Р Е Ш Е Н И Е
№ 125
гр. Попово, 02 август 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Поповският
районен съд в публично заседание на десети юли през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ ПАВЛИНОВА
при секретаря: Д.Б., като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
825 по описа за 2018 година на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Ищцовата страна: „П.
К. Б.” ЕООД – гр. С., чрез пълномощник:
юрисконсулт Р.И.И., твърди в исковата молба, че на
25.07.2017 г. между страните по делото бил сключен Договор за потребителски кредит №
**********.
Договорът бил
сключен при следните параметри: - сума
на кредита: 2000 лв.; - срок на кредита: 24 месеца; - размер на вноската: 123.64 лв.; - падеж на вноската: пети ден от месеца; - годишен процент на разходите (ГПР): 49.89 %; -
годишен лихвен процент: 41.17 %; - лихвен процент на ден: 0.11%; - общо
задължение по кредита: 2967.36 лв.
По избран и
закупен пакет от допълнителни услуги:
- възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги: 2400.96 лв.; - размер на вноска по
закупен пакет от допълнителни услуги: 100.04 лв.
Общо
задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги:
- общо задължение: 5368.32 лв.;
- общ размер на вноска: 223.68 лв.;
- дата на погасяване: 5-ти ден от месеца.
Съгласно
Декларации т. А към Договора за потребителски кредит (ДПК), неразделна част от
него били Общи условия (ОУ), които били предадени при подписване на договора и
с които длъжникът внимателно се бил запознал преди подписване на договора,
приемал и нямал забележки към тях ,
както и се задължавал да ги спазва, за което положил подписа си под клаузите на
ДПК и ОУ.
Съгласно
Декларации т. Г, на клиента се предоставяла безвъзмездно, на хартиен носител, в
ясна и разбираема форма, на български език, информация във формата на
Стандартен европейски формуляр. На базата на него и разяснения от страна на
кредитен експерт от дружеството клиентът преценил доколко предлаганият ДПК
съответства на неговите възможности и финансово състояние. Правели се
разяснения и за допълнителния пакет от услуги, който предлагало дружеството,
като при желание за ползването му клиентът подписвал Споразумение за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги.
„П. К. Б.”
ЕООД изпълнило точно и в срок задълженията си по договора, като на 26.07.2017
г. превело паричната сума в размер на 2000 лв. по посочена от длъжника А.М.А.б.
сметка (документ за кредитен превод с референция: 270PMWP172070042, с дата
26.07.2017г.).
От своя страна,
длъжникът поел задължение по Договор за потребителски кредит № **********, като
го сключил за срок от 24 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер
на 223.68 лв. и падежна дата всяко 5-то число на месеца.
Предвид факта,
че длъжникът не е изпълнявал точно поетите с договора задължения и бил направил
само две пълни погасителни вноски и една непълна, последната от които с дата
16.10.2017 г., като след изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от
страните в т. 12.3. от Общите условия към договора за потребителски кредит, а
именно: „....В случай, че КЛ/СД – просрочи една месечна вноска с повече от 30
(тридесет) календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване
на неговата предсрочна изискуемост,без да е необходимо КР да изпраща на КЛ/СД
уведомление, покана, предизвестие или други.“), на 16.01.2018 г. договорът бил
прекратен автоматично от страна на „П. К. Б.“ ЕООД и била обявена неговата
предсрочна изискуемост. На 18.01.2018 г. на ответника му било изпратено уведомително писмо от ищцовото дружество, с което той бил уведомен, че договорът
е прекратен и че е обявена неговата предсрочна изискуемост.
Съгласно
уговореното в ОУ, при прекратяването на ДПК на основание т.12.3 от Общите
условия, клиентът дължал остатъчните и непогасени вноски по погасителен план,
включващи и възнаграждение при закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за
забава и такси.
Към момента на
подаване на исковата молба размерът на погасеното от ответника задължение по
ДПК № ********** бил в общ размер на 462.60 лв. С плащанията си длъжникът бил
погасил част от номинала по заема в размер на 460.89 лв. Сумата от 1.71 лв.
била отнесена за погасяване на лихвите за забава по кредита, начислена та основание
т.12.1 от ОУ.
Ищцовата страна се
отказвала в настоящото исково производство да търси претендираните с подаденото
заявление лихви за забава в размер на 15.83 лв., поради липса на материален
интерес.
