Присъда по дело №1913/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 340
Дата: 29 май 2024 г. (в сила от 12 юни 2024 г.)
Съдия: Николай Мариусов Урумов
Дело: 20241110201913
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 9 февруари 2024 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 340
гр. София, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
при участието на секретаря МАДЛЕН М. ВЪЛКОВА
и прокурора С. М. Д.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Наказателно дело от
общ характер № 20241110201913 по описа за 2024 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия М. Г. М., с ЕГН **********, роден на
**** г. в гр. П., българин, български гражданин, с основно образование,
неженен, осъждан, за ВИНОВЕН в това, че на 20.10.2023 г., около 21:00 часа,
в гр. София, кв. „Д. Миленков“, по ул. „Хан Батбаян“, с посока на движение
от ул. „Света Олга“ към ул. „Ген. Климент Джеров“, е управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил, марка „БМВ“, модел „320d“ с
регистрационен номер ОВ ***** ВР, на стойност 2 685 лв., с концентрация на
алкохол в кръвта над 1,2 на 1000, а именно 2,17 на 1000, установено по
надлежния ред с техническо средство „Алкотест дрегер 7510“, със сериен
номер ARBA – 0148, проба № 1151, като съгласно чл. 6, т. 9 от Наредба №
1/19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена от
Министъра на здравеопазването, Министъра на вътрешните работи и
1
Министъра на правосъдието: „концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз
основа на показанията на техническото средство за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата
на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да
подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения
срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен
анализатор и/или за даване на проби за изследване - престъпление по чл.
343б, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 343г,
вр. чл. 37, ал. 1, т. 7, вр. чл. 58а от НК, му налага наказание „лишаване от
свобода” в размер на една година, наказание „глоба“ в размер на 300 лева,
както и наказание „лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от една
година.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на наказанието
„лишаване от свобода“ се отлага за срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила.
ОСЪЖДА, на основание чл. 343б, ал. 5 от НК, подсъдимия М. Г. М.,
със снета по делото самоличност, да заплати равностойността на
управлявания от него лек автомобил, който не е негова собственост, в размер
на 2 685 лв. в полза на държавата.
ПРИСПАДА, на основание чл. 59, ал. 4 от НК, от времето на
наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“, времето, през
което лицето е било лишено от право да управлява МПС по административен
ред.
ОСЪЖДА, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимия М. Г. М.
(със снета по делото самоличност) да заплати по сметка на СДВР сумата от
117,00 лева, представляваща направени разноски в хода на досъдебната фаза
на процеса.

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок
от днес пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ
към присъда по НОХД 1913/2024 г. по описа на 112-и състав на СРС.

Софийска районна прокуратура (СРП) е внесла обвинителен акт против
М.Г.М., с ЕГН **********, роден на **** г. в гр. П., българин, български
гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, за това, че на
20.10.2023 г., около 21:00 часа, в гр. София, кв. „Д. Миленков“, по ул. „Хан
Батбаян“, с посока на движение от ул. „Света Олга“ към ул. „Ген. Климент
Джеров“, е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, марка
„БМВ“, модел „320d“ с регистрационен номер ОВ **** ВР, на стойност 2 685
лв., с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на 1000, а именно 2,17 на
1000, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест дрегер
7510“, със сериен номер ARBA – 0148, проба № 1151, като съгласно чл. 6, т. 9
от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, издадена от Министъра на здравеопазването, Министъра на
вътрешните работи и Министъра на правосъдието: „концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в
случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване,
при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за
изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за
изследване - престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК .

1. Искания на страните.

В съдебно заседание СРП, редовно призована, се представлява от
прокурор Д.. Той иска от съда да признае подсъдимия за виновен и да му
наложи справедливо наказание.
Защитата на подсъдимия – адв. Ч. от САК, твърди, че обвинението се
явява доказано, с оглед самопризнанието на подсъдимия и моли съда да
постанови присъда, с която да признае подсъдимия за виновен, но да
определи наказание към минимума, визиран в закона.
Подсъдимият, в правото си на лична защита заявява, че няма какво да
каже. В даденото му право на последна дума същият заявява, че иска условна
присъда, защото сам се грижи за децата си.

