Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2710 30.07.2020 г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и втори юли две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
АНЕТА ТРАЙКОВА
при
участието на секретаря Невена назарева , като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 21121 по описа на ПРС за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове
с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и 3 от КТ вр. с чл. 225, ал. 1
от КТ, и чл. 86 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по
искова молба, подадена от Г.П.Г., ЕГН **********, действащ чрез пълномощника му
адв. П., срещу Герт Груп ООД с ЕИК ***
Предявени са обективно
съединени искове да бъде признато за незаконно уволнението на ищеца, извършено
със заповед за прекратяване на ТПО № **** от 10.12.2019г., с която трудовото
правоотношение между страните е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ,
да бъде възстановен ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „****” и да
бъде осъден ответника да му заплати обезщетение от 3360 лева за периода
11.12.2019 г. – 11.06.2020 г. на осн. чл. 225, ал. 1 от КТ за това, че е
останал без работа, вследствие на незаконното уволнение. Претендира законна лихва и разноски.
Ищецът твърди, че е работил по
ТПО с ответника на длъжност “*****”, на основание сключен между страните трудов
договор по член 68, ал. 1, т. 2 от КТ, като ТПО между страните е прекратено на
основание чл. 325, ал. 1, т. 4 от КТ.
Ищецът счита, че извършеното уволнение е незаконно, тъй като трудовият му
договор е сключен на осн. член 68, ал. 1, т. 2 от КТ - до завършване на
определена работа, а такава не била конкретизирана в договора, нито било
посочено кога същата ще бъде завършена. Твърди се, че е останал без работа
вследствие на незаконното уволнение и претендира обезщетение за оставане без
работа за шест месеца. Ето защо се моли да се уважат исковете, претендират се
разноски.
В
срок е постъпил писмен отговор от ответника,
с който исковете се оспорват като недопустими, респ. като неоснователни.
Твърди
се, че обжалваната заповед за уволнение била отменена от работодателя на ****.,
като с куриерска пратка от 18.12.2019г. същата била изпратена на адреса на
ищеца в с. О., но след телефонен разговор между куриера и ищеца, проведен на
19.12.2019г., по молба на ищеца тази пратка била препратена в офис на ..... в гр.
......... на 20.12.2019г., но била получена от ищеца на 28.12.2019г. Ето защо
се моли исковете да се отхвърлят. Претендира разноски.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. с чл.
12 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
От представената Заповед № ....... от 10.12.2019г., предмет на спора, се
установява, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на осн. чл.
328, ал. 1, т. 4 от КТ. Видно от заповед № ****., изготвена от ......... на
ответниковото дружество, оспорената заповед е била отменена, като на служител
на дружеството е възложено да изготви писмо покана до работника за връщането му
на работа. Приложено е писмо-покана до ищеца с дата - ****., съдържащо
информация за отмяната на заповедта за прекратяване на ТПО и покана да се яви
на работа. Представена е товарителница № ****, обратна разписка от ..... и
извлечение за движението на товарителницата, от която се установява, че
пратката е изпратена от К. на 18.12.2019г., след което, на 19.12.2019г., е
препратена в офис на ..... П. ЛЛЦ, а на 20.12.2019г. в 08.22 часа е препратена
в офис на ..... П. М.. На 28.12.2019г., в офис на .....: П. м., пратката е
връчена на ищеца от служителя И. Ц.. Представените писмени доказателства те са
били оспорени от другата страна и по тях не
е било взето становище.
Пред
съда е разпитана свидетелката на ответника А.А., която работи при ответника на
длъжността „****“, като същата дава сведения за изготвянето на заповедта за
отмяна на уволнението и нейното изпращане по куриер на 18.12.2019г. Свидетелката
обяснява, че с нея се свързал куриер на „.....“, който я информирал, че се е
свързал с ищеца по телефона, като същият му дал указания да пренасочи пратката
в офис на ..... в гр. П., след което пратката била препратена в този офис, съответно била връчена на ищеца на
28.12.2019г.
Представя
се издадено от работодателя удостоверение за получено от ищеца БТВ за м. 11
2019г. в размер на 560 лева.
При така
установените факти от значение за изхода на спора по иска по чл. 344, ал. 1, т.
1 от КТ съдът достигна до следните правни изводи:
Спорът се
свежда до въпроса на коя дата на ищеца е била връчена заповедта за отмяна на
дисц. уволнение, и дали ищецът е узнал за нейната отмяна преди завеждане на
делото.
От
представените по делото писмени доказателства от ответника се установява, че
пратката до ищеца е изпратена от офис на ..... в град К. на 18.12.2019г., след
което пратката е постъпила в офис на ..... в гр. П. М. на 20.12.2019 г., като същата е връчена на ищеца от служител на
офис на .....: П. М. на 28.12.2019г. Налага се извода, че ищецът е узнал за
съдържанието на пратката, за която се твърди да е съдържала заповедта за
отмяна, на 28.12.2019г., а искът е предявен в съда на 20.12.2019г., ето защо
съдът приема, че исковата молба за отмяна на наложеното наказание е заведена
преди връчването на пратката на ищеца, доколкото с връчването й ищецът е могъл
да узнае и да се запознае с нейното съдържание. Съдът намира, че от страна на
ищеца, като страна по ТПО, не е извършена злоупотреба с право, с цел да получи
обезщетение за оставане без работа, доколкото подаването на иска за отмяна на
заповедта е извършено в момент, в който ищецът не е знаел, че същата вече е
била отменена от работодателя.
Съгласно чл. 344, ал. 2 КТ работодателят
може по свой почин да отмени заповедта за уволнение до предявяването на иска от
работника или служителя пред съда. С решение № 447/05г. по гр. д.
№ 3757/02г. ІІІ г.о., ВКС приема, че отмяната на заповедта за уволнение от
страна на работодателя ще има действие за работника или служителя от деня, в
който последният е узнал от работодателя за отмяната на уволнението. Ако към
датата на узнаването на отмяната на уволнението работникът или служителят е
предявил пред съда искове за защита срещу незаконно уволнение, съдът е
компетентен и следва да се произнесе по спора.
Издадената от
работодателя заповед за прекратяване на ТПО с ищеца на осн. член 325, ал. 1, т.
4 от КТ е незаконосъобразна, доколкото трудовият договор между страните е
сключен като срочен – до завършване на определена работа, но в същия по никакъв
начин не е посочено кога работата следва да бъде завършена. Освен това не
е ясно каква определена работа е
завършена, за да е настъпило основание за прекратяване на договора. С оглед
изложеното уволнението се явава незаконно и ще се отмени.
По иска с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност „.............“, съдът намира, че същият е
основателен, тъй като уволнението като незаконосъобразно се отменя, и ищецът е
работил по безсрочно ТПО. Ето защо този иск ще се уважи.
По иска с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ съдът
намира следното:
За да се
уважи този иск е необходимо да бъде уважен искът по чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ
за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна, да се установи, че в
посочения период ищецът е останал без работа вследствие на незаконното
уволнение, размерът на брутното трудово
възнаграждение, получавано при ответника – база за изчисляване на
обезщетението, като крайният срок, за който има право ищецът да получи
обезщетение, е 6 месеца след уволнението.
В случая
ищецът доказва в процесния период да е останал без работа по ТПО, както и
доказва размера на получаваното БТВ, с оглед на което искът за заплащане на
обезщетение за оставане без работа за процесния период поради незаконното
уволнение ще се уважи в пълния му предявен размер от 3360 лева. Вземането е
лихвоносно, законна лихва е претендирана, поради което следва да бъде присъдена
такава от датата на постъпване на исковата молба в съда.
С оглед изхода на спора ищецът има право
на разноски по делото. Претендира се 800 лева платено адв. възнаграждение.
Същите следва да се възложат в тежест на ответника, исковете срещу когото се
уважават.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр.
с чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, по сметка на ПРС държавна такса върху уважените искове в
размер на 294,40 лева, от които по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – 80
лева, по иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ -
80 лева, и 134,40 лева - ДТ по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА уволнението на Г.П.Г., ЕГН **********, извършено със Заповед № ****от 10.12.2019г., издадена
от ......... на Герт Груп ООД с ЕИК *****, с която трудовото правоотношение
между страните е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ, ЗА НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Г.П.Г., ЕГН ********** на заеманата преди уволнението длъжност „*****” в Герт Груп ООД с ЕИК ****
ОСЪЖДА Герт Груп ООД с ЕИК **** да заплати на
Г.П.Г., ЕГН ********** сумата от 3360
лева, представляваща дължимо обезщетение
на осн. чл. 225, ал. 1 от КТ за периода 11.12.2019 г. – 10.06.2020г., ведно със
законната лихва върху сумата от 3360 лева, считано от подаване на исковата
молба – 20.12.2019г. до окончателното
плащане на дължимата сума, както и сумата от 800 лева разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Герт Груп ООД с ЕИК *****да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 294,40
лева държавна такса върху уважените искове.
Решението подлежи на обжалване пред
Пловдивски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата, на
постановяването му – 05.08.2020 г.,
на основание чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на
страните.
Районен
съдия:/п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала!
Секретар: М.М.