№ 235
гр. Шумен, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на десети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. ХаджиИ.
Йордан В. Димов
като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Въззивно гражданско дело
№ 20223600500464 по описа за 2022 година
Производство по чл. 437, ал. 1, във вр. чл. 435, ал. 3 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба с вх. №08485/29.09.2022 г. депозирана от „Уеб Финанс
Холдинг“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „....“ №
109 – 115 чрез адв. Р. З. против постановление от 09.09.2022 г. на ЧСИ с рег. №774 за
прекратяване на изпълнително дело №20187740400080 на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В
жалбата се твърди, че постановлението е неправилно, тъй като взискателят има редовно
искани и предприемани изпълнителни действия съгл. т. 10 от ТР №2/2013 от 26.06.2015 г. на
ОСГТК, като последното такова било на 16.05.2022 г., с което е поискано от ЧСИ да насрочи
дата на опис на движими вещи в дома на длъжника, за което искане е заплатена и
дължимата държавна такса. Излага, че на 18.05.2022 г. ЧСИ е оставил молбата без уважение,
тъй като длъжника не бил призован, а на 14.09.2022 г. ЧСИ ги уведомява, че
изпълнителното производство е прекратено на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и, че последното
изпълнително действие било на 28.07.2020 г. Сочи, че неправилно ЧСИ е констатирал, че
последното изпълнително действие е от 28.07.2020 г. и молбата от 16.05.2022 г. не можела
да прекъсне срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. В мотивите на т.10 от ТР № 2/2013 г. от
26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС било посочено, че прекъсва давността предприемането на
което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ и в случая
искането за насрочване на опис на движими вещи представлявало такова сезиращо действие
и нямало абсолютно никакво основание съответната молба да бъде оставена без уважение,
тъй като молбата съдържала всички законовоустановени реквизити. С оглед всичко
изложено моли съда да отмени постановлението за прекратяване на производството, като
изпълнението продължи до пълното събиране на вземането.
1
В даденият му срок, длъжникът е депозирал възражение, в което моли жалбата да
бъде оставена без уважение, като неоснователна, тъй като видно от материалите по делото
последното изпълнително действие е извършено на 28.07.2020 г. и двугодишният срок по
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е изтекъл на 28.07.2022 г., поради което правилно ЧСИ е прекратил
делото. За неоснователно намира твърдението, че с искането за извършване на изпълнително
действие – опис на движими вещи на 16.05.2022 г., бил прекъснат давностния срок, тъй като
това действие не било извършено, като не било достатъчно само поискването му.
Съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие, съгласно чл.436,
ал.3 от ГПК и становище за неоснователност на жалбата, тъй като жалбоподателя е приел, че
искането за прилагане на определен изпълнителен способ е достатъчно да прекъсне срока по
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Излага, че депозираната от взискателя молба от 16.05.2022 г. е
нередовна по зависеща изцяло от него причина, тъй като след направеното искане не е
внесъл дължимите такси и разноски, както и, че не е направил искане за назначаване на
особен представител на длъжника, доколкото на същия не е връчена и покана за доброволно
изпълнение. Ако действителната му воля е била да се извърши принудително изпълнение, то
логично би следвало да обжалва постановения отказ по молбата, което същия не е сторил,
поради което счита действията си за напълно законосъобразни.
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна
и срещу акт подлежащ на обжалване. Разгледана по същество същата е неоснователна,
поради следните съображения:
Изп. дело № 20187740400080 по описа на ЧСИ с рег. № 774, е образувано на
13.02.2018 г. по молба на „Уеб Финанс Холдинг“ АД, ЕИК ********* в качеството му на
цесионер по силата на договор за цесия от 22.01.2009 г. срещу Н. С. И., ЕГН **********,
въз основа на изпълнителни листи от 10.10.2005 г. по ч.гр.д. №2994/2005 г. на РС – Шумен
и от 12.10.2005 г. по гр. д. №3028/2005 г. на РС – Шумен издадени в полза на „ЦКБ“ АД. На
02.04.2018 г. на осн. чл. 458 от ГПК е присъединена и държавата за дължимите и публични
задължения. Наложени са запори на банкови сметки на длъжника, едновременно с които е
изготвена и покана за доброволно изпълнение – невръчена на длъжника, тъй като същия не е
намерен нито на постоянен, нито на настоящ адрес. На 20.07.2020 г. е депозирана молба от
взискателя за налагане на запор върху банкова сметка на длъжника открита в „ОББ“ АД,
като същия е наложен на 31.07.2020 г. С молба от 16.05.2022 г. взискателят е поискал
насрочване на дата на опис на движими вещи в дома на длъжника, която молба е оставена
без уважение от ЧСИ, тъй като длъжникът не е призован и не са заплатени следващите се
държавни такси, за което взискателят е надлежно уведомен на 18.05.2022 г.
На 09.08.2022 г. длъжникът чрез процесуалният си представител e депозирал молба с
искане за прекратяване на изпълнителното дело на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и с
постановление от 09.09.2022 г. на ЧСИ, същото е прекратено, което постановление е и
предмет на обжалване в настоящото производство.
Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8. пред.1 от ГПК, когато взискателя не
2
поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на повече от две години,
изпълнителното производство се прекратява. Срокът е преклузивен и при осъществяването
на горевизираното основание прекратяването на изпълнителното производство настъпва по
силата на закона, като с постановлението за прекратяване, съдебния изпълнител само
констатира едно вече настъпило прекратяване. В случая от изложеното по горе – става ясно,
че от страна на взискателя са били предприемани изпълнителни действия, респ. посочвани
изпълнителни способи до 20.07.2020 г. - датата на която е предприето последното валидно
изпълнително действие – искане за налагане на запор на банкова сметка и от който момент
до сега са изминали повече от две години, през който период взискателя не е предприел
извършването на валидни изпълнителни действия. В изпълнителното производство, касаещо
парично притезание, взискателят е този, който следва да посочи изпълнителен способ, който
трябва да бъде конкретизиран чрез посочване на обекта на изпълнение. При всички случаи
не може да бъде заместван от съдебния изпълнител. За предприемането на едно или друго
изпълнително действие е необходимо съдебния изпълнител да бъде надлежно сезиран с
искане от взискателя. Срокът за прекратяване на изпълнителното производство по
перемпция започва да тече от датата на последното валидно изпълнително действие. В
случая последното релевантно по отношение на перемпцията изпълнително действие, което
е било поискано от взискателя е с молбата за налагане на запор от 20.07.2020 г.. Искането на
взискателя от 16.05.2022 г. за насрочване на опис на движими вещи, което е оставено без
уважение от ЧСИ, с влязло в сила разпореждане от 18.05.2022 г. (необжалвано от
взискателя), не е от естество да суспендира срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, тъй като не е
налице надлежно извършено валидно изпълнително действие. Обратното би означавало, че
нередовните изпълнителни действия биха се ползвали с по-голяма тежест и закрила от
редовните такива, което би довело до злоупотреба с процесуални права, какъвто не е
смисъла, вложен в дисциплиниращия преклузивен двугодишен срок на т.8 от ал.1 на чл.433
от ГПК. В подобен смисъл е и изложението по т.10 на ТР №2/26.06.2015 г. по ТД №2/2013
на ОСГТК на ВКС „Ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но
трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася
съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия,
изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка,
предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите
на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия
и прилагането на нови изпълнителни способи.“ В настоящият случай действието не е
извършено именно поради бездействието на взискателя да изпълни указаното от ЧСИ (да
плати следващите се такси), за да може да се процедира по-нататък. Т.е. взискателят не е
изпълнил задължението си да поддържа изпълнителното производство в състояние на
висящност.
Следователно последното искане за извършване на изпълнително действие, с което
валидно е прекъсната давността по делото е от 20.07.2020 г., след което до 09.09.2022 г. са
изтекли повече от две години, поради което производството по отношение на длъжника
правилно е прекратено и обжалваното постановление на ЧСИ, като законосъобразно и
3
правилно следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление от 09.09.2022 г. на ЧСИ Я.Д. с рег. №774 за
прекратяване на изпълнително дело №20187740400080 на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
На осн. чл.437, ал.4 от ГПК, решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на ЧСИ Я.Д. с рег. №774, по горепосоченото
изпълнително дело.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4