Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София,23.07.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, ЧЖ-VI състав, в открито съдебно заседание, проведено
на двадесет и осми януари пред две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА СТЕФАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
АННА НЕНОВА
АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от съдията ч. гр. дело № 11043 по описа за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 463, ал. 1 вр.
с чл. 278 ГПК.
Производството е образувано по жалба на взискателя “И.И.” АД, с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния
директор С.Б.срещу Разпределение от 11.07.2019 г. по изп.
дело № 20187810400583 по описа на ЧСИ Г.Д.,
с рег.№ 781, с район на действие СГС, предявено на 15.07.2019 година.
В жалбата се поддържа, че взискателят
“Б.б. з.р.” АД
е предоставил удостоверение за сумата от 3 558 464, 36 лена, а в
разпределението липсва посочване как е формирано това вземане- главница, лихви,
такси, адвокатско възнаграждение, командировъчни на директорите за проверка на обезпеченията, не ставало ясно кое вземане с каква
привилегия е и дали е обезпечено с договорна ипотека, за да се ползва от
привилегията, съгласно чл.136 ЗЗД.
Твърди, че съгласно т.2 от Договор за
учредяване на договорна ипотека № 4, том I, рег. 309, дело № 4 /2011 “Б.б.з.р.” АД е обезпечила вземанията си по договори за кредит
608, 609 и 610 от 11.05.2010 година до размера от 756 360 евро, в това число
главница, лихви, разноски, такси е комисионни, като липсва неустойка и застраховки,
каквито има посочени в удостоверението на банката. В тази връзка твърди, че
тези вземания за неустойка не са покрити от привилегията на ипотеката. Сочи, че
видно от договорната ипотека, банката е учредила ипотека върху четири имота,
като към момента на публичната продан на процесната
кафе-сладкарница три от тях са продадени
– банков офис, аптека и магазин 1-съотв. т.2,3 и 4 от жалбата, и с получените
сума са погасени вземания по въпросната ипотека като част е превеждана директно
от банките на купувачите по сметка на ипотекарния
кредитор, а друга е превеждана от третото задължено лице-Т.2. ООД, собственик
на ипотекарните имоти, като по този начин
привилегията на банката е значително по –малка от сумата на възлагането 675 563 лв. В тази връзка моли да се допусне
съдебна експертиза, която да установи какъв е размерът на обезпеченото вземане
по договорната ипотека. Сочи, че експертизата ще установи че банката има
привилегия не повече от 245 000 евро или 479 178 лева и разликата до сумата за
възлагане следва да се внесе от взискателя.
Твърди, че за тази разлика привилегия има
жалбоподателя, който е заложен кредитор и присъединен взискател
с вписан залог върху търговското предприятие на Т.2. ООД и в които активи
попада кафе –сладкарницата, обект на публичната продан и който е пристъпил към
изпълнение.
Жалбоподателят оспорва и т.1.1 от Раздел I
на разпределението – относно вземанията за разноски по изпълнението и такси по
т.20 от ТТР ЗЧСИ в размер на 12 160, 13 лв с твърдения, че по изпълнителното дело да предприети
много действия и са описани множество имоти, реализирани са няколко продажби,
при които са разпределени средства за покриване на разходите по т.20, поради
което сумата следва да се прецизира само за разноските за процесния
продаден имот и съответно приложения изпълнителен способ.
Моли обжалваното разпределение да бъде
отменено.
Взискателят "Б.б.з.р." АД оспорва жалбата в депозирани писмени
възражения. Твърди, че не е било необходимо съдебният изпълнител да посочва
размера на вземането на банката по пера, тъй като всяка част от непогасените
вземания на банката до размера на сумата, за която е учредена ипотеката върху
изнесения на публична продан имот се обезпечават с нея. Твърди, че и към
момента е налице неизплатена част от
задълженията по договора за кредит, поради което ипотеката продължава да
тежи върху имота. Моли жалбата да бъде
оставена без уважение.
Длъжникът и останалите взискатели
не изразяват становище по жалбата.
По делото са депозирани мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК от частен съдебен изпълнител Д., с които
се заявява становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че възражението на жалбоподателя относно размера на вземането
на банката не представлява самостоятелно основание за обжалване на
разпределението, че вземането съответства на общо дължимата сума, съгласно
изпълнителния лист от 07.08.2017 година, че размерът на разпределената сума от
675 563 лева е в пъти по –малък от дължимата сума от длъжника. Посочва как са
формирани вземанията по т.1 от разпределението.
Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и
прецени данните по делото, намира следното:
Изпълнително дело № 20187900400951, по описа на ЧСИ Р.М., с рег. № 790
при КЧСИ и район на действие СГС е образувано по молба на взискателя
„Б.Б.з.Р.“ АД въз
основа на два броя изпълнителни листове, а именно: от 01.08.2017 г.,
издаден по разпореждане за незабавно изпълнение, обективирано
в заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по гр. дело № 9337/2017 г., по описа на
СРС, 143 състав срещу солидарните длъжници „Т.2.“
ООД, И.Е.Н. ЕТ „Т.9.Н.“ Т.А.Н., И.И.Н. за следните
суми: 373500 евро – главница по договор
за банков кредит № 667/27.12.2011 г., ведно със законната лихва от
15.02.2017 г. до окончателното плащане, 25000.34 евро - договорна лихва за
периода 01.01.2015 г. до 24.08.2016 г., 22808.12 евро
– неустойка за периода от 01.03.2016 г. до 14.02.2017 г., 8092.49 евро –
неустойка за периода от 01.01.2016 г. до 14.02.2017
г. 2903.76 евро – неустойка за периода от 22.08.2016 г. до 14.02.2017 г.,
107.76 – евро застрахователна премия и 17064.51 лв. разноски по делото; и изпълнителен лист от 07.08.2017 г.,
издаден по разпореждане за незабавно изпълнение, обективирано
в заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по гр. дело № 9341/2017 г., по описа на
СРС, 119 състав срещу солидарните длъжници „Т.2.“
ООД, ЕТ „Т.9.Н.“, „Т.2.“ ООД, И.Е.Н., Т.А.Н., И.И.Н.
за следните суми: 1295915.93 евро – главница по договор за банков кредит № 608/11.05.2010 г., ведно със законната
лихва от 15.02.2017 г. до окончателното плащане, 20271.98 евро – неустойка за
периода от 01.01.2017 г. до 14.02.2017 г., 3243.53
евро – неустойка за периода от 01.01.2016 г. до
14.02.2017 г., 94.77 евро – неустойка за периода от 01.02.2017 г. до 14.02.2017
г. и 51779.2 лв. разноски по делото.
Въз основа на молба от 09.01.2018 година
„Б.б.з.р.“ АД /ББР АД/ е присъединена като взискател на основание чл.456 ГПК по изпълнително дело
20179280400161 на ЧСИ М.С., с рег.№ 928 на КЧСИ, за присъдени суми по
изпълнителен лист от 01.08.2017 година, издаден по ч.гр.дело № 9337/2017 година
по описа на СРС, 143 състав и изпълнителен лист от 07.08.2017 година, издаден
по ч.гр.д.№ 9341/2017 година по описа на СРС, 119 състав.
Със съпроводително писмо с изх. №
22637/09.08.2018 г. по изп. д. № 20187900400951, по
описа на ЧСИ Р.М. въз основа на молба на взискателя „Б.Б.з.Р.“ АД е изпратено на ЧСИ Г.Д. за продължаване на
изпълнителното производство, ведно с протокол за предаване на изпълнителното
дело в резултат на което е образувано изп. дела №
20187810400583 по описа на ЧСИ Г.Д., с рег. № 781 при КЧСИ и район на действие
СГС.
Във връзка с подадена молба от
25.09.2018 година от „Б.б.з.р.“ АД и представено
удостоверение за присъединяване по чл.456, ал.2 ГПК, издадено от ЧСИ М.С. с рег.№ 928 по изп.дело
№ 20179280400161, с резолюция от 25.09.2018 година ЧСИ Г.Д., с рег.№ 781 е
присъединил банката като взискател по изп.дело № 20187810400583 с вземания и по други договори за
кредит за сумите 2 143 664, 50 лева, от които главница в размер на
158 168, 06 лева, ведно със законната лихва върху същата от 17.08.2017
година до окончателното заплащане,която към датата на удостоверението е в
размер на 17 266,68 лева, главница
в размер на 1468 016, 66 лева, ведно със законната лихва върху същата от
15.02.2017 година до окончателното плащане, която към датата на удостоверението
е в размер на 234 882, 67 лева, 231 178, 90 лева-неолихвяеми
вземания и 34 151, 53 лева присъдени съдебни разноски, както и такси по
изпълнението към 14.09.2018 година.
По изпълнителното дело са представени и
три броя нотариални актове за учредяване на договорна ипотека в полза на взискателя „Б.б.з.р.“ АД, а
именно № 4 от 18.01.2011 г., том I, рег. № 309,
дело № 4 от 2011 г., № 53, том III, рег. № 5772,
дело № 403 от 2010 г.,№ 58 от 28.12.2011 г., том IV,
рег. № 8435, дело № 569 от 2011 г.
