РЕШЕНИЕ № 106
гр. Пловдив 24.02.2017 г.
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД търговска колегия, ХVІІ т.с., в публично заседание на 26 януари 2017
г. в състав
СЪДИЯ : АНТОНИЯ РОГЛЕВА
при
участието на секретаря Б.К., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 272/2016 г. по описа на ПОС, намира за установено следното:
Иск с правно
основание чл. 415 от ЗЗД.
Ищцовото
дружество „НАТЮР БЕЙС“ АД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление с. Хрищени, ул. „Стадиона“ № 3, община Стара
Загора, моли да се постанови решение, с което да се признае за установено по
отношение на В.В.М. ЕГН ********** ***, че В.В.М. ЕГН ********** дължи на„НАТЮР
БЕЙС“ АД ЕИК ********* 42 200 лв. – главница по запис на
заповед от 13.9.13 г., ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на
законната лихва за периода от 8.12.13 до 13.2.2014 в размер на 798.71 лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 14.2.14 до окончателното плащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение № 1801/19.2.14 по ч.гр.д. № 2419/14 г. на ПРС,
ХХІ гр.с.
Претендира
разноски, включително и за заповедното
производство.
Подробни
съображения се представят в писмена защита, депозирана от процесуалния
представител на дружеството адв.К.Н..
Ответникът В.В.М. моли предявеният иск да се отхвърли изцяло
като неоснователен.
Претендира
присъждане на разноските, направени по делото.
Подробни
съображения са изложени в писмена защита, депозирана от процесуалния му
представител адв. Г.К..
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, както и наведените от страните доводи, намира за установено
следното:
Твърди се в
исковата молба, че ответникът е издал в полза на ищцовото дружество запис на
заповед на 13.9.13 г., с който безусловно и неотменимо се е задължил да заплати
на ищцовото дружество, без право на протест и без разноски, при представяне на
записа на заповед, сумата 42 200
лв.
Записът на
заповед бил предявен за плащане на 29.11.13 г. с писмо с обратна разписка,
удостоверяваща връчването. Твърди се, че длъжникът е изпаднал в забава на
8.12.13 г., при което от тази дата дължи обезщетение за забавено плащане,
изчислено за периода 8.12.13 до подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на 798.71 лв.
За процесните
суми e издадена заповед за изпълнение № 1801/19.2.14 по ч.гр.д.
№ 2419/14 г. на ПРС. Срещу заповедта е постъпило възражение от ответника в
законустановения срок. Ищецът е уведомен за постъпилото възражение на 28.3.16
г., а настоящата искова молба е подадена на 26.4.16 г., т.е. в рамките на законоустановения
едномесечен срок. Ищецът има правен интерес от предявяване на установителния
иск и същият е предявен в срок, при което е допустим и следва да бъде разгледан
по същество.
На първо
място, по делото е формиран спор относно действителността на записа на заповед
във връзка с нормата на чл. 486, ал.2 от ТЗ.
Ответникът
възразява, че записът на заповед е нищожен на осн. чл. 486, ал.2 от ТЗ, тъй
като падежът на задължението е определен по начин, който не е указан в чл. 486,
ал.1 от ТЗ, а именно „при представяне“. Счита, че в случая не е определен
изобщо падеж, като изразът „при представяне“ не е тъждествен с израза „на
предявяване“ по смисъла на чл. 486, ал.1 от ТЗ. В тази връзка ищецът се позовава на разпоредбата
на чл. 536,ал.2 от ТЗ, според който запис на заповед, в който не е посочен
падеж, се счита платим на предявяване.
Съдът намира
възражението за нищожност на посоченото основание за неоснователно. С израза
„при представяне“ не е определен падеж по смисъла на чл. 486 от ТЗ. Този израз
е логично да се употреби с оглед характера на записа на заповед и като ценна
книга, правата по която могат да бъдат прехвърлени чрез джиро; при евентуално
прехвърляне първоначалният поемател няма да е активно легитимиран да получи
плащане; само като се представи ценната книга може да се установи, че същата не
е джиросана и първоначалният поемател е титуляр на вземането. В смисъл, че изразът „срещу представяне“ не определя
отделен падеж, са и мотивите в решение № 105/23.10.12 г. на ВКС по т.д. №
515/11, І т.д., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, представляващо
задължителна съдебна практика. В това решение се приема, че този израз не е
определен друг падеж на задължението, различен от посочена фиксирана дата.
При това
положение, доколкото съдът приема, че в записа на заповед не е посочен падеж,
следва да се съобрази нормата на чл. 536, ал.2 от ТЗ, според която запис на заповед, в който се е
посочен падеж, се смята платим на предявяване.
По отношение
предявяването на записа на заповед:
Ищецът
твърди, че е предявил процесния запис на заповед, изпращайки го с писмо с
обратна разписка, което писмо било връчено на ответника на 29.11.13 г.
Ответникът
възразява, че изпращането по пощата не е сред предвидените в ТЗ и възприетите в
практиката способи на предявяване за плащане, при което счита, че изпращането
на писмо е изначало негоден способ за предявяване, както и че писмото, на което
се позовава ищецът, не е достигнало до ответника, не е част от пощенската
пратка, получена на 29.11.13 г. Заявява становище, че писмото е съставено за
нуждите на заповедното производство, както и че същото не отговаря по
съдържание на записа на заповед, тъй като в него се сочи запис на заповед на
предявяване, какъвто падеж не е посочен в процесния запис на заповед.
Във връзка с
твърдяното предявяване е представена обратна разписка ведно с копие от записа
на заповед /л.6 от ч.гр.д.№ 2419/14 г./. От тези доказателства се установява
изпращането на пощенска пратка от ищеца до ответника, която е получена на
29.11.13 г. Няма ангажирани доказателства обаче какво се е съдържало в
пощенската пратка и твърдението, че е изпратен процесния запис на заповед
остава голословно. Очевидно е, че записът на заповед не е изпратен в оригинал
/оригиналът е представен впоследствие от ищеца към заявлението за издаване
заповед за изпълнение/, а и подобно действие би било лишено от правна и
житейска логика, тъй като както се посочи и по-горе, за упражняване на правата
по записа на заповед е необходимо същият да се държи в оригинал от лицето,
което има права по него /първоначалния поемател или лице, на което правата са
прехвърлени чрез джиро/. Ако условно се приеме, че с пощенската пратка е
изпратено копие от записа на заповед, то това действие не може да се
квалифицира като надлежно предявяване, тъй като следва да се предяви записа на
заповед в оригинал.
При това
положение са налага извод, че на 29.11.13 не е осъществено надлежно предявяване
на записа на заповед, респ. не е настъпил падеж на задълженията по него в дадения
в писмото 7-дневен срок.
Ищецът е
заявил евентуално становище, ако се приеме, че записът на заповед не е валидно
предявен с писмото, да се приеме, че изискуемостта на вземането е настъпила
най-късно с връчване на покана за доброволно изпълнение от страна на съдебния
изпълнител.
Датата на
връчване на покана за доброволно изпълнение – 1.3.2016 г., се установява от
приложеното към възражението срещу заповедта за изпълнение удостоверение изх. № 3214/1.3.16 г. по изп.д.
№ ************** на ЧСИ ********, както и от придружително писмо до ПРС, към
което е приложена и копие от поканата за доброволно изпълнение с разписка за
връчване и изпълнителен лист.
Съдът намира
за основателни доводите на ищеца, че
връчването на покана за доброволно изпълнение от съдебния изпълнител има значение на
предявяване на записа на заповед. Предявяването по принцип означава покана за
изпълнение, при което поканата, връчена от съдебния изпълнител има характер на
предявяване. Взема се предвид и обстоятелството, че оригиналът на записа на
заповед е представен в заповедното производство, същият е наличен в кориците на
делото, като върху същия няма отбелязани
джира.
Т.е. след
като падежът на процесния запис на заповед
е определен „на предявяване“ и такова е осъществено чрез връчване на
покана за доброволно изпълнение, следва да се приеме, че падежът на
задължението е настъпил на 1.3.16 г.
При това
положение следва да се приеме, че не се дължи законна лихва върху главницата до датата на падежа,
тъй като до този момент не е налице забава, респ. не се дължи обезщетение за
забавено плащане.
По
наведените каузални правоотношения:
От ответника
са наведени възражения, че не дължи сумите по записа на заповед, тъй като издаването
му е свързано с договор от 17.6.13 г., сключен между ищцовото дружество
НАТЮР БЕЙС АД като заемодател и ВЛ ИНВЕСТ ООД с. Чехларе, като заемател, което дружество към момента на сключване на
договора е било представлявано от управителя си В.М.. Предмет на договора било
финансово подпомагане на заемателя за закупуване и изграждане на култивационно
съоръжение – парник. Съгласно чл. 4 от договора отпусканите средства следвало
да бъдат оформяни с анекс и запис на заповед. Запис на заповед бил издаден
единствено от тогавашния управител на дружеството В.М., не и от самото
дружество, за сумата от 42 200 лв. колкото бил ориентировъчният размер на
уговореното финансиране. В заем обаче на дружеството били предадени единствено сумите 8000 лв. на
17.6.13 и 6000 лв. на 21.6.13 г. Т.е. за заемателя е възникнало задължение за
връщане на сума до размер на 14 000 лв., но не и за разликата до
42 200 лв. Отделно от това са наведени и редица възражения по
действителността и изпълнението на договора.
Ищцовото
дружество твърди, че представеният с отговора на исковата молба договор
от 17.6.13 г. е неотносим към записа на заповед.
Твърди,
че записът на заповед е издаден като
обезпечение по по други каузални
правоотношения за предоставени в заем суми: договор за заем от 5.11.12 г. с
нотариална заверка на подписите, и девет броя анекси, като с първоначалния
договор била предоставена в заем
сума от 5000 лв., а с последващите анекси били предоставени допълнителни заемни
суми, общият размер на които възлизал на 55 000 лв. Тези суми не били върнати
на ищеца, като процесният запис на заповед обезпечавал задължението до размер
на 42 200 лв.
Ответникът
оспорва твърденията, че записът на заповед обезпечава посочения от ищеца
договор с анекси към него, позовава се на несъответствие между сумите. Възразява,
че заемополучател по договора от 5.11.12 и анексите към него е и дружеството
„ВЛ ИНВЕСТ“ ООД, което е имало трайни търговски отношения с ищцовото
дружество през 2011, 2012 и 2013 г. За
периода 18.5.13 до 17.6.13 било доставило на ищеца розов цвят на обща стойност
177 683.22 лв., която стойност била заплатена от купувача по банков път.
Възразява, че ако ищецът е имал вземания по договора за заем от 5.11.12 и
анексите към него, би прихванал директно задължението си до размера на заемните
суми, а не би осъществил плащане
Възражението на ответника, че процесният
запис на заповед е издаден във връзка с посоченото от него каузално
правоотношение – договор от 17.6.13 г. остава недоказано по делото.
Действително, съгласно чл. 4 от договора е
уговорено отпусканите средства да бъдат оформяни с анекс към договора и запис
на заповед. Такива анекси обаче не се представят от ответника. Страна по
договора е „ВЛ ИНВЕСТ“ ООД, а не физическото лице В.М.. Уговорката по чл. 4 от
договора, във вида в който е обективирана,
сочи, че евентуален запис на заповед следва да бъде издаден от
юридическото лице – страна по договора.
Няма каквито и да било доказателства, а и не се твърди от ответника
физическото лице – управител на „ВЛ ИНВЕСТ“ ООД да е поело отговорност като
поръчител, в каквото връзка евентуално да издаде запис на заповед за сумите по
договора, сключен между ищеца и „ВЛ ИНВЕСТ“ ООД.
При това положение останалите наведени доводи
и ангажирани доказателства във връзка с изпълнението на задължения на „ВЛ
ИНВЕСТ“ ООД спрямо ищцовото дружество остават изцяло ирелевантни по делото и е
безпредметно да бъдат обсъждани. Липсата на задължения по каузалното
правоотношение /поради неговата нищожност или поради погасяване чрез
изпълнението/ би имала значение по казуса единствено ако бъде установено чрез
осъществяване на пълно доказване на възражението, че записът на заповед е
издаден във връзка с посоченото каузално правоотношение. Всъщност по делото не
е ангажирано каквото и да било доказателство за наличие на такава връзка,
поради което съдът приема, че възражението е останало изцяло недоказано.
Налага се извод, че ответникът не доказва
наличието на правопогасяващи основания по отношение задължението, поето с
процесния запис на заповед.
Същевременно ищецът в исковата си молба е
заявил, че записът на заповед е издаден във връзка с други каузални
правоотношения, развили се между същите страни – ищцовото дружество и
физическото лице В.М.. Договорът за заем от 5.11.12 г. и анексите към него са
представени в оригинал, като същите не се оспорват от ответника. От същите се
установява, че ответникът е получил в заем средства общо в размер на
55 000 лв. за периода от 5.11.12 /първоначалния договор с нотариална
заверка на подписите/ до 9.5.13 г. /датата на последния анекс/. Съдържанието на
договора и анексите говори за реално получаване на сумите. Срокът за връщане на
получените в заем суми е 25.5.13 г. съгласно чл. 4 вр. чл. 1 от договора. Т.е.
ищецът доказва наличие на задължение на ответника по твърдяната от него
каузална сделка в размер на 55 000 лв. и с настъпил падеж на 25.5.13
г.
Ответникът не твърди да е погасил тези
задължения напълно или частично, нито ангажира доказателства в тази насока, при
което се налага извод, че към датата на издаване записа на заповед съществува непогасено
задължение на ответника по каузалната сделка – договор за наем от 5.11.12 г. в
размер на 55 000 лв., което задължение е в по-голям размер от задължението
по процесния запис на заповед.
С оглед горното съдът намира, че установителният
иск е основателен и доказан по отношение на главницата от 42 200 лв.
По отношение на задължението за лихва в размер на 798.71 лв. за периода от
8.12.13 до 13.2.14 г. искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен поради
изложените съображения, че липсва забава на ответника поради липса на надлежно
предявяване на записа на заповед, относимо към този период.
Следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
иска в частта му за законна лихва от 14.2.14 до 29.2.16 г., тъй като
предявяването на записа на заповед съдът счита за осъществено към дата 1.3.16
г., респ. преди тази дата не се дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва.
За разноските:
Претенции за разноски са направени и от двете
страни. Списък на разноските е представен от ищеца. Ответникът претендира
разноски в размер на 152 лв. /за експертиза/ в пледоарията по същество.
Съобразно уважената част на исковите
претенции ищецът има право на разноски, направени в настоящето исково
производство, в размер на 1776.38 лв.
Съобразно отхвърлената част на иска,
ответникът има право на разноски в размер на 2.82 лв.
Или по компенсация ответникът дължи на ищеца
разноски в размер на 1773.56 лв.
Съобразно ТР № 4/2013 на ОСТГК на ВКС ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените разноски в заповедното
производство съобразно уважената част от иска както следва: 844 лв. ДТ и 862.67
лв. адвокатски хонорар.
Ето защо
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „НАТЮР БЕЙС“
АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с. Хрищени, ул. „Стадиона“
№ 3, община Стара Загора, и В.В.М. ЕГН ********** ***, че:
В.В.М. ЕГН **********
дължи на„НАТЮР БЕЙС“ АД ЕИК *********
42 200 лв. – главница по
запис на заповед от 13.9.13 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 1.3.16 до окончателното плащане, за
които суми е издадена заповед за изпълнение № 1801/19.2.14 по ч.гр.д. № 2419/14
г. на ПРС, ХХІ гр.с.,
като
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН иска В ЧАСТТА МУ относно сумите:
- обезщетение
за забавено плащане в размер на законната лихва за периода от 8.12.13 до
13.2.2014 в размер на 798.71 лв.,
- законната
лихва върху главницата от 42 400 лв., считано от 14.2.14 до 29.2.16 г.
включително.
ОСЪЖДА В.В.М.
ЕГН ********** *** да заплати на „НАТЮР БЕЙС“ АД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление с. Хрищени, ул. „Стадиона“ № 3, община Стара Загора сумите:
- 1773.56 лв. –разноски по настоящето т.д. № 272/16 на ПОС;
- направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 2419814 г. на Пловдивски районен съд в размер на 1706.67 лв. /от които 844 лв. платена
ДТ и 862.67 лв.-адвокатски хонорар/
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Пловдивски апелативен съд.
СЪДИЯ: