№ 2714
гр. Пловдив, 25.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско
дело № 20225300502845 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК във вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Рива кредит“ ООД, ЕИК *********, представлявано
от управителя М.В.М., против разпореждане №16893 от 20.07.2022г., постановено по ч.гр.д.
№8704/2022г. по описа на Районен съд- Пловдив, I гр. с-в, с което е отхвърлено заявлението
му за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу
длъжника Г. И. П., ЕГН **********, за законната лихва върху присъдената договорна
лихва, считано от датата на подаване на заявлението- 14.06.2022г. до окончателното й
заплащане. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно и иска
неговата отмяна и връщане на делото на PC- Пловдив с указания за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и изложените в жалбата доводи,
приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в предвидения от закона срок за обжалване, изхожда от
лице, имащо право на обжалване, и като такава е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление на „Рива кредит“ ООД за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК против
Г. И. П., ЕГН **********, за сумите от 853,73 лв.- главница; 49,37 лв.- падежирала
договорна лихва за периода 09.06.2021г.- 09.09.2021г.; 68,49 лв.- обезщетение за забава
за периода 10.09.2021г.-09.06.2022г., ведно със законната лихва върху главницата и
договорната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното им
заплащане, дължими по договор за потребителски кредит №7000001 от 09.03.2021г.
За да откаже издаването на заповед по чл. 410 от ГПК за законната лихва върху
1
падежиралата договорна лихва от 14.06.2022г. / датата на депозиране на заявлението / до
окончателното й заплащане, районният съд е приел, че начисляването на лихва за забава в
размер на законната лихва върху договорната /възнаградителната/ лихва съставлява
анатоцизъм, който е забранен от разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗЗД.
Разпореждането е неправилно.
Както основателно поддържа частния жалбоподател, трайната съдебна практика в
тази насока / цитираното в жалбата Определение № 765/13.12.2018 г. по т.д. № 1657/2018 г.
на ВКС, но не само/ последователно и непротиворечиво приема, че договорната
/възнаградителна/ лихва по предоставен паричен кредит съставлява възнаграждението на
търговеца за предоставените на кредитополучателя парични средства, т.е. цената на
услугата по предоставяне за временно ползване на капитал, при неплащането на която цена
в срок кредитополучателят дължи обезщетение за забава. Договорната лихва не е лихва
за забава с обезщетителен характер при просрочие на изпълнението на паричните
задължения, спрямо която намира приложение ограничението на разпоредбата на чл.10,
ал.3 от ЗЗД, отнасяща се до олихвяването на изтекли лихви. Ето защо в разглежданата
хипотеза не е налице анатоцизъм, поради което обжалваното разпореждане следва да бъде
отменено, а делото- върнато на първоинстанционния съд за издаване на заповед за
изпълнение за законната лихва върху договорната лихва, както и за направените в
настоящото производство разноски за държавна такса в размер на 15 лв.
По така изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане №16893 от 20.07.2022г., постановено по ч.гр.д.
№8704/2022г. по описа на Районен съд- Пловдив, I гр. с-в, с което е отхвърлено заявлението
на „Рива кредит“ ООД, ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Г. И. П., ЕГН **********, за законната
лихва върху присъдената договорна лихва в размер на 49,37 лв., считано от датата на
подаване на заявлението- 14.06.2022г. до окончателното й заплащане.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Г. И. П., ЕГН **********, за законната лихва върху
присъдената договорна лихва в размер на 49,37 лв., считано от датата на подаване на
заявлението- 14.06.2022г. до окончателното й заплащане, както и за сумата от 15 лв.-
разноски за държавна такса по частната жалба.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
2
1._______________________
2._______________________
3