С постановление от 22.08.2018 г. на ЧСИ Г.Д.
по изп. п. № 20187810400583 е присъединен по право взискател жалбоподателя „И.И.“
АД,– заложен кредитор с особен залог на търговско предприятие на „Т.2.“ ООД /л.847 гръб/, който залог е вписан в Търговския
регистър през 2017 г.
С молба от 27.11.2018 г. „Т.С.“ ЕАД е поискало
присъединяване към изп.дело № 20187810400583 за събиране на сумите по
удостоверение, издадено изп.д. № 3156/2017 г. и по изп.д. № 243/2018 г. на ЧСИ С.Х., както и по изп.д. № 4003/2017 г. на ЧСИ С.Я..
Като взискател е присъединено и „И.“
АД с вземанията по удостоверение, издадено по изп.д.
№ 859 на ЧСИ И.К., както и държавата, съгласно представено удостоверение от НАП
от 07.11.2018 г. за сумата от 67 151,95 лв., представляваща публични задължения
на длъжника „Т.2.” ООД.
С нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека № 4, том V, рег.№ 309, дело № 4/2011 година на нотариус И.И.,*** действие СРС, вписан в НК под № 384, ББР е
предоставила кредити на „Т.2.“ ООД по силата на сключените между страните
договор за банков кредит № 608 от 11.05.2010 година, допълнен с анекс № 1 от
24.06.2010 година, анекс № 2 от 22.07.2010 година, анекс № 3 от 07.10.2010 година,
анекс № 4 от 07.10.2010 година и анекс № 5 от 28.12.2010 година , договор за
банков кредит № 609 от 11.05.2010 година , допълнен с допълнен с анекс № 1 от
24.06.2010 година, анекс № 2 от 22.07.2010 година, анекс № 3 от 07.10.2010
година, анекс № 4 от 07.10.2010 година и анекс № 5 от 28.12.2010 година и
договор за банков кредит № 610 от 11.05.2010 година, допълнен с анекс № 1 от
24.06.2010 година, анекс № 2 от 22.07.2010 година, анекс № 3 от 07.10.2010
година, анекс № 4 от 07.10.2010 година и анекс № 5 от 28.12.2010 година, в общ
размер по трите договора за кредит 2 975 000 евро с краен срок на издължаване 11.04.2018 година,
като за обезпечаване до размер на сумата от 756 360 евро, на която й да е непогасена част от
вземането на кредитора по посочените в т.1 на нотариалния акт договори за
кредит и анекси към тях, в т.ч. главница, лихви , разноски, такси и комисионни,
вкл. и тези които ще останат дължими или които биха възникнали при последващи изменения и/или удължаване на сроковете за
усвояване, без увеличаване на размер на вземането, ползването и издължаване на
кредита и /или при промяна в размера на който й да е от компонентите на лихвите
/базов лихвен, договорна лихвена надбавка и т.н./ и всички последващи
анекси към договорите за банков кредит „Т.2.“ ООД учредява в полза на ББР АД
договорна ипотека върху свои собствени имоти, находящи
се в сградата в гр.София, ул.“Академик ********, а именно кафе-сладкарница с
обща застроена площ от 292, 25 кв.м., банков офис, аптека и магазин 1, подробно
описани в нотариалния акт.
В насрочената от ЧСИ публична продан на
недвижим имот кафе сладкарница, който недвижим имот, съгласно разрешение за
строеж № 27 от 01.07.2010 година на СО, район Студентски е с променено
предназначение в магазин за промишлени стоки, за периода 10.05.2019 година-11.06.2019
година е участвал взискателя ББР като с протокол от 11.06.2019 година банката
е обявена за купувач с най-висока /единствена/ предложена цена в размер на
675 563 лева.
С молба вх.№ 09047 от 17.06.2019 година ББР
е поискала от ЧСИ имотът да бъде възложен на банката за предложената цена като
същата бъде прихваната с вземането , предявено за събиране по делото.
С обжалваното в настоящото производство разпределение
от 11.07.2019 г., ЧСИ е извършено следното разпределение на събраната сума в размер на 675 563 лева: 1. Разноски по
изпълнението, спрямо способа за изпълнение
1.
разноски ББР 200 лева депозит за вещо лице и 12 160,13 лева такса по
т.20 от ТТРЗЧСИ общо 12360,13 лева
2.
2. Разноски „И.И.“ не са направени по отношение
на способа на изпълнение
3.
Такси на ЧСИ Д.- 276 лева с ДДС/прости такси/, включващи 36 лева за изготвяне на разпределение, за 10 бр.
съобщения по 24 лева и 259, 04 лева-такса по т.26 от тарифата за погашение
вземането на СО- общо 535, 04 лева
4.
разноски „И.“ АД- не са направени по
отношение на способа за изпълнение;
Разноски за банкови комисионни 1 лв
Общо разноски за изпълнението 12 896,
17 лева
ІІ ред- Вземания, обезпечени с ипотека на
основание чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД, като в полза на "ББР" АД като ипотекарен кредитор е разпределена общо сумата 660 218, 41 лв.
Относно вземанията, обезпечени със залог в
общ размер на 200 000 евро е посочено че залогът е вписан след ипотеката
на „ББР“ АД, поради което цялата сума в размер на 660 218, 41 лева е
заделена в полза на ипотекарния кредитор - банката
Общо
сума за получаване по ред първи и втори от банката- 672 578, 54
лева
За „И.И.“ не се
заделят суми.
За ЧСИ 534, 04 лева с ДДС
На държавата-НАП не се заделят суми
На „Топлофикация София“ не се заделят суми
На „И.“ не се заделят суми
На СО, район Студентски – 2448,42 лева.
Посочената сума е за дължимия данък за
недвижимия имот, въпреки че не е изрично отразено, която сума е заделена
предвид задължението на частния съдебен изпълнител по чл.50 от ЗМДТ.
Според заключението на ССчЕ към 11.07.2019 г. размерът на непогасените вземания на „Б.б.з.р.“
АД е общо по всички договори 7 284 986 лв., като отделните вземания
по отделните договори са посочени в таблица 1 към задача 1 на ССчЕ, като по относимите договори
за кредит към осребреното имущество вземането е както следва: договор за кредит
№ 608/11.05.2010 година общо изискуемият дълг е 3 295 073 лева,от
която 2 534 591 лева – присъдена главница, 45 992 –присъдени
лихви, 185 лева лихва за забава, неустойки, 7098 лева-застраховки, 90 455
– съдеби разноски и 616 751 лева-законна лихва, по договор за кредит № 609/11.05.2010 година -
262 629 лева/ от която 158 168 лв присъдена
главница, 717 лева застраховки и 9 836 съдебни разноски и 93908 законна
лихва и по договор за кредит № 610 от
11.05.2010 година- 684 лева/застраховки/-главница, лихви, неустойки, съдебни
разноски са погасени.
В заключението вещото лице е посочило, че
от обезпеченията, посочени в т.2 на договор за
учредяване на договорна ипотека № 4/18.01.2011 година, обективиран
в нотариален акт, съставен от нотариус И.И. полза н авзискателя е
реализиран на публична продан само имотът, обект на разпределението от
11.07.2019 година -кафе сладкарница, собственост на „Т.2.“ ООД за сумата от
675 563 лева, като от тази сума за взискателя е
заделена сумата от 672 578, 54 лева. Вещото лице сочи, че останалата част
от обезпеченията по т.2 на посочения нотариален акт-банков
офис, аптека и магазин са реализирани от кредитополучателя преди експозицията
да бъде обявена за предсрочно изискуема като въз основа на решение на УС на
банката с протокол № 36/23.08.2016 година, съгласно инспекторско нареждане от
30.08.2016 година е извършено погасяване на ДБК №№ 608, 609 и 610 след
едновременна продажба на ипотекираните банков офис и аптека, а с инспекторско
нареждане от 28.12.2016 година е извършено погасяване на ДБК №№ 608, 609 и 610 относно
магазина, със сумите посочени в заключението по зад.4, като съответно на
30.08.2016 година и 30.12.2016 година частично са заличени ипотеката върху
банков офис на две нива и аптека и
съответно ипотеката върху магазин № 1.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателите и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, против акт на
съдебния изпълнител, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално
допустима.
Съгласно чл. 460 от ГПК, ако събраната по изпълнителното дело
сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели,
съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за
изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително
удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания по
съразмерност.
Разпределението е акт на съдебния изпълнител,
с който се определя кои вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за
удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частичното изплащане
на всяко едно от тях. Разноските по изпълнението, които не са предварително
внесени от взискателя съдебният изпълнител има право
служебно да събере от длъжника съобразно чл. 79, ал. 2 от ГПК.
Присъединяването на кредитори като
институт на изпълнителния процес за изпълнение на парични притезания
бива два вида: по искане на кредитор /чл. 456 ГПК/ въз основа на молба, придружена с
изпълнителен лист/или удостоверение, че изпълнителният лист е приложен към
друго изпълнително дело/, и по право, в който случай съдебният изпълнител е
длъжен служебно да вземе предвид вземанията на определена категория кредитори,
като отдели суми за тяхното удовлетворение. Такива кредитори са Държавата за
дължимите й публични вземания - чл. 458 ГПК, кредиторите, чиито вземания са
обезпечени чрез налагане на запор или възбрана върху предмета на изпълнението,
започнато от друг кредитор - чл. 459, ал. 1 ГПК, както и ипотекарният
и заложният кредитор и кредиторът с право на задържане, когато изпълнението е
насочено върху ипотекирания имот или заложената вещ - чл. 459, ал. 2 ГПК.
Възраженията на жалбоподателя се изразяват
в следното:
Жалбоподателят твърди, че в
разпределението липсва посочване как е формирано общо посоченото вземане на
банката, както и че не ставало ясно кое вземане с каква привилегия е и дали е
обезпечено с договорна ипотека, за да се ползва от привилегията, съгласно
чл.136 ЗЗД. На следващо място сочи, че вземания за неустойка не са покрити от
привилегията на ипотеката, тъй като изрично не са посочени в договора за
учредяване на договорна ипотека.Твърди, че вземанията на банката са обезпечени
с ипотека върху четири имота, като към
момента на публичната продан на процесната
кафе-сладкарница три от тях са продадени
– банков офис, аптека и магазин 1-съотв. т.2,3 и 4 от жалбата, и с получените
сума са погасени вземания по въпросната ипотека, като по този начин
привилегията на банката е значително по –малка от сумата на възлагането 675 563 лв..
Твърди, че за тази разлика привилегия има жалбоподателя,
който е заложен кредитор и присъединен взискател с
вписан залог върху търговското предприятие на Т.2. ООД и в които активи попада
кафе –сладкарницата, обект на публичната продан и който е пристъпил към
изпълнение.
Жалбоподателят оспорва и т.1.1 от Раздел I
на разпределението – относно вземанията за разноски по изпълнението и такси по
т.20 от ТТР ЗЧСИ в размер на 12 160, 13 лв с твърдения, че по изпълнителното дело да предприети
много действия и са описани множество имоти, реализирани са няколко продажби,
при които са разпределени средства за покриване на разходите по т.20, поради
което сумата следва да се прецизира само за разноските за процесния
продаден имот и съответно приложения изпълнителен способ.
В конкретния случай "Б.б.з.р. " АД е конституирана като страна в качеството й
на кредитор с вписана първа по ред ипотека върху процесния
имот, предмет на извършената публична продан.
Постъпилата сума е от осребряване на
ипотекирано имущество, несъмнено банката като ипотекарен
кредитор има привилегията по т.3 на чл.136, ал.1 ЗЗД
Ипотеката върху имота обезпечава която й
да е непогасена част от вземането на кредитора –главници, лихви, такси, разноски
и т.н., по посочените в нотариалния акт № 4, том І, рег.№ 309, дело № 4/2011
година договори за кредит до размера на 756 360 евро, поради което е
неоснователно възражението на жалбоподателя, че вземането за неустойка и
застраховка по договорите за кредит не е покрито от привилегията. Неустойката
за забава е вид лихва за забава, а сумите за застраховка всъщност представляват
разноски по кредита.
Жалбоподателят „И.И.“ АД е присъединен по право взискател–
заложен кредитор с особен залог на търговско предприятие на „Т.2.“ ООД /л.847 гръб/, който залог е вписан в Търговския
регистър през 2017 г. На 29.08.2018 година е вписано пристъпване към
изпълнение, съгласно издадено удостоверение от 17.09.2018 година. Особеният
залог върху търговското предприятие е вписан след ипотеката, поради което е
непротивопоставим на ипотекарния кредитор.
Видно от изготвената и приета по делото съдебна експертиза,
въпреки извършените през 2016 година погасявания във връзка с осребряването на останалите
три имота, посочени в нотариалния акт, предмет на обезпечението, обезпечените вземания
на банката все още не са погасени /виж таблица 2 по задача 4/, а те са в размер
надхвърлящ значително разпределената сума, поради което и възражението на жалбоподателя,
че обезпеченото вземане на банката е останало в по-малък размер, поради
осребряване на други имоти, като за разликата привилегия има жалбоподателя, е неоснователно.
В обжалваното разпределение съдебният
изпълнител е посочил сумата на цялото вземане на взискателя
„Б.б.з.р.“ АД по изп. д. № 20187810400583 в т. ч. и на присъединените
вземания по реда на чл. 456 от ГПК на същия взискател,
чийто размер е бил надлежно установен с издадените по изп.
д. № 20179280400161 по описа на ЧСИ М.С. два броя съдебни удостоверения с изх.
№ 6712/14.09.2018 г. и изх. № 6714/14.09.2018 г. Съгласно гореизложеното, с
обжалваното разпределение съдебният изпълнител е разпределил сума, която е
многократно по-малка от обезпечените вземания на кредитора, като с извършеното
разпределение както беше посочено, кредиторът „Б.б.з.р.“ АД не е удовлетворен изцяло, поради което
за пълното му удовлетворяване изпълнението следва да продължи с осребряване на
имущество на длъжниците по изп.
д. № 20187810400583, като съдебният изпълнител следва да съобразява актуалният
размер на вземането при всяко следващо разпределение, с оглед извършеното
погасяване по предходните разпределения.
Неоснователно е възражението по т.1.1 от
разпределението в частта за разноските. Посочените разноски касаят именно способа,
чрез който е осребрено конкретното имущество.
По изложените съображения, жалбата следва
да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
Оставя без уважение жалбата на “И.И.” АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителния директор С.Б.срещу Разпределение от 11.07.2019
г. по изп. дело № 20187810400583 по описа на ЧСИ Г.Д., с рег.№ 781, с район на
действие СГС, предявено на 15.07.2019 година.
Решението може да се обжалва пред Софийски
апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Особено мнение на
съдия Александър Ангелов към решение от 23.07.2021 г. по ч. гр.
д. № 11043/2019 г. по описа на Софийски градски съд
Съгласно обжалваното разпределение от 11.07.2019 г. на
постъпили суми по изп. д. № 20187810400583
вземането на взискателя в производството „Б.б.з.р.“ АД към момента на разпределението е в общ
размер на 3 558 464,36 лв. Според заключението на счетоводната
експертиза по делото, в е съобразено частично погасяване на този дълг от друго
разпределение по изпълнителното дело, това вземане възлиза на
3 529 944,36 лв., тъй като се формира от задълженията по три договора
за банков кредит от 11.05.2010 г., вземанията по които са обезпечени с ипотека
върху продадения имот. Вземането на жалбоподателя – присъединен взискател в производството „И.и.“
АД, обезпечено с особен залог върху търговското предприятие на длъжника,
възлиза на 200 000 евро. Съдебният изпълнител е посочил и вземания на
други взискатели, сред които, с оглед реда на
привилегиите и като се съобрази към кои взискатели са
разпределени постъпилите от проданта на имота суми, следва да се отбележи
вземането на Столична община за дължими местни данъци по отношение на имота,
който е продаден на публична продан, което е в размер на 2 448,42 лв.
В разпределението са посочени и дължимите разноски във
връзка с проданта на имота, които включват както простите такси, заплатени или
дължими на съдебния изпълнител – за изготвяне на разпределението, за изпратени
съобщения и някои други разноски, така и пропорционална такса по т. 26 от
Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ за събирането на вземането на
Столична община за местни данъци за имота, като размерът и редът на погасяване
на тези разноски не се оспорват от жалбоподателя. Другите разноски по
изпълнението върху конкретния имот включват заплатените от взискателя
„Б.б.з.р.“ АД депозит за вещо лице (за изготвяне
на оценка на имота) и пропорционална такса към съдебния изпълнител по т. 20 от
Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ за извършване на опис на имота.
Жалбоподателят оспорва конкретно последната такса в размер на 12 160,13
лв., като следва да се съобрази обаче, че според т. 20 от Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ размерът на тази такса се определя като 1,5% върху
по-малката сума от цената на имота или размера на вземането, което се
изпълнява. Както се посочи, размерът на вземането на взискателя
надхвърля 3,5 милиона лева, а цената, за която е продаден имотът, възлиза на
675 563 лв. Таксата в посочения размер се получава, като се изчисли именно
върху посочената цена на имота и се добави дължимият ДДС.
Така общият размер на разноските, свързани с проданта
на имота възлиза на 12 896,17 лв., от които 12 160,13 лв. са авансово
заплатени от взискателя „Б.б.з.р.“ АД,
към които следва да се добави и 1 лв. за банкова комисионна, а останалите
535,04 лв. се дължат на съдебния изпълнител. Тези разноски следва да се погасят
в първи ред – чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД. Вземанията на Столична община за местни
данъци в размер на 2 448,42 лв. следва да се погасят във втори ред – чл.
