MOТИВИ към присъда № 188
По НОХД № 291/2018 год.
Районна прокуратура – Тутракан е
обвинила К.Е.Е. с ЕГН **********, ***, в това, че:
На 25.04.2018 г. в с. Цар
Самуил, обл. Силистра, от хранителен магазин и питейно заведение, намиращи се
на ул. „Дочо Михайлов“ № 1, в условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на
прегради, здраво направени за защита на имот /взломени врати на двата търговски
обекта/, отнел чужди движими вещи – 1 бр. електронна везна марка „EVL 15“ с фабр. № Е 15 007434, 1 бр. бутилка с
уиски от марката „Jacu Daniels“ с вместимост от 1 л., 1 бр. бутилка с уиски от марката „Red Label“ с вместимост от 1 л., 1 бр. бутилка с мента
от марката „Мента – Пещера“ с вместимост от 1 л., български монети с обща
стойност 40.00 лв., 1 р. мобилен телефон марка „Нокиа“, 1 бр. мобилен телефон
марка „Теленор М-100“, всички на обща стойност 446.85 лв. от владението на Н. А.
И. от с. с., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои-
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2,
във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал.
1, б. „а” и б. „б“ от НК.
В открито съдебно заседание е
направено искане от подсъдимия и назначеният му служебен защитник – адв. Е.Г. –
процесът да продължи по реда на Глава XXVII от НПК, а именно съкратено съдебно
следствие, а именно по чл. 371, т. 2 от НПК.
Представителят на Районна
прокуратура – Тутракан не възразява процесът да продължи по поискания от
подсъдимия и неговия защитник съдебен ред.
Прокурорът поддържа обвинението
така, както е внесено е съда.
Пледира подсъдимият К.Е. да бъде
признат за виновен за извършване на престъплението и да му се наложи наказание
по вид „Лишаване от свобода”, което да бъде ориентирано над минимума, около средния
размер. Обвинението сочи, че подсъдимия е направил самопризнания, но на фона на
други минали осъждания, които са извън групата, която формира опасния рецидив,
същите разкриват по-високата степен на обществена опасност на дееца, както и
употребата на алкохол преди извършване на престъплението. Прокуратурата смята,
че едно такова наказание ще има превантивна и възпираща роля спрямо подсъдимия.
Подсъдимият съжалява за
извършеното и се признава за виновен по предявеното му обвинение. Признава
фактите, изнесени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява
да не се събират доказателства за тях. Запознат е и е наясно с процедурата, по
която протича процеса, няма искания за събиране на други доказателства.
Защитникът на подсъдимия съгласно
разпоредбата на закона пледира за наказание ориентирано към минимума, намалено
с една трета, поради признаване на вината от страна на подсъдимия, съдействието
му за разкриване на обективната истина по време на досъдебното производство и
поради това, че нанесените от него щети са на стойност 446.85 лв., сума която е
далеч под минималната работна заплата към момента на извършване на
престъплението и към настоящия момент.
Процесуалния представител на
частния обвинител, пострадала от престъплението, пледира за определяне на
наказание от средата към максимума, като счита, че има основания за прилагане
на чл. 55 от НК и то да бъде намалено с 1/3.
Съдът обяви с определение, че при постановяване
на присъдата, ще се позове на самопризнанието направено от подсъдимия, без да
събира други доказателства за фактите и обстоятелствата, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Районният съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, прие за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият – К.Е.Е. с ЕГН **********,***.
В момента се намира в Затвора Белене, където изтърпява наказание „лишаване от
свобода” наложено с друга присъда.
На 24.03.2018 г. подс. К.Е. бил
на работа при св. Н.Х.. Бил облечен с долнище и горнище на анцуг с дълги
крачоли и ръкави. На главата си имал бейзболна шапка. В края на работния ден
св. Н.Х. платил на подсъдимия надницата за деня и след това се почерпили.
Употребили солидно количество алкохол. Около 23:00 ч. подсъдимия си тръгнал.
Св. Н.И. била собственик и
управител на търговска фирма – ЕТ „Шери 9“ с. Цар Самуил с идентификационен №
ДДС-BG ***. Фирмата имала два търговски обекта,
разположени в центъра на с. Цар Самуил, на ул. „Дочо Михайлов“ № 1. Единият
търговски център бил хранителен магазин, а непосредствено до него се намирало
питейно заведение. Вратите и на двата търговски обекта представлявали
стъклопакети с ПВЦ дограма.
Вратата на хранителния магазин
била единична, като долната и част била от ПВЦ, а горната – от стъкло. Вратата
на питейното заведение била с плъзгащи се две крила, изцяло от стъкло. На
вратата на хранителния магазин била поставена охранителна камера. В питейното
заведение също имало поставена охранителна камера, монтирана над бара. Имало и
охранителна аларма, която се задействала при противозаконно проникване в двата
търговски обекта и по телефона съобщавала на собствениците за такова събитие.
Съответно приложение било поставено и на телефона на св. Н.Х. – дъщеря на св. Н.И..
Приложението било инсталирано и на телефона на Н.Б., която живеела в гр. Русе и
била роднина на семейството.
Около 02:20 ч. на 25.04.2018 г.,
подс. К.Е. отишъл пред питейното заведение на св. Н.И.. Взел един голям камък и
го хвърлил по стъклото на входната врата. Счупило се дясното крило на двойната
плъзгаща се врата. През образувания отвор подс. К.Е. влязъл в питейното
заведение. Междувременно, веднага се задействала охранителната система. Св. Н.Б.
чула сигнала на своя телефон, която известявала за противозаконно проникване в
търговския обект на св. Н. И. и се обадила на св. Н.Х..Последната от своя
страна известила майка си – св. Н.И..
Междувременно, без да знае за
тези събития, подс. К.Е. влязъл в питейното заведение през разбитата от него входна
врата и започнал да претърсва района около бара. От този търговски обект
обвиняемият взел един монетник с поставени в него монети на обща стойност 40.00
лв., бутилки с алкохол – две бутилки уиски марка „Red Label“ и „Jacu Daniels“ и
една бутилка мента, марка „Пещера“. Всички бутилки били с вместимост до 1
литър. Двете бутилки с уиски били разпечатани от бармана на питейното заведение
и от тях липсвало до около 100 гр. от всяка. Бутилката с мента не била
разпечатана. От това помещение подсъдимият взел и два мобилни телефона,
съответно марка „Нокиа“ и марка „Теленор“ тип „М-100“.
След това подс. К.Е. отишъл пред
вратата на хранителния магазин и хвърлил по остъклената и горна част, голям
камък. Стъклото се счупило. През образувания отвор подсъдимият проникнал в
хранителния магазин. Там също търсил пари,но не намерил. От този търговски
обект подсъдимият изнесъл електронна търговска везна модел „EVL 15“ с фабр. № ***. Докато претърсвал и избирал
вещи, които да открадне, подсъдимият си светел с електрическо фенерче.
Действията на подсъдимия, които
попадали в обхвата на двете охранителни камери, били записани .
Междувременно св. Р.С., живеещ в
близост до търговските обекти, бил разбуден от шума на охранителната система.
Излязъл от дома си и видял в далечината отдалечаващата се с. от електрическо
фенерче, която се движела в посока от инкриминираните търговски обекти към
парка на селото.
След като подсъдимият се
отдалечил от местопроизшествието, там дошли св. Н.И. и дъщеря и – св. Н.Х..
Двете свидетелки видели разбитите врати на търговските обекти и се обадили в
полицията. По-късно били установени липсите, а на около 20 м. от търговските
обекти намерили бутилките с алкохол.
Св. Н.И. прегледала записите от
охранителните камери и веднага разпознала подс. К.Е. по фигурата,стойката на
тялото и дрехите.
Видно от изготвената
съдебно-счетоводна експертиза, общата стойност на противозаконно отнетите вещи
възлиза на сумата от 446, 85 лв.
Била назначена и извършена
лицево-идентификационна експертиза. От нейното заключение е видно, че поради
лошото качество на видеозаписите било технически невъзможно да бъдат
отграничени частни и общи признаци характеризиращи заснетото лице. Допълнителна
пречка било наличието на шапка. Видеозаписите обаче били годни за разпознаване
и такова било направено. Св. Н.И. и св. М.Ю. разпознали на инкриминираните
видеозаписи подс. К.Е..
Установената в хода на делото
фактическа обстановка, призната от подсъдимия и подкрепена от събраните по
досъдебното производство доказателства – обяснения на подсъдимия; протоколи от
разпит на свидетелите; протоколи за разпознаване на лица; свидетелство за
съдимост; декларация за семейно материално положение и автобиография на подсъдимия;
протокол от 25.04.2018 г. за оглед на местопроизшествието; фотоалбум от
25.04.2018 г.; протокол за доброволно предаване от дата 02.05.2018 г., рег. ***
по описа на РУ на МВР град Тутракан; ценова експертиза вх. №
362000-2192/07.06.2018 г.; съдебна видеотехническа /лицевоидентификационна/ експертиза № 27/12.06.2018 г., ведно с
фотоалбум; протокол за освидетелстване на лице, ведно с фотоалбум; протокол за
освидетелстване на лице в неотложни случаи, ведно с фотоалбум; протокол за
освидетелстване на лице с писмено съгласие; приемно-предавателен протокол с
рег. № ***. Няма противоречия между доказателствата, те са последователни,
логични, взаимно се допълват и допринасят за установяване на престъплението,
предмет на настоящото съдебно производство, механизма на извършването му, вида
и стойността на отнетата вещ и участието на подсъдимия в престъплението, поради
което съдът изцяло ги приема.
Всички доказателства, поотделно
и в съвкупност, налагат следните правни изводи:
От обективна страна на
25.04.2018 г. в с. Цар Самуил, обл. Силистра, подсъдимия Е. е осъществил всички
елементи на фактическия състав на чл.195ал. 1 т. 3 във връзка с чл.194 ал. 1 и
чл.29 ал. 1 б.”а” и „б” от НК.От хранителния магазин и питейното заведение,
намиращи се на ул. „Дочо Михайлов“ № 1, чрез разрушаване на прегради, здраво
направени за защита на имот,а именно вратите на двата търговски обекта, отнел
чужди движими вещи – 1 бр. електронна везна марка „EVL 15“ с фабр. № ***, 1 бр.
бутилка с уиски от марката „Jacu Daniels“ с вместимост от 1 л., 1 бр. бутилка с
уиски от марката „Red Label“ с вместимост от 1 л., 1 бр. бутилка с мента от
марката „Мента – Пещера“ с вместимост от 1 л., български монети с обща стойност
40.00 лв., 1 р. мобилен телефон марка „Нокиа“, 1 бр. мобилен телефон марка
„Теленор М-100“, всички на обща стойност 446.85 лв. от владението на Н. А. И.
от с. с., без нейно съгласие.Това той сторил с намерение противозаконно да ги
присвои, т.е. след като е установил своя фактическа власт над вещите,той се разпоредил с тях.
Описаното по-горе деяние
подсъдимия С. извършил след като:
1. С Присъда № 289 от 16.11.2010
г. по НОХД № 305/2010 г. на РС гр. Тутракан, влязло в сила на 02.12.2010 г. за
извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 194, ал. 1,
във връзка с чл. 29, ал. 1, б. „б“, чл. 36, чл. 58а, ал. 1 от НК му налага
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година и четири месеца. На
основание чл. 61, т. 2, във връзка с чл. 57, ал. 1 от ЗИНЗПС определя
първоначален „Строг“ режим на изтърпяване на наложеното наказание в
затворническо заведение тип - затвор.
За извършено престъпление по чл.
216, ал. 1, чл. 36, чл. 58а, ал. 1 от НК му налага наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от осем месеца. На основание чл. 61, т. 2, във връзка с чл.
57, ал. 1 от ЗИНЗПС определя първоначален „Строг“ режим на изтърпяване ан
наложеното наказание в затворническо заведение тип – затвор.
За повдигнато обвинение по извършено
престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, в условията на опасен рецидив, го
оправдава в частта по чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК
групира наложените наказания „Лишаване от свобода“ за срок от една година и
четири месеца и „Лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, като определя
едно общо най-тежко наказание по вид „Лишаване от свобода“ за срок от една
година и четири месеца. На основание чл. 61, т. 2, във връзка с чл. 57, ал. 1
от ЗИНЗПС определя първоначален „Строг“ режим на изтърпяване на определеното
общо най-тежко наказание в затворническо заведение тип – затвор.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК
приспада времето, през което спрямо подсъдимия по настоящото дело е била взета
и приведена в изпълнение мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и същият
не е изтърпявал наказание „Лишаване от свобода“, считано от 10.08.2010 г.
2. Със Споразумение № 190 от
10.08.2012 г. по НОХД № 214/2012 г. на РС гр. Тутракан, влязло в сила на 10.08.2012
г., за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 195,
ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 194, ал. 1, чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“, във
връзка с чл. 26, във връзка с чл. 36, чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, е било
наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от две години при първоначален
„Строг” режим на изтърпяване в затворническо заведение тип - затвор. На
основание чл. 59, ал. 1 от НК му се приспада времето, през което спрямо него по
настоящото производство е била взета и приведена в изпълнение мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ и същият не е изтърпявал наказание
„Лишаване от свобода“, считано от 28.04.2012 г.
3. Със Споразумение № 302 от 10.10.2014 г. по НОХД № 279/2014 г. на РС
гр. Тутракан, влязло в сила на 10.10.2014 г., за извършено престъпление по чл.
196, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 194, ал.
1, чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 29, а. 1, б. „а“ и б. „б“, чл. 36 и чл. 55,
ал. 1, т. 1 от НК, е било наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от
две години.
На основание чл. 61, т. 2, във
връзка с чл. 57, ал. 1 от ЗИНЗПС изтърпяването на наказанието е при
първоначален „Строг“ режим в затворническо заведение тип – затвор.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК
се приспада времето, през което спрямо него е била взета и приведена в
изпълнение мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и същият не е
изтърпявал наказание „Лишаване от свобода“.
4. С Присъда № 103 от 09.06.2016
г. по НОХД № 222/2016 г. на РС гр. Тутракан, влязло в сила на 10.10.2016
г., за извършено престъпление по чл.
196, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 194, ал. 1, чл. 29, ал. 1, б. „б“ и б. „а“,
чл. 18, чл.54 от НК е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две
години и шест месеца, което да изтърпи при първоначален „Строг“ режим в
затворническо заведение тип - затвор.
На основание чл. 58а от НК
намалява размера на наложеното наказание с 1/3, определяйки окончателно такова
„Лишаване от свобода“ за срок от една година и осем месеца, което да изтърпи
при първоначален „Строг“ режим в затворническо заведение от закрит тип.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК
приспада от така определеното наказание времето, през което на подсъдимия е
била взета и приведена в изпълнение мярка за неотклонение „Задържане под
стража“, считано от 27.05.2016 г. до привеждане в изпълнение на настоящото
наказание.
С Решение № 42 от 10.10.2016 г.
по НОХД № 182/2016 г. по описа на Окръжен съд гр. Силистра се потвърждава
Присъда № 103 от 09.06.2016 г. по НОХД № 222/2016 г. по описа на Районен съд
гр. Тутракан.
С извършване на горепосоченото
престъпление, подс. Е. е осъществил от обективна страна всички елементи на
състава на чл.196, ал. 1, т. 2, във връзка с чл.195, ал. 1, т. 3, във връзка с
чл.194, ал. 1, във връзка с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК.
От субективна страна подсъдимият
е осъществил престъплението при пряк умисъл. Той е съзнавал обществено опасният
характер на постъпките си, желаел е настъпването на общественоопасните
последици и е извършил всичко зависещо от него за да настъпят те.
При тези обстоятелства, съдът призна
подсъдимия Е. за виновен по повдигнатото обвинение от Районна прокуратура – гр.
Тутракан.
При индивидуализация на
наказанието, съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства направените
самопризнания спомагащи за разкриване на обективната истина, признаването на
вината.
Съдът счете за отегчаващи вината
обстоятелства миналите осъждания на обвиняемия,невключени като квалифициращи
деянието,като извършено в условията на опасен рецидив и изградените трайни
престъпни навици на подсъдимия.
Причини за извършване на
престъплението са: незачитане на неприкосновеността на чуждата собственост,
траен стремеж към обогатяване без полагане на общественополезен труд,
неспазване на установения в страната правов ред.
С оглед изложеното и на
основание чл.196, ал. 1, т. 2, във връзка с чл.195, ал. 1, т. 3, във връзка с
чл.194, ал. 1, във връзка с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ и чл. 54 от НК съдът
призна подсъдимия К.Е.Е., за ВИНОВЕН по повдигнатото му обвинение и му наложи
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ И ДЕВЕТ МЕСЕЦА, което да
изтърпи при първоначален СТРОГ режим в затворническо заведение от закрит тип.
На основание чл. 58а от НК съдът
намали размера на наложеното наказание с една трета, определяйки окончателно
такова „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ДВЕ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА, което да
изтърпи при първоначален СТРОГ режим в затворническо заведение от закрит тип.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК
ПРИСПАДА от така определеното наказание времето, през което на подсъдимия е
била взета и приведена в изпълнение мярка за неотклонение „Задържане под
стража“, Заповед за задържане по МВР и Постановление на РП – Тутракан за
задържане на лицето до довеждането му в ТнРС за разглеждане на предложение за
вземане на постоянна мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от
30.04.2018 г. до привеждане в изпълнение на наложеното наказание.
На основание чл. 301, т. 11от НПК ВРЪЩА на пострадалата Н. А. И.: 1 бр. бутилка уиски „Jack
Daniels“ с вместимост 1 л.; 1
бр. бутилка с уиски „Red Label“ с вместимост 1 л.; 1 бр. бутилка с мента „Мента – Пещера“ с вместимост
1 л.
Съдът намира, че с така
наложеното наказание, ще бъдат постигнати целите на генералната и индивидуална
превенция.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК,съдът ОСЪДИ подсъдимия К.Е.Е. да заплати по сметка на ОД на МВР гр.
Силистра сумата от 236.32 лв. /двеста тридесет и шест лева и тридесет и две
стотинки/, представляваща направени по делото разноски в досъдебното
производство, както и сумата от 5.00 /пет лева/ по сметка на ТРС, в полза на
бюджета на съдебната власт, представляваща държавна такса за служебно издаване
на изпълнителен лист.
Предвид изхода на делото,съдът
потвърди взетата в досъдебното производство мярка за неотклонение „задържане
под стража”.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/С.Стефанов/