Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в публичното заседание на 18.06.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 2567 по описа за 2018 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с
правно основание чл.105, ал.3 ЗЗК вр.
чл. 49 ЗЗД.
Ищецът „Н.П." ЕООД,
ЕИК *********, твърди, че на 13.06.2014 г. е сключил договор с ответника С.О.(по-нататък
накратко СО), ЕИК *******, по силата на който следвало да изпълнява обществен
превоз по допълнителна градска автобусна маршрутна линия (ДМЛ) № 12 от
общинската транспортна схема.
Твърди, че следните
увреждащи го действия на длъжника:
Сочи, че с жалба вх. №
СО-94-ВД-2299/23.07.2014 г. информирал СО, че се премахват информационни табели
за линията от недобросъвестни лица, както и отремонтиращите фирми на площад
„Руски паметник" за факта, че нелегални превозвачи осъществяват /дублират/
превози по линията. Сочи, че с вх. № СО-2600-7065/13.10.2014 г. помолил
допълнителната градска линия № 12 да се изпълнява с два автобуса, а не както
към онзи момент с 4 /четири/ бр. автобуси поради нейната нерентабилност, което
от своя страна водело до финансови загуби за ищеца. Поддържа, че с вх. №
С015-2600-2737/03.04.2015 г. помолил за преизчисляване на плащането на
договорената такса по работни дни, а именно - 8 работни дни на месец и само за
два автобуса, поради факта, предвид преди това входираните молби за намаляване на техния брой.
Твърди, че с рег.№
СОА16-ТД26-11818/18.10.2016 г. депозирал оплакване, че по линията се движат
дублиращи /безплатно рекламни/ автобуси на търговска верига „ЛИДЪЛ" в
противоречие с действащите закони и Наредба № 169 за превозите на пътници,
редовна линия на Градския транспорт № 63, както и неспиращ поток лични
автомобили, нарушаващи Наредбата за достъп до парка „Витоша" София в
почивните и празнични дни, както и че в тази връзка многократно молил за
съдействие Общинска полиция и служба КАТ-СДВР да бъде спрян потока от
нарушители, които затрудняват достъпа на автобусите му до парк Витоша- Златни
мостове, но без резултат, като подготвил искане за прекратяване на Договора със
СО, поради търпените от негова страна финансови загуби.
Твърди, че поради тези
горепосочени обстоятелства със заявление №СОА18-ТД26-331-/18/10.01.2018 г.
поискал прекратяване на Договор СО-РД-56-598/13.06.2014 г. със СО за обществен
превоз на пътници по допълнителна градска линия №12 . Поддържа, че се
обезсмислял ДМЛ № 12, защото нямало абсолютно никакви пътници, което от своя
страна причинявало на дружеството финансови загуби.
Твърди въвеждане на
дублиращ маршрут на ДМЛ № 12- градски автобусни линии № 63 и № 163, които се
субсидирали от СО; извършване на безплатни превози от търговска верига
„Лидъл" в съботни и неделни дни по маршрута на ДМЛ № 12, за които уведомил
писмено СО.
Намира, че извършените от
ответника гореописани действия съставляват противоправни действия, които не са
извършени в нарушение на договора, а
съставляват действия на нелоялна конкуренция(уточнение в о.с.з. на 25.09.2020
г.)
Твърди, че считано от
01.07.2016 г. на практика спрял да получава доходи от процесната автобусна
линия, доколкото от този момент започнало движението на дублиращите автобуси на
„Лидл“ и редовната градска линия № 63 на градския транспорт.
Поддържа с последната
уточнителна молба от 08.12.2020 г., че понесъл финансови загуби – в размер на
41 377,56 лв., представляващи разходи за използвано гориво от автобусите по
линията за периода 01.07.2016г. - 30.06.2018г., като предявява частичен иск за
16 964,80 лв., както и за сумата от
19 822,44 лв., представляваща разходи за заплатено трудово възнаграждение
на шофьорите, управляващи автобусите по процесната автобусна линия за периода
01.07.2016г.-30.06.2018г., като предявява частичен иск за сумата 8 127,20
лв.
Ответникът С.О.е
депозирал отговор на исковата молба. Оспорва предявените искове като неоснователни и
недоказани.
Не оспорва наличието на
сключения между страните процесен договор от 13.06.2014г., който твърди, че бил
със срок на действие 4 години, считано от 04.07.2014 г.
Твърди, че по договора
ищецът дължал на СО парични суми, както и че ищецът нито веднъж не заплатил
пълната договорена месечна цена, а вместо това превеждал частични суми, при
това не ежемесечно и/или не на падеж. Поддържа, че постъпилите от ищеца банкови
плащания по процесния договор били в размер на 1381,33 лв., при начислени
дължими суми за целия срок на договора в общ размер на 11 238,25 лв. (главница)
и 28 746,73 лв. (неустойка), поради което било и образувано изп.дело срещу
ищеца.
Намира за неоснователно
твърдението на ищеца, че по маршрута на ДМЛ 12 се движил още градски транспорт,
както и безплатни линии на верига магазини за хранителни стоки Лидл, което му
причинявало процесните вреди. Поддържа, че автобусна линия № 63 обслужвала
жителите на кв. Бояна от края на 90-те години, че считано от 06.06.2015 г. до
15.09.2015г. част от празничните разписания били удължени до м. „Златните мостове“,
че от 02.04.2016 г. маршрутът на линия № 63 бил удължен до м. „Златните
мостове“, както и че автобусна линия № 163 с маршрут, дублиращ маршрута на № 63
била въведена от 01.07.2017 г. до 21.09.2017 г. само за предпразнични и
празнични дни, за 2 автобуса, като линията била окончателно закрита на
03.11.2018 г. Твърди, че промените в маршрутите на тези линии се налагали
поради жалби на граждани. Сочи, че „Зелена линия Витоша“ по инициатива на
верига Лидл стартирала през 2011 г. с маршрут ст. „В. Левски“ - м. „Златните
мостове“, движила се само през лятото и само в празнични дни.
Поддържа, че маршрутите
на изброените автобуси съвпадали само с част от маршрута на ДМЛ 12, че
автобусна линия № 63 и „Зелена линия Витоша“ темпорално били в експлоатация
много години преди сключване на процесния договор, че автобусна линия № 163 се
движила само в празнични дни, през лятото, като съществуването й било в рамките
на 1 година, както и че „Зелена линия Витоша“ функционирала само през лятото,
само в почивни дни и правела по 4 курса, както и че нейният маршрут изобщо не
съвпадал с този на ДМЛ12, с изключение на участъка от кв. Бояна до м. „Златните
мостове“.
Счита, че съгласно
уговореното в процесния договор не следвало, че СО няма да осигури на
гражданите на гр.София масов редовен градски транспорт по същия или
приблизително същия маршрут. Поддържа, че допълнителните маршрутни линии в
гр.София допълвали линиите на градския транспорт, без да ги дублират напълно,
като позволявали слизане и качване на пътници по желание, а не на определените
спирки на масовия градски транспорт.
Твърди, че според чл. 28,
ал. 1, т. 4 от Наредбата за организацията на движението на територията на С.О.било
забранено „Влизането на ППС в неработни дни от 08.00 до 17.00 ч. по пътищата в
Парк „Витоша“ в следните участъци: от кв. „Бояна“ до „Златни мостове“ и от кв.
„Драгалевци“ до „Щастливеца“, като спазването му се съблюдавало от
компетентните органи, които дежуряли на място през почивните дни, поставени
били и съответните забранителни пътни знаци, както и че на ищеца било разрешено
да се движи целодневно по определения маршрут.
Поддържа, че като
превозвач-търговец (още повече извършвал дейност по процесния маршрут в
предходен период) ищецът познавал маршрута от бул. „Цар Борис III“ до м.
„Златните мостове“, натовареността с пътници, както и линиите от градския
транспорт, които се движат по част от този маршрут, както и сезонния ограничен
превоз, организиран от Лидл, че познавал условията на конкурса, проекта на
договора, техническата спецификация, заложена в конкурса - маршрут и брой
автомобили, с които да се изпълнява, както и че се съгласил с всички условия,
като подал оферта и сключил договора.
Счита, че ищецът бил
неизправна страна по сключеното съглашение, доколкото не изпълнил задълженията
си по него. Намира, че обезщетението за вреди се следвало само на изправния
кредитор, а понеже ищецът не бил такъв, то нямал право да търси обезщетение.
Намира, че по съглашението ищецът поискал недопустимо и незаконно изменение във
връзка с намаляване на цената уговорена по договор, сключен в резултат на
административна процедура конкурс по реда на Наредба № 2 от 15.03.2002 г. за
условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на
обществени превози на пътници с автобуси на МТС, с предварително оповестени
условия.
Счита, че ищецът бил
неизправна страна по съглашението, липсвало неизпълнение по договора от страна
на ответника (евентуално ако такова имало то не било необходимо и достатъчно
условие за настъпване на вредите), не била налице вина у СО, не били налице
претърпени вреди от ищеца, а освен това липсвала и твърдяната
причинно-следствена връзка между неизпълнението и твърдените вреди за ищеца.
Оспорва начина на
определяне на размера на исковите претенции. Счита, че в случая не настъпили
пропуснати ползи за ищеца, както и оспорва настъпването на твърдените
претърпени вреди от същия. Оспорва също и исковия период във връзка с
претенциите, доколкото договорът бил прекратен считано от 10.02.2018 г. Намира,
че в случая следвало да се приложи нормата на чл. 83, ал. 2 ЗЗД. Моли за
отхвърляне на исковете, евентуално да бъде намален размерът на исканото
обезщетение. Претендира разноските по делото.
Ищецът
е депозирал ДИМ. Твърди, че не дължи
суми по чл. 3, ал. 1 от договора, т.е. няма задължения по съглашението към СО.
Счита, че в договора била допусната техническа грешка, доколкото
възнаграждението се следвало на него, а не че той го дължал към ответника, т.е.
ищецът дължал да осъществи превоза на пътници, а не да заплаща възнаграждение
за това. Поради неоснователността на твърдяното главно вземане в полза на
ответника към ищеца, неоснователна се явявала и претенцията за неустойка за
забава по сключения договор.
Твърди,
че ответникът признавал, че било налице дублиране на част от маршрута на ДМЛ №
12 от площад „Руски паметник“ до Парк ..Витоша“ (м.“Златните мостове“) с
маршрутите на автобусни линии № 63. № 163 и със „Зелена линия Витоша“. Намира,
че промяната в разписанието на линия № 63 била извършена след сключване на
договора, което изключвало възможността, че бил запознати с нея и с участието
си в конкурсната процедура за възлагане на обществена поръчка и подписването на
договора се съгласил с нея. Счита, че тази промяна представлявала нелоялна
конкурентна практика от СО, което довело и до настъпване на вредите за него.
Тези съображения се отнасяли и до линия № 163, а „Зелена линия Витоша“ също
дублирала част от маршруа на ДМЛ № 12 и се изпълнявала по същото време като
последната. Счита, че тези линии отклонявали пътници и намалявали приходите му
при постоянно извършвани разходи по обслужване на линията.
Поддържа, че именно последващият
характер на извършеното дублиране в маршрутите на линиите обуславяло нелоялните
действия от страна на ответника. Освен това „Зелена линия Витоша“ не била
редовна линия на градския транспорт и на ДМЛ № 12 не можело да се вменяват
дублиращи функции по отношение на същата. Твърди, че липсвала ефективност в
изпълнението и прилагане на нормативната забрана за влизане на ППС в природен
парк „Витоша“ за периода от 8.00 до 17.00 ч. през празнични и почивни дни.
Поддържа, че обективно не му било възможно към момента на участието му в
конкурсната процедура и към момента на подписване на договора да предвиди
въпросното последващо частично дублиране в маршрутите на линии № 63 и № 163 с
това на ДМЛ № 12 и да го съобрази при дефинирането на икономическия си интерес.
Ответникът
е подал допълнителен отговор. Оспорва твърдението на ищеца за наличие на
технически грешки в чл. 3 от договора. Твърди, че било постановено решение на
СРС по гр.д. №73096/18г., 31 с-в, в тази връзка, като ищецът бил осъден да
заплати суми на ответника по договора(главница и неустойка), но решението не
било влязло в сила.
Поддържа
изложените от него твърдения и доводи в отговора на исковата молба, вкл. че за
ответника не било налице задължение да поддържа монополно положение на ищеца по
обслужвания от него маршрут.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Между страните не се спори относно
наличието на сключен между тях Договор № СО-РД-56-598/13.06.2014 г., по силата
на който ищецът е следвало да изпълнява обществен превоз по допълнителна
градска автобусна маршрутна линия (ДМЛ) № 12 от общинската транспортна схема по
маршрут Руски паметник - м.
Златните мостове.
Съгласно чл.4 от Договора,
възложителят е бил длъжен да не възлага на друг превозвач изпълнението на
превози по линията съгласно приложение А – пл.Руски паметник – парк Витоша –
местност „Златните мостове“ – само през празничните и почивните дни.
Съгласно представените с отговора за ИМ 2
бр. Заповеди от 04.06.2015 г. и 01.04.2016 г. на Кмета на СО, е същесвувла
редовна градска линия (№ 63), чийто маршрут е включвал като спирка м. Златните
мостове за периода
06.06.2015 г. – 15.09.2015 г. и 02.04.2016 г. – 30.10.2016 г., чиито маршрут се
удължава от в предпразнични и празнични дни от крайна спирка „Бялата Чешма“,
през планина Витоша, до местността „Златните Мостове“.
Съгласно Заповед от 29.06.2017 г. на Кмета на СО, автобусна линия № 163 за периода 01.07.2017
г. до 21.09.2017 г. е с маршрут
аналогичен на № 63.
Съгласно представените документи от
корпоративния сайт на верига „Лидл“, „Зелена линия Витоша“ по инициатива на верига
Лидл е стартира през 2011 г., т.е. преди сключване на договора и е с маршрут
стадион В. Левски - м. Златните мостове, движи през лятото в празнични дни.
По делото е изслушано заключение
на комбинирана ССЕ и СТЕ, както и са разпитани свидетелите Чакъров и К..
Те дават показания, че са наблюдавали
движение на частни автомобили в ограничителния времеви диапазон в планиския
участък на маршрута на автобуса. В тази част показанията им следва да се
кредитират като безпротиворечиви.
Св.Чакъров дава показания, че е чувал от трети лица
наличие на практика да се плаща на шофьор на личен автомобил за извършване на
транспортна услуга по маршрута. Следоватлено свидетелят няма лични впечатления
и показанията му не установяват релевантни обстоятелства.
Св.Величкова сочи, че е имало случаи когато на
„Златните мостова” са й предлагали да се качи в личен автомобил, за бъде закарана. Показанията са общи. Липсват
конкретни факти относно време, място и обстоятелства. Това мотивира съда да не
кредитира показанията в тази част.
При така установената фактическа обстановка
съдът намери следното:
В исковата си молба и ДИМ ищецът е
поддържал, че действията/бездействията съставляват както нарушение на чл.4 от Договора, така и са действия на нелоялна конкуренция. В о.с.з. на 25.09.2020 г. е заявил
уточнение, че претендираните вреди не са
следствие на неизпълнение на договорните задължения, а са действия стоящи извън предписаното от
договора поведение. Активността или бездействиато е насочено към ограничаване на конкуренция. Следователно
искът е основан не на вреди от неизпълнение на договорно задължение, а на твърдение за неправомерно поведение, стоящо извън съществуващата
правна връзка, чиито резултат е нарушаване на правилата на конкуренция - деликтна
отговорност по чл.49 ЗЗД вр. в нейният специален състав по чл. 105, ал.3 ЗЗК. Тя може да възникне по повод на актове и действия по см. на чл.1, ал.2
ЗЗК, които могат да доведат до предотвратяване, ограничаване или нарушаване на
конкуренцията в страната, като субект може да бъде и орган на местно
самооуправление(чл.2, ал.2 ЗЗК). В теорията и практиката се поддържа, че
защитата по този гражданско правен ред не е обусловена от наличието на
предварително развило се производство пред административния орган.
С Решение № 547 от 31.07.2010г. по гр.д. №
1025/2009г. ІV г.о. ВКС е допуснато до касация въззивно решение, при поставен
въпрос: дали могат да се претендират
вреди за претърпени вреди от деликт, когато деянието, от което са настъпили е
форма на неизпълнение на сключен между същите страни договор. ВКС е подчертал,
че фактите и обстоятелствата при осъществяването на които правният субект е
претърпял вреда, определят основанието, от което тя произхожда. Ето защо, ако
увреждането е в пряка причинна връзка с пълното неизпълнение, лошото или
неточно изпълнение на задължения по договор, то и отговорността, включително и
обезщетението за изправната страна, са следствие договорното правоотношение.
„Договорна” е още отговорността, произтичаща от всяко друго съществуваща
облигационно отношение, възникнало в тежест на длъжника. Когато увреждането не
е резултат от неосъществяване на очакван резултат по едно съществуващо
облигационно отношение, а от неизпълнение на общото задължение на всички към
всички, произтичащо от закона, да не се вреди другиму, тогава отговорността е
деликтна.
Квалификацията на иск се извършва въз
основа на фактическите твърдения на ищеца. След като в хода на производството
изрично е въведено, че поведението на ответника не съставлява несъобразяване с дължимото
по договора поведение, а е
извъндоговорно нарушение на принципите на конкуренцията на свободната стопанска
инициатива, то квалификацията е тази дадена по-горе. В случай, че се в хода на
съдебното дирене се установи, че правилата на правната връзка нормират
противоправното поведение, което е въпрос по същество на спора, то искът основан на деликтна отговорност би
бил неоснователен – липсва спорното материално правоотношение по чл.45 вр.чл.49 ЗЗД вр. чл.105, ал.3 ЗЗК.
Противоправното
поведение, съгласно твърденията, се изразява в наличие на множество различни
действия или бездействия, налагщо преценката дали те са включени в предметния
обхват на съществуващото между страните правоотношение.
Нарушенията
свързани с неосъществен контрол върху движение на лични автомобили в почивните
и празнични дни, в нарушение на съществуваща забрана, които конкурират
извършваната транспортна услуга, не попадат в приложното поле на договора. Това
следва да се отнесе и към бездействията относно извършваните превози от частни
лица, както и премахване на
информационната табела обозначаваща спирка на автобус № 12 на Руски паметник.
Съдът
намери, че по делото не са ангажирани доказателства, че СО – чрез свои служители, или при наличие на
възлагане е премахнала знакът за спирка на кръговото движение на „Руски
паметник”.
Между
страните не се спори относно наличието на ограничителен знак за влизане на
автомобили във Витоша по маршрута до „Златните мостове” за почивните и
празнични дни.
Св. Ч. и В. дават показания, че
са наблюдавали движение на частни автомобили в ограничителния времеви диапазон.
Съгласно правилото на чл. 165, ал.1, т.1 от ЗДвП, определени от министъра на вътрешните работи служби контролират спазването на правилата за движение от
участниците в движението, техническата изправност и обезопасяването на товарите
на движещите се по пътя пътни превозни средства, като за целта служебните лица
са длъжни да извършат проверката по безопасен начин, осигурявайки необходимата
видимост;
В съответствие с чл. 30, ал.1, т.5 от ЗМВР, контролната дейност се
осъществява от органите на МВР в случаите, определени със закон, чрез проверки за спазване на правилата за движение по
пътищата.
Съгласно чл. 167, ал.2, т.1 от ЗДвП служби за контрол, определени от кметовете на
общините контролират в
населените места изправността и състоянието на пътната настилка, пътните
съоръжения, пътната маркировка, средствата за организация и регулиране, както и
спазването на правилата за паркиране от водачите на пътни превозни средства, на
правилата за движение от пешеходците, на правилата за движение от водачите на
индивидуални електрически превозни средства, движещи се по велосипедна
инфраструктура и на правилното използване на алармените инсталации, монтирани в
пътни превозни средства за тяхната охрана.
При така въведените функции СО няма правомощия да
контролира спазването на ЗДв.П относно спазването на забранителните пътни
знаци. Следователно бездействие не е налице.
По
отношение на групата нарушения изразяващи се в оторизиране от СО на две линии -
№ 63 и 163 за превоз на пътници по част от маршрута, както и на безплатна автобусна линия на търговка верига
„Лидъл”, съдът намира, че тези действия попадат в приложното поле на договора.
В чл.4 са уредени отношенията относно възлагане на
друг превозвач изпълнение на превози по линията, по маршрута описан в прил. А
за срока на договора, а възможността за по
повод възлагане на превози на друг превозвач на линията, и частичните промени в съществуващите ДМЛ и
създаването на ДМЛ се уреждат от чл.3, ал.4 от Договора. Тъй като твърдените
противоправните съставляват регулирано от договора поведение, то те не могат да
съставляват деликт, сочещо на неоснователност на иска.
Тъй като в
хода на съдебното дирене не се установи наличието предпоставките на чл.105,
ал.3 ЗЗК вр. чл. 49 ЗЗД, то исковете са неоснователни.
В тежест на ответника следва да се възложи следващата се
държавна такса – 3,42 лв., явяваща се разлика между внесената ДТ(50 лв. с ИМ и
950,20 лв. с пл.н. от 12.04.2019 г.)
Воден от горното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Н.П." ЕООД, ЕИК *********,седалище
и адрес на управление:*** община, ЕИК *******, гр.София, ул.”*******искове с
правно основание чл.105, ал.3 ЗЗК вр. чл. 49 ЗЗД:
16 964,80 лв. – частичен иск от 41 377,56
лв., представляващи вреди от разходи за използвано гориво от автобусите по допълнителна
градска автобусна маршрутна линия (ДМЛ) № 12 от общинската транспортна схема за
периода 01.07.2016г. - 30.06.2018г.,
8 127,20
лв. - частичен иск от 19 822,44 лв., представляваща разходи за заплатено трудово
възнаграждение на шофьорите, управляващи автобусите по допълнителна градска
автобусна маршрутна линия (ДМЛ) № 12 от общинската транспортна схема за периода
01.07.2016г.-30.06.2018г.,
ОСЪЖДА „Н.П." ЕООД,
ЕИК *********,седалище и адрес на управление:*** да заплати на СГС сумата 3,42
лв. разноски за държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок срок от връчването му.
СЪДИЯ: