№ 728
гр. Бургас, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ К. СЛАВЕЙКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
Административно наказателно дело № 20212120204633 по описа за 2021
година
Производството по делото е образувано по повод жалбата на Н. И. М.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., бул. *****************************
против Наказателно постановление № 20-0346-000117/12.08.2020 г., издадено
от началника на група към ОДМВР Бургас, РУ Созопол, упълномощен с
81213-515/14.05.2018 г., с което за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, на
основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба”, в размер на 200лв. и за нарушение на чл.
100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на
10 лева.
С жалбата се моли за отмяна на НП, като неправилно и
незаконосъобразно.
Съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежна страна, в
законоустановения за това срок и съдържа необходимите реквизити срещу
акт, подлежащ на обжалване по реда на ЗАНН.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява. Изпраща надлежно
упълномощен процесуален представител. Поддържат жалбата и молят НП да
бъде отменено. Не ангажират доказателства. Не правят искане за разноски.
1
За ответника по жалбата - сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.
Бургас, редовно призовани, представител не се явява в съдебно заседание
пред настоящия съд. Не изразяват становище. Не сочат доказателства. Не
правят искане за разноски.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото
доказателства и съобрази закона с оглед правомощията си по съдебния
контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 12.07.2020 г. около 11:45 часа в община Созопол, на път Общински
№ BGS1210, на изхода на к-с ‚С.Т., в посока ВП II 99, жалбоподателят като
водач на лек автомобил – ‚Ш.С.‘, с per № ********, собственост на П.О.К.
„***-Р.“, БУЛСТАТ *********, двицейки се с автомобила, ударил същия в
издадената част от пътя. Констролните органи решили, че в следствие на
удара, има теч на масло, като при проверката, водачът не представил и
СУМПС.
За констатираното нарушение бил издаден акт за установяване на
административно нарушение, в присъствие на жалбоподателя, който той
подписал, без възражения.
Административнонаказващият орган е приел, че нарушенията са
установени от фактическа страна и е издал обжалваното постановление, с
което за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, пр.1 от
ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в
размер на 200лв. и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание
чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба”, в размер на 10 лева.
При извършената от съда проверка на АУАН и издаденото въз основа
на него НП, не се констатираха съществени нарушения на разпоредбите на
ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, като на
нарушителя е връчен препис т.е. началото на административно -
наказателното производство е поставено по регламентираната в ЗАНН
процедура. В АУАН и НП се съдържат всички изискуеми съгласно
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Съдът не откри формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до накърняване
2
правото на защита на нарушителя и съответно до порочност на
административно - наказателното производство.
В съдебно заседания, актосъставителят потвърждава изложеното в
АУАН и в НП, но заявява, че не е бил очевидец и не може да каже от къде е
бил теча на масло. Последният е полицейски служител, показанията му са
последователни и непротиворечиви, подкрепят се от събраните по делото
доказателства, поради което Съдът намира, че показанията му, следва да
бъдат кредитирани.
Фактическата обстановка в АУАН се оспорва от защитника на
жалбоподателя, който твърди, че жалбоподателят не е извършил описаното в
НП.
Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движение да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението. Неизпълнението на част от
регламентираните в тази норма задължения е скрепено със санкция, която е
уредена в чл. 179, ал. 2 от ЗДвП - глоба в размер от 100 лева до 200 лева, ако
деянието не съставлява престъпление за лице, което се движи с несъобразена
скорост, не спазва дистанцията или извърши нарушение на чл. 179, ал. 1 от
ЗДвП. В настоящия случай в АУАН и в НП не е посочен нито един от
примерно изброените фактори, с които водачите на превозните средства
следва да съобразяват скоростта си, а единствено е отразено, че скоростта не е
съобразена с пътните условия, без да става ясно какви условия точно се
визират. Поради това съдът приема за нарушено правото на защита на
наказаното лице, доколкото за него не става ясно с какво не е съобразил
скоростта си (дали с релефа на местността, дали със състоянието на пътя, или
с някой от друг от посочените в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП фактори). В този смисъл
са и Решение № 107 от 29.01.2016 г. по н. д. № 2249/2015 г. на
Административен съд – Бургас, Решение № 1037 от 27.05.2016 г. по н. д. №
439/2016 г. на Административен съд – Бургас и др. Отделно от това стои
3
въпросът, че по никакъв начин АНО не е положил усилия да установи каква е
била съобразената скорост в случая, както и каква е била скоростта на
жалбоподателя. Това е съществено, тъй като невинаги когато е налице
настъпило ПТП се касае за виновно поведение на водача. Обратното би
означавало винаги да се предполага виновно поведение, което противоречи на
залегналия в чл. 304 от НПК принцип, съгласно който присъдата, в случая-
постановлението, не могат да почиват на предположения. Установяването на
величините на скоростта обаче не би могло да стане за първи път в съдебна
фаза, тъй като това означава да се въвеждат факти, които дотогава не са били
предявени на жалбоподателя.
Предвид гореизложеното, съдът намери обжалваното постановление за
недоказано в тази му част, поради което, в тази част, следва да бъде отменено.
Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, „Водачът на
моторно превозно средство е длъжен да носи: свидетелство за управление на
моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към
него;.“ Видно от събраните по делото доказателства, жалбоподателят е
притежавал СУМПС на управляваното от него МПС, но липсват
доказателства, оборващи констатираното нарушение от АНО, а именно, че
към момента на извършване на проверката, жалбоподателят не е представил
СУМПС на проверяващите органи.
Жалбоподателят е санкциониран на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 от
ЗДвП, която предвижда санкция за водач, който „не носи определените
документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за
регистрация на управляваното моторно превозно средство“. Санкционната
норма е приложена правилно и наказанието е с фиксиран размер, поради
което, не може да бъде изменено от съда. Извършеното нарушение,
съответства на описаното в разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
поради което НП е правилно и законосъобразно в тази част и следва да бъде
потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в
съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски. В
настоящия случай, НП е потвърдено в едната си част и отменено в другата, но
тъй като страните не са направили искане за присъждане на разноски, съдът
не дължи произнасяне и същите остават, както са направени от страните
4
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0346-000117/12.08.2020 г.,
издадено от началника на група към ОДМВР Бургас, РУ Созопол,
упълномощен с 81213-515/14.05.2018 г. против Н. И. М., ЕГН: **********, с
адрес: гр. Б., бул. ***************************** в частта, с което за
нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП,
на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер
на 200лв.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0346-
000117/12.08.2020 г., издадено от началника на група към ОДМВР Бургас, РУ
Созопол, упълномощен с 81213-515/14.05.2018 г. против Н. И. М., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Б., бул. ***************************** в частта, с
което за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1,
т.1, пр.2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба”, в размер на 10 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Бургаски
Административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5