Р Е Ш Е Н
И Е
№ /гр. Варна, . 02.2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският окръжен съд,
наказателно отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и осми
февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖУЛИЕТА ШОПОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛОЗАР Г.
КРАСИМИР ГАЙДАРОВ
при секретар Десислава Вълчева
и с участието на прокурора Диян
Душев
изслуша докладваното от съдия
Жулиета Шопова, ЧНД № 105/2020 г. на ВОС и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по реда на чл. 44 ЗЕЕЗА за
разглеждане на Европейска заповед за арест реф. № 08/*********/05.06.2012 г. за
предаване на българския гражданин Ю. И.А.,
ЕГН: **********, издадена от съда в гр. Марсилия, Република Франция за
изтърпяване на наказание "Лишаване от свобода".
В съдебно заседание
представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за допускане
на предаването на лицето.
Исканото лице И.А. лично и чрез
защитника си прави искане за
приложението на чл. 40, ал. 1, т. 4 ЗЕЕЗА, т. е. да търпи наложеното му наказание в Р България,както и че не
възразяват срещу присъдата.
Съдът като взе предвид събраните
по делото доказателства, както и становищата на страните, изразени в съдебно
заседание, намира за установено следното:
С присъда № 3696/2012 от 05.06.2012
г., произнесена по № на Следствието:608/00008- на Окръжния съд Марсилия, Р.Франция,
българският гражданин И.А. е бил осъден за престъпления по чл. 225-5,ал.5 от НК и чл.450-1 и чл.450-3 от НК на Република Франция, за сводничество:помощ, придружаване и протекция на
проституиране на друго лице,за което му
е било наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от седем години и за второ престъпление: сводничество с
утежняване от множество автори и
множество жертви-му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от десет
години ,като общо наказание е лишаване
от свобода за срок от 6/шест/години лишаване от свобода. Въз основа на посочения
съдебен акт съдът в Марсилия е издал Европейска заповед за арест на И.А. с цел
предаването му за изтърпяване на наложеното му наказание.
В настоящото производство
съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 6 ЗЕЕЗА подлежи
на установяване налице ли са условията за предаване на лицето по чл. 36 и 41 ЗЕЕЗА, и съществува ли някое от
основанията за отказ, визирани в текстовете на чл. чл. 39 и 40 от същия закон.
По чл. 36 ЗЕЕЗА –
исканото за предаване лице е осъдено общо на шест години лишаване от свобода за престъпление,
квалифицирано от съдебните органи на издаващата държава като участие в
организирана престъпна група за трафик
на хора и сводничество. Тези престъпления не са сред предвидените от текста на чл. 36, ал. 3 ЗЕЕЗА
хипотези, които изключват двойната наказуемост. Това от своя страна задължава
българският съд да извършва проверка дали престъплението, за което лицето е
осъдено от съдебни власти, съставлява
престъпление и по българския наказателен закон. Отговорът е положителен –
състави на същите престъпления българският законодател е предвидил в нормите на
чл. 155, ал. 1 и чл.159а от НК. Т. е. следва да се заключи, че условията на чл. 36 ЗЕЕЗА са
налице.
По чл. 41 ЗЕЕЗА по
отношение на И. е неприложим, доколкото се иска неговото предаване с цел
изтърпяване на вече постановено наказание.
По чл. 39 ЗЕЕЗА –
визираните от този законов текст абсолютни предпоставки за отказ са три. Видно
от събраните по делото доказателства нито една от тях не е налице –
престъплението, за което И.А. е осъден, макар да попада под наказателната
юрисдикция на Р.България, то не е амнистирано. Липсват по делото каквито и да
било данни лицето да е осъдено за същото престъпление с влязла в сила присъда
на български съд или на съд на трета държава членка – не е налице и второто
основание за отказ. За третото основание понастоящем И. отдавна е прекрачил
прага на малолетието.
Прокурорът от Окръжна прокуратура
– Варна намира, че Европейската заповед за арест не следва да бъде изпълнена,
поради липсата на отговор от издаващата държава, по въпроси свързани с
изпълнение на законови предпоставки за предаване на лицето по чл. 40, ал.2 от ЗЕЕЗА.
Защитникът на поисканото за
предаване лице намира заповедта за неоснователна и иска изпълнението и да бъде
отказано. В пледоарията си посочва, че доверителят му не бил уведомен за
воденото против него във Франция наказателно производство и лишен от правото на
защита и лично участие в процеса, в който била постановена присъдата чието
изпълнение се иска.Поисканото за предаване лице заявява, че не иска да бъде
предаден на френските съдебни власти. Посочва, че не бил уведомяван и не знаел
за проведен против него във Франция, съдебен процес и разбрал това едва при
задържането си от органите на МВР, по европейската заповед за арест , като
отрича да му е връчвана призовка, или уведомяван за водено против него в Р. Франция
наказателно производство.
В случая не са налице абсолютните основания за
отказ за изпълнение на заповедта по чл. 39 от ЗЕЕЗА –
исканото лице не е малолетно, престъплението не е амнистирано в Република
България макар да попада под нейната юрисдикция, предвид обстоятелството, че
лицето е български гражданин. Българският съд не е уведомен исканото лице да е
осъдено за същото престъпление, за които се иска предаването му, с влязла в
сила присъда на български съд, или на съда на трета държава член на ЕС и да
изтърпява или да е изтърпял, наложеното наказание, или да са налице пречки за
привеждане на присъдата в изпълнение, според законодателството на издаващата
държава .
На следващо място, не са
установени данни И.А. да е привлечен като обвиняем или да е подсъдим в страната
ни за същото престъпление, преди получаването на заповедта за арест. От
представените от прокурора Справка от информационната система на Прокуратурата
на Република България и справка за съдимост, се установява, че същият не е
осъждан и против него, в Република България няма данни за образувани или висящи
към момент наказателни производства, поради което не са налице и относителните
основания за отказ по чл. 40, ал.1, т.1 и 1а от ЗЕЕЗА. Не е налице и хипотезата на чл. 40, ал.1, т.2 от същата разпоредба. Това
е така защото макар престъплението да е подсъдно и на българския съд по смисъла
на чл. 4, ал.1 от НК, не е
изтекъл абсолютния давностен срок за изпълнение на наказанието по смисъла на чл. 82, ал.4 вр.ал.1, т.4 от НК. Видно е
от обстоятелствата описани в заповедта, инкриминираната дейност е осъществена в
Република Франция и законодателството на Р.България не предвижда забрана за
наказателно преследване на такова деяние, извършено извън нейната територия. Липсват
данни, И.А. да е изтърпял наказанието и
в държава която не е член на Европейския съюз, което да е основание за отказ по
чл. 40, ал.1, т.3 от ЗЕЕЗА
.Същевременно в заповедта е посочено, че лицето чието предаване се иска, не се
е явило лично на съдебния процес в който е постановена присъдата /решението /,
което е основание за отказ по чл. 40, ал.2 от ЗЕЕЗА . В тази
връзка на първо място следва да се посочи, че според сведенията представени от
защитата и от самото поискано за предаване лице, съдебната фаза от
наказателното производство е била проведена в отсъствието на осъдения, като той
не е бил уведомен за провеждания съдебен процес, нито за предхождащите го фази
от предприетото наказателно преследване. В заповедта за арест е отбелязано, че И.А.
не се е явил на съдебния процес в който е постановено решението, чието
изпълнение се иска, след което не е посочено, същият да е бил призоваван лично
за процеса, включително и чрез други средства, действително да е получил
официална информация за определената дата и място на съдебния процес,
вследствие на който е постановено решението и то по начин, който недвусмислено
да доказва уведомяването му за насрочения процес и възможността за
постановяване на решение, в него отсъствие. Не е отбелязано в заповедта, че
постановеното осъдително решение /присъда/ е било връчено на И. и той да е бил
уведомен за възможността да го обжалва, или да иска повторно разглеждане на
делото с негово участие и с право да представя доказателства и претендира
отмяна на постановените актове. Не е указана в заповедта за арест и
регламентацията на възможността, за повторно разглеждане на делото, липсва
информация и за срока в който осъденият може да направи искане за това.Липсата
на гореизброените сведения, в съдържанието на европейската заповед за арест,
наложи съдът да поиска на два пъти информация по тези въпроси от издаващата
държава, на посочените в заповедта електронни адреси и на централният им орган,
на което отговор от последната не бе получен до момента. При това положение,
доколкото в заповедта изрично е посочено, че присъдата с която е наложено
наказание лишаване от свобода на исканото лице " в размер на 6/шест/години,
е постановена в съдебен процес, на който лицето не се е явило лично и в самата
Европейска заповед за арест изрично не се съдържа и такава информация не е
посочена от издаващата държава. В отразеното в раздел „Г/Х-Присъда постановена
задочно и : /М 083/ на заповедта е видно,че
едва след явяването на
заинтересования пред
прокурорът на Марсилия той ще му
съобщи за заповедта за задържането и
издадената задочно присъда.После ще бъде представен на съдията за
свободите,който ще може след разискване
между прокуратурата и заинтересования
асистиран от своя адвокат да го постави под съдебен контрол……. Няма
информация осъденият да е бил уведомен
"чрез каквито и да било средства", сочещи недвусмислено получаване
на информация за насрочения процес и за възможността делото да бъде решено
задочно, не може да се счита за действително, доколкото във всички случаи,
издаващата държава е длъжна да уведоми изпълняващия орган по какъв начин в
конкретния случай е било реализирано правото на лицето, да разбере датата и
мястото на съдебния процес, както и правото да бъде информиран, че делото може
да бъде разгледано и в негово отсъствие. Както вече се посочи, сведения за това
отсъстват в европейската заповед за арест, такива не бяха депозирани и след
отправените към издаващия орган запитвания. Този орган не информира съда и по
друг, съществен за изпълнението на заповедта въпрос, а именно – гарантирана ли
е съгласно законодателството на издаващата държава възможността на задочно
осъдения да обжалва постановените съдебни актове или да иска повторно
разглеждане на делото с личното му участие, включително и по същество с
представяне на нови доказателства и възможност да отмяна на първоначалния акт.
В получената ЕЗА тези гаранции не са заявени от издаващия орган, което обаче
съдът прие за неудовлетворяващо стандарта за информираност и поради това го
изключи като елемент, запълващ една от хипотезите в чл. 40, ал.2, т.1 от ЗЕЕЗА,
при които относителното основание за отказ не би било приложимо. Следва да се
отбележи също, че органът, издал разглежданата заповед, не е попълнил и раздела
"срок, в който осъденият може да иска повторно разглеждане на
делото", при което и поради непостъпването на исканите допълнителни
сведения по този въпрос, съдът прецени, че действителното реализиране на
правото да се преразгледа делото с участието на лицето, не може да се счита за
категорично обезпечено съгласно закона на издаващата държава. Изложеното даде
основание на съда да приеме, че в случая са налице визираните в чл. 40, ал.2 от ЗЕЕЗА
относителни основания за отказ, изводими от описаните по-горе информационни
дефицити и невъзможността за отстраняването им след установеното непостъпване
на изисканите от съда допълнителни сведения от издаващия орган.
Съдът прецени, че тези основания
налагат отхвърляне на искането за предаване, доколкото не бяха установени нито
причините, довели до нарушеното право на осъдения И.А. да бъде уведомен за провеждания спрямо него
процес, нито обусловеността на предприетото задочно производство . От друга
страна, отсъстват гаранции, че накърненото право на ефективна защита ще бъде
или би могло да бъде компенсирано, чрез обезпечаващи повторен процес
процесуални механизми, готовност за прилагането на каквито издаващата държава
не потвърди.Съдът счита ,че по реда на
специалните правила на НПК следва да се произнесе и относно МНО и тъй като
не приема да изпълни ЕЗА,не
следва да продължи и задържането на
лицето, а следва да се измени същата в по-лека, а именно „Подписка“.
Същата съдът счита за неадекватна
,въпреки възможността за обжалване на решението на съдът.
Предвид изложеното Варненският
окръжен съд на основание чл. 44, ал. 7 и 8,вр.чл.40,ал.2 от ЗЕЕЗА
Р Е Ш И:
ОТКАЗВА ДА ИЗПЪЛНИ Европейска
заповед за арест № 08/*********/05.06.2012 г. на българския гражданин Ю.И.А.,
ЕГН:**********,***, по издадена от Окръжният съд на гр. Марсилия, Седма наказателна колегия,
Република Франция неокончателна присъда издадена задочно за изтърпяване на
наказание лишаване от свобода по Присъда № 2012/3696 от 05.06.2012 г.,
произнесена по реф. № на Прокуратурата : 08/*********- № на Следствието :608/00008 на съда в гр.Марсилия,
Република Франция.
ИЗМЕНЯ мярката за неотклонение от "Задържане под стража" взета по отношение на Ю.И.А., ЕГН:********** в
„ПОДПИСКА“ .
Решението подлежи на обжалване или
протест пред Варненски апелативен съд в 5-дневен срок, считано от днес.
След влизане в сила на решението заверен
препис следва да се изпратят на издаващия орган, Върховна Касационна
прокуратура и Министерство на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: