№ 12008
гр. София, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря К. Д. А.
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20231110116118 по описа за 2023 година
Предявени са от М. М. А. срещу „Ново финанс“ ООД установителни искове с правно
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че клаузите на чл.
2.6 и чл. 4.2 букви „б“ и „в“ от Договор за заем с клиентски № ***-СФ-28.05.2020г. и
Договор за заем с клиентски № ******-29.05.2020г. са нищожни като противоречащи на
ЗКНИП и ЗЗП, както и като нарушаващи добрите нрави, както и осъдителни искове с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 714 лева по Договор за заем с клиентски № ***- СФ-28.05.2020г. и 7493,50 лева по
Договор за заем с клиентски № ******-29.05.2020г. като недължимо платени суми по
нищожни договорни клаузи, ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване
на исковата молба- 29.03.2023г., до окончателното изплащане на сумите.
Ищецът твърди, че между него и ответникът „Ново Финанс“ ООД в качеството на
заемодател били сключени два броя договора за заем по Закона за кредитите за
недвижимите имоти на потребители (ЗКНИП), както следва: Договор за заем с клиентски №
***-СФ-28.05.2020г. и Договор за заем с клиентски номер № ******-29.05.2020г. Поддържа,
че за обезпечения на вземанията по договорите била сключена договорна ипотека, учредена
с Нотариален акт № 100, том I, peг. № 1872, дело № 85 от 2020г. от 29.05.2020г., вписан в
Служба по вписванията с вх. peг. № 26556 под акт № 31 том XVI дело 19774 от 29.05.2020г.
върху следните недвижими имоти – 1) самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№******************, с адрес: гр. София, район Триадица, АДРЕС, представляващ
апартамент № 11, с площ от 121,52 кв.м., заедно с мазе № 8 със застроена площ от 7,62кв.м.,
както и 4.989 % идеални части от общите части на сградата и 2) самостоятелен обект в
сграда с идентификатор №*****************, с адрес: гр. София, район Триадица, ж.к.
1
„Стрелбище“, АДРЕС, представляващ апартамент № 14, с площ от 121.52 кв.м, заедно с мазе
№ 14, със застроена площ от 11,71 кв.м., както и 5.038 % идеални части от общите части на
сградата. Твърди, че в периода от 28 юни 2021г. до 09 декември 2022г. е извършила
плащания в полза на „Ново Финанс“ ООД общо в размер на 46 123,50 лева. Издадена била
референция с изх. № 142/05.12.2022г. от ответника, където било посочено, че размерът на
задълженията на заемополучателя към 09.12.2022г. възлиза на 44 777,76 лева, от които 25
000,00 лева, дължима главница; 19 277,76 лева – договорна лихва и неустойка за забава и
500,00 лева, такса за заличаване на ипотека и удостоверение. Поддържа, че на 09 декември
2022г. страните сключили договор за спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД, с който
ответникът се съгласил, че в случай на заплащане на сумата от 39 040,26 лева от
заемополучателя, ипотеката ще бъде заличена. С молба от 13 декември 2022г. ответникът
заличил договорната ипотека, обезпечаваща вземането му по процесните два броя договори
за заем, след като ищцата заплатила сума в размер на 39 040,26 лева. Ищецът поддържа, че
клаузите на чл. 2.6 и чл. 4.2, букви „б“ и „в“ от сключените договори за заем са нищожни.
Счита, че клаузите са уговорени в противоречие със закона, доколкото противоречат на
императивните разпоредби на чл. 43, ал. 1 и ал. 2 ЗКНИП. Освен това счита, че същите
противоречат на добрите нрави, доколкото предвидената неустойка нарушавала
предвидените функции, като довеждала до неоснователно обогатяване в полза на ответника.
Освен това намира, че посочените клаузи противоречат и на чл. 143, т. 5 от Закона за защита
на потребителите. С уточнителна молба от 19.04.2023г. е посочено, че по договор за заем с
кл. № ***-СФ[1]от 28.05.2020г. претендираната сума е в размер на 714 лева, а по договор за
заем с кл. № ****** от 29.05.2020г. претендираната сума е в размер на 7493,50 лева.
Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорва
предявеният иск като неоснователен. Релевирано е възражение за местна подсъдност, като
искането е делото да бъде прекратено и изпратено за разглеждане на РС- гр. Варна. Сочи, че
между страните били сключени два договора за заем от 28.05.2020г. и 29.05.2020г., като
ищецът бил просрочил задълженията си и по двата договора. Поддържа, че дружеството не
е увеличавало лихвеният процент по двата договора за заем, респ. текстовете по чл. 4.2, б.
„б“ и „в“ да са били прилагани. Поддържа, че размерът на възнаградителната лихва не се е
променял през целия период на договора, като договорената възнаградителна лихва била във
фиксиран годишен процент в размер на 20 %. Клаузата на чл. 4.2 предвиждала, че
дружеството единствено е имало възможност да увеличи лихвата по кредита, но че
всъщност то не се е възползвало от тази възможност. Поддържа, че съгласно чл. 29, ал. 9
ЗКНИП годишният процент на разходите по кредита не може да бъде по-висок от 5 пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и в чуждестранна валута,
определена с постановление на МС. Размерът на законната лихва бил 10 %, поради което
възраженията относно обявяване на клаузата за нищожна били противоречиви и
неоснователни, доколкото договорената лихва била далеч под определения с правната норма
минимум. Изложени са съображения, че уговорената в договорите възнаградителна лихва
представлява възнаграждение, което дружеството като финансова институция, която по
2
занятие отпуска заеми, получава като насрещна престация срещу отпускането на конкретния
заем. Тя представлявала и печалбата, която дружеството реализирало в рисковата дейност,
която извършвало. Не оспорва, че била издадена референция с изх. № 142/05.12.2022г., в
която бил посочен общ размер на задълженията по сключените два договора за заем в
размер на 39 040,26 лева със срок на плащане – до 16.12.2022г. За издаване на референцията
ищецът е следвало да се заплати сума в размер на 50 лева. В референцията било посочено,
че се дължи и сума в размер на 500 лева, представляваща такса за заличаване на ипотека
съгласно ОУ към договорите за заем. Изложени са подробни съображения, че сключените
договори са индивидуално уговорени. Сочи, че дружеството е предоставило на М. А.
персонализирана информация в индивидуална конкретика спрямо индивидуалните нейни
договори. Преддоговорната информация била предоставена на 15.05.2020г. /14 дни преди
сключване на договорите за заем/. На следващо място, твърди, че уговореното с чл. 2.6 от
двата договора за заем задължение не е задължение за лихва, а представлява наказателна
лихва за нарушаване на сроковете за плащане, представлява задължение за неустойка, която
има за цел да обезщети вредите, причинени на кредитора от забавеното изпълнение на
парично задължение. Поради което не представлявала скрита възнаградителна лихва поради
различния характер на вземането и различния юридически факт, от който се пораждала, а
именно- от неизпълнение от страна на заемополучателя. Поддържа, че съгласно чл. 41, ал. 3
и ал. 4 от ЗКНИП кредиторът има право на обезщетение или неустойка при предсрочно
погасяване на договор за кредит, като именно в съответствие с правната норма била и
уговорката за дължима неустойка. Искането към съда е да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
По предявените искове с правно основание чл. 26 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в
доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: че между страните
са сключени два договора за заем, както и че същите съдържат клаузи за неустойки с
посоченото съдържание; извършено плащане на посочената в исковата молба сума в полза
на ответника на основание процесните договорни клаузи.
В доказателствена тежест на ответника е да установи наличие на основание за
получаване на платените от ищеца искови суми, а именно валидно обвързващи страните
договорни клаузи, които са били индивидуално уговорени и отговарят на императивните
законови разпоредби и добрите нрави.
В конкретния случай с определението от 07.09.2023г., в което е обективиран проектът за
доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 30.11.2023г., съдът на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
между страните следните обстоятелства: че между страните са сключени Договор за заем с
клиентски № ***-СФ-28.05.2020г. и Договор за заем с клиентски № ******-29.05.2020г. с
3
посоченото в исковата молба съдържание.
Освен безспорния им характер горните обстоятелства се установяват и от приетия
препис от Договор за заем № ******-29.05.2020г., сключен между „Ново Финанс“ ООД и М.
М. А.. Съгласно чл. 1.1 от договора заемодателят предоставя в заем на заемополучателя
сума в размер от 23 000 лева като заемополучателят се задължава да я върне при условията,
описани в договора. В чл. 1.2 е посочено, че заемът се предоставя само при условие, че
заемополучателят заплати на заемателя гаранционна вноска в размер на 20 % от стойността
на предоставената заемна сума в срок от 5 дни, считано от датата на подписване на
договора. В чл.2.2 е посочено, че заемната сума се предоставя от заемодателя на
заемополучателя при следните параметри на сделката: вид на предоставения заем-
ипотечен/потребителски; размер на заемната сума- 23 000 лева; срок на договора- 60 месеца;
дата на първа погасителна вноска- 29.06.2020г.; място на плащане- Варна; крайна дата за
връщане на цялата сума- 29.05.2025г.; фиксиран годишен процент по заема- 20 %.
Уговорено е, че договорената лихва се дължи и начислява считано от датата на сключване на
договора, при забава усвояването на заемната сума по вина на заемополучателя, лихвата се
дължи върху пълния размер на заемната сума, считано от датата на подписване на
настоящия договор независимо от периода на забава. Съгласно чл. 2.2, б. „И“ през целия
срок на заема, заемополучателят погасява само дължимата лихва по буква „Ж“, главницата в
нейния пълен размер се дължи в края на срока, уговорен между страните с изключение на
случаите на предсрочно прекратяване на договора. Съгласно чл. 2. 6 от договора при забава
в погасяването на дължима вноска дори с един просрочен ден или при частично погасяване
на дължима вноска в размер на по-малко от определената в погасителния план,
заемополучателят ще начислява наказателен лихвен процент /“Наказателна лихва“/ в размер
на 5 % месечно, начислена върху остатъчната заемна сума. В чл. 2.7 е посочено, че при
забава в погасяването на дължима вноска с повече от 30 дни след изтичане на сроковете за
плащане, определени в чл. 2.2, б. „з“ от договора, както и при неизпълнение задължения на
заемополучателя, произтичащи от договора, цялото вземане става предсрочно изискуемо и
заемодателят освен правата по чл.2.6 има право да прекрати договора като иска предсрочно
прекратяване на остатъка от заемната сума по договор, ведно с неустойка в размер на 60 %
изчислена върху пълния размер на заемната сума. Съгласно чл. 2.13.1 страните се
съгласяват, че до изчерпване размера на гаранционна вноска от която заемодателят има
право да прихваща месечните вноски, заемодателят няма право да начислява наказателна
лихва за забава съгласно чл. 2. 6. В чл. 4.2, б. „б“ е посочено, че заемодателят има право да
увеличи с 5 % месечно лихвата върху заемната сума, когато заемът и/или уговорените лихви,
не се погасяват в сроковете, определени в договора. Съгласно чл. 4.2. б. „в“ заемодателят
има право да увеличи с 5 % месечно лихвата върху заемната сума, когато дължимата лихва
не се погасява в договорения размер, а се извършват частични плащания на лихва. Посочено
е, че увеличението с 5 % на лихвения процент по б. „б“ и б. „в“ се извършва едностранно от
заемодателя само в случай че забавата продължава повече от 10 дни след сроковете,
уговорени между страните, с писмено уведомяване на заемополучателя.
По делото е приет и Договор за заем № ***-СФ-28.05.2020г., сключен между „Ново
4
Финанс“ ООД и М. М. А. с идентично на гореописаното съдържание, като индивидуалните
условия по договора са следните: вид на предоставения заем- ипотечен/потребителски;
размер на заемната сума- 2000 лева; срок на договора- 60 месеца; дата на първа погасителна
вноска- 29.06.2020г.; място на плащане- Варна; крайна дата за връщане на цялата сума-
29.05.2025г.; фиксиран годишен процент по заема- 20 %.
По делото е приета Референция с изх. № 142/05.12.2022г. по описа на ответното
дружество, в която е посочено, че размерът на задължението на М. М. А. към 09.12.2022г.
възлиза на 44 777,76 лева, от които 25 000 лева главница, 19 277,76 лева договорна лихва и
неустойка за забава и 500 лева, такса за заличаване на ипотека удостоверение съгласно ОУ
към договорите за заем. Посочено е, че в случай че до 16.12.2022г. заемополучателят
преведе сумата от 39 040,26 лева, „Ново Финанс“ ООД ще завери молба-съгласие за
заличаване в 7-дневен срок на Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, вписан в
Служба по вписванията, гр. София, вх. рег. № *****, акт № 31, том XVI, дело ******* от
2020г. В случай на връщане на дължимата сума след 16.12.2022г. задължението подлежи на
преизчисляване.
Приет е и Договор за спогодба от 09.12.2022г., сключен между „Ново Финанс“ ООД и
М. М. А., в който е посочено, че между страните са били сключени два договора заем-
Договор за заем № ***-СФ-28.05.2020г. и Договор за заем № ****** от 29.05.2020г., както и
че към датата на подписване на спогодбата М. А. е просрочила своите задължения по двата
договора за заем. В б. „В“ е посочено, че към датата на подписване на спогодбата
задълженията на М. А. са в общ размер от 44777,76 лева, от които неплатени главница в
размер на 2000 лева по договора за заем от 28.05.2020г. и 23 000 лева по договора за заем от
29.05.2020г., възнаградителна лихва по двата договора в размер на 152,78 лева, наказателна
лихва по двата договора в размер от 19125 лева, такса за заличаване на ипотека в размер на
450 лева и такса справка в размер на 50 лева. Съгласно чл. 1 от спогодбата страните са се
споразумели да направят взаимни компромиси и отстъпки като М. А. да заплати сумата от
39040,26 лева, представляваща окончателно уреждане на финансовите отношения между
страните, свързани със задължения, произтичащи от двата договора за заем, като крайният
срок за заплащане на уговорената сума е 16.12.2022г. Уговорената сума от 39040,26 лева
представлява окончателно плащане на всяко и всички финансови задължения на длъжника
към Ново финанс ООД, включващи главници, възнаградителни лихви, наказателни лихви,
такси по описаните договори за заем като сумата е съобразно направена отстъпка от
кредитора.
От приетата ССчЕ от 22.11.2023г. се установява, че начислената и погасена наказателна
лихва по Договор за заем с кл. № ***-СФ-28.05.2020г. и Договор за заем с кл. № ******-
29.05.2020г. е в размер на 2955,34 лева. Следва да бъде посочено, че при изготвяне на
заключението вещото лице е работило единствено по сключените договори за заем, като не
е взело предвид сключения между страните Договор за спогодба от 09.12.2022г.
От допълнителната съдебно-счетоводна експертиза от 13.03.2024г. се установява, че
заплатените суми от М. А. по Договор за заем с кл. № ***-СФ-28.05.2020г. и Договор за
5
заем с кл. № ******-29.05.2020г. са в размер на 46123,50 лева. С внесените суми са погасени
следните задължения по процесните договори: по Договор № ***-СФ от 28.05.2020г.:
договорна лихва в размер на 1027,77 лева; главница в размер на 2000 лева; 200 лева
обезщетение по ЗКНИП, законна лихва в размер на 396,56 лева.; по Договор за заем с кл. №
******-29.05.2020г.: договорна лихва в размер на 11 819,45 лева, главница в размер на
23 000 лева, обезщетение по ЗКНИП в размер на 2300 лева, законна лихва в размер на
4529,72 лева. От заключението се установява, че са заплатени такса референция в размер на
200 лева, такса заличаване на ипотека в размер на 500 лева и такса сключване на
допълнително споразумение в размер на 150 лева. Вещото лице е посочило, че от
счетоводството на ответника и от представените документи не се установява да има
заплатени гаранционни суми по двата договора за заем. В проведеното съдебно заседание на
21.03.2024г. експертът е посочил, че по двата договора няма начислени неустойки и такива
плащания не са извършвани.
При така събрания доказателствен материал съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 1, ал. 2 ЗКНИП "кредити за недвижими имоти" са кредитите, обезпечени с
ипотекирането на недвижим имот. Понеже по делото няма данни ищецът да е сключил двата
договора за заем във връзка с упражнявана от него търговска или друга професионална
дейност, следва да се приеме, че той има качеството "потребител" съгласно дефиницията на
пар. 1, т. 13 от ДР към Закона за защита на потребителите. Договорите имат за предмет
парични заеми обезпечени с ипотека върху недвижим имот и са сключени при действието на
Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители /ДВ бр. 59/2016г. /, поради което в
отношенията им приложение намират установените в този закон разпоредби, а с оглед
препращането в чл. 40 ЗКНИП и нормите за потребителска защита по чл. 143- чл. 148а ЗЗП.
Приложението на ЗПК е изключено съгласно изричната разпоредба на чл. 4, ал. 1, т. 2,
регламентираща че от обхвата му са изключени договори за кредит или заем, обезпечени с
ипотека, каквито са процесните договори. Поради това по възраженията за
недействителност на договорите и отделни клаузи съдът следва да извърши преценка въз
основа правната регламентация, съдържаща се в ЗКНИП и ЗЗП.
В настоящия случай съдът намира, че двата договора за заем са сключени в изискуемата
от чл. 23, ал. 1 ЗКНИП писмена форма за действителност и имат необходимото съдържание,
предвидено в чл. 24 ЗКНИП.
По отношение на действителността на идентичните разпоредби на чл. 2.6 от двата
договора за заем, регламентираща че при забава в погасяването на дължима вноска дори с
един просрочен ден или при частично погасяване на дължима вноска в размер на по-малко
от определената в погасителния план, заемополучателят ще начислява наказателен лихвен
процент /“Наказателна лихва“/ в размер на 5 % месечно, начислена върху остатъчната
заемна сума, съдът намира следното:
Така уговорените клаузи са нищожни, доколкото са уговорени в пряко противоречие с
разпоредбите на чл. 43, ал. 1 и ал. 2 ЗКНИП постановяващи, че при забава на потребителя
кредиторът има право на обезщетение за забава само върху размера на просрочената сума за
6
времето на забавата и то не може да надвишава законната лихва. Гореописаните разпоредби
са в пряко противоречие с цитираната правна норма, доколкото предвиждат задължение за
потребителя да заплаща по-висок размер от нормативно определения, както и уговарят
обезщетението да се начислява не върху забавените от кредитополучателя вноски, а върху
остатъка от заемната сума, която към момента на забавата не е била падежирала, респ. за нея
кредитополучателя не е изпаднал в забава. Наред с това описаните клаузи са неравноправни
по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължават потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
Предвиденият размер от 5% месечно е значително по-висок от определения в ПМС №
426/18.12.2014 г. за размера на законната лихва по просрочени парични задължения /чл. 86,
ал. 2 ЗЗД/ и се начислява, както беше посочено, не върху размера на просрочената сума, а
върху цялата остатъчна заемна сума. По този начин обезщетението обхваща и вреди от
задължение за плащане, чиято изискуемост не е настъпила, което като резултат води до
неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на потребителя и в този смисъл до
значително неравновесие между правата и задълженията им в хипотезата на чл. 143, ал. 2, т.
5 ЗЗП. Съдът намира, че определеният начин на начисляване на наказателна лихва съгласно
който потребителят е длъжен да заплаща наказателна лихва и върху суми, чиято
изискуемост не е настъпила, води до създаване на необоснована тежест на задълженията на
заемополучателя. В този смисъл са и постановените Решение № **** от 08.03.2024г. на СГС
по гр. д. № 10313/2021г., Решение № **** от 02.03.2024г. на СГС по гр. д. № ****/2021г., и
на Решение № 102 от 21.03.2022г., постановено по т.дело № ***/2021г. на ОС- гр. Варна,
Решение № ****** от 09.03.2022г. на СГС по гр. д. № 13420/2020г. С оглед на което
предявените установителни искове за прогласяване за нищожни на клаузите на чл. 2.6 от
договорите за заем са основателни и следва да бъдат уважени.
По отношение на действителността на разпоредбата на чл. 4.2, б. „б“ и б. „в“ от
договорите за заем, даваща право на кредитодателя да увеличи лихвата по договорите при
забава или непълно изпълнение на задълженията по договора от страна на
кредитополучателя съдът намира следното:
В атакуваните разпоредби не са определени обективни обстоятелства, при чието
проявление би възникнало потестативното право на кредитодателя едностранно да промени
договорения лихвен процент, единствено е посочено, че за заемодателя възниква
потестативно право да увеличи лихвата при забава или непълно изпълнение на
задължението на кредитополучателя да върне дължимите по договора суми в договорените
срокове. В този смисъл съдът намира, че по отношение на гореописаната клауза е
неприложимо изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП. Цитираните разпоредби не
отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя, доколкото предвиждат като последица
от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за заем /независимо дали
същото е съществено или се касае за кратка забава или заплащане на суми в по-малък
размер от договорените/, възможност на търговеца да увеличи съществено размера на
договорената лихва /с 1/4/. На следващо място следва да бъде посочено, че с така описаната
7
клауза се предвижда допълнителна неустойка за забава, доколкото увеличението на
лихвения процент е свързано единствено с неизпълнението на задължението на
кредиполучателя да заплаща дължимите суми в договорения размер и в сроковете,
определени в договора. Т.е. предвижда се допълнително начисляване на неустойка за забава,
която се кумулира с предвидените в чл.2.6 и чл. 2.7 неустойки, като същата е в
противоречие и с горецитираните разпоредби на чл. 43 ЗКНИП.
С оглед на което предявените искове за прогласяване за нищожни на клаузите на чл. 4.2,
б. „б“ и б. „в“ от договорите за заем са основателни и следва да бъдат уважени.
По предявените искове по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД съдът намира следното:
Сключеното между страните споразумение има характера на спогодба по смисъла на
чл.365 ЗЗД, с него са уговорени взаимни отстъпки, а именно дължимите суми по договора да
се върнат преди падежната им дата /29.05.2025г./, а за сметка на това кредитополучателят
опрощава част от дължимите суми по договорите за заем. Със сключената между страните
спогодба ответникът изрично е посочил размер и основание на дължимите суми по
договорите за заем. Изрично в б. „В“ е посочено, че към датата на подписване на спогодбата
задълженията на М. А. са в общ размер от 44777,76 лева, от които неплатени главница в
размер на 2000 лева по договора за заем от 28.05.2020г. и 23 000 лева по договора за заем от
29.05.2020г., възнаградителна лихва по двата договора в размер на 152,78 лева, наказателна
лихва по двата договора в размер от 19125 лева, такса за заличаване на ипотека в размер на
450 лева и такса справка в размер на 50 лева. Съгласно чл. 1 от спогодбата страните са се
споразумели да направят взаимни компромиси и отстъпки като М. А. да заплати сумата от
39040,26 лева, представляваща окончателно уреждане на финансовите отношения между
страните, свързани със задължения, произтичащи от двата договора за заем. Посочено е, че
уговорената сума от 39040,26 лева представлява окончателно плащане на всяко и всички
финансови задължения на длъжника към Ново финанс ООД, включващи главници,
възнаградителни лихви, наказателни лихви, такси по описаните договори за заем като
сумата е съобразно направена отстъпка от кредитора. Така сключения договор за спогодба
кореспондира изцяло с приетата референция от 05.12.2022г., в която е посочено че са
останали дължими 19277,76 лева, договорна лихва и неустойка за забава /19125 +152,78/.
Съдът приема, че от приетите писмени доказателства, в частност от референцията, издадена
от ответното дружество, и от договора за спогодба категорично се установява, че ответното
дружество е начислило 19125 лева, наказателна лихва по двата договора за заем за периода
от 30.07.2021г. до 01.11.2022г. Изрично в горецитираната б. „В“ от договора за спогодба е
посочено, че е начислена сума в този размер и че същата е начислена на основание чл. 2.6 от
двата договора за заем. Съгласно чл.10 от спогодбата клаузите от нея представляват
признание на всяко и всички вземания, описани в б. В.
В този смисъл съдът не кредитира заключението на вещото лице по допълнителната
съдебно-счетоводна експертиза като намира същото за необосновано и некореспондиращо
на останалия събран доказателствен материал. Вещото лице е посочило суми, които не са
включени в процесната спогодба, в която изрично е посочено, че са уредени изцяло
8
взаимоотношенията между страните, касаещи процесните договори за заем. Независимо от
това вещото лице –счетоводител е посочил, че са били отнесени в погашение суми за
начислени договорни лихви, такса референция в размер 200 лева /при посочена в спогодбата
такса за справка в размер на 50 лева/, такса за сключване на допълнително споразумение,
такса за заличаване на ипотека в размер на 500 лева /при посочена в спогодбата такса в
размер на 450 лева/, обезщетение по ЗКНИП в размер на 10 % от предоставените в заем
суми и законна лихва. Горепосочените суми не фигурират в сключената между страните
спогодба и липсва основание съдът да приеме, че с извършеното окончателно плащане по
договорите за заем на 09.12.2022г. ищцата е погасила нещо различно от договореното между
страните. Последващото осчетоводяване от страна на ответното дружество и неговото
отразяване в депозираната на 13.03.2024г. експертиза съдът намира, че не могат да влият на
действителната вола на страните, доколкото е следващо сключването на договора за
спогодба действие. Осчетоводяването на извършеното от ищцата погашение на
задълженията по договора за заем не може да доведе до различно тълкуване на сключения
между страните договор за спогодба, в този смисъл и на поетите с него задължения.
Позоваването от ответника на извършеното осчетоводяване на погасените по договорите
суми съдът намира в конкретния случай за неоснователно, доколкото страната не може с
изходящо от нея доказателство да установява изгодни за себе си факти. Поради което съдът
намира, че не следва да кредитира заключението на вещото лице и нейният извод, че по
процесните договори за заем няма начислени неустойки, респ. няма такива плащания.
Безспорно от приетите писмени документи се установи, че страните са признали със
сключването на договора за спогодба съществуването на вземане на ответника в размер на
19125 лева, представляваща наказателна лихва съгласно чл. 2.6 от процесните договори.
Доколкото съдът прие, че клаузите на чл. 2.6 от процесните договори за заем са
нищожни, предявените осъдителни искове също са основателни. По делото се установи, че
ответното дружество е начислило 19 125 лева, наказателни лихви по двата договора заем,
както и че ищцата е изпълнила задължението си по сключената спогодба и е изплатила в
цялост задълженията си по договорите с извършеното плащане на 09.12.2022г. на стойност
39 040,26 лева. От приетите по делото доказателства /платежно нареждане от 09.12.2022г. –
л. 48 от делото/, както и от приетата ССчЕ се установява, че ищцата е платила изцяло
договорената сума, в която е включена и сумата от 19 125 лева, наказателни лихви. Поради
което съдът приема, че ищцата е заплатила сумите в погашение на задълженията по
приетите от съда за нищожни клаузи и същите следва да й бъдат върнати. Доколкото в
настоящото производство се претендира сума в общ размер от 8207,50 лева, при спазване на
принципа за диспозитивно начало, регламентиран в чл. 6, ал. 2 ГПК, исковете следва да
бъдат изцяло уважени.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът. Същата е сторила
разноски за държавна такса в общ размер от 488,30 лева, депозит за експертизи в общ размер
от 600 лева и претендира адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева с включен ДДС
9
като са представени и доказателства за сторените разноски, а именно Договор за
предоставяне на правни услуги от 16.03.2023г. и разписка за получено плащане от
16.03.2023г. Т.е. общо 3088,30 лева. В проведеното съдебно заседание на 21.03.2024г.
процесуалният представител на ответника е релевирал възражение за прекомерност, което
съдът намира за неоснователно с оглед броя на предявените искове, цената на същите, както
и фактическата и правна сложност на делото. По делото са проведени две съдебни
заседания, изслушани са две заключения на вещо лице, както и са приети множество
писмени документи, поради което съдът намира, че претендираният от ищеца размер на
адвокатско възнаграждение е справедлив и съответен на фактическата и правна сложност на
спора. Следва да бъде посочено, че претендираното от ответника възнаграждение
надвишава размера, претендиран от ищеца. Така на ищеца следва да се присъдят сторените
по делото разноски в общ размер от 3088,30 лева.
При така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ по предявените от М. М. А., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, АДРЕС, срещу „Ново Финанс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, бул. Цар Иван Страцимир № 2А, установителни искове с
правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД клаузите на чл. 2.6 и чл. 4.2 букви „б“ и „в“ от
Договор за заем с клиентски № ***-СФ-28.05.2020г. и Договор за заем с клиентски №
******-29.05.2020г. като противоречащи на ЗКНИП и ЗЗП.
ОСЪЖДА „Ново Финанс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. Цар Иван Страцимир № 2А, да заплати на М. М. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, АДРЕС, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от
714 лева по Договор за заем с клиентски № ***- СФ-28.05.2020г. и сумата от 7493,50 лева по
Договор за заем с клиентски № ******-29.05.2020г., представляващи недължимо платени
суми за наказателни лихви /неустойки/, начислени по чл. 2.6 от договорите за заем, ведно
със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба- 29.03.2023г., до
окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА „Ново Финанс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. Цар Иван Страцимир № 2А, да заплати на М. М. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, АДРЕС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 3088,30
лева, представляваща сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10