№ 12236
гр. С, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТД
при участието на секретаря СР
като разгледа докладваното от ТД Гражданско дело № 20211110171322 по
описа за 2021 година
при секретаря СР, като разгледа гражданско дело № 71322 по описа за 2021 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и пасивно субективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждането на
ответниците да заплатят разделно в полза на ищеца сумите, както следва: 1367,78 лв.,
3/6 части от която се претендира спрямо ответника В. Т. В. и по 1/6 част от
ответниците Г. Г. Х, Г. Х. Х., Т. Г. Х., представляваща стойността на топлинни услуги
(в това число и цена за дялово разпределение) за периода от м.11.2018 г. до м.04.2020 г.
за имот, намиращ се в гр. ххх, ведно със законната лихва, считано от 13.12.2021 г.
(датата на подаване на исковата молба) до погасяването; 261,86 лв., 3/6 части от която
се претендира спрямо ответника В. Т. В. и по 1/6 част от ответниците Г. Г. Х, Г. Х. Х.,
Т. Г. Х., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.12.2018 г.
до 16.11.2021 г.
Ищецът – „ТС” ЕАД, твърди, че е в облигационно отношение с ответниците, по
силата на което им предоставя топлинни услуги в имот, намиращ се в гр. ххх, като
ответниците дължат заплащането на стойността на доставената топлинна енергия.
Сочи, че ответниците не са заплатили в определения в общите условия срок стойността
на доставената им топлинна услуга за периода от м.11.2018 г. до м.04.2020 г.,
възлизаща на 1367,78 лв. Ето защо, ищецът предявява посочените по-горе осъдителни
искове. Претендира разноските по производството.
1
Ответниците – Г. Г. Х, В. Т. В., Г. Х. Х., Т. Г. Х., оспорват исковете с
твърдението, че не са потребители на топлинни услуги в процесния имот, тъй като
същият е бил отчужден от наследодателя им през 1992 г. Ето защо, молят исковете да
бъдат отхвърлени, като претендират разноските по производството.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Т с“ ЕООД, счита предявените
искове за основателни.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД:
За основателност на исковете и на основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца при
условията на пълно и главно доказване е да докаже: съществуване на облигационно
отношение между страните за процесния период по силата на договор за предоставяне
на топлинна енергия, в това число, че ответниците са съсобственик или носители на
вещно право на ползване по отношение на топлоснабдения имот, че за процесния
период е доставил реално на ответниците топлинни услуги с цена, възлизаща на
претендираната в исковата молба стойност.
В тежест на ответниците и при доказване на посочените обстоятелства е да
докажат погасяването на дълга.
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия
период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че, за да бъде
обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното
предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че
същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. На
основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна
енергия за битови нужди, е достатъчно да бъде установено по делото, че същото е
собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Не е нужно за
периода той реално да е ползвал имота. Ирелевантно е и обстоятелството на чие име
фактически се е водила партидата при ищеца за посочения имот или че е прекратено
топлоподаването към отоплителните тела в имота.
В доклада на делото (определение, постановено в о.с.з. на 21.09.2022 г.) съдът е
разпределил в доказателствена тежест на ищеца да докаже съществуване на
облигационно отношение между страните за процесния период по силата на договор за
предоставяне на топлинна енергия, в това число, че ответниците са били собственици
2
или носители на вещно право на ползване по отношение на имота. Въпреки
посоченото, по делото не са ангажирани доказателства, от които да се установяват
посочените факти. Точно обратното, видно от нотариален акт № ххх г. по н.д. №
ххх/1995 г. на I нотариус при СНС към СРС, собствеността по отношение на имота е
придобита от МДБ. Същото обстоятелство се установява и от представената данъчна
декларация за процесния имот, видно от която МДБ е декларирала, че е собственик на
същия. Ето защо, съдът приема, че в периода от м.11.2018 г. до м.04.2020 г. между
страните по делото не са налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди, от което следва, че ответниците нямат задължение да
заплащат цената на доставената топлинна енергия в процесния имот.
Следователно, исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД
подлежат на отхвърляне, тъй като по делото не е доказан първият елемент от
фактическия състав на предявеното от ищеца право.
По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД:
По делото не се доказва наличието на главен дълг, представляващ дължимо и
непогасено задължение по договор за предоставяне на топлинни услуги, от което
следва, че и обусловените искове за лихва са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника Г. Х сумата в размер на 384 лв., представлява разноски по производството.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на АД „В. и Л“ следва да се присъди
сумата в размер на 360 лв. – адвокатско възнаграждение.
При този изход на спора ищецът няма право на разноски.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т С” ЕАД, ЕИК ххх, срещу Г. Г. Х, ЕГН
**********, В. Т. В., ЕГН **********, Г. Х. Х., ЕГН **********, и Т. Г. Х., ЕГН
**********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД
за осъждането на ответниците да заплатят разделно в полза на ищеца сумите, както
следва: 1367,78 лв., 3/6 части от която се претендира спрямо ответника В. Т. В. и по 1/6
част от ответниците Г. Г. Х, Г. Х. Х., Т. Г. Х., представляваща стойността на топлинни
услуги (в това число и цена за дялово разпределение) за периода от м.11.2018 г. до
м.04.2020 г. за имот, намиращ се в гр. ххх, ведно със законната лихва, считано от
3
13.12.2021 г. (датата на подаване на исковата молба) до погасяването; 261,86 лв., 3/6
части от която се претендира спрямо ответника В. Т. В. и по 1/6 част от ответниците Г.
Г. Х, Г. Х. Х., Т. Г. Х., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
01.12.2018 г. до 16.11.2021 г.
ОСЪЖДА „Т С” ЕАД, ЕИК ххх, с адрес: гр. С, ул. ххх, да заплати на Г. Г. Х,
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 384 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Т С” ЕАД, ЕИК ххх, с адрес: гр. С, ул. ххх, да заплати на АД „В. и
Л“ на основание чл. 38, ал. 2 ГПК сумата в размер на 360 лв., представляваща разноски
за адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Т с“ ЕООД, на
страната на ищеца – „Т С” ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4