Поради
неизпълнението на договорното задължение по договора за кредит, ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което било
образувано ч.гр.д. № 545/2018 г., като настоящият иск бил предявен след
указание на съда до заявителя, след ненамиране на длъжника по заповедта.
Предвид
подробно изложените в исковата молба
съображения, моли съда да постанови
решение, с което да установи съществуването на вземане в полза на „П. К. Б.”
ЕООД срещу А.М.А., в размер на 4907.43
лв., представляващи неизплатено парично задължение по Договор за потребителски
кредит № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането.
Претендира
разноски.
В
съдебно заседание за ищцовата страна не се явява
представител. С писмена молба до съда, подадена след първото по делото съдебно
заседание и преди провеждане на заседанието, в което е приключено съдебното
дирене и е даден ход по същество, ищцовата страна
чрез юрисконсулт поддържа предявените искове изцяло. Към молбата е приложен и
списък с разноски.
В едномесечния
срок и по реда на чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника, не е
изразено становище по предявения иск, не са представени доказателства, не са
оспорени представените с исковата молба доказателства, не са направени доказателствени искания.
В
съдебно заседание ответникът не се явява, не изпраща представител.
Съдът, след
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Въз основа на
подадено от „П.
К. Б.“ ЕООД – гр. София заявление по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 545/2018 г. по описа на
Поповския районен съд. По посоченото дело е издадена Заповед № 497/12.06.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът А.М.А. да заплати на кредитора „П. К.
Б.“ ЕООД, сумата 4907.43 лв. – главница, сумата 30.00 лв. – такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането, начислени за периода 06.09.2017 г. – 16.01.2018
г., сумата 15.83 лв. – лихва за забава за периода 06.09.2017 г. – 16.01.2017
г., ведно със законната лихва върху главницата от 11.06.2018 г. до изплащане на вземането – всички суми дължими
по Договор за потребителски кредит № **********/26.07.2017 г., както и да
заплати сумата 249.07 лв. – направени разноски по делото, от които 99.07 лв. –
за заплатена държавна такса и 150.00 лв. – за възнаграждение на юрисконсулт.
Тъй като в
законния срок от длъжника е подадено възражение по чл. 414 от ГПК против
издадената заповед за изпълнение, съдът е указал на кредитора да предяви в
едномесечен срок иск за установяване на вземането си.
В законния
срок по чл. 415 от ГПК е предявен настоящият иск за сумата 4907.43 лв. –
главница, като сумата 30.00 лв. – такса за извънсъдебно събиране и сумата от 15.83
лв. – лихва за забава за периода 06.09.2017 г.
– 16.01.2017 г., не са заявени като искова претенция в настоящото
производство.
Няма спор, че
на 25.07.2017 г., между страните по делото е
сключен Договор за потребителски кредит № **********.
Договорът е
сключен при следните параметри: - сума на кредита: 2000 лв.; - срок на кредита:
24 месеца; - размер на вноската по
кредита: 123.64 лв.; - дата на
погасяване на вноските: пети ден от месеца; -
годишен процент на разходите (ГПР): 49.89 %; - годишен лихвен процент:
41.17 %; - лихвен процент на ден: 0.11%; - общо задължение по кредита: 2967.36
лв.
Избран е пакет
от допълнителни услуги „бонус“, включващ: - възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги: 2400.96 лв.; - размер на вноска по закупен пакет от
допълнителни услуги: 100.04 лв.
Посочено е
общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: 5368.32 лв., с
размер на вноската: 223.68 лв.
Ответникът е декларирал, че е запознат и приема приложимите към договора
общи условия. Декларирал е, че са му предоставени информация във формата на
стандартен европейски формуляр, разяснения, даващи възможност за преценка
доколко предлагания договор за кредит съответства на възможностите на ответника
и финансовото му състояние, както разяснения на преддоговорна
информация и допълнителен пакет услуги.
На същата дата е сключено и споразумение
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги с приложими към него общи
условия. Към договора за кредит и споразумението за допълнителен пакет услуги е
приложен и подписан от страните погасителен план.
От приложеното по делото заверено копие
на преводно нареждане за банков превод е видно, че сумата от 2000.00 лв. е преведена
от ищцовата страна по посочената от ответника б.
сметка на 26.07.2017 г.
По делото е прието като доказателство заверено
копие на извлечение по сметка към Договор за кредит № **********, в което е
отразено, че към 31.08.2018 г. ответникът е заплатил по кредита обща сума в размер
462.60 лв., като след приспадане на платените суми в счетоводството на ищцовото дружество е отразено, че ответникът дължи обща
сума по кредита в размер на 4907.43 лв.
По делото е прието като доказателство
и заверено копие на уведомително писмо от ищцовата
страна до ответника, с което кредиторът е уведомил длъжника за едностранното
прекратяване на договора, считано от 16.01.2018 г. и обявяване на предсрочната
изискуемост на останалата част от дълга по договора. Доказателства това писмо
изобщо да е изпратено, респ. да е достигнало до длъжника, ищецът не е
представил, липсват и твърдения в тази насока.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Предявеният
иск е установителен, след подадено от длъжника
възражение по чл. 414 от ГПК, поради което ищецът има правен интерес от
предявяването му и предвид обстоятелството, че е спазен срокът по чл. 415 от ГПК, то искът е допустим.
Разгледан по
същество, съдът го намира за частично основателен по следните съображения:
За уважаването
на исковата претенция е необходимо ищецът да докаже главно и пълно, че между
него и ответника е съществувал валидно
сключен договор за кредит, че ищецът е изправна страна по договора за кредит и
че задълженията по договора са изискуеми поради настъпила предсрочна
изискуемост на кредита.
В настоящия
случай ищецът претендира да е носител на вземане,
произтичащо от договор за потребителски кредит № **********, сключен с ответника.
С оглед
събраните по делото доказателства, съдът намира за безспорно установено, че
сключения между страните договор попада в приложното поле на Закона за
потребителския кредит.
Съгласно чл. 9,
ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК договорът
за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
В
чл. 11, ал. 1, т. 1-27 от ЗПК е посочено съдържанието на договора за
потребителски кредит, а в ал. 2 на същия член е посочено, че общите условия са
неразделна част от договора и всяка страница се подписва от страните по
договора.
След преценка на съответствието на процесния договор с разпоредбите на ЗПК, настоящият състав
намира, че по – голяма част от императивно определеното съдържание на договора
е налице, поради което като цяло договорът е действителен.
Не
така стои въпросът с договореното в т. VI от договора заплащане на възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 2400.96 лв.
Настоящият
състав на съда приема, че от една страна, предоставените за тази цена услуги не
са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит, каквото е
изискването на закона, а от друга
страна, не е формирана цена за всяка от услугите поотделно. Наред с това, няма
никакви доказателства посочените услуги да са предоставени реално на потребителя, което обуславя извод, че това е
клауза, която противоречи на добрите нрави, тъй като по своята същност довежда единствено до ненужно
и необосновано оскъпяване на кредита. Възнаграждението, което се е задължил да
заплати потребителят за предоставената му възможност да ползва пакет от
допълнителни услуги, съпоставено със стойността на самия договор за кредит, също
се явява прекомерно и не отговаря както на изискванията на закона, така и на
добрите нрави.
В
чл.10а, ал. 4 от ЗПК е предвидено, че „Видът, размерът и действието, за което
се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит.“ В
случая в Договора за потребителски кредит не са посочени видът, размерът и
действието, за което се събират съответните такси.
В противоречие на чл.10а, ал.4 от ЗПК в процесния договор за различните видове допълнителни услуги
е определено общо възнаграждение за плащане. Наред с това, заплащането на това
възнаграждение от потребителя е предварително, т.е. то е дължимо само за
„възможността за предоставянето“ на изброените по-горе услуги, както е посочено
и в самото споразумение, и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде
използвана по време на действието на сключения между страните договор.
Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват
потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не
хипотетично ползване на такава, което прави нищожна клаузата от договора, с
която е уговорено заплащане на пакет от допълнителни услуги. Още повече, че
възможностите, дадени в пакета от допълнителни услуги, не зависят само от
волята на потребителя, а и от волята на кредитора.
Наред
с гореизложеното, дължимата сума по допълнителния пакет услуги реално оскъпява
кредита чрез въвеждане на допълнителни такси и комисионни, чиято цена не е
включена в определения в договора ГПР.
Всичко
гореизложено налага извод, че уговорката за заплащане на възнаграждение за
пакет от допълнителни услуги в размер
на 2400.96 лв. е нищожна и като такава не
е в състояние да породи присъщите й правни последици.
С оглед изложените по-горе съображения
и като се съобрази с факта, че със заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е претендирана само главница по договора
за кредит, а настоящото исково производство се явява продължение на
заповедното, то съдът приема, че ответникът дължи връщане единствено на претендираната главница по сключения договор за
потребителски кредит, която сума реално е усвоена от него, в размер на 2000.00
лв.
Доколкото
от представените по делото писмени доказателства и от признанието на този факт,
направено с исковата молба, може да се приеме, че ответникът е заплатил на ищеца обща сума по
договора в размер 462.60 лв., то посочената
сума следва да се приспадне от главницата и искът за главница следва да бъде
уважен до размер 1537.40 лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението до изплащане на вземането, като за разликата до пълния претендиран размер от 4907.43 лв. искът следва да бъде
отхвърлен.
Що
се касае до твърдяната с исковата молба предсрочна изискуемост на договора за
кредит, съдът приема, че към подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, както и към датата на предявяване на исковата молба в съда няма
доказателства за реално достигнало до длъжника изявление от кредитора за
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, но тъй като към настоящия
момент крайният падеж на задълженията по договора е настъпил, то и вземането на
ищеца по него е изискуемо.
Както бе посочено по-горе, ищецът е
предявил иск за сумата 4907.43 лв. – главница, като сумата 30.00
лв. – такса за извънсъдебно събиране и сумата
15.83 лв. – лихва за забава за периода
06.09.2017 г. – 16.01.2018 г., които
вземания са били предмет на заповедното производство, не са заявени като искова претенция в настоящото производство. При това
положение издадената заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 545/2018 г. по описа на
ПпРС в частта относно непредявените части следва да бъде обезсилена.
Предвид изхода на спора и като се съобрази със задължителното тълкуване,
дадено в т. 12 от ТР № 4/2013 от 18.06.2013 г. по тълк.д.
№ 4/2013 г. на ОСГТК ВКС, съдът счита, че съразмерно с уважената част на
исковете ответникът следва да заплати на ищцовата страна
сумата 77.31 лв. – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 545/2018 г.
по описа на ПпРС и сумата 124.44 лв. – разноски в исковото производство по
гр.д. № 825/2018 г. описа на ПпРС.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между А.М.А., ЕГН **********,***
и „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. С ***, представлявано
заедно от всеки двама от управителите С.Н.Н., Я.Я.Ч., Ц.Г.С. и Я.К.Ч., ЧЕ
А.М.А. ДЪЛЖИ НА „П. К. Б.“ ЕООД, СУМАТА
1537.40 лв. (хиляда петстотин тридесет и седем лева и 40 ст.) – главница по Договор за потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“ № **********/25.07.2017 г., ведно
със законната лихва, считано от 11.06.2018 г.
до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена
Заповед № 497/12.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 545/2018 г. по описа на Районен съд – Попово, като за разликата над уважения размер от
1537.40 лв. до пълния предявен размер от 4907.43 лв., ОТХВЪРЛЯ предявения иск.
ОСЪЖДА А.М.А., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „П. К. Б.” ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С ***,
представлявано заедно от всеки двама от управителите С.Н.Н., Я.Я.Ч., Ц.Г.С. и Я.К.Ч., СУМАТА 77.31 лв. (седемдесет и седем лева и 31 ст.) – разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 545/2018 г. по описа на Районен съд – Попово, както и сумата 124.44 лв. (сто
двадесет и четири лева и 44 ст.) – разноски в исковото производство по
настоящото гр.д. № 825/2018 г. описа на Районен съд – Попово.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 497/12.06.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 545/2018 г.
по описа на Районен съд – Попово В ЧАСТТА, в която е разпоредено
длъжникът А.М.А.
да заплати на кредитора „П. К. Б.“ ЕООД, сумата 30.00 лв. (тридесет лева 00 ст.) – такси за периода 06.09.2017 г. –
16.01.2018 г., както и сумата 15.83 лв. (петнадесет
лева и 83 ст.) – лихва за забава за периода 06.09.2017 г. – 16.01.2018 г.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Търговищки окръжен съд.
СЪДИЯ: