Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260018 16.09.2020 год. гр.Д.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Д.кият окръжен съд
гражданско отделение
На
дванадесети август 2020 год.
В
открито заседание в следния състав:
***: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
***: ДИАНА Д.
ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
***:Румяна Радева
като разгледа докладваното от съдия Д.
въззивно гражданско дело № 897 по оп*** за 2019 год.
за да се произнесе съобрази следното:
Производството
по делото е образувано по реда на глава
ХХ от ГПК въз основа на жалба рег.№ 2902/01.11.2018 год., уточнена с
молба рег.№ 774/27.03.2019 год., подадена
от Х.М.А.,ЕГН **********; Х.Х.А.,ЕГН **********
и В.Ю.Х.,ЕГН ********** срещу решение №
139/15.10.2018 год. по гр.д.№ 61/2016 год. на Районен съд Т.в частта,в
която е допуснато извършването на съдебна делба на нива с площ *** дка, трета категория на земята,
имот №*** в землището на с.З., общ.Т.,в местността „***“ .В жалбата са
изложени доводи,че обжалвания съдебен
акт е необоснован ,постановен в
отклонение от материалния и процесуалния
закон.Отправено е искане за отмяната му
и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции.
При данни,че постановеното неизгодно за въззивниците решение
е връчено на процесуалния им представител адв.Р.Б.
на дата 16.10.2018 год., жалба рег.№ 2902/01.11.2018 год.,изпратена по пощата на дата 30.10.2018 год. е подадена в срока по чл. 259
ал.1 от ГПК ,във връзка с чл. 62 ал.2 и е процесуално допустима.
Въззиваемите
страни И.Н.И. ;А.И.И.
, Ф.И.И. и Е.С.А. считат жалбата за неоснователна и
настояват да не бъде уважавана,а като последица от изхода по спора да им бъдат
присъдени сторените съдебно-деловодни разноски,което свое становище са
изразили в подаден в срока и по реда на
чл.263 ал.1 от ГПК отговор рег.№ 3223/30.11.2018 год. и отговор рег.№
3147/23.11.2018 год.
В жалбата и отговора ,
страните повторно възпроизвеждат
излаганите пред първата инстанция всички свои фактически твърдения,
оспорвания и правни доводи,вкл. преглед
на приложима съдебна практика, във
връзка с основателността и доказаността на иска по чл. 69 от ЗН,респ.възражения по чл.77
от ЗС.
Относно предмета на въззивното
обжалване:
С
решение № 139/15.10.2018 год. по гр.д.№ 61/2016 год. на Районен съд Т.е :1./ прогласена нищожността на завещателно разпореждане от *** год. на С. С.
И., ***на * години, б.ж. на с.З.,общ.Т., починал на *** год. ,обявено с
протокол на 11.09.2008 год., вп***но в Служба по
вписванията гр.Т.под № ***, в описната книга под №***
год. на основание чл.42, б. „б“ във вр. с чл.25,
ал.1, предложение първо от ЗН;2./отменен е
на основание чл.537 ал.2 от ГПК констативен нотариА.
акт за собственост върху недвижим имот придобит по завещание №***, вп***н в
Службата по вписванията с вх.рег.№*** год., с който Х.Х.С.
с ЕГН ********** *** е признат за собственик на
нива с площ *** дка, трета категория на земята, имот №***в землището на
с.З., общ.Т.и нива с площ *** дка, трета категория на земята, имот №***в
землището на с.З., общ.Т.и 3./допуснато е извършването на съдебна делба
на нива с площ *** дка, трета категория на земята, имот №*** в
землището на с.З., общ.Т.,в местността „***“
,от която са образувани два нови имота, а именно: нива с
площ *** дка, трета категория на земята, имот №***в землището на с.З.,
общ.Т.и нива с площ *** дка,
трета категория на земята, имот №***в землището на с.З., общ.Т.,останала в наследство от С. С. И. ,б.ж. на с.З., общ.Т., обл.Д.починал на *** година при квоти от по 2/24 ид.части за:
И.Н.И. , ЕГН **********,***;А.И.И. , ЕГН********** *** и Ф.И.И.
,ЕГН********** ***;от по 6/24 ид.части за : В.С.Х. , ЕГН********** с постоянен
адрес ***, настоящ адрес Р.Т. и Е.С.А.,ЕГН**********, с постоянен адрес ***,
настоящ адрес Р.Т.;от по 3/24 ид.части за : съпрузите Х.М.А.,ЕГН ********** с
адрес *** и Х. Н. А. , ЕГН ********** с адрес за призоваване с.З., общ.Т., обл.Д., ***,както
и В.Ю.Х. , ЕГН ********** с адрес ***
.
1./Решение № 139/15.10.2018 год. не се обжалва в
частта,в която е прогласена нищожността на завещателен
акт-така извършеното уточнение с молба
рег.№ 774/27.03.2019 год.
2./С
влязло в сила определение № 46/13.01.2020 год. е прекратено производството по в.гр.д.№ 897/2019 год. , в която е образувано по жалбата на Х.М.А., Х.Х.А.
и В.Ю.Х.,ЕГН ********** срещу решение №
139/15.10.2018 год. за отмяната по реда на чл.537 ал.2 от ГПК на констативен нотариА. акт за собственост върху недвижим имот придобит по
завещание .
3./С
решение № 139/15.10.2018 год. първоинстанционният
съд е допуснал делбата между съделители :И.Н.И. , А.И.И. , Ф.И.И. , В.С.Х. , Е.С.А., съпрузите Х.М.А. и Х. Н. А. , както и В.Ю.Х.
.
В мотивите
на решение № 139/15.10.2018 год. е
посочено,че иска за делба е заявен и срещу ответници:
Х.Х.С. и А.Х.С.
.Същите били наследници по закон (низходящи от втора степен) на С. С. И. ,чието наследство е предмет на делбата.Поради извършени от
тях разпореждания с правата им в наследството в полза на съдилителите
:съпрузите Х.М.А. и Х. Н. А. ,както и В.Ю.Х.
,съдът заключил ,че те няма да получат
дял в делбата,а делбата ще бъде извършена с приобретателите,на
които се определи квота,равняваща се на притежаваната от разпоредилите се
наследници.
С
решение № 60/17.05.2019 год. и решение № 135/11.11.2019 год. по гр.д.№ 61/2016
год. на Районен съд Т.е било допълнено решение № 139/15.10.2018 год. ,като е
отхвърлен
предявения от И.Н.И. , ЕГН **********,***; А.И.И. , ЕГН**********
*** и Ф.И.И.
,ЕГН********** *** срещу Х.Х.С.,ЕГН ********** *** и
настоящ адрес Р.Т. и А.Х.С.,ЕГН **********,
с постоянен адрес *** и настоящ адрес Р.Т. иск за делба на нива с
площ *** дка, трета категория на земята, имот №*** в землището на с.З., общ.Т.,в
местността „***“ ,от която са образувани два нови имота, а именно: нива с
площ *** дка, трета категория на земята, имот №***в землището на с.З., общ.Т.и
нива с площ *** дка, трета категория на земята, имот №***в землището на с.З.,
общ.Т.,останал в
наследство от С. С. И. ,б.ж. на с.З.,
общ.Т., обл.Д.починал на *** година .В изложените към
допълнителните решения мотиви,съдът е
посочил,че е разгледал исковете срещу Х.Х.С. и А.Х.С. и достигнал до становище,че не следва да
получат дял от земеделския имот тъй като са се разпоредили с полагаемото им
се,но е пропуснал да отрази в диспозитива на
съдебното решение,че отхвърля предявените срещу тях искове за делба.С оглед на
горното е допълнил първоначалното решение.
Независимо,че
са наименовани допълнителни ,решение № 60/17.05.2019
год. и решение № 135/11.11.2019 год. по
правната си характеристика не са съдебни актове по чл.250 от ГПК,а такива по чл.247 от ГПК. Допълването на решението по реда на чл. 250 ГПК е необходимо, когато съдът не се
е произнесъл по цялото искане или по някои от съединените искове. Допълването
предполага не само съдът да не е постановил диспозитив,
но и да не е изложил и мотиви по целия спорен предмет. Допълнителното решение следва да се отграничава
от решението за поправка на очевидна фактическа грешка по чл. чл. 247 ГПК. Поправката на решението от съда, който го е постановил се състои в
отстраняване на противоречия между действителната воля, формирана в мотивите и
тази, която е отразена в диспозитива на решението.По
този ред се отстранява и непълнота на диспозитива на
решението, когато той не отговаря в пълна степен на съдържанието на мотивите -
съдът е пропуснал да отрази в диспозитива това, което
е приел в мотивите. За разлика от допълнителното, решението за поправката не е
нов съдебен акт като единство от мотиви и диспозитив,
а представлява едно цяло с поправеното решение
и ако първото е било обжалвано, не е необходимо да се подава нова жалба след
постановяване на решението за поправката на първото - решение № 141 от 4.04.2001
г. по гр. д. № 415/2000 г. на ВКС,
петчленен състав и решение № 368/28.12.2012 год. по гр.д.№ 340/2012 год. на ВКС
І г.о.
С влязло в сила
определение № 46/13.01.2020 год. е прекратено производството по в.гр.д.№ 897/2019 год. в частта,в която е образувано въз
основа на жалба рег.№ 2902/01.11.2018
год.,подадена от Х.Х.С.,ЕГН
********** и А. Х.С.,ЕГН ********** ,поради липса на правен интерес от
обжалване на решението по допускането на делбата,в която не желаят да
участват,тъй като не притежавали права в съсобствеността и положителния за тях резултат по “допълнителните решения“ за отхвърляне
на иска за делба срещу тях. Прекратяване на производството по подадената от тях
жалба препятства единствено участието им като въззивници
в производството по глава ХХ от ГПК.Участието им по делото обаче е
задължително като ответници
по подадената въззивна жалба от Х.М.А., Х.Х.А. и В.Ю.Х.,тъй като са конституирани като съделители в процеса и е обезпечено по делото-така
определение № 535/13.07.2020 год. по в.гр.д.№ 897/2019 год. Независимо,че искът за делба е отхвърлен по
отношение на тях,след пренА.не на спора в по-горна
инстанция, той подлежи на разрешаване по
същество от въззивният
съд,който следва да направи самостоятелна преценка на посочените в разпоредбата на чл.344 ал.1
от ГПК въпроси,вкл. между кои лица следва да бъде извършена делбата.В делбеното производство съдът следи служебно за участие на
всички съсобственици и определя действителните им квоти,при които допуска
делба-така решение № 46/28.02.2014 год. по гр.д.№4870/2013 год. на ВКС,І г.о. В делбеното
производство съделителите са задължителни и
необходими другари, затова всички те следва да участват при разглеждането на
делото във въззивната инстанция, независимо от това
дали са обжалвали, или не решението и дали жалбата на някой от тях е нередовна или
подадена при липса на правен интерес,както и независимо от
положението си на ищци или ответници пред първоинстанционния съд -така решение № 500/01.07.2004 год. по гр.д.№
19/2004 год. на ВКС,І г.о.
С оглед на
горното ,въззивната проверка следва да бъде извършена
относно произнА.нето
на първоинстанционния
съд по иска по чл.69 от ЗН и в двете му части на уважаване и отхвърляне и по въпросите по чл.344 ал.1 от ГПК .
Разпоредбата на чл.
344 ал. 1 изр. 1 ГПК е от императивен порядък, тъй като е насочена да
обезпечи действителното установяване на правото на делба за всеки съделител, за да се прекрати имуществената общност по
начин, който държи сметка за притежаваните от тях права, тъй като в противен
случай би било налице неоснователно разместване на блага между съсобствениците
при уравнение на техните дялове. Правото на делба чрез ликвидиране на
съсобствеността и трансформирането й в индивидуални собственически права на съделителите предполага безусловно установено право на
собственост върху обекта в режим на имуществена общност при определени квоти на
съсобствениците. Въззивният съд, пред когото е
пренесено производството по допускане на съдебната делба, е длъжен да обезпечи
правилното приложение на императивния материА. закон,
който определя правата на съделителите в
съсобствеността, и да допусне делбата при законните квоти независимо от
оплакванията във въззивната жалба относно правата на
участниците в общността.
Такава именно е уредбата на производството по допускане и извършване на съдебна
делба - решение № 43 / 17.04.2015 год.
по гр. д. № 6347/2014 год. на ВКС, II г. о.
Решението е
незаконосъобразно въз основа на
направени фактически констатации
и правни изводи ,както следва:
Относно заявената претенция и противопоставени
възражения:
С искова молба рег.№ 677/28.03.2016 год.,поправена искова молба рег.№ 1409/23.06.2016
год.,поправена искова молба рег.№ 881/20.04.2017 год. и определение №
231/18.10.2017 год. за конституиране на страни е заявена претенция на И.Н.И. , А.И.И. и Ф. И.И. против В.С.Х.,
Х.Х.С., А.Х.С. ,Е.С.А., Х.М.А., Х. Н. А. и В.Ю.Х. претенция е за делба на земеделски
имот : нива с площ *** дка, трета категория на земята, имот №*** в землището на с.З.,
общ.Т.,в местността „***“,от която били образувани два нови имота, а именно:
нива с площ *** дка, трета категория на земята, имот №***в землището на с.З.,
общ.Т.и нива с площ *** дка, трета категория на земята, имот №***в землището на
с.З., общ.Т. Основана е на твърдения за наличие на съсобственост,възникнала
по наследство от С. С. И. ,поч.*** год.,комуто собствеността върху
земеделския имот била възстановена в осъществена в сроковете и по реда на чл.11
ал.1 от ЗСПЗЗ административна процедура .
С отговорите по чл.131 от ГПК ответниците В.С.Х., Х.Х.С., А.Х.С. ,Е.С.А., Х.М.А.,
Х. Н. А. и В.Ю.Х. са
оспорили претенцията за
делба поради липса на съсобственост
между ищците и ответниците. Ищците не притежавали вещни права по силата на наследяване на лице-правоимащ по смисъла на чл.10 ал.1 от ЗСПЗЗ,тъй
като поради липса на валиден
административен акт на орган на поземлената собственост с конститутивно
действие, делбения имот
не бил придобит от С. С. И. по
реституция. Поради пороци на
административния акт:постановяването му от незаконен състав и при неспазване на
изискванията за автентифицирането му,чрез подписване
от минимА.
брой *** със съответни длъжности,а по време,преди да влезе в сила плана за
земеразделяне на населеното място, въззивниците
са навели твърдения за нищожност на решение№14/05.10.1993 год. на ПК –Т., постановено по
преписка № 864/20.09.1991 год. и са
поискали съдът да се произнесе
инцидентно по валидността и законосъобразността му. Оспорили са качеството на законни наследници на С. С. И. на съделителите
В.С.Х. и Е.С.А. /уточнение в съдебно заседание от дата 04.03.2020 год./.Заявяват
собственически права върху делбеното имущество на основание
завещателен акт на С. С. И. , договори ,сключени с лица от кръга на наследниците му и придобивна давност въз основа на владение с начА. момент 1996
год., осъществявано въз основа на завещанието,а впоследствие продължавано от приобретателите на
части от земеделския имот по договори за дарение и продажба.
Относно правата по наследяване и
завещание:
С. С. И. е починал на дата *** год. в Р.Т.-така препис
извлечение от съставения в Република България от
Община гр.Т.акт за смърт № *** год. С. С. И. е носил през годините и имената С. С. Й. ,С. С.
И. С. С. Ю.-така данните за лица
,променили имената си съгласно
извършената от въззивния съд на дата 09.01.2020 год.
служебна справка в НБД”Население”.
Съобразно издаденото по
искане на съда удостоверение за наследници изх.№ 054/07.06.2016 год. на
кметството с.З.,общ.Т.наследници по закон на С. С.
И. са
В.С.Х.,А. С.И. и Е.С.А.
(низходящи от първа степен),както и Х.Х.С. и А.Х.С. (низходящи от втора степен), деца на починалия на дата ***
год. Х. С. И.,*** на наследодателя.Ищците по делото
са наследници по закон-*** и низходящи от първа степен на починалата на дата *** год. А. С.И.,дъщеря на
наследодателя.
В регистъра на
населението на с.З. *** ,като
глава на семейството е зап***н С. С. Ю./С. С. И./,род.***
год. Като лица,от които се състои
семейството му са вп***ни :дъщерите Е. С. Ю./Е.С.А./
род.*** год. и А. С. Ю./А. С.И./,род.*** год.,както и внуците му Ю. Х. Ю.,род. ***
год. и А. Х. Ю.,род.*** год. Като роднина на главата на семейството,които се
числят към други семейства е вп***на дъщерята В. С..В
Личния регистрационен картон на С. С. са вп***ни
четири деца: В.С.Х.,А. С.И. , Е.С.А. и Х. С.
И..
В тази
насока са и обобщените данни в писмо изх.№АО-02-1707/11.04.2008 год. на Община
гр.Т.,с което на съда са предоставени извлеченията от регистри и
ЛРК,извършените от въззивния съд на дати 09.01.2020
год. и 10.01.2020 год. служебни справки в НБД”Население“.
Във
връзка с оспореното им качество на наследници,съделителите
В.С.Х. и Е.С.А. са представили актове за гражданско състояние. Съгласно свидетелство за раждане № ***
год. на Кметството на Община Т.,окръг К.,на
дата *** год. се е родило дете от *** пол и със собствено име В. на родителите С.
С. и А. А. К..
Видно от удостоверение за раждане от *** ***.Т.,издадено въз
основа на акт за раждане №*** год., Е.С.А. е родена на дата *** год. и нейни
родители са А. А. Ю. и С. С. Ю..Акта за
раждане е съставен въз основа на решение № 134/06.08.1999 год. по гр.д.№
148/1999 год. на Т.ския районен съд.
Качеството наследник се придобива от дадено лице по силата на закона и е
обусловено от наличието на установени от закона отношения :произход, брак, о***овяване и др.Събраните по
делото доказателства ,установяват по категоричен начин наличие на родствена връзка от определена степен на съделителите: В.С.Х. , Е.С.А.,И.Н.И. , А.И.И. , Ф.И.И. ,Х.Х.С. и А.Х.С. с наследодателя С. С. И.,т.е. имат качеството на наследници по
закон и правото да придобият по наследство притежаваното от наследодателя
имущество.
С. ***, ***на ** години е завещал на дата *** год. на внука си Х.Х.С.
собственото си жилище с дворно място или земеделски земи в територията на с.З.
в размер на *** дка,при съседи:И. Ал М. и Ю. Х. Б..Саморъчното завещание е било
оставено на съхранение по дело №12/25.05.1992 год. на Службата по вписванията
при ТРС . Обявено е по молба на Х.Х.С. и А.Х.С.,чрез пълномощника им И. М. С. с протокол №
2/11.09.2008 год. на съдията по вписванията при ТРС и вп***но в Служба по
вписванията гр.Т.под №*** ,№ *** год. на
описната книга.
С решение № 139/15.10.2018 год. по гр.д.№ 61/2016 год. на Районен съд Т.,влязло
в сила по правилото на чл.296 т.2 от ГПК
поради необжалването е прогласена нищожността на завещателно
разпореждане на основание чл.42 б. „б“ във вр.
с чл.25 ал.1, предложение първо от ЗН.Нищожният завещателен
акт не произвежда действие,поради което съделителят Х.Х.С. не може да се
легитимира като собственик на заявената за делба земеделска земя.
Относно заявеното
за делба имущество:
С
решение № 14/05.10.1993 год. по преписка № 864/20.09.1991 год. на Поземлена комисия гр.Т.,на основание чл.27
от ППЗСПЗЗ,влезлият в сила план за земеразделяне и протокол № 14/05.10.1993
год. за определяне категориите на земеделските земи е възстановено правото на собственост на С. С.
С. на нива от *** дка,ІІІ категория,местност “***“,имот № *** по плана за
земеразделяне на с.З.,при граници/съседи/ : имот №№ ***-Полски път на общинска
земя;***-нива на М. А. Р.;*** –нива на наследници на А. М. О.,като заверената скица на имот №*** е неразделна
част от това решение .
Решението
е било представено от ищците и е приложено на л.8 т.І от гр.д.№61/2016
год. на ТРС,като в него е посочен състав на Поземлена комисия гр.Т.както
следва:***-Р.Б.,*** -Г. К. и ***-С. Д.,В. Д. и Й. Т.. Решението е било изискано от въззивния съд и
приложено на л.118 от в.гр.д.№ 897/2019
год.Общинска служба по земеделие гр.Т.е
посочила,че е извлечено от база
данни“Ферма ІІІ“ към дата 02.03.2020 год.В същото като административен орган,издал акта е посочена
Общинска служба земеделие в състав както следва:***-Г. М.,***-Т. С. Р.,М. П. и С.
Б. К..Останалите данни- номер и дата на издаване,преписка,основание,възстановен
имот,правоимащо лице са идентични на данните от решение № 14/05.10.1993 год. по преписка №
864/20.09.1991 год. на Поземлена
комисия гр.Т..ОС“Земеделие“ е предоставила на съда и решението,което е било вп***но в
Службата по вписванията –л.126 от
в.гр.д.№ 897/2019 год.,като част от преписката по поделянето на имота. В същото
като административен орган,издал акта е
посочена Общинска служба земеделие в състав както следва: ***-Р.Б.,*** –В. Й.
Д. и ***-С. Хр. Д. и Й. Т.П..Този е състава на ПК ,отразен в
решението,представено като вп***но от Службата по
вписванията гр.Т.и приложено на л.135 от в.гр.д.№ 897/2019 год.
С
писмо изх.№ РД-02-1798/11.04.2018 год.,кмета на община гр.Т.е уведомил съда,че
от извършената служебна проверка във ведомостите на ОПК гр.Т.за месец октомври
1993 год. ,в нея са били назначени на трудови договори :М. Д. П.-*** (по трудов
договор от 01.07.1993 год.);Г. К. П.-*** (по трудов договор от 01.04.1992
год.);В. Й. Д.,Г. Д. Н.,З. И. Й. и С. Х. Д. ( по допълнителни споразумения към
трудови договори от 01.10.1992 год.).
От
Общинската служба“Земеделие“ са предоставени и допълнителни документи по повод
възстановяване собствеността на земеделския имот .В Списъка по азбучен ред на
лицата възстановяващи собствеността си
върху земеделски земи чрез план за
земеразделяне с.З. , С. С. С. е вп***н под пореден №338,№ 864 на заявлението, масив *,парцел ** и площ
44.00 дка.В регистъра на собствениците в
землището на с.З. при Общинска поземлена комисия към Окончателен-
коригиран план за земеразделяне ,утвърден на дата 04.08.1994 год. , С. С. С. ЕГН,
********** е вп***н под пореден № 864 и с посочен №
на кадастралната единица ***.
Решение
№ 14/05.10.1993 год. по преписка № 864/20.09.1991 год. на Поземлена комисия гр.Т.е било вп***но под № *** год. на АВ Служба по вписванията гр.Т..С писмо
изх.№ 138/27.02.2020 год. ,Службата е уведомила съда,че не може да изготви
заверено копие от преписката,тъй като нотариалните и канцеларските дела за 2008
год. са били унищожени,както и че решението е било представено за вписване в
оригинал.Представена е била справка по данни за имота,съобразно която в графа “
условие“ е посочено,че вписването се
извършва като наследници на С. ***,а страни
са собствениците Х.Х.С.,А.Х.С.,В.С.Х.,А. И.И. ,Е.С.А.
и Ф.И.И..С писмо изх.№ 58/17.02.2020 год. ,Службата е
уведомила съда,че не може да предостави данни относно лицето,по чиято молба
е извършено вписването с оглед
особеностите на програмния продукт,с който службата е работила в този период и
унищожаването на общото канцеларско дело,по което е била приложена.Съобразно
предоставените разпечатки за дата
12.09.2008 год. от входящия регистър
относно искане и страни е налице отбелязване решение на ПК и Х.Х.С.,А.Х.С.,В.С.Х.,А. И.И. и Ф.И.И. и Е.С.А.,в двойно-входящия регистър като страни са
посочени Х.Х.С.,А.Х.С.,В.С.Х.,А. И.И. и Ф.И.И. и Е.С.А. ,респ. по
техните партиди е извършено отбелязването в партидната книга и те са вп***ни като страни в
азбучния указател.
Справките за изготвени на база наличната информация и са със заверка:подпис на длъжностното лице и
печат,удостоверяващ за вярност разпечатаните на хартиен носител данни с тези от
съответните електронни регистри.
Въз основа на решение
№ 14/05.10.1993 год. по преписка № 864/20.09.1991 год. на Поземлена комисия гр.Т.и
скица № 130/28.02.1994 год. е бил съставен
нотариален акт за собственост на земеделски земи по ЗСПЗЗ № *** год. на
ТРС,с който молителят С. С. С. е бил признат за собственик на нива с площ от *** дка,ІІІ категория,представляващ
парцел 33 от масив 1001, в местността“***“,при граници и съседи ОКЕ 114-Полски
път;парцел 1 нива на Райчо Георгиев П. и
парцел 32-нива на А. М. О. .
Решение № 14/05.10.1993 год. по преписка №
864/20.09.1991 год. на Поземлена комисия гр.Т.,вп***но под № *** год. на АВ Служба по вписванията гр.Т.и нотариА. акт за собственост на земеделски земи по ЗСПЗЗ № ***
год. на ТРС са част от документите,които
съделителят
Х.Х.С. е представил в нотариалното производство за
удостоверяване правото му на собственост
върху недвижим имот придобит по завещание ,наред със саморъчно завещание
, протокол за обявяването му,проект за делба
и скица проект за делба на ОСЗ Т.. Разделянето
на имот № *** със собственик С. С. С. въз основа на решение е иницирано със
заявление вх.№ВС-28-370/16.09.2008 год. ,подадено от И. М. С. до ***а на
Общинската служба по земеделие,а като основание е посочено-доброволна
делба.Приложена е скица № КОО603/21.09.2000 год. за имота с данни,че е собственост на С. С. С.
въз основа на решение № 14/05.10.1993
год. и с нанесени проектни координати и номера
за поделянето на имота с площ от *** дка на имоти с №№*** и *** с площи от по *** дка и *** дка и нанесени
върху новообразуваните имоти имена на Х.Х.С. и А.Х.С..
С нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по
завещание №***, вп***н
в Службата по вписванията с вх.рег.№***
год.,съделителят Х.Х.С.
е признат за собственик на нива с площ *** дка, трета категория на
земята, имот №***в землището на с.З.,
общ.Т.и нива с площ *** дка, трета категория на земята, имот №***в землището на с.З., общ.Т.,на основание саморъчно
завещание от С. С. С..
Нотариалните
дела,по които е било представяно решението на Поземлена комисия Т.не са
съхранени,поради унищожаване архива на нотариуса –така писмо рег.№
2710/25.11.2016 год.- на рег.№ *** Р. Д..
С договор от дата 07.11.2008 год.
,сключен с нотариален акт № *** год. на Р. Д. -нотариус с рег.№ *** на
НК,вх.рег.№ *** год.,АКТ № ***год. на Службата
по вписванията гр.Т.,Х. Х.С., чрез пълномощника си И. М. С.
е дарил на своя брат А.Х.С., чрез пълномощника му И. М. С. поземлен имот-нива
с площ от *** дка,
трета категория на земята, имот №***в
землището на с.З., общ.Т..
С договор от дата 24.10.2014 год.,сключен
с нотариален акт № *** на Р. Д. -нотариус
с рег.№ *** на НК,вх.рег.№ *** год. на
Службата по вписванията гр.Т.Х. Х.С. е продал
на ответника В.Ю.Х. , поземлен имот-нива
с площ от *** дка, трета категория на земята имот №***в землището на с.З.,
общ.Т..
С договор от дата 13.11.2014 год.,сключен
с нотариален акт № *** год. на Р. Д. -нотариус с рег.№ *** на НК,вх.рег.№ ***
год. на Службата по вписванията гр.Т., А.Х.С. ,чрез пълномощника си И. М. С. е продал на ответника Х.М.А. поземлен имот-нива с площ
от *** дка,
трета категория на земята, имот №***в
землището на с.З., общ.Т.. Съгласно удостоверение за сключен граждански
брак от *** год. на кметството с.В.,общ.Н. К., продажбата е осъществена по
време на брака на ответниците Х.М.А. и Х. Н. А. .
Видно
от пълната история на имот № *** по
регистъра на земеделските земи за землището на с.З., партидата на имота е била
открита на 06.06.1996 год. и закрита на 24.11.2008 год. Към момента на
откриване на партидата,като собственик е зап***н С. С.
С. , ЕГН **********,с начин на придобиване по ЗСПЗЗ решение по чл.17 ал.1 от ЗСПЗЗ/чл.27 от ППЗСПЗЗ/ за възстановяване
правото на собственост с решение № 14/05.10.1993 год. и регистрация от 06.06.1996 год.Към момента на закриването
на партидата като собственик на имота е бил зап***н С.
С. С.,а причина за закриването е разделянето на имота на имоти с №№ №***и №***с площи от по *** дка и *** дка.
Съгласно пълната история на имоти с № №***и №***по регистъра на земеделските земи за землището на с.З.,същите са получени от разделянето на имот № ***
с площ от *** дка и собственик С. С. С.,ЕГН
**********,с начин на придобиване по ЗСПЗЗ решение по чл.17 ал.1 от ЗСПЗЗ/чл.27 от ППЗСПЗЗ/ за възстановяване
правото на собственост с решение № 14/05.10.1993 год. и регистрация от 06.06.1996 год. .Като собственик на имот №***и въз основа на нотариален акт за продажба № *** год. е зап***н
ответникът В.Ю.Х. ,а като бивши собственици Х.Х.С.
въз основа на нотариален за собственост по завещание № *** год. Като собственик
на имот №***и въз основа на нотариален акт
за продажба № *** год. е зап***н ответникът Х.
М.А.,а като бивши собственици Х.Х.С. въз основа на
нотариален за собственост по завещание № *** год. и А.Х.С. въз основа на нотариален
акт за дарение № *** год. Документите са били сверени с базата данни на
ОС Земеделие гр.Т..
Х. Х.С.
и А.Х.С. са сключили с ЕТ“*** С.“,със седалище и адрес на управление с.к.,общ.Н. К. вп***ни
договори за аренда на земеделска земя №№
*** год. и *** год.,по силата на които
са отдали за срок от 5 стопански години,считано от 01.10.2012 год. до
01.10.2017 год. под аренда нива с площ от *** дка, имот №***и нива с площ от
*** дка, имот №***.
ЕТ е представил разходни касови ордери , от които е
видно ,че е за арендуваните имоти е изплащана рента на А.Х.С. за 2013 год.-2015
год., на
Х.Х.С. за периода 2014 год.-2018 год.,вкл.
чрез пълномощника И. С. ,на Х.М.А. за
периода 2015 год.-2018 год.Приложени са и
декларации от А.Х.С., че се задължава да изплати на съсобствениците си
полагащата им се част от получената сума и освобождава арендатора от
отговорност при евентуални спорове между съсобствениците.
В
съдебно заседание от 28.03.2018 год. са били разпитани като свидетели Х. Х. Х.
и Е. Х. Х. /*** и снаха на ответника В.С.Х./ . Дали са показания,че
живеят от 1992 год.в Т. , а през 1993/1994 год. там трайно се установили и братовчедите им Х.Х.С. и А.Х.С./внуци на С. С. С./,съответно в гр.Ч.
и гр.И..Работили като общ работник и ***, а понастоящем били пенсионери.След
смъртта на С. С. С.,те двамата се
занимавали с притежаваната от него
земеделска земя.Само те се връщали в България
и вземали полагаща се за земята рента.Веднъж годишно някой от двамата или техни пратеници,обичайно **** носели на В.С.Х. полагащата й се рента за 10 дка.Всяка година рентата била в
различен размер,обикновено малък,като даваните обяснения били за лоша реколта,земята не давала ,дъжд не валял.Рента
била давана и на децата на А. /А. С.И./ и на Е.А.,полагащите им суми се оставял
на В.,която при среща им ги предавала.Тази практика била преустановена преди
две години,а по същото време при проверка
установили,че Х.Х.С. и А.Х.С. взели земята само за себе си.В
разговори заявявали ,че били давали до сега пари,но от тук нататък всичсо оставало за тях.Останалите наследници било много
разочаровани от това им поведение,тъй като техния баща починал много рано и те било отгледани от неговите
сестри.
Св.И. М. С. /дете на майката на Х.Х.С. и А.Х.С. от друг брак/ е дал показания,че Х.С.
е имал земя ,завещана от дядо му С. С. С..Като
минало известно време ,ги извикал съдията ,при когото отишъл той с пълномощно и
адвокат.Двамата братя живеели от години в Т.,били пенсионери и се връщали в
България веднъж в годината.Писмото било отрязано и прочетено ,след което
трябвало да се направи нотариален акт.Х. не искал да получи сам
земята,тъй като с брат си А. останали сами много рано,за това поделил земята с
него.Останалите наследници знаели,че Х. е приел земята по завещанието,даже леля
им Е. заявявала,че нищо няма да иска от тях.Никой от наследниците не се
интересувал през годините,кой работи земята,колко рента се получава.Още в
първите години след признаване на земите бил упълномощен от братята и я давал
за обработка на кооперацията в с.О. и им предоставял получената рента,след това
на едно момче А. Б. от с.З. ***,което
също плащало на братята,а след това на фирмата,в която работи”***”.Рентата от
фирмата ,отново била получавана от братята ,до фирмата не били отправяни
претенции от останалите наследници.Не му е известно ,дали братята са давали
рента и на останалите наследници.Винаги свидетеля Х. владеел земята от
издаването на нотариалния акт на негово име.
Св.А. Б. Х. е
дал показания,че от 2005 год. до 2009 год. е обработвал по устна уговорка земята
на братята Х.Х.С.
и А.Х.С.,на които плащал рентата,като
те се редували през годините да идват за получаването й.Не знае ,от къде имат
земята ,друг не бил претендирал рента за
обработката на земята.Св.А.М.Ю. /баща на ответника Х.М.А./е дал показания,че ***ът му закупил земя от братята Х. и А..За времето след
закупуването,никой не бил безпокоил ***а му с претенции .Сега земята се обработвала
от фирма *** и от там ***ът му
получавал рента.
Св.*** С. Ф.,*** на фирма в с.З. е дал показания,че не познава
лицата Х. Х.С. и А.Х.С.,не знае дали има сключени договори за аренда с тях,тъй
като те се сключват от негово име чрез
пълномощник.Изплащал дължимите през годините ренти в съответен размер на лицето,с което е сключен договора или негов
пълномощник.В случай на претенции от роднини или наследници за ренти,настоявал
да имат пълномощно от арендодателя или да уредят
отношенията по между си.Не познава лицето С. С.ов И.ов и не му било известно,че обработвал земя на общ
наследодател.В тази насока са и показанията на св.С. С. И.,*** на фирмата на
св.Ф..
Относно
реституцията на делбения имот:
Законодателната уредба на възстановяване
на собствеността върху земеделските земи е
съобразена с обективните последици от колективизацията на земята. С
включването на частните земеделски имоти в селскостопанските организации и
премахване на реалните им граници е прекратено качеството на обекта на
собствеността да е конкретно обособена вещ. Липсата на такъв обект е лишила от
съдържание правото на собственост, тъй като то може да съществува само върху
индивидуално определен имот. Едва след
реалната индивидуализация на
земеделските земи се възстановява
собствеността на гражданите и отпадат правата на държавата върху тези
земи.Регламентацията на Законът за собствеността и ползуването
на земеделските земи обуславя
собствеността върху земеделските земи от факта на възстановяването им в
реални граници,осъществено с решение на
общинската поземлена комисия. Те са необходимите правни актове за определяне на
реалните граници на земите и едновременно с това юридически факти с гражданскоправно действие. С решението на поземлената
комисия възниква правното качество на обекта на собствеността -
индивидуализация и затова то има конститутивно
действие занапред,изразяващо
се във възникване на собственически права за лицата,ползващи се от акта-така тълкувателно решение № 1 по тълкувателно дело № 11/1997 год. на ОСГК
на ВКС.
С определение № 118/30.01.2020 год. по
в.гр.д.№ 897/2019 год.
, по реда на чл.155 от ГПК на страните са съобщени ноторноизвестните и
служебно известните на съда факти,които не подлежат на доказване, че
всички постановени от бившите поземлени комисии
в страната,включително Поземлена комисия Т.решения по ЗСПЗЗ, не се
съхраняват в службите в оригинал и на хартиен носител, а единствено на електронен носител.
Понастоящем цялата информация от архива по възстановяване на земеделски земи по
реда на ЗСПЗЗ може
да се извлече единствено от цифрова база данни, съхранявана от ОСЗ посредством информационна система "Ферма
ІІІ"- специализиран и единен софтуерен продукт за цялата страна
,притежаващ специфични несъвършенства.При разпечатване на решение от горната
система,същото не се материализира в оригиналния си вид и съдържание, а с
разминаване в датата на издаване на решението, както и в състава на комисията,
взел това решение :като състав на комисията се разпечатва настоящият състав на
ОСЗ, а не съставът на бившата ПК, взел решението.
След
като оригиналът на решението на хартиен носител не е съхранен от ОСЗ т. е. е
унищожен не по вина на ищците по делото, непредставянето на такова решение по
делото не може да се тълкува в техен ущърб . Разпоредбата на чл.
165 ал. 1 ГПК позволява установяване на факти, за чието удостоверяване
законът по правило изисква писмен документ, да се извърши чрез разпит на
свидетели, ако бъде доказано, че документът е загубен или унищожен не по вина
на страната. Щом в такава хипотеза, каквато е и настоящата, процесуалният закон
допуска свидетелски показания като годно доказателствено
средство, на още по-голямо основание доказване съществуването на цитираното
възстановително решение в полза на наследодателя на ищците е допустимо чрез
други писмени доказателства, обективиращи издаването
на това решение и неговото съдържание.
Когато даден
документ е издаден от орган на държавна власт, в рамките на служебната му
компетентност в препис, заверката от органа
има характер на официална такава и е приложима разпоредбата на чл.179 ал.2 от ГПК. Доказателствена сила на оригинала документ имат
и официално заверените преписи, поради което надлежно извлечение от
задължително водените регистри има доказателствена
сила по чл. 143 ал.2 ГПК
(отм.),респ.чл.179 ал.2 от ГПК -така решение № 85/14.07.2011 год. по гр.д.№
635/2010 год. на ВКС, II г. о.
Решение
на бившата ПК,разпечатано от цифровата
база данни на ОСЗ е годен електронен документ,възпроизведен на хартиен носител,
изхождащ от оторизиран държавен орган, изготвен в рамките на правомощията му,
сочещ на съществуването на решение по
преписката и със съдържание за реституиране на земеделски имот в полза на
определен правоимащ.Тази разпечатка от официални
електронни регистри на службата /препис
от електронен документ на хартиен носител/ също
е официален документ –така определение № 521/22.10.2018 год. по
гр.д.№ 1995/2018 год. на ВКС,ІІ г.о.
По делото са представени 3 бр. разпечатки на
възстановителното решение, както
и възпроизведени на хартиен носител годни електронни документи,
изхождащи от оторизиран държавен орган, изготвени в рамките на правомощията му
и въз основа на официални електронни
регистри на службата, сочещи на съществуването на решение № 14/05.10.1993 год. по преписка № 864/20.09.1991
год. на Поземлена комисия гр.Т.,с което
е възстановено правото на собственост на С. С. С. на нива от *** дка,ІІІ
категория,местност “***“,имот № *** по плана за земеразделяне на с.З. :пълната история на имота и
регистъра по чл.16 от ЗСПЗЗ .Същите достоверно отразяват подадено заявление от
наследодателя по чл.11 от ЗСПЗЗ ,както и че именно той е регистрирания първоначален собственик на земеделския имот /регистрация от
06.06.1996 год./,
въз основа на постановеното решение №
14/05.10.1993 год. със
съдържание за възстановяване правото на собственост върху делбения
имот.
Наличието на решение №14/05.10.1993 год. по
преписка № 864/20.09.1991 год. е удостоверено ,като представено в нотариални
производства по снабдяване с констативни нотариални актове за собственост по
реституция и завещание,респективно същото е било вп***но
от Службата по вписванията.
Между страните не е налице спор, че
наследодателят на част от страните С. С. С.
,като правоимащ по смисъла на чл.10 от ЗСПЗЗ е подал
заявлението по чл.11 от ЗСПЗЗ да му бъдат възстановени правата върху земеделски земи в
землището на с.З.,както и че Поземлена комисия Т.е постановила решение №14/05.10.1993 год. по преписка №
864/20.09.1991 год.,с което му е възстановено правото на собственост на нива от *** дка,ІІІ категория,местност “***“,имот № ***
по плана за земеразделяне на с.З..
Вещните права на ищците ,придобити по силата на
наследяване от лице-правоимащ по смисъла на чл.10
ал.1 от ЗСПЗЗ се оспорват , тъй
като поради липса на валиден
административен акт на орган на поземлената собственост с конститутивно
действие, делбения имот
не бил придобит от С. С. И. по
реституция. Поради пороци на
административния акт:постановяването му от незаконен състав и при неспазване на
изискванията за автентифицирането му,чрез подписване
от минимален брой *** със съответни
длъжности,а по време,преди да влезе в сила плана за земеразделяне на населеното
място,ответниците са
навели твърдения за нищожност на решение№14/05.10.1993 год. на
ПК –Т., постановено по преписка № 864/20.09.1991 год. и са поискали
съдът да се произнесе инцидентно по валидността и законосъобразността
му.
