопанство ***, гр. ***, ***, представлявано от Ж.Т.- ***, ДА ЗАПЛАТИ
НА В. А. В., ЕГН ********** от гр. ***, *** сумата от 636лв.- адв.
възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, Професионална гимназия по
селско стопанство ***, гр. ***, ***, представлявано от Ж.Т.- ***, ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на ПлРС сумата от 144,30лв -държавна такса върху уваженият иск и
сумата от 120лв.-деловодни разноски.
4
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок съобщението, с
въззивна жалба, пред ПлОС.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5