1
2. Фактически изводи, изведени на базата на събраните по делото
доказателствени източници.

Подсъдимият М.Г.М., с ЕГН **********, е роден на **** г. в гр. П.,
българин, български гражданин, с основно образование, неженен, осъждан.
Производството пред настоящата инстанция е протекло по реда на чл.
371, т. 2 от НПК – при пълно признаване на фактите, закрепени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, от подсъдимия М.. Съдът,
спазвайки императивния характер на нормата на чл. 373, ал. 3 от НПК, приема
за установени фактическите положения, които са залегнали в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
На 20.10.2023 год., около 21:00 часа, свидетелят Д.П. се намирал пред
домашния си адрес в кв. „Д. Миленков“ в гр. София, когато забелязал
обвиняемия М. М. да управлява неадекватно по платното за движение лек
автомобил марка „БМВ“, модел „320 Д“, с peг. № ОВ **** ВР, на стойност
2685.00 лв. /две хиляди шестстотин осемдесет и пет/ лева и за да не бъде
ударен от автомобила П. се наложило да отскочи от мястото, на което се
намирал. В този момент пристигнал при П. с автомобил и свидетеля Д. С.,
който като разбрал за неадекватното движени на управлявания от обвиняемия
автомобил тръгнал с автомобила, с който се придвижвал заедно с П., да
настигнат М. в посоката на оттеглянето му по улица „Хан Батбаян“, с посока
на движение от улица „Света Олга“ към улица „Генерал Климент Джеров“. В
района на номер 120 на ул. „Хан Батбаян“ двамата свидетели настигнали
автомобила, управляван от обвиняемия, и му направили знак да отбие извън
пътното платно и да спре. М. М. спрял управлявания от него автомобил, като
С. също спрял автомобила, с който се придвижвали с П., слезли и
приближили автомобила на обвиняемия, който също слязъл от автомобила.
Тогава двамата свидетели забелязали, че М. е в неадекватно състояние и
лъхал на алкохол. Поради установеното Д.П. се обадил на телефон 112, подал
сигнал за случилото се и останал да чака заедно със св. С. и обвиняемия
идването на служителите на полицията, за да направят проверка на М.. На
подадения сигнал се отзовали свидетелите Д. С. К. и К.В. К., които били
служители на 08 РУ - СДВР и при пристигането си установили самоличността
на свидетелите П. и С., както и на обвиняемия М.Г.М..
След установяване самоличността на лицата, П. и С. са посочили, че М.
лъхал на алкохоли и управлявал неадекватно лек автомобил марка „БМВ“,
модел „320 Д“, с peг. № ОВ **** ВР. Свидетелите К. и К. също констатирали
силна миризма на алкохол от М., а той заявил, че от вчерашния ден не е
спирал да пие. Тогава свидетел К. пристъпили към проверка на М.Г.М. за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта, съгласно Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (издадена от
министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и
2
министъра на правосъдието, обн., ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от
29.09.2017 г., изм. и доп., бр. 81 от 2.10.2018 г., бр. 99 от 20.11.2020 г., в сила
от 1.01.2021 г., бр. 81 от 26.09.2023 г.). Съгласно изискванията на споменатата
наредба, К. проверил обвиняемия с техническо средство „Алкотест Дрегер
7510“, със сериен номер № ARBA-0148, като направил проба с номер 1151 и
апаратът отчел резултат 2.17 на хиляда концентрация на алкохол в издишания
въздух от М. М..
След това на обвиняемия е съставен АУАН серия GA с номер 524220 и е
издаден талон за медицинско изследване с номер 0150095. Когато
документите били оформени, свидетелите К. и К. транспортирали обвиняемия
М. до УМБАЛ „Света Анна“ в гр. София, но в болницата М. отказал да даде
кръвна проба и веднага е отведен от двамата свидетели в 08 РУ-СДВР, където
е бил задържан за провеждане на следствени действия по започналото
досъдебно производство.
От справката за съдимост на подсъдимия се установява, че същият към
датата на инкриминираното деяние е осъждан на наказание пробация, за
извършено престъпление по чл. 234в, ал. 1 от НК. Осъждането е в сила от
25.11.2022 г. и към момента на процесното деяние не е настъпила
реабилитация.

3. Доказателствен анализ.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото гласни доказателствени средства и писмени
доказателства, а именно: показанията на свидетелите Д. С., Д.П., Д. К. и К. К.;
от заключението на изготвената по делото оценителна експертиза; от
наличните по делото писмени доказателства – протокол от тестване на водача
с дрегер, справка за съдимост, талон за изследване № 0150095/20.10.2023 г.,
от справката-картон на водача, както и от останалите писмени
доказателствени материали, прочетени и приобщени към доказателствения
материал по делото, по реда на чл. 283 от НПК.
В производство по реда на чл. 371, т. 2 от НПК съдът е длъжен да
отбележи в мотивите си защо намира, че самопризнанието на подсъдимия се
подкрепя от доказателствената съвкупност по делото. Аргументите на този
състав са следните:
Съдът намира, че следва да се кредитират изцяло показанията на
свидетелите Д. С., Д.П., Д. К. и К. К., тъй като те изцяло подкрепят
самопризнанието на подсъдимия. От показанията на тези свидетели се
установяват датата, мястото и начинът на извършване на престъплението,
авторът на деянието, както и обстоятелствата, при които е било извършено
престъплението. Показанията на свидетелите С. и П. категорично обосновават
факта, че именно М. е управлявал въпросното МПС, тъй като те лично са
3
възприели това обстоятелство, тъй като са познавали лицето. От показанията
на свидетелите К. и К. може да се заключи, че те са лицата, които са тествали
с дрегер водача на автомобила, както и какви са били резултатите от
проведените тестове с дрегера на мястото на престъплението.
Безспорно е доказано и обстоятелството, че подсъдимият е отказал да
даде кръвна проба в лечебното заведение, която да бъде изследвана по
надлежния ред.
Съдът намира, че изготвената експертиза по категоричен начин
установява каква е пазарната стойност на процесния лек автомобил. Тя е
обоснована, пълна и точна, изготвена от компетентно вещо лице и даваща
отговор на поставената й задача. Ето защо съдът я кредитира.
Поради горните съображения, съдът намира, че самопризнанието на
подсъдимия се подкрепя изцяло от доказателствената съвкупност по делото,
която е напълно еднопосочна и непротиворечива, и съдът я кредитира изцяло.
Именно поради липсата на противоречия в доказателствения материал, и
с аргумент a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК, съдът
намира, че по-прецизен доказателствен анализ е ненужен.

4. По приложението на материалното право.

Подсъдимият М. е осъществил състава на престъплението, за което му е
повдигнато престъпление от СРП, а именно – по чл. 343б, ал. 1 от НК, тъй
като на 20.10.2023 г., около 21:00 часа, в гр. София, кв. „Д. Миленков“, по ул.
„Хан Батбаян“, с посока на движение от ул. „Света Олга“ към ул. „Ген.
Климент Джеров“, е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил,
марка „БМВ“, модел „320d“ с регистрационен номер ОВ **** ВР, на стойност
2 685 лв., с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на 1000, а именно 2,17
на 1000, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест
дрегер 7510“, със сериен номер ARBA – 0148, проба № 1151, като съгласно
чл. 6, т. 9 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, издадена от Министъра на здравеопазването,
Министъра на вътрешните работи и Министъра на правосъдието:
„концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на
техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за
изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при
отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за
изследване - престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
Съдът намира, че са налице всички елементи от обективната страна на
4
състава на деянието по чл. 343б, ал. 1 от НК, тъй като е доказано по безспорен
начин, че М. е управлявал МПС след употребата на алкохол и с
концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда, а именно 2.17 на хиляда.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината
евентуален умисъл - М. е съзнавал, че управлява МПС след употреба на
алкохол, респ. с алкохолна концентрация в кръвта, но обективно не е имало
как да знае дали конкретна й стойност надхвърля 1,2 на хиляда, въпреки че е
допускал, че това може да е така. Въпреки това обаче подсъдимият е
разбирал, че управлението на МПС с алкохол на концентрация в кръвта над
1,2 на хиляда е забранено, т.е. имал е представа за общественоопасния
характер на деянието си. Наред с това той е имал представа и за отражението
на деянието върху обективната действителност, т.е. за настъпването на
неговите общественоопасни последици - застрашаването на обществените
отношения, свързани с осъществяване на транспорта.

5. По наказанието:

За процесното престъпление законът е предвидил наказание от една до
три години „лишаване от свобода“ и „глоба“ от 500 до 1500 лева.
На първо място следва да се отчете, че по делото липсват смекчаващи
отговорността обстоятелства, а съдът не може да отчете направеното
самопризнание като смекчаващо такова, защото самият закон предвижда
редукция на наказанието с 1/3 заради направеното самопризнание. Освен това,
това самопризнание е направено едва в съдебната фаза на процеса, като от
двата протокола за разпит на обвиняем е видно, че такова не е обективирано
на ДП.
Съдът намира, че са налице отегчаващи отговорността обстоятелства – на
първо място – подсъдимият е осъждан макар и за леко престъпление. Към
момента на деянието той не е бил реабилитиран.
Ето защо, съдебният състав намира, че следва да наложи на подсъдимия
наказание „лишаване от свобода“ над минималния в закона размер и то
следва да бъде за срок от една година и шест месеца. Последното следва да се
редуцира с 1/3 съгласно разпоредбата на чл. 58а от НК и наказанието, което
лицето следва да изтърпи следва да бъде за срок от една година (12 месеца).
Относно начина на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“,
съдът намира, че е приложима нормата на чл. 66, ал. 1 от НК, защото не е
наложително лицето да изтърпи наказанието си ефективно, за да се поправи.
Съдът намира, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати и по този
начин – с отлагане на изтърпяване на наказанието. Изпитателният срок следва
да бъде за срок от три години, като съдът намира, че той следва да се яви
достатъчно дисциплиниращ за лицето и да го мотивира да се въздържа от
осъществяването на престъпления занапред.
5
По отношение на наказанието „глоба“, то също следва да бъде
определено над минималния в закона размер – в размер на 300 лева, като
намира, че минимално предвиденото в закона наказание не е достатъчно по
своя интензитет за да превъзпита подсъдимия и да го накара да се въздържа
от бъдещи противоправни деяния. Наказанието следва да се наложи над
минимума в закона, защото са налице само отегчаващи отговорността
обстоятелства. За това наказание, както и за наказанието лишаване от
правоуправление на МПС законодателят изрично е посочил, че правилата на
58а, ал. 1 от НК не се прилагат, затова те не подлежат на редукция.
На следващо място, съдът намира, че следва да наложи на подсъдимия
наказание „лишаване от правоуправление на МПС“, на основание чл. 343г от
НК, като за постигане на целите на наказанието, визирани в НК, съдът
намира, че адекватният размер е една година. Този размер съдът намира за
съответен на обществената опасност на дееца и на престъплението.
На основание чл. 59, ал. 4 от НК следва да се приспадне от срока на така
определеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ времето,
през което подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред.
На следващо място, съдът намира, че съгласно нормата на чл. 343б, ал. 5
НК, подсъдимият следва да бъде осъден да заплати равностойността на
автомобила, който е управлявал при извършване на деянието, защото той не е
негова собственост и не е отнет в полза на държавата. Ето защо, съдът осъди
М. да заплати сумата от 2685 лева в полза на държавата, защото според
заключението на СОЕ на толкова възлиза стойността на процесното МПС.

6. По разноските и веществените доказателства.

Тъй като подсъдимият е признат за виновен, съдът следва да го осъди да
заплати и разноските по делото, като на основание чл. 189, ал. 3 от НПК
подсъдимият бе осъден да заплати по сметка на СДВР сумата от 117,00 лева,
на която възлизат сторените в досъдебното производство разноски по делото.
При тези мотиви, 112-и състав на СРС постанови своята присъда.

Мотивите са обявени на 29.05.2024 г.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Николай Урумов
6
Съобщи за изтекли лични данни