Р
Е Ш Е
Н И Е №
Гр.Лом, 22.04.2021г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Ломски районен съд, пети наказателен състав, в
открито съдебно заседание на десети март,
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА ОРМАНОВА
при секретаря К.Атанасова, като се запозна с
докладваното от съдията Орманова АНД № 605/2020г. по описа на ЛРС, за да се
произнесе взе предвид следното :
Подадена
е жалба от В.К.В. с ЕГН **********,***
против Наказателно постановление № 20– 0294- 001813 от 17.09.2020г., издадено
от ВПД Началник РУ – Лом към ОД на МВР - Монтана, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание на основание
чл. 183, ал.7 от ЗДвП – „ГЛОБА“ в размер на 300 лв /триста лева/ за нарушение
на чл. 6, т. 1 от ЗДвП .
В съдебно заседание жалбоподателят се явява
лично и адв. Н.А. от МАК, поддържа жалбата и моли съда да постанови решение, с което да
отмени издаденото НП изцяло, като неправилно и незаконосъобразно. Въззиваемият, административнонаказващият
орган, не се явява, не се представлява.
Доказателствата по делото са писмени и
гласни.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с
доводите и становищата на страните, намери за установено следното :
С
Наказателно постановление № 20– 0294- 001813 от 17.09.2020г., издадено от ВПД
Началник РУ – Лом към ОД на МВР - Монтана,
упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните
работи, на жалбоподателя В.К.В. с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание: на основание чл. 183, ал.7 от ЗДвП – „ГЛОБА“ в размер на 300лв /триста лева/ за нарушение на чл. 6, т. 1 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, а именно за това, че на 02.09.2020г. в
12,19ч. в гр. Лом, на ул. „Софийска“, като водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ М5830ВС, държава
България, при обстоятелства: Град Лом по улица „Софийска“с посока на движение
от гр. Монтана към гр. Лом управлява лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.
№ М5830 ВС, собственост на Пенка
Димитрова Василева с ЕГН ********** от гр. Лом, като нарушава разпоредбите на пътен знак В -2 – „Забранено е влизането
на ППС в двете посоки/, въведен с временна забрана РД -11-81 от 21.08.2020г., е
извършил: Водач на МПС навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното
ППС при въведена временна забрана за движение, с което виновно е нарушил чл.6,
т. 1 от ЗДвП.
В
съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. Н. А., като моли да
бъде отменено изцяло издаденото НП, тъй като не е извършил описаните нарушения.
Оспорва, че мястото на нарушението в действителност не е това, което е записано
в АУАН и НП, както и че не са създадени обходни маршрути, осигуряващи в оптимална степен достъпа на живущите до съответната улица в гр. Лом
при изпълнението на ремонтните дейности по републикански път ІІ – 81.
Въззиваемият не се явява, не се
представлява.
Депозираната жалба е процесуално допустима,
подадена от лице, имащо правен интерес, в предвидения от закона 7-дневен срок
за обжалване. Наказателното постановление е връчено на 23.11.2020г. лично на
жалбоподателя, а жалбата е подадена чрез Началника на ОД на МВР- Монтана, РУ –Лом, на 26.11.2020г.
По
същество жалбата се явява основателна.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установи следната
фактическа обстановка:
На 02.09.2020г. около 12.19 ч. св. Б.В.В.,
младши автоконтрольор и В.П.С. изпълнявали служебните си задължения по оказване
съдействие на фирмата-изпълнител „Пътинженеринг“, осъществяваща ремонтни
дейности на републикански път ІІ – 81, преминаващ през град Лом, от км.
143+320,80 до км.146+445. Спрели за
проверка водача В.К.В. ***, като посоката
на движение била от гр. Монтана към
гр.Лом, на място, на което имало поставена купчина пясък на пътното платно.
Имало поставен един знак на самото пътно платно, един знак отстрани на пътното
платно зад купчината с пясък на метална стойка и още един знак, поставен на
дървена стойка, отляво, идвайки от гр. Монтана към гр. Лом. На място св. Б.В., в
присъствието на св. В.С., съставил на жалбоподателя в негово присъствие Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA № 291247 от 02.09.2020г. за нарушение на чл. 6, т. 1
от ЗДвП за това, че на 02.09.2020г. в 12,19ч. в гр. Лом, на ул. „Софийска“,
като водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ М5830ВС, държава
България, при обстоятелства: град Лом по улица „Софийска“с посока на движение
от гр. Монтана към гр. Лом управлява лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.
№ М5830 ВС, собственост на П Д В. с ЕГН **********
от гр. Лом, като нарушава разпоредбите
на пътен знак В -2 – „Забранено е влизането на ППС в двете посоки/,
въведен с временна забрана РД -11-81 от 21.08.2020г., е извършил: Водач на МПС
навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното ППС при въведена временна забрана за движение. Актът
бил връчен и подписан от В., като е отразено, че същият има възражения, но не са изложени такива в самия
АУАН. На 04.09.2020г. е постъпило възражение от жалбоподателя срещу съставения
АУАН.
Въз
основа на съставения АУАН административнонаказващият орган издал атакуваното
НП, с което наложил на В.
административно наказание на основание чл. 183, ал.7 от ЗДвП – „ГЛОБА“ в
размер на 300 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП .
Жалбата е допустима като изхождаща от лице с
процесуална легитимация. По същество същата се явява основателна.
В производството по установяване на административното
нарушение и налагане на административното наказание са допуснати съществени
процесуални нарушения. Съставеният акт за нарушение и издаденото наказателно
постановление не притежават всички изискуеми от закона реквизити и не са постановени при спазване на
процесуалните правила.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП
участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка.
В НП е записано, че жалбоподателят управлява лекия
автомобил в гр. Лом, по улица „Софийска“с посока на движение от гр. Монтана към
гр. Лом. От събраните по делото писмени доказателства никъде в същите не се
съдържа забрана да се управлява МПС по самата улица „Софийска“ на град Лом.
Жалбоподателят оспорва мястото на нарушението, като твърди, че не се е намирал
на улица „Софийска“, когато е спрян от контролните органи. Но дори и да се
приеме, че същият се е намирал на тази улица, от събраните доказателства не е
видно да е имало забрана за навлизане на моторни превозни средства по
въпросната улица. Движението е било ограничено единствено извън границите на
населеното място град Лом, т.е. ограничен е бил достъпът до града, който дава
самият републикански път ІІ – 81, от км. 143+320,80 до км.146+445.
Следователно, спирайки за проверка водач на МПС в самото населено място, на
която и да било улица от него, няма как същият да наруши забраната за влизане в
града през забранен участък, ако липсва установяване и конкретизация откъде е
навлязъл в града. В този смисъл водачът
е резонно да наруши забраната на самия вход/изход на град Лом, на което място би
могъл да наруши забраната, наложена с временна организация на движението във
връзка с ремонта на Републикански път
ІІ – 81, от км. 143+320,80 до км.146+445. Така описано в АУАН и в НП, че
водачът се е намирал на ул. „Софийска“, когато е бил спрян за проверка, не е
достатъчно да се приеме, че до тази улица е достигнал, движейки се по път, през
който е забранено преминаването.
Допълнително към тези съображения, видно от
показанията на свидетеля Б.В., е че жалбоподателят „може“ да е спрян след
табелата „край на гр.Лом“, т.е. извън населеното място, макар свидетелят да не
заявява с категоричност това. Ако това е така, след края на населеното място
започва Републикански път ІІ – 81, като
улица „Софийска“ на гр. Лом не следва да е ситуирана извън града. Движейки се по републиканския път, което се
установи от свидетелските показания, доколкото може да се приемат за
категорични, водачът не е нарушил забраната за навлизане в населеното място. За да бъде осъществено нарушението, е било необходимо
водачът да навлезе с управлявания автомобил след табелата „Начало на град Лом“.
В представената от Агенция „Пътна инфраструктура“ справка на л. 117-118 са
видни координатите на пътни знаци Д 11 и Д 12, указващи началото и края на населено
място, намиращи се на пътища от републиканската пътна мрежа на територията на
община Лом, обл. Монтана. Разполагайки с посочените координати, може да се
установи, че знаци Д11 и Д12, указващи началото
и края на града, посока към Републикански път ІІ-81, са поставени на
км.144+205. В АУАН не са посочени координати, от които да е видно, че
жалбоподателят е управлявал автомобила в участък, в който е било забранено
преминаването на пътни превозни средства, т.е. извън границите на населеното
място, указани със знаци Д11 и Д12, поставени при цитираните координати.
Събраха се доказателства, че отразеното в АУАН и в НП място на нарушението не отговаря на
действителното такова. Но както се посочи по-горе, дори посоченото място на
нарушението – улица „Софийска“ на град Лом да бе действителното такова място,
то по делото не се събраха доказателства за наличие на забрана за преминаване
на МПС именно по тази улица, в сила за процесната дата, както и доказателства,
че е бил поставен непосредствено преди навлизането по нея пътен знак В – 2.
Т.е. дори да се приеме за вярно описаното в АУАН място на нарушението, не се
събраха доказателства за поставен забранителен знак на местата, от които започва
и завършва въпросната улица „Софийска“, а напротив - събраха се доказателства,
че забраните за навлизане на моторни превозни средства са били на входовете/изходите
на града, а не в самия град по която и да било улица.
Във
връзка с изложеното може да се направи извод, че в АУАН
и НП не е посочено точното място на извършване на нарушението, като е
записано: „по улица Софийска с посока на движение от гр. Монтана към гр. Лом“,
но не са посочени по-конкретни координати по тази улица – например пред кой
дом, №, километър и др. индивидуализиращи параметри. /И това при условие, че нарушението
е извършено по самата улица „Софийска“, който факт бе оборен от събраните
доказателства./ В този смисъл
може да се приеме, че липсва вписване в АУАН и в НП на конкретно място на извършване
на нарушението. Съобразно императивните разпоредби на чл.42, т.3 и т.4 и чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН, АУАН и НП следва да съдържат описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, като изрично следва да бъдат посочени
датата и мястото на извършване на нарушението, както и доказателствата, които потвърждават
нарушението. Наказващият орган е посочил в НП, че е проверил
възраженията на наказаното лице, но не е извършил в пълнота проверката по чл. 52,
ал. 4 от ЗАНН, пренебрегвайки значимостта на мястото на нарушението. Неотчитайки
този факт, административнонаказващият орган не е извършил задължителната проверка по
чл.52, ал.4 от ЗАНН в необходимия обем, при която би могъл да установи
нарушенията на посочените процесуални правила при съставяне на АУАН и НП. В
разпоредбите на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН са посочени част от
задължителните реквизити на АУАН и на наказателното постановление, като липсата
на който и да е от тях или неясното му описание, винаги съставлява съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като не позволява на страните или
контролиращата съдебна инстанция да установят по несъмнен и категоричен начин
волята на наказващия орган.
С оглед
основанията за незаконосъобразност поради допуснати процесуални нарушения при
издаване на АУАН и НП, преценка за правилността на наказателното постановление
не следва да бъде извършвана, тъй като е нарушена процедурата по издаването му
и такава преценка е безпредметна. По-горните съображения касателно мястото на
нарушението, а именно, че в действителност не е посоченото в АУАН и НП, се отнасят
и към преценката за правилност на НП, независимо че обосновават и нарушение на
процесуалните правила. Издаването
на формално незаконосъобразно наказателно постановление представлява порок на
санкционния акт, който се различава на недоказаността на описаното в него
административно нарушение, която също е основание за отмяната на акта.
Недоказаността е свързана с обстоятелството дали от събраните в хода на
административнонаказателното и съдебното производство доказателства се
установява по категоричен начин извършването на нарушението или не. Когато това
не се установява, какъвто е и случая - несъответствие на мястото на извършване
на нарушението, посочено в наказателното постановление и събраните
доказателства по делото, се касае за недоказаност на извършване административното
нарушение и в тези случаи санкционният акт се явява необоснован. Предхождаща е
обаче проверката за процесуална законосъобразност на НП. С оглед на изложеното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът намира, че наказателното постановление,
следва да бъде отменено като незаконосъобразно, макар същевременно да е и
неправилно.
По силата на чл.63,
ал.3 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК, но с оглед липсата на направени искания, съдът не
следва да се произнася.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ като
незаконосъобразно Наказателно постановление № 20– 0294- 001813 от
17.09.2020г., издадено от ВПД Началник РУ – Лом към ОД на МВР - Монтана, с което на В.К.В. с ЕГН ********** *** е
наложено административно наказание на основание чл. 183, ал. 7 от ЗДвП –
„ГЛОБА“ в размер на 300 лв /триста лева/ за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд -
Монтана в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Районен
съдия: