РЕШЕНИЕ
гр.
С., 08.07.2016 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II „А”
състав
в публично заседание на десети март през две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛИЗАБЕТ ПЕТРОВА
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
при секретаря Е.В.,
като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. д. № 12958/2015 г. по описа на
СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С решение от 16.06.2015 г., постановено по
гр. д. № 44538/2014 г. по описа на СРС, I
Г.О., 124-ти състав е признато за установено по иск с правно основание чл. 422
от ГПК, във вр. чл. 45 от ЗЗД, във вр. чл. 203, ал. 2 от КТ, че К.П.С. дължи на „М.Б.“ ЕООД
сумата от 12 432,47 лева, представляваща противоправно
отнета от дружеството сума, установена в присъда, постановена на 16.01.2014 г.
по Н.О.Х.Д № 11271/2013 г. по описа на СРС, НО, 10-ти състав, влязла в законна
сила на 01.02.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 14.05.2014
г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение
по ч. гр. д. № 25489/2014 г. по описа на СРС, I
Г.О., 124-ти състав.
Срещу така постановеното решение е
подадена въззивна жалба от ответника, в която се твърди,
че са допуснати процесуални пропуски, поради което не е изяснена действителната
фактическа обстановка. Поддържа, че не е безспорно установено, че претендираната от ищеца сума действително е била отнета от
него. Излага подробни съображения по отношение събраните по делото писмени
доказателства, като аргументира, че в последните са налице поправки и добавки.
Навежда доводи, че е изпълнявал трудовите си функции на място различно от
отразеното в представените по делото доказателства. Моли съда да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е
подаден отговор на въззивната жалба, в който се твърди, че е правилно
установена релевантните факти, като се е съобразил с влязлата в сила присъда. Въззиваемото друежство поддържа,
че представените по делото писмени доказателства са били предоставени и са
изследвани в хода на наказателното производство. Навежда довод, че въззивника е признал в хода на наказателното производство
фактическата обстановка. Моли съда да остави въззивната
жалба без уважение, като претендира сторените деловодни разноски.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Първоинстанционното решение е
валидно и допустимо.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци
на оспорения съдебен акт.
СРС е сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК,
във вр. чл. 415 от ГПК, във вр.
чл. 203, ал. 2 от КТ, във вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
За да възникне имуществена отговорност
на работника или служителя за обезщетяване на причинените на работодателя
умишлено или вследствие на престъпление имуществени вреди, трябва да бъдат
установени чрез пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК
следните материални предпоставки: 1. умишлено противоправно
поведение или престъпно деяние на работника или служителя, вследствие на което
е настъпило увреждане на имуществени права на работодателя; 2. имуществена
вреда, изразяваща се в претърпени от работодателя имуществени загуби и 3.
причинно-следствена връзка между противоправното поведение на работодателя и
причинените вреди, т. е. претърпените от работодателя имуществени загуби да са
закономерна, естествена последица от умишленото противоправно
деяние или престъпление, извършено от работника. Всички обективни и субективни
предпоставки, обуславящи възникването на пълна имуществена отговорност на
работника или служителя по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, във вр.
с чл. 203, ал. 2 КТ следва да бъдат установени чрез пълно и главно доказване от
работодателя по правилата, предписани в чл. 154, ал. 1 ГПК.
С оглед процесуалното поведение на
страните и доводите, наведени във въззивната жалба и
отговора на въззивна жалба и съобразно разпоредбата
на чл. 269, изр. 2 ГП, настоящата инстанция счита, че страните не спорят, че са
се намирали в трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор №
587/02.11.2012 г., което е прекратено към настоящия момент, но е съществувало
към 16.03.2013 г.
Съгласно присъда от 16.01.2014 г.,
постановена по Н.О.Х.Д. № 11271/2013 г. по описа на СРС, НО, 10-ти състав, К.П.С.
е признат за виновен в това, че на 16.03.2013 г., около 05.00 ч. в гр. С., ул.
„*****“ № **, магазин „Т М.“ (S255), стопанисван т
„М.Б.“ ЕООД, като длъжностно лице – ВИД управител в структурно подразделение „S272“, „Т М. Редута – 2“, със заповед № 032/12.03.2013
г., за преназначаване на служител в друго структурно подразделение на основание
чл. 119 КТ на пълномощника на работодателя И.Р., възползвайки се от служебното
си положение, чрез използването на техническо средство – ключ за отключване на
вратата към складовото помещение на магазина и вратата на касовото помещение, е
отнел чужди движими вещи – сумата от 12 432,47 лева, собственост на „М.Б.“
ЕООД, от владението на Т.П.Ф., управител на магазин „Т М.”
(S255) без нейно съгласие, умишлено с намерение
противозаконно да ги присвои, което представлява престъпление по чл. 195, ал.
1, т. 4 и т. 6, вр. чл. 194, ал. 1 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
Следователно, тъй като в рамките на
наказателното производство безспорно е доказано, че е извършено престъплението
кражба, то последното представлява деликт от гражданскоправна
гледна точка. От обективна страна престъплението кражба включва отнемането на
чужда движима вещ, която има определена стойност – в случая парична сума.
Стойността на отнетите вещи, съответно размера на отнетата парична сума е част
от предмета на доказване в рамките на наказателното производство и се включва в
установяването на това дали е извършено деянието. Ето защо, настоящата
инстанция счита, че е доказано пълно и главно, че въззивникът
е отнел противоправно сумата от 12 432,47 лева от въззиваемото дружество – негов работодател, с което му е
нанесъл вреди под формата на претърпени загуби. Нещо повече, по делото е
представен протокол от о.с.з. от 16.01.2014 г. по Н.О.Х.Д. № 11271/2013 г. по
описа на СРС, НО, 10-ти състав, в което въззиваемият
изрично е заявил, че признава фактическата обстановка, т.е. направено е съдебно
признание на фактите, които обусловили повдигнатото обвинение, а съдебното
признание на факти, преценено в съвкупност с останалите събрани по делото
доказателства, води до изясняване на действителното правно и фактическо
положение между страните – арг. от чл. 175 от ГПК и
чл. 10 от ГПК. Поради изложеното е налице вреда в резултат на престъпление по
смисъла на чл. 203, ал. 2 КТ.
По изложените съображения е налице
фактическия състав за уважаване на иска.
В жалбата не се релевират
други релевантни за предмета на спора доводи.
С оглед съвпадението на правните изводи
на въззивния съд с правните доводи на първоинстанционния съд, следва обжалваното решение да бъде
потвърдено.
При този изход на правния спор с право
на разноски разполага само въззиваемият. Последният е
поискал присъждането им, поради което на основание чл. 78, ал. 3, във вр.
ал. 8 от ГПК, въззивника следва да бъде осъден да
заплати сумата от 902. 97 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от
16.06.2015 г., постановено по гр. д. № 44538/2014 г. по описа на СРС, I ГО., 124-ти състав.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 3, във вр. ал. 8 от ГПК К.П.С., ЕГН: **********,***
да заплати на „М.Б.“ ЕООД, ЕИК: ************, със седалище и адрес на
управление:*** сумата от 902. 97 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл.
280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.