Възражението по чл.17 ал.2 от ГПК не следва да бъде разглеждано,като заявено
при липса на правен интерес и при което несъвършенствата на информационна
система относно датирането и състава на органа,постановил административния акт се използват като форма на
недобросъвестно упражняване на процесуални права по смисъла на чл.3 от ГПК.Съобразно посоченото по-горе ,С. С. С. е наследодател на
ищците И.Н.И. , А.И.И. и Ф.И.И. ,ответниците В.С.Х. , Е.С.А., Х.Х.С.
и А.Х.С.
.Възражението е противопоставено от неговите наследници Х.Х.С.
и А.Х.С.
,както и от лицата,в полза на които са
извършили разпоредителни сделки с имота: В.Ю.Х.
, Х.М.А. и Х. Н. А..Възможността по чл.17 ал.2 от ГПК
,страна да оспори административен акт е
следствие от правния интерес,защитаван по делото и само в рамките на противопоставимо
право.Интерес от оспорване на позитивно решение на ПК в гражданския исков
процес е налице ,когато този процес има за предмет именно въпроса за
собствеността върху реституирания имот и горното решение на ПК дерогира правото на собственост на оспорващата страна.В
случая заявеното оспорване отрича не само правата на ищците,но и тези на ответниците. Наследниците на лице,комуто е възстановена
собствеността върху земеделския имот,респ. правоприемници на такива по сделки, черпят права от
оспорения административен акт,който ги легитимира за собственици. Позовали са се както на деривативен
способ на придобиване на собствеността:сключен договор с наследници на
лицето,комуто е реституирана собствеността,така и на оригинерен
придобивен способ :
давност,които не влизат в противоречие, а дори произтичат от
възстановеното с административния акт право на собственост на С. С. И..Вследствие на възстановителното
решение в полза на последния е обособен и заснет по плана за земеразделяне делбения имот,което негово обособяване вследствие
реституцията като реален обект на правото на собственост е обусловило и
възможността трети лица като въззивниците да го
придобиват по сделки, да упражняват фактическата власт върху него и да
претендират придобиване на собствеността по давност,да получават гражданските
плодове от отдаването му под наем и аренда. Наследниците Х.Х.С.
и А.Х.С. са черпели през годините права
от оспореното решение,като са го представяли в нотариалните
производства,посочени по-горе,респ. именно
от имота,възстановен с решението са били образувани по тяхно искане нови
два,с които новообразувани имоти същите са се разпореждали с договори за
дарение и продажба.
Горното води до извод,че следва да бъде зачетено
конститутивното
действие на решение №14/05.10.1993
год. на ПК –Т., постановено по преписка № 864/20.09.1991 год.,изразяващо се във възникване на
собственически права за С. С. И. върху нива от *** дка,ІІІ категория,местност “***“,имот № *** по
плана за земеразделяне на с.З..
Относно правата на страните по наследяване:
Имуществото на починалия на дата *** год. С. С. И. е
било наследено по правилата на чл.5 ал.1 и чл.10 ал.1 от ЗН от
низходящите му от първа степен : В.С.Х.,А. С.И. и Е.С.А. в размерите от по ¼ ид.ч. и от
низходящите му от втора степен : Х.Х.С. и А.Х.С.
/деца на починалия на дата *** год. преди наследодателя негов *** Х. С. И./
в размерите от по 1/8 ид.ч .След смъртта
на починалата на дата *** год. А. С.И.
и по правилата на чл.5 ал.1 от чл.9 ал.1 от ЗН,правата й в наследството се съпритежават от И.Н.И.
, А.И.И. и Ф.И.И. /***
и деца/ при равни квоти от по 1/12 ид.ч. С оглед на горното , на наследниците по закон на С. С. И. се полагат дялове от наследството му :както
от реституираната му нива с
площ *** дка, трета категория на земята, имот №*** в землището на с.З., общ.Т.,така
също и от новообразуваните от нея два имота,съответно нива с площ *** дка, трета категория на
земята, имот №***в землището на с.З., общ.Т.и нива с площ *** дка, трета
категория на земята, имот №***в землището на с.З., общ.Т.в размер на по 6/24 ид.ч. за В.С.Х. и Е.С.А.; на по 2/24 ид.ч.
за И.Н.И. , А.И.И.
и Ф.И.И. и на по 3/24 ид.ч.
за Х.Х.С. и А.Х.С.
.
Относно правата на
страните по сделки:
Предвиденото в материалния закон вещно-транслативно
действие на отчуждителните договори -чл. 24 ал. 1 ЗЗД, настъпва само ако лицето изявило воля като прехвърлител
е притежавало правата, с които се разпорежда. Продажбата на чужд имот или на идеална част от чужд имот не е нищожна, а няма вещноправен ефект по правилото, че никой не може да
прехвърли повече права, отколкото сам притежава (nemo
plus juris ad alium transfere
potest, quam iрse habet).Титулярът на вещно право или идеална част от
него, който не е участвал при договарянето за отчуждаването му, не губи
собствеността си и сделката не може да му
бъде противопоставена ,а приобретателят на имот от несобственик
не придобива право на собственост- така решение № 351/09.06.2010 год. по гр.д.№
4635/2008 год. на ВКС,ІV г.о. и решение № 409/15.11.2013 год. по гр.д.№
3424/2013 год. на ВКС, ІV г.о. Същото
правило следва да бъде приложено и по отношение на договора за дарение.
Извършеното
от Х. Х.С. дарствено разпореждане с договора от 07.11.2008 год. в полза на
неговия брат А.Х.С. е отчасти с чужд
имот.Дарен е бил поземления имот - нива с площ от *** дка, трета категория на
земята, имот №***в землището на с.З.,
общ.Т.,а не само притежаваната от дарителя 3/24 ид.ч.
от имота,т.е. не може да се изпълни предназначението на сключения договор -
надареният да придобие правото на собственост. По тези съображения , договора
за дарение,сключен с нотариален акт № ***
год. на Р. Д. -нотариус с рег.№ *** на НК,вх.рег.№ *** год.,АКТ № ***год.
на Службата по вписванията гр.Т., няма за последица
загубване наследствените права в имота
от съделителите В.С.Х. , Е.С.А., И.Н.И. , А.И.И. и Ф.И.И..Поради извършеното
разпореждане,съделителят Х. Х.С. не притежава дял от сънаследствения имот,а правата на съделителя А.Х.С. в имота са увеличени с
получения по дарение дял на неговия брат,т.е. възлизат общо на 6/24 ид.ч.
Извършеното разпореждане от А.Х.С. с договора от 13.11.2014 год. за продажба в полза на Х.М.А. по време на брака му с Х. Н. А. е отчасти
с чужд имот.Продаден е бил поземления имот - нива
с площ от *** дка,
трета категория на земята, имот №***в
землището на с.З., общ.Т.,а не само притежаваната от продавача 6/24 ид.ч. от
имота. По тези съображения,договора за
продажба,сключен с нотариален акт № **** год. на Р. Д.
-нотариус с рег.№ *** на НК,вх.рег.№ *** год. на Службата по вписванията гр.Т., няма за последица
загубване наследствените права в имота
от съделителите В.С.Х. , Е.С.А., И.Н.И. , А.И.И. и Ф.И.И.. Поради извършеното
разпореждане,съделителят А.Х.С. не притежава дял от сънаследствения имот,а правата на съпрузите Х.М.А. и Х. Н. А. са
в обема,действително притежаван от А.Х.С. по наследство и дарение от Х. Х.С. и
отчужден в тяхна полза, а именно 6/24 ид.ч.
Извършеното разпореждане от Х.Х.С. с договора от 24.10.2014
год. за продажба в полза на В.Ю.Х. е
отчасти с чужд имот. Продаден е бил поземлен имот-нива с площ от *** дка, трета
категория на земята имот №***в землището на с.З.,
общ.Т.,а не само притежаваната от продавача
3/24 ид.ч. от имота. По тези съображения,договора за продажба,сключен с нотариален акт № *** год. на Р. Д. -нотариус с рег.№ *** на НК,вх.рег.№ ***
год. на Службата по вписванията гр.Т., няма за последица
загубване наследствените права в имота
от съделителите В.С.Х., Е.С.А., И.Н.И. , А.И.И. , Ф.И.И. и А.Х.С.. Поради извършеното разпореждане,съделителят Х. Х.С. не притежава дял от
сънаследствения имот,а правата на
купувача В.Ю.Х. са в обема,действително
притежаван от Х. Х.С. по наследство и отчужден в тяхна полза, а именно 3/24 ид.ч.
Относно
придобиване на делбения имот по давност:
Придобивната давност е способ за
придобиване на вещни права-чл.77 пр.ІІ-ро ,във връзка
с чл. 79 ал.1 от ЗС,при който правото
на собственост върху чужда вещ се
придобива,чрез фактическото упражняване на това право в продължение на
определен от закона срок от време.В случай ,че дадено лице в продължение на 5
или 10 години извършва
действия,съответстващи на определено вещно право ,законът признава на това лице
правото и на юридическото притежание върху вещта.
Съгласно разпоредбата на чл. 82 от
ЗС, владелецът може да присъедини към своето
владение и владението на праводателя си. Присъединяването на владението е допустимо
само при наличие на правоприемство между двамата
владелци: общо правоприемство (при наследяване) или
частно правоприемство (когато вторият владелец
получава владението върху определен имот от предходния владелец на правно
основание, което е годно да прехвърли собствеността върху имота). Когато се
присъединява еднородно владение в случаите, когато и праводателят
и правоприемникът са добросъвестни,респективно недобросъвестни владелци, необходимият срок за придобиване на
имота по давност е този, предвиден в чл. 79 от
ЗС за съответния вид владение: общо 10 год. недобросъвестно владение на праводателя и на правоприемника или общо 5 год.
добросъвестно владение на праводателя и на
правоприемника. Когато владението е разнородно, събирането на периодите на
владение на праводателя и на правоприемника може да
стане само чрез незачитане на добросъвестното владение като такова. Тоест, при
присъединяване на разнородно владение необходимият срок за придобиване по
давност на недвижим имот е срокът, предвиден за придобиване по давност при
недобросъвестно владение - 10 години -така
решение № 178 / 09.07.2014 год. по гр. д. № 7749/2013 год. на ВКС, I г. о.
Съгласно разясненията
на т.
10 от ППВС № 6 от 1974 год. правно
основание за добросъвестно владение по чл.
70, ал. 1 ЗС могат да бъдат всички прехвърлителни
(транслативни) двустранни или едностранни сделки,
като продажбата, замяната, дарението, завета, когато същите са валидно
сключени. Нищожните сделки не съставляват годно правно основание за упражняване
на добросъвестно владение и когато тази нищожност е изрично прогласена, подобна
сделка може да бъде основание за упражняване на недобросъвестно, а не за
упражняване на добросъвестно владение. В такава хипотеза собствеността може да
бъде придобита при условията на чл.
79 ал. 1 ЗС-така решение № 147 от 6.02.2017 год. на
ВКС по гр. д. № 499/2016 год., II г. о .
Материалното държане на вещта и волята
фактическата власт да се упражнява за себе си, дават понятието на владението,
но те не са достатъчни да го направят годно да произведе гражданските
последици, които произтичат от владението. За да е налице владение, годно да
произведе правни последици, е необходимо упражняването на фактическата власт за
себе си да е постоянно и непрекъснато /да нямат случаен характер, да е израз на воля, трайно да се държи вещта
по начин препятстващ евентуалното владение на други лица за период по-дълъг от
шест месеца/, да е спокойно /да не е установено с насилие или по скрит начин/, да
е явно /да се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това/
и да е несъмнено /да няма съмнение, че владелецът държи вещта, както и за това,
че я държи за себе си/. Когато един от наследниците упражнява фактическа власт върху оставен в
наследство имот, той е владелец само на притежаваната от него по наследство
идеална част от имота и държател на идеалните части на останалите сънаследници. За да се приеме, че този наследник е
установил владение и върху притежаваните от другите наследници идеални части от
имота, не е достатъчно той да упражнява фактическа власт върху целия
наследствен имот, а е необходимо освен това да е отблъснал владението на
останалите наследници, като е манифестирал ясно пред тях намерението си да
владее целия наследствен имот само за себе си. При промяна на намерението на субекта,
упражняващ фактическата власт /interversio possessionеs/, намерението да се държи вещта като своя,
вместо за другиго или като обща трябва да бъде изразено по ясен /несъмнен/
начин, т. е. чрез действия който не будят съмнение за отричане на чуждата власт
по отношение на вещта и не допускат чужди действия. В тази хипотеза /при
превръщане на държането във владение/ в тежест на претендиращия владение, годно
да породи правни последици, е да докаже извършването на такива действия след
придобиване на фактическата власт. ***ните действия,
включително сключването на облигационни договори по повод ползването, не
съставляват такива, които да отричат правата на собственика, респ.
съсобственика от чието име е установено материалното държане на вещта.
Договорът за аренда е облигационен по повод ползването на земеделска земя и/или
недвижимите и движимите вещи за земеделско производство съгласно легалното
определение в чл.
2, ал. 1 Закон за арендата в земеделието, като арендодателят
предоставя временното ползване на обекта на договора, а арендаторът заплаща
определено с договора арендно плащане. Този договор
може да бъде сключен от всеки съсобственик, при изричното или мълчаливо /т. е.
без противопоставяне/ съгласие на останалите, като отношенията по повод
получените арендни плащания се уреждат съгласно чл.
30, ал. 3 ЗС. Тази възможност, следваща от нормите на чл. 30 и
сл. ЗС е изрично уредена с новата алинея
4 на чл. 3 Закон за арендата в земеделието, публикувана в ДВ бр. 13/2007 г.
Следователно сключването на договор за аренда, както преди, така и след
приемането на чл.
3, ал. 4 Закон за арендата в земеделието, съставлява ***но действие по
отношение на вещта и само по себе си не може да обоснове извод за наличие на
явно и несъмнено владение-така ТР № 1/06.08.2012
год. на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 1/2012 год.; решение № 8/19.022014 год. по гр.д.№
5109/2013 год. на ВКС,ІІ г.о.
Претенцията
за делба е заявена на дата 28.03.2016
год.;завещанието на С. С. С. в полза на Х.Х.С. е
обявено на дата 11.09.2008 год.; разделянето на имот № *** със собственик С. С. С. е иницирано от
пълномощник на Х.Х. със заявление от 16.09.2008 год.;
констативния нотариален акт въз основа
на завещанието е съставен на дата
07.11.2008 год.;Х.С. е дарил на своя брат А.С.
, един от новообразуваните имоти
също на дата 07.11.2008 год.; братята Х.
и А.С. за сключили от свое име
договори за аренда с предмет новообразуваните имоти на дата 10.08.2012 год.; от момента на
реституиране на земеделския имот,той е бил отдаван за обработка с устни
уговорки от братята Х. и А.С.,те са получавали полагащата се
рента,която споделяли и с останалите наследници до завеждане на делото;договорите с които
братята Х. и А.С. са продали
новообразуваните имоти на В.Х. и
съпрузите Х. и Х.А. са сключени на дати 24.10.2014 год. и 13.11.2014 год. ;съобразно
разходни касови ордери,рента е била изплащана на Х. С. до 2018 год.,на А.С. до
2015 год., а на Х.А. за периода 2015-2018 год.
Съделителите В.Х. и съпрузите Х. и Х.А. са придобили земеделските имоти през 2014 год.,поради
което тяхно добросъвестно владение в
периода до завеждане на делото през 2016
год. не може да обуслови придобиването им по давност,тъй като 5 годишния срок
по чл.79 ал.2 от ГПК не е изтекъл.
Съобразно посоченото по –горе ,действията на техните праводатели Х. и А.С.,чието владение присъединяват по реда
на чл.82 от ЗС в периода до есента на 2008 год. по отношение частите
на останалите техни сънаследници не разкриват признаците на владение ,а на
държане.Извършваните през есента на 2008 год. административно –технически действия,в правомощията на собственика на
земеделските имоти,довели до промяна
в реституирания земеделски
имот-обособяване на два новообразувани земеделски имоти,съставляващи съществено
въздействие и посегателство върху
конфигурацията и площта
на сънаследствения имот,разпорежданията
от сънаследниците –държатели с имота само в
тяхна полза с договори от 07.11.2008 год.,24.10.2014 год. и 13.11. 2014 год.
,съставляват действия на упражнявана фактическа власт само за себе си и отричане правата на
останалите сънаследници,т.е. владелчески.Владението
на Х. и А.С. е недобросъвестно
.Установено е върху земеделски имоти,образувани от имот,за който е налице знание на владелците,че е
сънаследствен такъв и по отношение на
който в периода след възстановяването му и
поне до 2008 год. са зачитали правата на останалите сънаследници.
С частните завещателни разпореждания - чл. 16 ал. 2 ЗН, наследодателят се разпорежда
с определено, точно индивидуализирано имущество в полза на друго лице за
времето след смъртта си и му придава качеството на заветник.
Саморъчното завещание на С. С. И.,с което е завещал на съделителя Х.Х.С. собственото си
жилище с дворно място или земеделски
земи в територията на с.З. в размер на *** дка,при съседи:И. Ал М. и Ю. Х. Б. не е основание за добросъвестно владение.Посочването
на имуществото, предмет на частното завещателно
разпореждане е съществен елемент от съдържанието на завещанието. Правните
последици на завещанието не могат да се свързват с предполагаемата воля на
завещателя.В случая намерението на наследодателя да облагодетелства имуществено
посоченото от него лице ,като му предостави част от своето имущество е абсолютно неясно,поради липса на
индивидуализация на имотите и точно посочване,кой от имотите се завещава,а
доколкото в същото са посочени земеделски земи,не може да бъде направен
извод,че реституирания му земеделски имот ,съставлява част от тях. Завещателения акт е обявен за нищожен с влязло в сила
в тази му част решение на ТРС.По тези
причини не може да породи последиците ,присъщи
както на завещателния акт,така също и не може да служи за преценка , кой е недвижимия имот,определен
в акта и владян от заветника,съответно
да обуслови извод за добросъвестност на
владението му.
С оглед на горното,приложимо е правилото на чл.79 ал.1 от
ЗС,но 10 годишния срок не е изтекъл в
периода 2008 год.-2016 год.,т.е. възражението е неоснователно.
Относно допускане на делбата :
С обжалвания съдебен
акт,ТРС е допуснал делба по отношение на земеделския имот,възстановен на С. С.
И. с индивидуализация съобразно решението на Поземлена комисия.Вп***л е в диспозитива на
съдебното решение и изречението:“След
справка в ОС“Земеделие“гр.Т.и Службата по вписванията в гр.Т.ищците са
установили,че от имота са образувани два нови имота ,като ги е посочил“.
Делбата
не следва да бъде допусната по отношение на нива с площ *** дка, трета категория на земята,
имот №*** в землището на с.З., общ.Т.,а по отношение на новообразуваните
поземлени имоти: нива с площ *** дка, трета категория на земята, имот №***в
землището на с.З., общ.Т.и нива с площ *** дка, трета категория на земята, имот
№***в землището на с.З., общ.Т..
Делбата
на земеделските имоти не следва да бъде извършвана между всички наследници на С. С. И. и при посочените по-горе законоустановени
квоти,тъй като подлежат на съобразяване
извършените от наследниците Х.Х.С. и А.Х.С.
разпореждания в полза на лица,извън кръга на наследниците.
При зачитане извършените разпоредителни
действия от Х.Х.С. и
А.Х.С. с наследствените им права с договори за дарение и продажба ,делбата
на нива с площ от *** дка, трета категория на
земята, имот №***в землището на с.З.,
общ.Т.следва да бъде допусната между съделители и
квоти както следва: по 6/24 ид.ч. за В.С.Х. и Е.С.А.; по
2/24 ид.ч. за И.Н.И.,А.И.И.
и Ф.И.И. и 6/24 ид.ч.
за съпрузите
Х.М.А. и Х. Н. А..
При зачитане извършеното разпореждане от Х.Х.С. с наследствените му права с
договор за продажба, делбата на
нива с площ от *** дка, трета категория на земята имот №***в землището на с.З.,
общ.Т.следва да бъде допусната между съделители и
квоти както следва: по 6/24 ид.ч. за В.С.Х. и Е.С.А.; по 2/24 ид.ч. за И.Н.И. , А.И.И. и Ф.И.И. ,и по 3/24 ид.ч.
за А.Х.С. и В.Ю.Х..
Относно разноските по делото:
Съгласно чл. 355 ГПК, при делбени дела страните заплащат
разноските съобразно стойността на дяловете им, а по присъединените искове
разноските се определят по чл. 78 ГПК. В практиката на ВКС се приема, че при липса на оспорване на правата на
съделителите, както и на способа за извършване на
делбата, всеки съделител понася сам направените
разноски за процесуално представителство на адвокат. При наличието на спор за
правата на съделителите, при оспорване на самия факт
на съсобствеността, начина на извършване на делбата и по присъединените искове,
както и при обжалване на първоинстанционното или въззивното решение, намират приложение разпоредбата на чл. 64 ГПК (отм.), сега чл. 78 ГПК.
С оглед на горното,разноски по делото се
следват на ищците по делото,които следва да им бъдат заплатени по равно от съделителите А.Х.С., В.Ю.Х. ,Х.М.А. и Х. Н. А..При данни,че всеки от ищците е
сторил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 800 лв., а ищецът И.Н.И.
и допълнителни такива за възнаграждение на особен представител в двете съдебни
инстанции от по 800 лв. и 150 лв.,на ищеца И.Н.И. , следва да бъде заплатена сума от по 583.33
лв.,а на ищците А.И.И.
и
Ф.И.И., суми от по 266.66 лв.
По
изложените съображения,съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №
139/15.10.2018 год. по гр.д.№ 61/2016 год. на Районен съд Т.,поправено с решение
№ 60/17.05.2019 год. и решение № 135/11.11.2019 год. по гр.д.№ 61/2016 год. на
Районен съд Т.в частта,в която е
допуснато извършването на съдебна делба
на нива с площ *** дка, трета категория
на земята, имот №*** в землището на с.З., общ.Т.,в местността „***“ между съделители: И.Н.И. , А.И.И. , Ф.И.И. , В.С.Х. , Е.С.А., В.Ю.Х. и съпрузите Х.М.А. и Х. Н. А. , отхвърлен е иска за делба против А.Х.С. , както и в частта на осъждането на И.Н.И. , А.И.И. , Ф.И.И. да заплатят на А.Х.С.
съдебно деловодни разноски в размерите от 240 лв. и 960 лв.,като вместо това постановява:
ДОПУСКА
ИЗВЪРШВАНЕТО на СЪДЕБНА ДЕЛБА на
поземлен имот:НИВА с площ ***
дка, трета категория на земята
при неполивни условия, съставляващ имот №***в местността “***“, в землището на с.З. с ЕКАТТЕ 31396 общ.Т.при граници и съседи:№***, №***, №***и №***
между съделители и квоти:
1. И.Н.И. , ЕГН **********- 2/24 ид.ч.;
2. А.И.И. , ЕГН**********- 2/24 ид.ч.;
3. Ф.И.И. ,ЕГН********** - 2/24 ид.ч. ;
4. В.С.Х. , ЕГН**********- 6/24 ид.ч.;
5. Е.С.А. ,ЕГН********** - 6/24 ид.ч.;
6. съпрузите Х.М.А.,ЕГН ********** и Х. Н.
А. , ЕГН ********** - 6/24 ид.ч.
ДОПУСКА ИЗВЪРШВАНЕТО на СЪДЕБНА
ДЕЛБА на поземлен
имот :НИВА с площ от *** дка,трета категория на земята при неполивни
условия,съставляващ имот № ***в
местността“***“ ,в землището на с.З. с ЕКАТТЕ 31396,общ.Т.,при граници и
съседи:№***,№***и №*** между съделители и квоти:
1. И.Н.И. , ЕГН **********- 2/24 ид.ч.;
2. А.И.И. , ЕГН**********- 2/24 ид.ч.;
3. Ф.И.И. ,ЕГН********** - 2/24 ид.ч. ;
4. В.С.Х. , ЕГН**********- 6/24 ид.ч.;
5. Е.С.А. ,ЕГН********** - 6/24 ид.ч.;
6. А.Х.С.,ЕГН **********
- 3/24 ид.ч ;
7. В.Ю.Х. , ЕГН **********- 3/24 ид.ч.
ОСЪЖДА А.Х.С.,ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ суми,съставляващи съдебно-деловодни разноски,както следва: на И.Н.И. , ЕГН **********-583.33 лв.; на А.И.И. ЕГН**********-266.66 лв.,а на Ф.И.И., ЕГН**********-266.66
лв.
ОСЪЖДА В.Ю.Х. , ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ суми,съставляващи
съдебно-деловодни разноски,както следва: на И.Н.И.
, ЕГН **********-583.33 лв.; на А.И.И. ЕГН**********-266.66
лв.,а на Ф.И.И.,ЕГН**********-266.66 лв.
ОСЪЖДА Х.М.А.,ЕГН **********
и
Х. Н. А. , ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ суми, съставляващи
съдебно-деловодни разноски,както следва: на И.Н.И.,ЕГН **********-583.33 лв.; на
А.И.И. ЕГН**********-266.66 лв., а на Ф.И.И.,ЕГН**********-266.66 лв.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280
от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
***: ***:1.
2.