Решение по дело №2017/2021 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 53
Дата: 20 януари 2022 г. (в сила от 20 януари 2022 г.)
Съдия: Димитър Чардаков
Дело: 20215220102017
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 53
гр. Пазарджик, 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20215220102017 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
По реда на чл.422 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.9 ЗПК вр. чл.240, ал.1, ал.2 и чл.86, ал.1 ЗЗД за
установяване на вземането по издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК в общ размер на 441.49лв., от които 300лв.
главница; 25.40лв. договорна лихва за периода 03.02.2017г. – 04.05.2017г. и
116.09лв. обезщетение за забава за периода 04.02.2017г. - 01.04.2021г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в
съда - 01.04.2021г., до плащането.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление в гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25,
сграда „Лабиринт 2“, ет.2, офис 4, твърди, че по силата на рамков договор за
продажба на вземания от 16.11.2010г. и приложение №1 към него от **г. е
придобил от цедента „Изи Асет Мениджмънт“ АД вземане към ответника И..
З. К. с ЕГН ********** от гр.Пазарджик, ул. „Г.“ №**, ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, произтичащо от договор за
паричен заем №2719985 от **г., като длъжникът е уведомен за цесията, вкл.
чрез връчването на приложеното към исковата молба писмено уведомление
1
по чл.99, ал.3 ГПК. Твърди, че в изпълнение на договора за заем цедентът
„Изи Асет Мениджмънт“ АД е предоставил на ответника потребителски
паричен заем в размер на 300лв. при фиксирана годишна лихва от 40 %, която
за целия срок на кредита възлиза на 25.40лв., и ГПР от 49%, с краен срок на
връщане на главницата и плащане на лихвата (общо 325.40лв.) 04.05.2017г.,
като задължението е разсрочен на 4 месечни погасителни вноски по 81.35лв. с
последователни падежи в периода 03.02.2017г. – 04.05.2017г.
Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задължението да върне
главницата и да плати уговорената възнаградителна лихва. Поради
допуснатата забава за него възникнало и задължението да заплати мораторно
обезщетение в размер на 116.09лв., представляващо законната лихва върху
просрочената главница за периода от 04.02.2017г. /деня след падежа на
първата погасителна вноска/ до датата на подаване в на заявлението по чл.410
ГПК в съда – 01.04.2021г.
Ищецът твърди, че след придобиване на вземането се е снабдил със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена от
Районен съд - Пазарджик по ч.гр.д. №1187/2021г., срещу която длъжникът е
подал възражение по чл.414 ГПК. Иска от съда да установи съществуването
на вземанията в размера по заповедта за изпълнение. Претендира
присъждането на разноски в исковото и в заповедното производство.
Ответникът е редовно уведомен за делото с надлежно връчено
съобщение по чл.131 ГПК, както и чрез призовка за явяване в съдебно
заседание. Същият не е представил отговор на исковата молба по чл.131 ГПК,
не се е явил в първото съдебно заседание и не е направил искане за
разглеждането на делото в негово отсъствие. Възражението срещу заповедта
за изпълнение е формално, поради което съдът не дължи произнасяне по него.
Ищецът е направило искане за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника.
Съдът, като установи, че на ответника са указани последиците от
неспазването на правилата за размяна на книжа между страните и от
неявяването му в съдебно заседание и предвид вероятната основателност на
исковете с оглед заявените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл.238, ал.1 и чл.239
ГПК за постановяване на неприсъствено решение, без да излага мотивите си
2
за него. С решението следва да признае за установено по отношение на
ответника съществуването на взимането по издадената срещу него заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът
следва да заплати съдебните разноски на ищеца в общ размер на 385лв., от
които 125лв. държавна такса, 160лв. възнаграждение на ВЛ и 100лв.
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл.78, ал.8
ГПК вр. чл.25, ал.1 НЗПП.
Следва да се постанови осъдителен диспозитив, на основание т.12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК за разноските на ищеца в заповедното производство, които възлизат
на 75лв.
Водим от горното и на основание чл.239, ал.1 и чл.238, ал.1 ГПК съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че ответникът И..
З. К. с ЕГН ********** от гр.Пазарджик, ул. „Г.“ №** дължи на ищеца
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“, №25, офис сграда
„Лабиринт“ ет. 2, офис 4, вземането по заповед №695/06.04.2021г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.
№1187/2021г., по описа на РС-Пазарджик, в общ размер на 441.49лв., от които
300лв. главница; 25.40лв. договорна лихва за периода 03.02.2017г. –
04.05.2017г. и 116.09лв. обезщетение за забава за периода 04.02.2017г. -
01.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК в съда - 01.04.2021г., до плащането, което вземане произтича
от договор за паричен заем №2719985 от **г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и ответника и е придобито от ищеца чрез цесия.
ОСЪЖДА ответника И.. З. К. с ЕГН ********** да заплати на ищеца
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* съдебни разноски в
настоящото производство в размер на 385 лв. и съдебни разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. №1187/2021г. по описа на РС-Пазарджик
в размер на 75лв.
3
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл.239, ал.4 ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните.
Указва на ответника, че може в едномесечен срок от връчването на преписа
да поиска отмяната на решението пред Окръжен съд - Пазарджик на
основанията, посочени в чл.240 ГПК.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4