РЕШЕНИЕ
гр. Русе,13.02.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав в публично заседание на четиринадесети януари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Борянка Георгиева разгледа докладваното от съдията гр. дело №
1240 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са първоначално обективно кумулативно
съединени искове и инцидентни установителни искове с правно основание чл. 12 от
НСОРЗ , вр. чл. 128, чл. 162 и чл. 177 от КТ Й.В.Т. против РЕГИОНАЛЕН ЦЕНТЪР ЗА
ПОДКРЕПА НА ПРОЦЕСА НА ПРИОБЩАВАЩО ОБРАЗОВАНИЕ.
Ищецът твърди, че от 04.11.2008 год. е в трудовоправни
отношения с ответника, като заема длъжността „**************“. До началото на 2019 год. работодателят начислявал
допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален
опит в размер на 15 %. Счита, че през цялото време от постъпването на работа до
края на 2018 год. работодателят е следвало да й заплаща с 20 % повече, тъй като
имал задължение да зачита като трудов стаж, за който се заплаща такова, целия
придобит от ищеца такъв до 01.07.2007 год. и след това на основание чл. 12 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), в сила
от 01.07.2007 год. След като направила запитване до работодателя, с
Допълнително споразумение към трудовия договор от 24.01.2019 год. й било
определено допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит в размер на 35 %, считано от 01.01.2019 год. въз основа на
КТД № Д01-100/11.06.2018 год. (чл. 25 и 26).
Ищецът претендира заплащане на следните суми:
-3681.84 лева бруто за дължимо, но неизплатено
допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит общо за
периода 01.03.2016 г. - 31.12.2018 г.
-1204.30 лева бруто за дължимо, но неизплатено
възнаграждение за ползван платен годишен отпуск общо за периода 01.03.2016 г. -
31.12.2018 г. и
-41.76 лева бруто- дължимо, но неизплатено обезщетение
за временна неработоспособност за сметка на работодателя общо за периода
01.03.2016 г. - 31.12.2018 г.
Ищецът аргументира тези претенции с разпоредбите на
КТД за системата на предучилищното и училищното образование Д01- 100/11.06.2018
год. за периода от 11.06.2018 год. до 31.12.2018 год.; с КТД за системата на
народната просвета D01- 99/19.06.2016 год. за периода от 19.06.2016 год. до
10.06.2018 год. и с КТД за системата на народната просвета от 26.06.2014 год.
за периода от 03.01.2016 год. до 18.06.2016 год.
Ответникът оспорва предявените искове, като заявява,
че ищецът не сочи доказателства да е страна по посочените КТД и че те определят
1 % допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален
опит, но само за признатия от работодателя и договорен между страните трудов
стаж и професионален опит. Заявява, че тъй като трудовият договор с ищеца е
сключен след влизането в сила на НСОРЗ, то спрямо това допълнително трудово
възнаграждение и на основание чл. 12 от наредбата работодателят е приел кое
прослужено време до сключване на трудовия договор се приема като работа на сходна
длъжност, в случая 5 години и 10 месеца и въз основа на това в трудовия договор
от 2008 год. е определено допълнително трудово възнаграждение
в размер на 5 % и впоследствие увеличавано с 1 % годишно и съответно заплащано.
Във
връзка с подписаните от страните по трудовото правоотношение трудови договори допълнителни споразумения
ищецът предявява инцидентни установителни
искове, както следва:
-да се
прогласи нищожност на клаузата от Допълнително споразумение от 14.03.2013 г. към Трудов договор №
128/29.06.2010 г., с която е определен размер на допълнителното трудово възнаграждение за
продължителна работа /за трудов стаж и
професионален опит/ в размер на 10 % за недействителна като
противоречаща на КТД за системата на народната просвета от 28.06.2012
г., в сила от същата дата и валиден за следващите две години и на императивни правни норми- чл. 26, вр. чл. 24,
вр. чл. 4 от КТД и чл. 66, ал. 2 от КТ. Размерът на този вид допълнително трудово
възнаграждение според ищеца е следвало да бъде с 20% по- голям от установения с
допълнителното споразумение;
- да се прогласи
нищожност на клаузата от Допълнително споразумение от 21.09.2017
г. към Трудов договор № 128/29.06.2010 г., с която е определен размер на
допълнителното трудово възнаграждение за продължителна работа /за трудов стаж и професионален опит/ в размер
на 14 % за недействителна като противоречаща на КТД за системата на народната
просвета от 19.06.2016 г., в сила
от същата дата и валиден за следващите две години и на императивни правни норми-
чл. 22, вр. чл. 24 и чл. 25, вр. чл. 4 от КТД и чл. 66, ал. 2
от КТ. Размерът на този вид допълнително трудово възнаграждение според ищеца е следвало да бъде с 20% по-
голям от установения с допълнител- ното споразумение.
-да се
прогласи нищожност на клаузата от Допълнително споразумение от 04.06.2018 г. към Трудов договор №
128/29.06.2010 г., с която е определен размер на допълнителното трудово
възнаграждение за продължителна работа /за
трудов стаж и професионален опит/ в размер на 15 %, считано от 01.02.2018 г., за недействителна като
противоречаща на КТД за системата на народната
просвета от 19.06.2016 г., в сила от същата дата и валиден за следващите две
години и на императивни правни норми- чл. 22, вр. чл. 24 и чл. 25, вр. чл. 4 от КТД и чл. 66, ал. 2
от КТ Размерът на този вид допълнително трудово
възнаграждение според ищеца е следвало да бъде с 20% по- голям от установения с
допълнителното споразумение.
Ответникът изразява становище за неоснователност на
инцидентните установителни искове, тъй като те са конститутивни и
поради това решенията по тях действат
занапред, освен ако работникът е действал добросъвестно, а в конкретния случай
това не било така. Счита, че щом като в исковата молба липсват твърдения за добросъвестността на ищеца, то той не е
бил такъв при сключване на трудовия договор и след това, тъй като не е заявила
друг период на прослужено време. Ответникът заявява, че не е налице
противоречие на договорните клаузи с императивни законови и такива в
КТД, тъй като КТД определя размера на
допълнителното трудово възнаграждение, а не годините, за които трябва да се
изплаща то. Навежда, че ищецът не е посочил какъв трудов стаж и на какви длъжности е прослужил, за да
бъде определено допълнително трудово възнаграждение над договореното с
работодателя.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
и обсъди доводите на страните, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Страните не
спорят, че са в трудово правоотношение от 04.11.2008 год., както и че с Допълнително споразумение от 14.03.2013 г. към Трудов договор № 128/29.06.2010 г. е определен размер на допълнителното трудово възнаграждение за
продължителна работа /за трудов стаж и професионален опит/ на ищеца в
размер на 10 %, с Допълнително споразумение от
21.09.2017 г. към Трудов договор № 128/29.06.2010 г. е определен размер на
допълнителното трудово възнаграждение за продължителна работа /за трудов стаж и професионален опит/ в размер на 14 % и с Допълнително споразумение от
04.06.2018 г. към Трудов договор № 128/29.06.2010 г. е определен размер на
допълнителното трудово възнаграждение за продължителна работа /за трудов стаж и професионален опит/ в размер на 15 %, считано от
01.02.2018 г. В посочените размери е заплащано допълнително трудово
възнаграждение от ответника.
Ищецът
счита, че още при сключване на първоначалния трудов договор е следвало да бъде
определен размерът на допълнителното трудово възнаграждение за продължителна работа с 20 % повече, тъй като работодателят е бил длъжен да зачете изцяло
придобития от нея такъв до 01.07.2007 год., както и този, придобит след
01.07.2007 год. на сходна или със същия характер работа или професия в същото
или друго предприятие.
Поради това
претендира разликата между изплащаното до 01.01.2019 год. допълнително трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 20 % върху
основното й трудово възнаграждение за период от три години преди предявяване на
иска- от 01.03.2016 год. до 31.12.2018 год.
Ищецът също така е предявил и инцидентни
установителни искове за обявяване нищожността на клаузи от три допълнителни
споразумения към трудовия
й договор като противоречащи на съответния КТД за системата на народната
просвета и императивни правни норми. При положение, че исковият период обхваща
периода 01.03.2016 год.- 31.12.2018 год., допустимо е да се установява недействителност на договорни клаузи,
сключени в този период. Към 01.03.2016 год. е действало Допълнително
споразумение от 14.03.2013 год., с което е определен размер на допълнителното
трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит 10 %, поради което
към него са относими КТД от 28.06.2012 г. и 26.06.2014 год. Следващото допълнително споразумение е
от 21.09.2017 год. и към него е относим КТД от 19.06.2016 год. Със
споразумението е определен размер на допълнителното трудово възнаграждение за
трудов стаж и професионален опит 14 %. Третото процесно допълнително споразумение е от 04.06.2018 год., уговореният размер на допълнителното трудово възнаграждение за трудов
стаж и професионален опит е 15 % и приложим е КТД от 19.06.2016
год.
Представените от ищеца КТД, приложими през процесния
период, съдържат разпоредби, които задължават министерството и работодателите в
системата на народната просвета при определяне продължителността на трудовия
стаж и професионалния опит, за които се заплаща допълнително трудово
възнаграждение, да зачитат изцяло за придобит трудов стаж и
професионален опит по смисъла на НСОРЗ придобития трудов стаж до 01.07.2007
год. по трудово или служебно правоотношение, както и придобития след
01.07.2007 год. в друго предприятие на сходна или със същия характер
работа, съгласно чл. 12, ал. 4 от
НСОРЗ, като за педагогическия персонал- в съответствие с чл. 19, ал. 1-
4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, както и в други отрасли и
дейности по специалността от висшето образование с придобита образователно-
квалификационна степен „магистър“ или „бакалавър“ и „професионален бакалавър
по…“, която ползва като учител.
Според
вещото лице С. по
приетата съдебно- икономическа експертиза продължителността на трудовия стаж на
ищеца, натрупан до 01.07.2007 год., като се имат предвид разпоредбите на КТД,
че работодателят е длъжен да зачита трудовия стаж до тази дата изцяло, независимо
на каква длъжност и при какъв работодател е положен, е 24 години, 3 месеца и 3
дни. След 01.07.2007 год. до постъпването си на работа при ответника, ищецът е
придобила трудов стаж при други работодатели и по чл. 9 от КСО в размер на 1
година, 4 месеца и три дни на длъжност „педагогически съветник“.
Продължителността на трудовия стаж на ищеца, придобит само при ответника е 10
години, 1 месец и 7 дни. Трудовият стаж по специалността е 16 години и 2
месеца. Този в периода 01.07.2007 год.- 01.01.2019 год. е 11 години и 6 месеца.
Общият трудов стаж на ищеца е 35 години, 9 месеца и 3 дни.
Приетата по
делото съдебно- икономическа експертиза, изготвена от вещото лице А.
установява, че:
-размерът на
дължимото допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален
опит в периода 01.03.2016 год.- 31.12.2018 год. е в размер на 2575.14 лева
бруто според процесните допълнителни споразумения към трудовия договор, а ако
се приложат КТД, съгласно претенцията на ищеца, която е с 20 % повече- 6229.78 лева
бруто. Разликата между изплатеното и претендираното е 3654.64 лева бруто.
Ищецът претендира 3681.84 лева;
-размерът на
дължимото възнаграждение за ползван платен годишен отпуск (чл. 177 от КТ) в
периода 01.03.2016 год.- 31.12.2018 год. е в размер на 6780.16 лева бруто
според процесните допълнителни споразумения към трудовия договор, а ако се
приложат КТД, съгласно претенцията на ищеца, която е с 20 % повече- 7968.58
лева бруто. Разликата между изплатеното и претендираното е 1188.42 лева бруто. Ищецът претендира 1204.30 лева;
-размерът на
дължимото обезщетение за временна неработоспособност за сметка на работодателя
в периода 01.03.2016 год.- 31.12.2018 год. е в размер на 236.76 лева бруто
според процесните допълнителни споразумения към трудовия договор, а ако се
приложат КТД, съгласно претенцията на ищеца, която е с 20 % повече- 278.52 лева
бруто. Разликата между изплатеното и претендираното е 41.76 лева бруто. Ищецът претендира 41.76 лева.
При така установената фактическа обстановка
съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 12, ал. 4, т. 1 от НСОРЗ при определяне
размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит работодателят отчита и трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие
по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на КТ на същата, сходна или със същия характер
работа, длъжност или професия. Според
ал. 5 условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността
или професията по ал. 4, се определят с КТД на браншово равнище или с
вътрешните правила за работната заплата в предприятието.
Представените от ищеца КТД, приложими през процесния
период, както бе споменато и по- горе, съдържат разпоредби, които задължават
министерството и работодателите в системата на народната просвета при
определяне продължителността на трудовия стаж и професионалния опит, за които
се заплаща допълнително трудово възнаграждение, да зачитат изцяло за
придобит трудов стаж и професионален опит по смисъла на НСОРЗ придобития
трудов стаж до 01.07.2007 год. по трудово или служебно правоотношение,
както и придобития след 01.07.2007 год. в друго предприятие на сходна
или със същия характер работа, съгласно чл. 12, ал. 4 от НСОРЗ, като за педагогическия персонал- в съответствие с чл.
19, ал. 1- 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, както и в други
отрасли и дейности по специалността от висшето образование с придобита
образователно- квалификационна степен „***“ или „*****“ и „************* по…“,
която ползва като **********. Според самия ответник, видно от отговора на
исковата молба, още със сключването на трудовия договор през 2008 год. той е
приел кое прослужено време преди това се приема като работа на сходна длъжност
и така е определено ДТВ в размер на 5 %. Работодателят не е зачел изцяло
придобития трудов стаж и професионален опит до 01.07.2007 год., което е в
нарушение на КТД. Това той е сторил едва с Допълнително споразумение от
24.01.2019 год. към трудов договор № 128/29.06.2010 год. В цитирания КТД от
11.06.2018 год., приет като доказателство по делото, се съдържат идентични
разпоредби относно правилата за определяне на допълнителното трудово
възнаграждение за придобит
трудов стаж и професионален опит.
Според Решение № 237 от 14.01.2020 г. на ВКС по гр. д. №
695/2019 г., III г. о., ГК, отношенията във връзка с положения труд до момента
на обявяване на недействителността се уреждат както при действителен трудов
договор, ако работникът е бил добросъвестен – чл. 75, ал. 1 КТ. Добросъвестността по смисъла на цитираната разпоредба е различна
от добросъвестността по чл. 8 КТ
и се изразява в незнание от страна на работника или служителя на опорочаващите
правоотношението факти, като при спор в тежест на работодателя е да докаже
недобросъвестността на работника по несъмнен начин (в т. см. - решение № 320/26.11.2014
г. по гр. д. № 2420/2014 г., IV г. о., решение № 251/25.05.2011
г. по гр. д. № 255/2009 г., IV г. о. на ВКС и др.). В случая ищецът
ангажира доказателства чрез разпита на свидетеля З* И* С*, че тя от самото
начало на трудовото правоотношение е предоставила на работодателя всички
трудови книжки, които има. Многократно в годините е поставяла въпроса относно
дължимото й се допълнително възнаграждение за прослужено време и професионален
опит. Всеки път й е отговаряно, че тя няма право на по- висок от признатия от
работодателя процент. По признание на директора Евгения Стоянова, те и
понастоящем се намират в трудовото й досие. Ответникът не ангажира
доказателства, оборващи презумпцията за добросъвестност на работника. По искане
на ответната страна ищецът даде обяснения по реда на чл. 176 от ГПК, които
потвърждават изложеното от свидетеля и признанието на ответника, че
доказателства за целия й трудов стаж се намират в у него. Обстоятелството, че в
годините ответният регионален център е бил ръководен от различни лица, не
погасява задълженията им да познават кадровите досиета на служителите.
По
отношение на искането за прогласяване нищожността на процесните допълнителни
споразумения, касаещи допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит на ищеца, съдът намира, че приложимият в трудовото право
термин е „недействителност“. Основанията в общия закон по чл. 26-
34 ЗЗД
за недействителност на договорите намират субсидиарно приложение, доколкото
нещо друго не е уредено в КТ,
което значи, че наличието на определени пороци на договора, сочещи на нищожност
или унищожаемост по ЗЗД,
е възможно да водят до недействителност на трудовия договор (в този смисъл са
т. 4 от ТР № 86 от
27.02.1986 г. по гр. д. № 86/1985 г. на ВС на РБ, решение № 57/06.03.2015 г.
по гр. дело № 2584/2014 г. на IV г. о. на ВКС и решение № 58/30.07.2015 г.
по гр. дело № 2600/2014 г. на IV г. о. на ВКС, двете по реда на чл. 290 ГПК).
Вярно е,
че Кодексът на
труда борави само с понятието недействителност, като страните не
могат да се позовават на недействителност на трудовия договор или на отделни
негови клаузи, докато тя не бъде обявена от съд и решението за обявяването й не
бъде връчено на страните; недействителността не се обявява, ако недостатъкът на
трудови договор отпадне или бъде отстранен, като работодателят не може да се
позове на недостатък, който може да се отстрани; дори, когато трудовият договор
бъде обявен за недействителен, ако работникът или служителят е действал
добросъвестно, отношенията между страните по договора до момента на обявяване
на неговата недействителност се уреждат като при действителен трудов договор.
Недействителността на трудовия договор не се приравнява автоматично на
нищожност/унищожаемост на договорите според уредбата по ЗЗД - т. е., установен
порок на трудовия договор или отделна негова клауза, обуславящи унищожаемост
или нищожност по смисъла на ЗЗД, опорочава и трудовия договор, съответно негова
клауза, но води до недействителност по см. на КТ. Тази специална уредба
е свързана с особения характер на трудовите правоотношения, обхващащи правото
на труд, на трудово възнаграждение, което от своя страна е свързано с
осигуряване на средства за живот, а също така и с оглед влиянието на трудовите
правоотношения върху социалноосигурителните и пенсионноосигурителните права на
работника и/или служителя. Нищожните и унищожаемите сделки по ЗЗД водят до различни
правни последици. Нищожният договор на общо основание не съществува за правния
мир, нищожността може да бъде релевирана без срок, било чрез иск, било чрез
позоваване на съществуващия порок, по принцип може да се противопостави на
трети лица. Унищожаването на договорите се извършва с предявяване на иск от
страната, в чийто интерес законът го допуска или от нейните правоприемници,
искът се погасява с тригодишна давност, а решението има обратно действие; само
ответникът по иск за изпълнение на унищожаем договор може да поиска унищожаване
чрез възражение и след като давността е изтекла. С оглед особеностите на
трудовото правоотношение, правните последици от недействителност на трудов
договор или отделна негова клауза, независимо от вида на порока, са еднакви,
обявяват се по един и същи ред. В този смисъл са Решение № 130 от 14.07.2016 г. на ВКС по гр. д. №
150/2016 г., IV г. о., ГК, Решение № 319 от 5.11.2013 г. на ВКС по гр. д. №
20/2013 г., IV г. о., ГК, Решение № 320 от 26.11.2014 г. на ВКС по гр. д. №
2420/2014 г., IV г. о., ГК, Васил Мръчков „Трудово право”, издание на „Сиби” от
1998 год., страница 241- 244.
При преценка на обстоятелствата по делото, установени с
допустими доказателства, съдът намира, че е налице неизпълнение от страна на
ответника на задължението му за заплащане на допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит общо за периода 01.03.2016 г. - 31.12.2018 г. в брутен размер на 3654.64 лева. Над тази сума до
предявената 3681.84 лева искът е неоснователен. Работодателят не е заплатил и възнаграждение за ползван платен годишен отпуск общо
за периода 01.03.2016 г. - 31.12.2018 г. в брутен
размер на 1188.42 лева. Над тази сума до предявената 1204.30 лева искът е
неоснователен. Работодателят дължи на работника обезщетение за временна неработоспособност за сметка
на работодателя общо за периода 01.03.2016 г. - 31.12.2018 г. в брутен размер на
41.76 лева.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
заплати сторените от ищеца разноски в размер на 749.39 лева, съобразно
уважената част от исковете. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът дължи
разноски на ответника, съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 6.82
лева. По компенсация ответникът трябва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски в размер на 742.57 лева за адвокатски хонорар.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на
РРС сумата 246.19 лева, представляваща държавни такси и сумата 281.91 лева за
възнаграждения на вещите лица, съобразно уважената част от исковете или общо
528.10 лева.
Така мотивиран, Русенски районен съд, първи граждански състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА РЕГИОНАЛЕН
ЦЕНТЪР ЗА ПОДКРЕПА НА ПРОЦЕСА НА ПРИОБЩАВАЩО ОБРАЗОВАНИЕ със седалище и адрес на управление: гр. Р*, ул. Л* № *,
ЕИК117671485, представлявано от директора Е* Б* С* да заплати на Й.В.Т., ЕГН **********, адрес: *** сумата 3654.64 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит общо за периода 01.03.2016 г. - 31.12.2018 г. в брутен размер, ведно със законната лихва от предявяване
на иска- 28.02.2019 год. до изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска над тази сума до претендираната-
3681.84 лева.
ОСЪЖДА РЕГИОНАЛЕН
ЦЕНТЪР ЗА ПОДКРЕПА НА ПРОЦЕСА НА ПРИОБЩАВАЩО ОБРАЗОВАНИЕ със седалище и адрес на управление: гр. Р*, ул. Л* № *,
ЕИК117671485, представлявано от директора Е*Б*С* да заплати на Й.В.Т., ЕГН **********, адрес: *** сумата 1188.42 лева, представляваща възнаграждение за ползван платен
годишен отпуск общо за периода 01.03.2016 г. - 31.12.2018 г. в брутен размер, ведно със законната лихва от
предявяване на иска- 28.02.2019 год. до изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска над тази сума до
претендираната- 1204.30 лева.
ОСЪЖДА РЕГИОНАЛЕН
ЦЕНТЪР ЗА ПОДКРЕПА НА ПРОЦЕСА НА ПРИОБЩАВАЩО ОБРАЗОВАНИЕ със седалище и адрес на управление: гр. Р*, ул. Л* № *,
ЕИК117671485, представлявано от директора Е*Б* С* да заплати на Й.В.Т., ЕГН **********, адрес: *** сумата 41.76 лева, представляваща обезщетение за временна неработоспособност
за сметка на работодателя общо за периода 01.03.2016 г. - 31.12.2018 г. в брутен размер,
ведно със законната лихва от предявяване на иска- 28.02.2019 год. до изплащане
на задължението.
ОСЪЖДА РЕГИОНАЛЕН
ЦЕНТЪР ЗА ПОДКРЕПА НА ПРОЦЕСА НА ПРИОБЩАВАЩО ОБРАЗОВАНИЕ със седалище и адрес на управление: гр. Р*, ул. Л* № **,
ЕИК117671485, представлявано от директора Е*Б*С*да заплати на Й.В.Т., ЕГН **********, адрес: *** сумата 742.57 лева, представляваща разноски по
делото за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА РЕГИОНАЛЕН ЦЕНТЪР ЗА ПОДКРЕПА НА
ПРОЦЕСА НА ПРИОБЩАВАЩО ОБРАЗОВАНИЕ със седалище и
адрес на управление: гр. Р*, ул. Л*№ **, ЕИК117671485, представлявано от директора
Е*Б*С*да заплати по сметка на
Районен съд- Русе сумата 528.10 лева,
представляваща държавни такси и разноски за експертизи.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Русенски
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: