РЕШЕНИЕ
№ 247
гр. Бургас, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Веселка Г. Узунова
Даниела Д. Михова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20242000500390 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.
Делото е образувано по повод въззивна жалба от КОНПИ,подадена чрез
процесуалния представител държавен инспектор Д. С. против съдебно
решение № 81 от 31.05.2024г. постановено по гр.д. № 213/2023г.по описа на
ЯОС,с което съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявеният по реда на чл. 153 и сл. от
КОНПИ /предишно наименование КПКОНПИ/ от Комисията за отнемане на
незаконно придобитото имущество, против П. П. Ч., ЕГН **********, от гр.
Ш. ул. „Х. С.“ №**, ет. *, ап. *, иск за отнемане в полза на държавата на
следното имущество на ответника П. П. Ч.:
- ДВОРНО МЯСТО с площ
- ДВОРНО МЯСТО с площ
-20 дружествени дяла, общо в размер на 200.00 лв.
- сумата в размер на 43.89 лв., представляваща крайно салдо по
разплащателна сметка
С въззивната жалба решението на ЯОС е оспорено като неправилно и
незаконосъобразно. Изразено е несъгласие със становището на съда,че не е
установено значително несъответствие в имуществото на ответника по
смисъла на §1 т.3 от ДР на КПКОНПИ /сега- КОНПИ/. Изложени са подробни
правни и фактически аргументи в подкрепа на становището,че Комисията е
успяла да докаже несъответствие между имуществото и нетните доходи на
ответника в размер над 150 000 лева. Моли за отмяна на решението на БОС и
1
постановяване на решение от въззивната инстанция,с което исковата
претенция да бъде уважена. Няма доказателствени искания,претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемия П. Ч.,чрез
особения му представител адв. А. Д. от ***, като писмен отговор не е
постъпил в законоустановения срок.
В съдебно заседание въззивната КОНПИ,редовно уведомена,се
представлява от държавен инспектор С.,която поддържа въззивната жалба и
моли за уважаването и.Не сочи нови доказателства,претендира разноски.
В съдебно заседание въззиваемият Ч.,редовно уведомен,не се явява и не
се представлява.Не е представено и писмено становище,няма доказателствени
искания.
При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери
обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт.
По основателността на въззивната жалба и съществото на спора БАС
намери следното:
Ищецът Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество
/КОНПИ/ е предявил против П. П. Ч. от гр. Ш. иск по чл.153, ал.2
ЗПКОНПИ/сега-ЗОНПИ/ за отнемане в полза на държавата на имущество на
ответника на стойност 20 243.89 лв. на основание чл. 142, ал. 2, т. 1 във връзка
с чл. 141 от ЗОНПИ, както следва:
-ДВОРНО МЯСТО с площ
-ДВОРНО МЯСТО с площ
- 20 дружествени дяла, общо в размер на 200.00 лв.
- сумата в размер на 43.89 лв., представляваща крайно салдо по
разплащателна сметка
Извършената проверка и предявяването на иска КОНПИ е обосновала с
привличането на ответника С. като обвиняем по досъдебно производство №
66/2020 г. по описа на ТО „МРР Южна морска“, пр. пр. № 2161/2020 г. по
описа на Окръжна прокуратураХасково за престъпление по чл. 242, ал. 1,
буква „ o“ от НК, извършено на 08.12.2020 г. и попадащо в обхвата на чл. 108,
ал. 1, т. 16 от ЗОНПИ.
Не е било спорно между страните по делото,че ответникът е привлечен
като обвиняем по горепосоченото досъдебно производство,за престъпление по
чл.242 ал.1,б.“о“ НК,извършено на 08.12.2020г.,както и че престъплението
попада в обхвата на чл.108 ал.1 т.16 от ЗОНПИ.Както в хода на
производството пред ЯОС,така и до приключване на съдебното дирене във
въззивното производство пред БАС не са ангажирани доказателства от
страните по движението на образуваното срещу ответника досъдебно
производство,като няма данни дали същото е приключило и с какъв резултат.
Проверката е обхванала периода от 25.06.2011г.до 25.06.2021г.,като според
КОНПИ е установено значително несъответствие между имуществото и
доходите на проверяваното лице.
2
Ответникът П. Ч. чрез особения си представител адв. Д. е оспорил
предявеният срещу него иск,като е навел възражения относно правилността на
установеното от КОНПИ несъответствие и ползваната методика на
доказване.Твърдял е,че не е налице соченото от ищеца несъответствие и е
отправил искане до съда за отхвърляне на иска като неоснователен.
В хода на първоинстанционното производство са били приети съдебно-
техническа оценителна експертиза и съдебно-икономическа експертиза,които
не са били оспорени от страните и законосъобразно са кредитирани от съда.
За да отхвърли предявеният иск ЯОС е приел,че не е налице втората
изискуема от закона предпоставка- да се установява увеличение на
имуществото в края на проверявания период в сравнение с имуществото в
началото на периода,като установеното увеличение да надхвърля посоченият
в §1 т.3 от ДР на ЗОНПИ размер от 150 000 лв. В мотивите на решението си
ЯОС е обосновал от правна страна становището си, в което се е съобразил със
съдебната практика на ВКС по чл.290 ГПК,както и с ТР №4/2021г.на ОСГТК
на ВКС и същото се споделя изцяло от настоящия съдебен състав. Правилно и
законосъобразно съдът е приел,че на първо място следва да се даде отговор
дали имуществото на ответника се е увеличило и дали увеличението е над
150 000 лв.,като за целта е необходимо да се извърши сравнение между
стойността на притежаваното имущество в началото на проверявания период и
стойността на имуществото в края на проверявания период. Само в случай,че
се установи превишение над 150 000 лв. е необходимо да се изследва дали е
налице несъответствие между имуществото и нетния доход на проверяваното
лице,определен като разлика между приходите и разходите му за проверявания
период,като по този въпрос се е позовал и на Решение №50116/03.04.2024г. по
гр.д. №3698/2021г. на ВКС, IV г.о.
По отношение на установеното имущество в началото на периода
правилно ЯОС е приел,че ответникът е разполагал само със суми по банкови
сметки,като е взел предвид твърденията на ищеца по този въпрос и
установените в хода на проверката данни. Във въззивната жалба на КОНПИ
също не са наведени възражения за налично друго имущество на ответника в
началото на периода,което да не е било съобразено от съда. Ето защо и
въззивният съд въз основа на събраните доказателства по делото приема,че
към 25.06.2011 г. ответникът е притежавал парични средства в банки с левова
равностойност в общ размер на 248.26 лв., както следва:
-по спестовен влог в щатски долари, открит
-по спестовен влог в щатски долари, открит
-по разплащателна сметка в евро, открита на
-по разплащателна сметка в щатски долари, открита
-по спестовен влог в щатски долари, открит
- по разплащателна сметка в евро, открита на
В края на проверявания период наличното имущество на ответника
включва:
- два недвижими имота, находящи се в
3
- 20 дружествени дяла в размер на 200.000 лв.
-налични парични суми по четири банкови сметки на името на ответника
П. Ч. в общ размер на 903.76 лв.
Общата стойност на наличното притежаваното от ответника в края на
проверявания период имущество възлиза на 17 403.76 лв.
Въззивният съд намери оплакванията във въззивната жалба за
неоснователни,като споделя изложените от ЯОС в решението мотиви,довели
до извода му за неоснователността на предявения иск,като препраща към тях
на основание чл.272 ГПК. ЯОС правилно е приел,че не е налице разлика
между стойността на имуществото на ответника в началото на проверявания
период и стойността на имуществото на ответника в края на периода,която да
надвишава 150 000 лв.,както и че не се установява „значително
несъответствие“ по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ.
Правилно и законосъобразно е приел първоинстанционният съд,че
нетният доход по смисъла на §1 т.8 от ДР на ЗОНПИ представлява
доходите,приходите или източниците на финансиране,намалени с размера на
извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и
членовете на семейството му,като нетният доход представлява разликата
между общия размер на приходите и общия размер на разходите,т.е. това са
оставащите свободни, разполагаеми средства, които могат да са нулева, но не
и отрицателна величина.По този правен въпрос ЯОС се е позовал на
съдебната практика на ВКС по чл.290 ГПК,обективирана в Решение №
50130/03.01.2024 г. по гр.д. № 5134/2021 г. на ВКС, ІV г.о. и Решение №
50116/03.04.2024 г. по гр.д. № 3698/2021 г. на ВКС, IV г.о.,която практика се
споделя и от настоящия съдебен състав.
Неоснователни са възраженията във въззивната жалба,че съдът
неправилно и в нарушение на материалния закон е поставил изискване
стойността на имуществото на проверяваното лице в края на периода да е над
150 000 лв. ,а по отношение на нетния доход,че същият може да бъде само
нула или положителна величина. Възражението на въззивната Комисия,че при
преценката дали е налице значително несъответствие, в нетния доход следва
да бъдат включени и разходите на проверяваното лице също е неоснователно.
Разходите,съобразно закона се включват не като доходи,приходи и източници
на финансиране,а като разходи и именно надвишението на разходната част над
приходната в случая формира стойността на нетния доход като отрицателна
величина.
Въззивният съд споделя становището на ЯОС,че установените от
доказателствата по делото и приетата ССчЕ обичайни и извънредни разходи,
направени от ответника през проверявания период са в общ размер на 215
026.40 лв. , доказаните доходи, приходи и източници на финансиране са в
размер на 54 741.73 лв. ,а нетният му доход през проверявания период е
отрицателна величина: - 160 284.67 лв. Първоинстанционният съд
правилно,законосъобразно и в съответствие с разбирането,обективирано в
съдебната практика на ВКС по чл.290 ГПК - Решение № 50130/03.01.2024г.
по гр.д. № 5134/2021г., на ВКС, ІV г.о. и Решение № 50116/03.04.2024 г. по
4
гр.д. № 3698/2021 г. на ВКС, IV г.о. е приел, че нетният доход на ответника за
проверявания 10- годишен период представлява нулева величина.
Настоящият съдебен състав споделя изцяло становището на ЯОС, че не може
да има „нетен доход" с отрицателен размер, който да се „прибавя" към
установеното налично имущество, тъй като подобен подход е в разрез с трите
дефинитивни разпоредби на §1, т.3, 4 и 8 от ДР на ЗОНПИ, включително и с
Тълкувателно решение №4/2021 от 18.05.2023 г. по т.д. № 4/2021 г. на ОСГК
на ВКС.
Правилен и законосъобразен е и крайният извод на ЯОС,че в настоящия
случай не е налице значително несъответствие,тъй като стойността на
имуществото,собственост на ответника по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗОНПИ
не надвишава 150 000 лв.,тъй като нетният му доход е нулева величина.
Неоснователно и лишено от опора в закона и съдебната практика по чл.290
ГПК,както и задължителната съдебна практика – ТР№4/2021г.на ОСГК на
ВКС е разбирането на въззивната КОНПИ,че размерът на нетния доход може
да бъде отрицателна величина,а в хипотеза на отрицателен нетен
доход,размерът на имуществото не следва да е обвързан с размера на
несъответствието,т.е.да е над 150 000 лв.
По гореизложените съображения,въззивният съд намери,че въззивната
жалба е неоснователна,а решението на ЯОС,с което искът на КОНПИ е
отхвърлен като неоснователен,следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
При този изход от въззивното обжалване и на основание чл. 157, ал.2,
във вр. чл. 153, ал.4 от ЗОНПИ, въззивната КОНПИ следва да бъде осъдена да
заплати държавна такса по сметка на БАС в размер на 405.00 лв.
Разноски в полза на въззиваемия П. Ч. не се присъждат за въззивното
производство,тъй като няма искане за присъждането им,а няма и
доказателства за сторени разноски.
Мотивиран от гореизложеното Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 81 от 31.05.2024г. постановено по
гр.д. № 213/2023г.по описа на ЯОС.
ОСЪЖДА КОНПИ да заплати по сметка на БАС сумата от 405 лева,
представляваща държавна такса за въззивното обжалване.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок,считано
от датата на връчването му на страните пред ВКС на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6