Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ....01.2021г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IІІ Г състав, в открито
съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
МАРИЯ БОГДАНОВА
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното
от младши съдия Мария Богданова
въззивно гражданско дело № 16879 по
описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение от 17.10.2017г. по гр. дело № 18046/2017г., СРС,
78 състав е отхвърлен предявения от К.Д.К. срещу „З. „А.Б.“ АД иск с правно
основание чл. 229 от КЗ /отм./, за заплащане на сумата от 20 000 лева –
застрахователно обезщетение по застрахователен договор от 04.10.2011г. за доброволна
застраховка на професионална отговорност на лица, упражняващи медицинска
професия, сключен между Регионална колегия на БЛС – гр. Хасково и „З. „А.Б.““
АД, дължимо на ищеца, в качеството му на застраховано лице, поради
удовлетворяване от негова страна на увредените от настъпило застрахователно
събитие - предизвикана от ищеца смърт по непредпазливост на лицето М.П.П.на
28.03.2012г.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК решението е обжалвано с
въззивна жалба от ищеца К.Д.К.. Въззивникът поддържа оплаквания за неправилност на постановения съдебен акт
поради нарушение на материалния закон, изразяващо се в погрешно тълкуване на
релевантни за делото договорни клаузи. Посочва, че професионалната му
отговорност е застрахована по два застрахователни договора - застрахователен
договор от 04.10.2011г. за доброволна застраховка на професионална отговорност
на лица, упражняващи медицинска професия, сключена между Регионална колегия на
БЛС – гр. Хасково и „З. „А.Б.““ АД и договор за задължителна застраховка
„Професионална отговорност“ – секция IV:
„Отговорност на лекари, стоматолози и медицински персонал“, сключена между
„ОЗК-Застраховане“ АД и ЦСМП-Хасково. Поддържа, че районният съд неправилно е
приложил уговорката на т.II, т. 3 от
договора за доброволна застраховка от 04.10.2011г., в която е предвидено, че
покритието по застраховката е приложимо след изчерпване на застрахователните
суми и/или лимитите по всички валидни застраховки. Навежда доводи, че същата е
неясна и не следва да намери приложение. Излага, че дори да намери приложение,
на основание чл. 147, ал. 1 и 2 от ЗЗП, тя следва да се тълкува по благоприятен
за ищеца начин, в качеството му на потребител. Евентуално твърди, че
застрахователната сума по задължителната професионална застраховка е в размер
на 4 000 лева и това е максималният размер на застрахователно обезщетение,
което би могъл да получи по нея. В тази връзка излага, че за размера над 4 000
лева неговата гражданска отговорност не е застрахована по друг договор и
ответникът следва да му заплати сумата от 16 000 лева - разликата до пълния
размер, на платената на увреденото лице сума от 20 000 лева. Поддържа, че
клаузата на т.II, т. 3 от договора за доброволна
застраховка от 04.10.2011г. противоречи на добрите нрави, доколкото с нея се
преследва получаването на премии без реално да се предоставя застрахователно
покритие. Счита за неправилен изводa на първоинстанционния
съд, че отказът за заплащане на обезщетение от застрахователя по задължителната
застраховка е основание за отхвърляне на иска и по отношение на застрахователя
по доброволната. Моли съда да отмени решението и да постанови друго, с което да
уважи предявения иск, с присъждане на разноски.
Въззиваемата страна „З. „А.Б.“ АД оспорва въззивната
жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение, респ. да
потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното решение. Навежда доводи,
че първоинстанционният съд правилно е приложил клаузата на т.II, т. 3 от договора за доброволна застраховка от
04.10.2011г. и е отхвърлил предявения иск. Претендира разноски.
Софийски
градски съд, като обсъди становищата и доводите на страните и събраните по
делото доказателства в рамките на въззивната жалба, приема за установено
следното:
При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1
от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
При преценка правилността на първоинстанционното
решение в обжалваната му част, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд намира следното:
Производството е
образувано по иск, с правно основание чл. 229 от КЗ /отм./. Съгласно цитираната
разпоредба, за застрахования възниква право да получи от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“, в рамките на застрахователната сума,
стойността, с която е намаляло имуществото му, вследствие на реализирането на
неговата гражданска отговорност. Предпоставките за уважаване на иска са валидно
възникнало застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“,
настъпило застрахователно събитие и удовлетворяване от страна на застрахования на
увреденото лице.
За да постанови
решението си, първоинстанционният съд е приел, че съгласно уговореното между
страните с р.II. т. 3 от договора, условие за
заплащане на застрахователно обезщетение е да бъдат изчерпани правата по други
валидни или изтекли застраховки. Като е установил, че професионалната
отговорност на ищеца е застрахована и по договор от 11.05.2011г., сключен с
друг застраховател и че не са реализирани правата по него, той е отхвърлил
предявения иск. Изложил е мотиви, че постановеният отказ за изплащане на
обезщетение по застрахователния договор от 11.05.2011г. не следва да се взема
предвид, доколкото не обвързва съда.
Видно от
застрахователен договор № 13130112270000007 от 04.10.2011г. за доброволна
застраховка на професионална отговорност на лица, упражняващи медицинска
професия, сключен между Регионална колегия на БЛС – гр. Хасково и „З. „А.Б.““
АД и опис на към него, професионалната отговорност на ищеца, в качеството му на
медицинско лице, е била застрахована от ответното дружество. В р.II, т. 3 от застрахователния договор е
уговорено, че „покритието по договора е приложимо след изчерпване на
застрахователните суми и/или лимитите по всички валидни или изтекли
застраховки, които могат да обезщетят претенция по настоящата застраховка,
включително в случаите, когато застрахователната сума по застраховка на
професионална отговорност на лица, упражняващи медицинска професия, сключени от
лечебни заведения и/или от самите застраховани лица, не е достатъчна за
обезщетение на причинени вреди“.
С представената по
делото влязла в сила присъда от 27.06.2014г. по нохд. 321/2014 г. на ХОС,
ищецът е признат за виновен за това, че поради немарливо изпълнение на
правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност е
нарушил изискванията на Наредба № 25/04.11.1999г. за оказване на спешна
медицинска помощ е причинил смъртта на лицето М.П.П.на 28.03.2012г. С присъдата
ищецът е осъден да заплати на М.Д.П. сумата от 3 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди. Присъдата е изменена с решение от 19.12.2014 г. по нохд №
322/2014г. на ПАС в частта за определеното обезщетение за неимуществени вреди,
като същото е увеличено от 3 000 лева на 10 000 лева. Това решение е
изменено от своя страна с Решение от 20.07.2015г. по н.д. № 482/2015 г. на ВКС,
с което обезщетението е увеличено на сумата от 20 000 лв. По делото се
установява, че с платежно нареждане от 09.09.2016г., ищецът е заплатил на
пострадалата М.Д.П. сумата от 21 606,44 лв. – обезщетение за неимуществени
вреди и разноски по наказателното производство.
В процесния случай,
единственият спорен въпрос между страните е по приложението на клаузата на
р.II, т. 3 от застрахователения договор и доколко тя препятства възникването на
притезание по този договор за ищеца. Безспорно между страните е
обстоятелството, че освен по процесния договор за доброволна застраховка от
04.10.2011г., професионалната отговорност на ищеца е застрахована и по
застрахователен договор за задължителна застраховка „професионална отговорност“
– Отговорност на лекари, стоматолози и медицински персонал. По делото е
представено съдебно удостоверение от 28.07.2017г. по гр.д. № 18910/2017 г. на
СРС, 142-ри състав, в уверение на това, че производството е образувано въз
основа на искова молба от 27.03.2017г., подадена от К.Д.К. срещу „ЗАД „ОЗК –
Застраховане““АД за осъждане на ответника да заплати сумата от 4 000 лева застрахователно
обезщетение по горепосочената застраховка „професионална отговорност“ –
Отговорност на лекари, стоматолози и медицински персонал и сумата от 1 000 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за направени съдебни разноски във връзка
с причинената от ищеца смърт по непредпазливост на лицето М.П.П.на 28.03.2012г.
С молба от 13.11.2019г. на въззивника, по делото е представено решение по
горепосоченото дело, влязло в сила на 25.10.2019г., с което „ЗАД „ОЗК –
Застраховане““АД е осъдено да заплати на К.Д.К. сумата от 3 950 лева -
застрахователно обезщетение и 950 лева, застрахователно обезщетение за
направени разноски по тази застраховка във връзка с процесното застрахователно
събитие.
С влизането в сила
на горепосоченото решение, съдът намира, че е удовлетворено изискването за
„изчерпване“ на застрахователните суми по други застраховки, в чиито покритие
попада застрахователното събитие. С него е решен окончателно въпросът за
правата на застрахования по единственото друго застрахователно правоотношение
извън процесното, във връзка с причиненото от ищеца застрахователно събитие. Така
постановеният съдебен акт съставлява факт, настъпил в хода на процеса и имащ
значение за съществуването на спорното право и следва да бъде съобразен от съда
при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Доколкото по делото не е спорно, а и от представените по делото доказателства
се установява наличието на останалите предпоставки за възникване на вземането
на ищеца по чл. 229 от КЗ /отм./ – валидно застрахователно правоотношение,
настъпването на покрит риск в срока на застрахователното покритие, както и удовлетворяване
на увреденото лице от страна на застрахования, предявеният иск следва да бъде
уважен.
При определяне на
дължимия размер на обезщетение е необходимо да се съобрази присъденото в полза
на ищеца К.Д.К. застрахователно обезщетение по гр.д. № 18910/2017 г. на СРС,
142-ри в размер на 3 950 лева. Макар в конкретния случай да не се
установява плащане на присъдената сума, следва да бъде отчетен подчертано
субсидиарният характер на договора за доброволно застраховане от 04.10.2011г. Същият
следва именно от клаузата на р.II, т. 3, съгласно която застрахователно
покритие се осигурява единствено за тази част от гражданската отговорност на
ищеца, по отношение на която не е осигурено друго покритие по други
застрахователни правоотношения. Предвид изложеното, дължимото по делото
застрахователно обезщетение следва да бъде определено за разликата над 3 950 лева
до пълния заплатен от ищеца размер от 20 000 лева, възлизаща на 16 050 лева.
Предвид извода за
частична основателност на предявената претенция, настоящият въззивен състав
следва да пристъпи към разглеждане на релевираното възражение за съдебно
прихващане, заявено от ответника в условията на евентуалност.
Претендираното насрещно
материално право, намира основанието си в уговореното в р. VII, т. 3 от
застрахователния договор самоучастие на застрахованото лице. Съгласно, чл. 194,
ал. 1 от КЗ /отм./, самоучастието се изразява в поемане от застрахования на
част от отговорността в случай на настъпване на застрахователно събитие. Същото
може да бъде условно и безусловно, като в чл. 194, ал. 2 и 3 от КЗ /отм./ е
дадена легална дефиниция на всеки от двата вида. При безусловното самоучастие
застрахованият поема отговорността от настъпване на застрахователно събитие до
определен размер при всяка вреда. От друга страна, при условното застрахователят
заплаща целия размер на вредата, ако той надвишава размера на самоучастието,
определен в застрахователния договор, като вредите, които не надвишават
установения по застрахователния договор размер на условното самоучастие, се
поемат от застрахования. Съгласно р. VII, т. 3 от застрахователния договор „отговорността
на застрахователя за суми по предявени искове и разноски за уреждане на
претенции не включва такива, които не надхвърлят самоучастието на застрахования
в размер на 300 лева от всяка щета. Застрахованият има право на доброволно
уреждане на претенции, ако сумите и разноските по тях сумарно не надвишават
размера на самоучастието, при което е длъжен да уведоми Застрахователя“. При
осъщественото граматическо, логическо и систематично тълкуване на клаузите на
процесния договор по реда, указан в нормата на чл. 20 ЗЗД, настоящата съдебна
инстанция приема, че е налице случай условно самоучастие. С разглежданата
клауза, размерът на претенциите към застрахования, респ. разноските за
уреждането им е уговорен като условие за възникване на отговорността на застрахователя
като цяло, но не касае нейния обем. С оглед на това и обстоятелството, че
размерът на вредите в случая надвишава значително сумата от 300 лева, застрахованият
не следва да носи част от отговорността за настъпилото застрахователно събитие
и тя следва да бъде поета изцяло от застрахователя. Предвид изложеното,
релевираното възражение за прихващане се явява неоснователно и следва да бъде
отхвърлено.
По изложените съображения първоинстанционното решение
следва да се отмени в частта, в която е отхвърлен искът с правно основание чл.
229, от КЗ /отм./ за разликата над сумата 3950 лв. до пълния предявен размер от
20 000 лв. и да се постанови друго, с което претенцията се уважи до
посочения размер, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 23.03.2017г. до окончателното изплащане. В останалата обжалвана част решението следва
да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на
спора, в полза на въззивника-ищец следва да се присъдят сторените във
въззивното производство разноски за държавна такса в размер на 321 лева,
съобразно уважената част от въззивната жалба, съгласно представеното платежно
нареждане и списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
На въззиваемата
страна следва да се присъдят сторените по делото разноски в размер на 19,75
лева - за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8,
вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 23, т. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, съразмерно отхвърлената част от въззивната жалба.
Предвид частичното
уважаване на иска, на ищеца следва да се присъдят разноски за първоинстанционното
производство в общ размер на 1 448,51 лева, от които 642 лева – държавна такса,
802,50 лева – адвокатско възнаграждение и 4,01 лева – такса за съдебно
удостоверение. Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в
която ищецът е бил осъден да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение над
сумата от 19,75 лева – дължими съобразно отхвърлената част от иска.
Доколкото с
процесния договор е застрахована професионалната отговорност на ищеца, следва
да се приеме, че при сключването му той е действал в рамките на своята
професионална дейност. По този начин, ищецът не се явява потребител по смисъла
на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, като сключеният от него договор не попада в
приложното поле на ЗЗП. По този начин, не може да намери приложение
разпоредбата на чл. 113 от ГПК, съгласно който исковете предявени от и срещу
потребители са граждански дела. Доколкото процесният договор е търговска сделка
по смисъла чл. 286 от ТЗ, делото се явява „търговско“ по смисъла на чл. 280,
ал. 3, т. 1 от ГПК и не подлежи на касационно обжалване в случай, че цената на
иска по него е в размер до 20 000 лв., както е в случая.
Така
мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№ 241084 от 17.10.2017г. по гр. дело № 18046/2017г., СРС, 78 състав, в частта,
с която е отхвърлен предявеният от К.Д.К. срещу „З. „А.Б.“ АД иск, с правно
основание чл. 229 от КЗ /отм./ за разликата над сумата 3 950 лв. до пълния
предявен размер от 20 000 лв., както и в частта, с която ищецът е осъден
да заплати на „З. „А.Б.“ АД разноски в първоинстанционното производство за
сумата над 19,75 лева до пълния присъден размер от 100 лв. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „З. „А.Б.““ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на К.Д.К., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, офис 4,
на основание чл. 229 от КЗ /отм./, сумата от 16 050 лева /шестнадесет хиляди и
петдесет лева/ - застрахователно обезщетение по застрахователен договор от
04.10.2011г. за доброволна застраховка на професионалната отговорност на лица, упражняващи
медицинска професия, сключен между Регионална колегия на БЛС – гр. Хасково и „З.
„А.Б.““ АД, дължимо на ищеца, в качеството му на застраховано лице, поради
удовлетворяване от негова страна на увредените лица от настъпило
застрахователно събитие - предизвикана от ищеца смърт по непредпазливост на
лицето М.П.П.на 28.03.2012г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 23.03.2017 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 241084 от 17.10.2017г. по гр. дело №
18046/2017г., СРС, 78 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „З. „А.Б.““ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на К.Д.К., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, офис 4,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 1 448,51 лева – съдебни разноски
за първоинстанционното дело за адвокатско възнаграждение, държавна такса и
съдебно удостоверение и 321 лева – съдебни разноски за държавна такса във
въззивното производство.
ОСЪЖДА К.Д.К.,
ЕГН **********, съдебен адрес: ***, офис 4 да заплати на „З. „А.Б.““ АД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
сумата от 19,75 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното
производство.
Решението не подлежи на
касационно обжалване, на основание чл.
280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.