136, ал. 1, т. 2 ЗЗД. Именно така е изготвено в тази части и
обжалваното разпределение от съдебния изпълнител. Следователно за разпределение
в трети ред (чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД) към двамата обезпечени
кредитори – взискателят „Б.б.з.р.“ АД
и присъединеният взискател и жалбоподател „И.и.“ АД – остава сумата от 660 218,41 лв.
Продаденият на публична продан имот представлява кафе-сладкарница,
която е обект, върху който е учредена ипотека за обезпечение на вземанията на
„Б.б.з.р.“ АД през 2011 г. (видно от
представения с жалбата и по изпълнителното дело нот.
акт № 4/18.01.2011 г.). Съгласно нотариалния акт ипотеката е учредена от дружеството
„Т. 2005“ ЕООД за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя „Т. 2009“
ЕООД. Съгласно посочения нотариален акт ипотеката е учредена за обезпечаване на
вземанията на банката по три договора за банков кредит с кредитополучател „Т.
2009“ ЕООД, като ипотеката е учредена не само върху продадения имот
кафе-сладкарница, но и върху още три имота – банков офис, аптека и магазин № 1.
Същевременно трябва да се посочи, че според изпълнителния лист от 07.08.2017
г., издаден в полза на взискателя „Б.б.з.р.“ АД, и двете дружества са солидарни длъжници по един от договорите за банков кредит (договор за
кредит № 608 от 11.05.2010 г.), вземанията по който са обезпечени с ипотеката
върху продадения имот, като размерът на вземането за главница съгласно изпълнителния
лист само по този договор за кредит възлиза на малко под 1,3 милиона евро
(според счетоводната експертиза задълженията по този договор за кредит към
датата на разпределението възлизат общо на 3 295 073 лв.).
От друга страна, видно и от служебно направена справка
в търговския регистър, както и от представения по изпълнителното дело договор
за залог на търговско предприятие от 20.12.2017 г. жалбоподателят „И.и.“ АД е кредитор на „Т. 2005“ ЕООД, като за обезпечение на
вземанията длъжника до размера на сумата 200 000 евро е учреден залог
върху търговското предприятие на „Т. 2005“ ЕООД. Кредиторът е вписал
пристъпване на изпълнение по особения залог през 2018 г.
Конкуренцията между двамата обезпечени кредитори по
отношение на сумите, получени от продадения недвижим имот, следва да се разреши
съгласно реда на вписване на обезпеченията (чл. 169,
ал. 2 ЗЗД и чл. 14, ал. 1 ЗОЗ). Както се посочи, ипотеката в полза на „Б.б.з.р.“ АД е учредена (и съответно вписана) през 2011
г., а особеният залог върху търговското предприятие на „Т. 2005“ ЕООД,
включващо и продадения на публична продан имот кафе-сладкарница (който при това
е посочен като отделен обект, върху който се разпростира залогът на
предприятието), е учреден и вписан през 2017 г. Следователно получените от проданта
на имота суми поначало първо трябва да се отнесат към обезпечените с ипотека
вземания на банката.
Същевременно обаче трябва да се съобрази
обстоятелството, че съгласно договора за ипотека, ипотеката е учредена за
частично обезпечаване на вземанията на банката по трите договора за банков
кредит, сключени на 11.05.2010 г. (договорите са с номера 608, 609 и 610).
Според т. 2 на договора за ипотека ипотеката върху четирите имота обезпечава
всички вземания на банката, произтичащи от трите договора за кредит, но до
размера на сумата 756 360 евро. Начинът на формулиране на уговорката,
която е обща както за трите договора за кредит, така и по отношение на четирите
имота, обект на обезпечението, може да се разбира само в смисъл, че
привилегията на банката относно удовлетворяване на вземанията ѝ по трите
договора за кредит от стойността на четирите ипотекирани имота, се разпростира
само до общия размер на сумата от 756 360 евро – сумата е обща и за трите
договора за кредит и за четирите ипотекирани имота, а не следва да се разбира
като такава за всеки имот или по всеки от договорите.
Поради това, при удовлетворяване на вземанията на
банката от стойността на посочените имоти, банката има предимство пред други
кредитори само до достигане на посочената сума. Посоченото ограничение се
прилага, доколкото не е уговорено нещо различно, независимо от начина на
удовлетворение на банката от стойността на имотите – при публична продан в
рамките на изпълнително производство или при продажба на имотите от длъжника и
използване на получената цена за погасяване на задълженията към банката.
В тази връзка следва да се имат предвид двата
нотариални акта (нот. акт № 122/29.08.2016 г. и нот. акт № 171/09.12.2016 г.), с които длъжникът „Т. 2005“
ЕООД е продал три от имотите, обект на ипотеката от 2011 г., а именно банков
офис и аптека (която е описана като магазин за промишлени стоки, но от
посоченото в нотариалния акт става ясно, че този обект е именно ипотекираният
обект аптека), както и магазин № 1. Както е посочено в нотариалните актове
цената от продажбите е използвана за погасяване на задълженията на „Т. 2005“
ЕООД към „Б.б.з.р.“ АД. Следователно със сумите,
получени от продажбата на тези три обекта, следва да се намали общият размер на
сумата, до която ипотеката върху четирите обекта обезпечава вземанията на
банката по трите договора за кредит.
Заключението на счетоводната експертиза по делото също
подкрепя извода, че с получените от продажбата на трите ипотекирани имота суми
са погасени задължения по трите договора за кредит (с номера 608, 609 и 610),
обезпечени с ипотеката от 2011 г. Това е видно и от обстоятелството, че
погасяванията са правени непосредствено след извършването на продажбите и
получаване на цената, която според договорите за продажба е превеждана направо
на банката кредитор. Погасяването очевидно е ставало съразмерно, доколкото и
трите договора са от една и съща дата и обезпечени по един и същи начин (т.е.
приложимо е правилото на чл. 76, ал. 1, изр. 3, in fine ЗЗД),
като след това ипотеката частично е заличавана по отношение на продадения имот
(както сочи и вещото лице).
Налице е разминаване между посочените в нотариалните
актове за продажба суми за цена на имотите (частта, която е посочена като
заплатената за погасяване на задълженията по кредитите) и сумите, които според
заключението на вещото лице са погасени по кредитите въз основа на
постъпленията от извършените продажби. Според двата нотариални акта от 2016 г.
сумата, получена за погасяване на задълженията по кредитите от двете продажби
на трите имота, възлиза общо на 269 629,67 евро. Според заключението
на експертизата в резултат на получените от продажбите суми задълженията по
трите договора за кредит за погасени с общо 741 777,96 евро. Посоченото
разминаване е съществено, като по делото няма данни каква е причината за него.
Доколкото обаче според счетоводната експертиза взискателят
„Б.б.з.р.“ АД е приел за погасени, въз основа на
постъпилите суми от продажбата на три от четирите ипотекирани имота, задължения
по трите договора за кредит в общ размер от 741 777,96 евро, следва да се
приеме, че именно тази сума е постъпила в полза на кредитора в резултат от
продажбата на трите ипотекирани имота.
Както се посочи, с тази сума следва да се намали
общият уговорен размер на сумата, до която ипотеката върху четирите обекта
съгласно т. 2 на нот. акт № 4/18.01.2011 г.
обезпечава вземанията на банката по трите договора за кредит. При това
положение сумата, до която ипотеката върху четвъртия обект –
кафе-сладкарница – обезпечава вземанията на банката по трите договора за кредит,
възлиза на 14 582,04 евро или 28 520 лв. До тази сума се
простира и привилегията на взискателя „Б.б.з.р.“ АД върху продадения на публичната продан имот.
За останалата част от получената на публичната продан цена за имота този взискател е необезпечен и съответно непривилегирован
кредитор. Поради това привилегия за получаване на останалата част от сумата за
разпределение в трети ред (чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД) има взискателят „И.и.“ АД съгласно
учредения в негова полза залог върху търговското предприятие на длъжника „Т.
2005“ ЕООД, който обхваща и този имот (който е и отделно посочен в договора за
залог).
Следователно в трети ред – чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД на
взискателя „Б.б.з.р.“ АД
следва да се разпредели сумата 28 520 лв., а на взискателя
„И.и.“ АД цялата дължима към него сума от
391 166 лв. (200 000 евро). Остатъкът от сумата за разпределяне
възлиза на 240 532,41 лв. С тази сума следва да се погасяват вземанията на
държавата – чл. 136, ал. 1, т. 6 вр. с ал. 2 ЗЗД,
като според посоченото в разпределението задълженията към НАП възлизат на
67 151,95 лв. Останалата сума от 173 380,46 лв. следва да се
разпредели между всички други взискатели, посочени в
разпределението – „Б.б.з.р.“ АД з. останалата
непогасена част от дълга (но само за този дълг, по който длъжник е „Т. 2005“
ЕООД), „Т.С.“ ЕАД, *** вземането за такса битови отпадъци. Между тези взискатели посочената остатъчна сума следва да се
разпредели съразмерно на вземанията на всеки от тях съгласно чл. 136,
ал. 3 ЗЗД.
съдия Александър
Ангелов: