№ 14
гр. Кула, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на тридесет и първи март
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Дияна Ив. Дамянова Цанкова
при участието на секретаря Нели Г. Йончева
като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Цанкова
Административно наказателно дело № 20231330200004 по описа за 2023
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН), образувано по жалба от М. И. М., ЕГН
********** от гр. В., ж.к „..... чрез адв. И. И. – АК - В. срещу Наказателно
постановление № 22-0291-000578 от 16.12.2022г. на началник РУ в ОДМВР –
В., РУ Кула, с което са му наложени административни наказания по
ЗДвП/Закона за движение по пътищата/, а именно: на основание чл. 175, ал.3,
предл. първо от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 200 лв. и „ Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца за извършено нарушение на чл. 140, ал.1
от ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление като
неправилно и незаконосъобразно, като се излагат твърдения, че е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила - чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН - не
е посочена нарушената законова разпоредба, както и че нито собственикът на
процесния лек автомобил, нито жалбоподателят са били уведомени за
прекратената регистрация на автомобила от надлежните органи, които имат
това задължение, от което следва, че липсва субективния елемент на
деянието.
В съдебното заседаниe жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
1
представлява се от процесуалния си представител – адв. И. И., който
поддържа жалбата и моли съда същата да бъде уважена и наказателното
постановление да бъде отменено. Въззиваемата страна– началникът на РУ при
ОДМВР – В., РУ Кула не се явява и не се представлява. Изразява писмено
становище, с което моли съда да остави жалбата без уважение като
неоснователна и да потвърди атакуваното наказателно постановление.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия
Наказателно-процесуален кодекс, съобразно с вътрешното си убеждение,
намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо
интерес от обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, същата е
основателна. Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът
подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт,
при което намира следното:
От фактическа страна се установи следното:
На 19.09.2022г. регистрацията на лек автомобил марка „ Рено“, модел „
Меган Сценик“ с рег. № ..., собственост на И.Т.В. e служебно прекратена на
основание чл. 143, ал.15 от ЗДвП, тъй като автомобилът не е пререгистриран.
На 05.11.2022г., около 12.01 часа, жалбоподателят М. управлявал посочения
автомобил в гр. Кула по ул. „ В.“ и е спрян за проверка от свидетеля Т. С. Т.,
който извършил проверка на документите на жалбоподателя и на
управлявания от него автомобил. При извършена справка в базата данни на
КАТ свидетелят Т. установил, че автомобилът е с прекратена регистрация, за
което съставил акт за установяване на нарушение и преписката била
изпратена в РП – В., където с Постановление №3160/29.11.2022г. на прокурор
от РП – В. е постановен отказ да се образува наказателно производство и
преписката е изпратена в РУ гр. Кула. Началникът на РУ гр. Кула на
основание постановения отказ издал атакуваното наказателно постановление
срещу жалбоподателя за това, че на 05.11.2022г., в 12.01 часа в гр. Кула, по
ул. В. управлявал процесния лек автомобил, който е с прекратена
регистрация, което нарушение квалифицирал като такова по чл. 140, ал.1 от
ЗДвП. и на основание чл. 175, ал.3, предложение първо от ЗДвП наложил на
жалбоподателя административни наказания „Глоба“ в размер на 200 лв. и „
2
Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Посочената фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните писмени и гласни доказателства, а именно:
свидетелските показания на разпитания от съда свидетел Т. С. Т., справка за
регистрацията на процесния автомобил, както и справка за собствеността на
същия, Постановление № 3160/2022г. от 29.11.2022г. за отказ за образуване
на наказателно производство на прокурор при РП - В.. Съдебният състав даде
вяра и кредитира изцяло показанията на разпитания по делото свидетел, които
са непротиворечиви, конкретни и логични, пресъздава възприятията си за
случая с необходимата конкретика, още повече, че по делото не са установени
обстоятелства, от които да следва, че свидетелят е заинтересован от изхода на
административнонаказателното производство, поради което съдът ги
кредитира изцяло. Същите потвърждават изложеното в наказателното
постановление, което не се оспорва и от жалбоподателя. Тези изявления
представляват годни доказателства, относно релевантните за делото
обстоятелства. Доколкото от доказателствената съвкупност по делото се
установяват всички правно-релевантни факти, този съдебен състав приема за
безспорно установена посочената в НП фактическа обстановка.
От цитираните справки на ОДМВР-В., сектор „ Пътна полиция” , по
категоричен начин се установява, че към 05.11.2022г., посоченият товарен
автомобил е със служебно прекратена регистрация и не е бил собственост на
жалбоподателя. От свидетелските показания на посочения свидетел Т. по
категоричен начин се установява, че на посочената дата жалбоподателят е
управлявал процесния лек автомобил в гр. Кула, по ул. „ В.“, които
обстоятелства не се оспорват и от жалбоподателя.
Съдът намира от правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество- чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и
материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че НП е издадено от
компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържание -
чл. 57 от ЗАНН– началник РУП към ОДМВР В., РУ Кула, с оглед Заповед №
8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи. В проведеното
срещу жалбоподателя административнонаказателно производство са спазени
3
сроковете по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Административно наказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок. Налице е и редовна
процедура по връчването на НП на жалбоподателя.
Съдът не споделя възражението на жалбоподателя за допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила. Нарушението е описано
достатъчно ясно и конкретно, така, че да не възниква съмнение относно
неговото съдържание. Всички елементи от състава му са изброени във
фактическото описание, поради което правото на защита на жалбоподателя е
гарантирано. Конкретизирани са времето, мястото и начина на извършване на
нарушението, подробно са описани обстоятелствата при които е извършено
нарушението, което от своя страна е описано в достатъчно конкретна степен,
за да е наясно нарушителя за извършването за какво конкретно
административно нарушение е ангажирана административнонаказателната му
отговорност. С оглед на посоченото, съдът намира, че не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административно наказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
порочност на административно наказателното производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДвП, по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места.
Не се спори по делото, че управляваният от жалбоподателя лек автомобил е
моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, както и че
същият на 05.11.2022г., около 12,01 часа е управляван от жалбоподателя в гр.
Кула, по ул. „ Възрагждане“, който път е отворен за обществено ползване,
което се доказва и от свидетелските показания на свидетеля Т.. Не се спори
също, а се доказва и от събраните по делото доказателства – справка от
ОДМВР – Виден, сектор „Пътна полиция”, че на 05.11.2022г. служебно е
прекратена регистрацията на управлявания от жалбоподателя автомобил на
основание чл. 143, ал.15 от ЗДвП, тъй като същият не е бил пререгистриран,
т.е. не е бил регистриран по надлежния ред.
Съдът намира обаче, че деянието е извършено без вина, доколкото
жалбоподателят не е знаел, че автомобилът е бил с прекратена регистрация
4
към 05.11.2022г., когато го е управлявал при извършване на проверката. В чл.
143, ал. 15 ЗДвП е регламентирано, че „Служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на
регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен
срок от придобИ.ето не изпълни задължението си да регистрира превозното
средство”. По делото не бяха ангажирани каквито и да било доказателства,
жалбоподателят да е управлявал на 05.11.2022г. процесния лек автомобил със
знанието, че управлява МПС, което е с прекратена регистрация, т.е не е
регистрирано по надлежния ред и в този смисъл не се установява
субективната страна на нарушението. Обстоятелството, че управляваният от
жалбоподателя автомобил фигурира в масивите на контролните органи като
автомобил със служебно прекратена регистрация, не представлява факт,
обосноваващ сам по себе си извод, че деянието съдържа всички обективни и
субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл.6 от
ЗАНН и осъществява както от обективна, така и от субективна страна състав
на административно нарушение по чл.140,ал.1 от ЗДвП. Това е така,
доколкото по аргумент от чл.7, ал.1 от ЗАНН административното нарушение
е деяние, което следва да е извършено виновно – умишлено или
непредпазливо, а в случая няма данни жалбоподателят да е знаел, да е могъл
да знае или да е длъжен да знае, че автомобилът, който е управлявал, е със
служебно прекратена регистрация.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че
жалбоподателят М. И. М. е осъществил от обективна, но не и от субективна
страна вмененото му административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП,
поради което неправилно е ангажирана административнонаказателната му
отговорност по същия текст.
С оглед посочените от съда съображения, наказателното постановление,
следва да бъде отменено изцяло.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0291-000578 от 16.12.2022г. на
началника на РУ към ОДМВР – В., РУ Кула, с което на М. И. М., ЕГН
********** от гр. В., ж.к „..... са му наложени административни наказания по
5
ЗДвП/Закона за движение по пътищата/, а именно: на основание чл. 175, ал.3,
предл. първо от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 200/двеста/ лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца за извършено нарушение
на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд - гр. В. по
реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14-
дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кула: _______________________
6