Р Е Ш Е Н И Е
№ 1870 30.07.2020 г. гр. Бургас
В
И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На
двадесет и седми юли две
хиляди и двадесета
година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев
гр. дело № 9790 по описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от „ЖЕГА
ДДВ“ ООД против И.П.И. за приемане за установено, че длъжникът дължи на
дружеството сума, за която е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № ***/2019
г. по описа на БРС.
В
законоустановения срок по делото не постъпва отговор на исковата молба.
В
съдебно заседание процесуалният представител на дружеството моли съда да уважи
иска и да бъдат присъдени на страната сторените по делото разноски.
В
съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.
Бургаският районен съд, след като взе предвид
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На
21.05.2019 г. е сключен трудов договор между „ЖЕГА ДДВ“ ООД, в качеството на
работодател, и И.П.И., в качеството на служител, с който И. приема да изпълнява
длъжността „***“
в ресторант „***“,
при условията на осем часа работно време с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 560 лева и с допълнително възнаграждение за придобит
трудов стаж и професионален опит 0,6 % за всяка година трудов стаж при същия
работодател. Договорът е безсрочен, като срокът на предизвестие за прекратяване
на трудовия договор е 30 дни.
Със
собственоръчно написана от И. молба от дата 30.06.2019 г. тя уведомява
работодателя, че с изтичането на 30-дневен срок прекратява трудовото си
правоотношение. Въпреки това в следващите два работни дни (01.07.2019 г. и
02.07.2019 г.) тя не се явява на работа, поради което със заповед №
16/02.07.2019 г. на управителя на дружеството на основание чл.326, т.2 от КТ
трудовия договор е прекратен, считано от 01.07.2019 г., като заповедта е
връчена на работника на 04.07.2019 г. В заповедта изрично е посочено, че
работникът дължи на работодателя обезщетение на основание чл.220, ал.1 от КТ за
времето на неспазеното предизвестие в размер на 545,19 лева.
На
22.08.2019 г. дружеството подава заявление за издаване на заповед за изпълнение
срещу И., по което е образувано частно гражданско дело № ***/2019 г. по описа
на БРС. На 23.08.2019 г. по това дело е издадена заповед за изпълнение № ***, с която е разпоредено И. да заплати на дружеството
сумата от 545,19 лева, представляваща обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното й
изплащане. Тъй като ответникът е уведомена за заповедта на основание чл.47,
ал.5 от ГПК, дружеството предявява установителен иск, по който е образувано
настоящото производство.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото писмени доказателства.
При тези факти съдът приема от правна страна следното:
Предявеният
установителен иск е с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.220, ал.1 от КТ.
По искането на ищеца за постановяване на неприсъствено
решение:
С Решение № 36 от 18.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3334/2019 г., IV г. о. е даден отговор на правния въпрос „до кой момент от процеса
пред първоинстанционния съд може да се направи искане по чл.
238, ал. 1 ГПК“. Според върховните съдии искането на ищеца за
постановяване на неприсъствено решение следва да бъде направено в първото по
делото съдебно заседание, на което ответникът не се е явил, като съдът дължи
произнасяне по направеното искане в същото съдебно заседание. Липсата на
своевременно направено искане за постановяване на неприсъствено решение в
първото по делото съдебно заседание, води до липса на задължение на съда да се
произнесе с определение по направено в последващ момент /в хода на устните състезания/ искане за
постановяване на неприсъствено решение, както и до постановяване на такова.
Тъй като процесуалният
представител на ищеца направи искане за постановяване на неприсъствено решение
за първи път в хода на устните състезания, то е несвоевременно заявено и съдът
не следва да постановява такова решение.
По съществото
на спора:
Разпоредбата
на чл.
326 КТ установява основната уредба на едностранно прекратяване на трудовия
договор с предизвестие от работника или служителя. По своята правна същност
предизвестието на работника или служителя за прекратяване на трудовото
правоотношение, отправено до работодателя, е негово материално, субективно,
преобразуващо трудово право. Субект на това право е работникът или служителят,
който не е длъжен да мотивира волеизявлението си, достатъчно е само изразената
от него воля да съдържа ясно и безусловно решение за прекратяване на трудовото
правоотношение. Предизвестието трябва да е писмено и да включва определен срок,
след изтичането на който трудовия договор се прекратява. Отправеното
предизвестие определя със сигурност края на съществуването на трудовото
правоотношение с изтичане срока на същото.
Тези условия са спазени в молбата на ответника И. до работодателя от 30.06.2019
г.
Трудовото
правоотношение може да бъде прекратено едностранно и по инициатива на
работодателя. Една от тези хипотези е налице,
когато се налага наказание дисциплинарно уволнение. Възможна е и
конкуренция на две насрещни, едностранни волеизявления насочени към
прекратяване на трудовия договор – когато работникът или служителят пръв е
отправил предизвестие за прекратяване на трудовия договор по чл.
326, ал. 1 КТ и през време на срока на предизвестието му е връчена заповед
за дисциплинарно уволнение от работодателя
(процесната хипотеза е точно такава). Това е така,
защото до изтичане срока на предизвестието страните имат всички права и
задължения по трудовото правоотношение, включително и правото на работодателя
да санкционира работника или служителя с най-тежкото дисциплинарно наказание
уволнение – в този смисъл Тълкувателно
решение № 2 от 23.10.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2012 г., ОСГК.
Неявяването
на работа от страна на ответника в два
последователни работни дни (01.07.2019 г. и 02.07.2019 г.) и „отказ за
изработване на предизвестието“ (както е посочено в заповедта за уволнение) съставлява
тежко нарушение на трудовата дисциплина, за което законът предвижда възможност
за работодателя да наложи най-тежкото дисциплинарно
наказание-уволнение съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ – аргумент от Решение № 617 от
15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1493/2009 г., III г. о. Със заповед № 16/02.07.2019 г. на управителя на
дружеството на ответника по същество е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“, макар такъв израз да не се съдържа в нея, като мотивите за това са
следните:
При
несъответствие между правното основание (законовия текст)
и описаните
фактически обстоятелства, меродавни са фактическите
обстоятелства –
Решение № 304/02.07.2010 г. по гр.д. № 723/2009 г.
IV г.о. ВКС. Нормата на чл.326 от КТ
съдържа алинеи, а не точки, както е отразено в заповедта, но е ясно, че
правоотношението е прекратено, защото служителят не се явява на работа без
уважителни причини.
Според
разпоредбата на чл.335, ал.1, т.2 от КТ при
неспазване на срока на предизвестието трудовият
договор се прекратява с изтичането на
съответната част от срока на предизвестието,
а не със заповед на работодателя.
Ето
защо със своя заповед № 16/02.07.2019 г. работодателят прекратява трудовото
правоотношение на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ. Тя не е атакувана от
работника, поради което валидното прекратяване на трудовото правоотношение настъпва
с връчване на заповедта за дисциплинарно
уволнение
(в случая на 04.07.2019 г.).
В
този смисъл, служителят дължи на работодателя обезщетение
по чл.
221, ал. 2 от КТ, а не обезщетение
по чл.220, ал.1 от КТ – аргумент от Определение №
888 от 17.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2669/2018 г., III г. о.
Вярно
е, че квалификацията на иска е задължение на съда, а не на ищеца. В случая
обаче волята на ищеца е ясна – дружеството твърди, че има вземане за
„обезщетение в полза на работодателя по чл.220, ал.1 от КТ за неспазен срок на
обявено едномесечно предизвестие“. Както вече се посочи, работодателят няма
право на такова обезщетение, а иск за присъждане на обезщетение по чл.221, ал.2
от КТ не е предявен, поради което претенцията следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С
оглед изхода от делото ищецът няма право на разноски нито в заповедното, нито в
исковото производство. Право на разноски има само ответникът, но такива не е
поискал, поради което не следва да му се присъждат.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „ЖЕГА ДДВ“ ООД, ЕИК – *********, против И.П.И., ЕГН – **********,
иск за приемане за установено, че И. дължи на дружеството сумата от 545,19 лева
(петстотин четиридесет и пет лева и деветнадесет стотинки), представляваща
обезщетение в полза на работодателя по чл.220, ал.1 от КТ за неспазен срок на
обявено едномесечно предизвестие, ведно със законната лихва върху тази сума от 22.08.2019 г. до окончателното им изплащане, за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № ***/2019
г. по описа на БРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ЖЕГА ДДВ“ ООД, ЕИК – *********, за присъждане на сумата от 375
(триста седемдесет и пет) лева разноски по ч. гр. дело № ***/2019 г. по описа
на БРС и сумата от 25 (двадесет и пет) лева разноски в исковото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (П)
Вярно с оригинала!
ММ