Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 5 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Ю.Шулева, като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 11918 по описа за 2016 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от М.М.Н. против Г. Ф. иск с правно
основание чл. 288, ал.1, т.1 от КЗ/отм./.
Ищецът твърди, че на 08.11.2015 г., около 10.00 часа,
в гр.София пострадал при ПТП като пешеходец, на кръстовището между бул.“Царица
Йоанна“ и ул.“Матей Преображенски“. Произшествието настъпило по вина на
неизвестен водач, който управлявал неидентифицирано МПС. След катастрофата шофьорът
не спрял и не оказал помощ, а избягал от местопроизшествието. В резултат на
пътно-транспортното произшествие на ищеца били причинени следните телесни
повреди: „Контузио торакоабдоминалис. Фрактура костариум 7, 8, 9 декстрарум“,
от които претърпял неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания. Счита,
че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 60
000 лв. Наред с това ищецът претърпял и имуществени вреди за лечение, изразили
се в разходи за патерица, уринатор и лекарства на обща стойност 133.05 лв. Моли
съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени
и имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 20.04.2016г. до
окончателното изплащане.
Ответникът оспорва предявените искове, като поддържа
следните възражения: оспорва механизма на настъпване на катастрофата; твърди,
че поведението на водача на моторното превозно средство не било виновно и
противоправно; оспорва наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и
описаните от ищеца вреди; поддържа възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия,
който в нарушение на чл.113 от ЗДвП предприел пресичане на пътното платно на
неустановено за целта място и без да съобрази разстоянието и скоростта на
движение на превозните средствата по път с интензивно движение. Моли съда да
отхвърли исковете.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание
чл. 288, ал.1, т.1 от
КЗ/отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди:
За да бъде ангажирана безвиновната
отговорност на Гаранционния Ф. по чл. 288, ал.1, т.1 от КЗ /отм./ за изплащане
на обезщетение за неимуществени вреди, в следствие на пътно-транспортното
произшествие, трябва да са налице следните предпоставки: да е
осъществен фактическият
състав на непозволеното увреждане, включващ кумулативно следните елементи –
деяние(действие или бездействие), противоправност на деянието, реално
претърпяна вреда, причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и
деянието, вина на дееца. На следващо място непозволеното увреждане следва да е
извършено на територията на Република България и да е причинено от неидентифицирано моторно превозно средство.
Съгласно чл. 288, ал.11 от КЗ /отм./, увреденото лице може
да предяви претенцията си за плащане пред съда, само ако Гаранционният Ф. не се произнесе по подадената молба в срока по чл. 288, ал. 7 или откаже да плати обезщетение,
или ако увреденото лице не е съгласно с размера на обезщетението.
От представените по делото молба № 24-01-41/20.01.2016 г. от ищеца и писмо изх.№
24-01-41/09.06.2016 г. по щета № 210174/03.06.2016 г. от Гаранционния Ф. до
пострадалия се установява, че Н. е предявил застрахователна претенция, но ответникът е отказал да изплати обезщетение
за неимуществени вреди.
За установяване механизма на настъпване на катастрофата по делото са
изслушани показанията на св.И. и основна и допълнителна автотехническа
експертиза.
От показанията на св.И. се установява, че е бил очевидец на
пътно-транспортното произшествие. Заявява, че по време на катастрофата се е намирал
в района на бул.“Царица Йоанна“ заедно със свои колеги, за да поставят пътна
маркировка на пешеходна пътека до „пощата на „Люлин“. На това място, между две
пешеходни пътеки, бил ударен пешеходец от преминаващ лек автомобил. Това се
случило в пазарен ден – събота или неделя. Колата идвала откъм центъра от ул.„Панчо
Владигеров“ и продължила за околовръстния път. Не спряла въобще. Катастрофата
настъпила около 9.30 - 10.30 часа, в светлата част на деня, в пазарен ден,
имало хора, които се разхождали. Пешеходецът идвал откъм блоковете. Той тръгнал
да пресича на място, където преди продавали зеленчуци, а сега се намирал „Лидъл“.
Пресичал между две пешеходни пътеки. Очевидецът се намирал на пешеходната
пътека, която е на пощата, а пешеходецът бил на 15 м. след пощата. Първата пешеходна
пътека била по „Панчо Владигеров“ на самата поща, а следващата - петдесетина
метра по-нататък. Първата пешеходна пътека била с „гърбица“, „легнал полицай“,
а следващата – обикновена. Пешеходецът излязъл от пряката между блоковете.
Излязъл оттам и направо тръгнал да пресича, но на място имало движение, колата
карала бързо. След като моторното превозно средство ударило пешеходеца, той се
превъртял. Водачът на колата не спрял, а
продължил с „мръсна газ“ към околовръстното. Очевидците на произшествието извикали
полиция. Колата се движела по бул.„Царица Йоанна“, идвала от центъра и продължила
в посока околовръстен път и „Филиповци“ по самия бул. „Царица Йоанна“.
Според основното заключение, изготвено въз основа на констативния протокол
/не е обсъден огледния протокол/, произшествието е настъпило на 08.11.2015 г. в
гр.София, около 10.00 ч., на бул.“Царица Йоанна“, в района на кръстовището с
ул. „Матей Преображенски“. Автомобилът се е движел по ул.“Матей Преображенски“
с посока на движение от ул.“306“ към бул. „Добринова скала“. Вещото лице е
посочило, че от техническа гледна точка това означава, че автомобилът е
извършвал завой (ляв или десен) от бул.“Царица Йоанна“ към ул.“Матей
Преображенски“. След произшествието водачът е напуснал местопроизшествието. Неизвестният лек
автомобил се е движел в посока отдясно наляво, спрямо пешеходеца преди удара. В
района на кръстовището е имало хоризонтална пътна маркировка на бул.“Царица
Йоанна“. На ул.„Матей Преображенски“ е имало поставена вертикална маркировка - знак
Б2 „Стоп“. Пешеходецът е пресичал ул. „Матей Преображенски“ с посока отляво
надясно, спрямо посоката на лекия автомобил. Вещото лице не е посочило точното
място на удара, тъй като местопроизшествието не е било запазено и не може да го
определи по технически път. Посочил е, че скоростта на автомобила може да бъде
определена косвено по причинените телесни повреди на ищеца - счупени ребра. В такава хипотеза, съгласно
техническата литература /руския автор И.К.Коршаков/ може да се направи извод,
че скоростта на неизвестния автомобил към момента на удара е била около 20-30
км./час. Вещото лице е посочило, че при липсата на данни за точното място на
удара, както и за начина на движение на пешеходеца, не може да отговори на въпроса
за предотвратимостта на удара от всеки от участниците в произшествието. От
техническа гледна точка водачът на неизвестния автомобил при извършване на
маневра “завой“ е бил длъжен да осигури преминаването на пешеходеца. Експертът
е посочил, че няма данни за наличие на препятствие пред видимостта на всеки от
участниците. Елементите на пътното платно, релефа, дневните атмосферни условия не
представляват препятствие за видимостта – нито за водача, нито за пешеходеца.
От допълнителното заключение на автотехническата експертиза, което е
изготвено въз основа на писмените доказателства и показанията на св.И., се
установява, че произшествието е настъпило в района на кръстовището с ул. „Матей
Преображенски“. Пешеходецът е пресичал бул. „Царица Йоанна“ отляво надясно,
спрямо посоката на движение на автомобила. С оглед на получените увреждания на
пострадалия/счупени ребра/ може да се направи техническия извод, че скоростта
на неизвестния автомобил по време на удара е била около 20-30 км/час. Вещото
лице е заявило, че не може да определи скоростта на автомобила преди удара. Не
може да отговори на въпроса дали произшествието е било предотвратимо от
участниците в катастрофата. Няма данни за движението и наличието на други
превозни средства в района, които да представляват препятствия за водача и
пешеходеца. Елементите на пътното платно, релефа, дневните атмосферни условия
не са били препятствие за видимостта нито на водача, нито на пешеходеца.
Съдът кредитира допълнителното
заключение на вещото лице, което е съобразено както с писмените
доказателства по делото, така и с показанията на св.И. – очевидец на
катастрофата. С оглед допълнителното заключение и показанията на св.И. съдът приема,
че произшествието е настъпило на бул.“Царица Йоанна“ в района на кръстовището с
ул. „Матей Преображенски“. Пешеходецът е пресичал отляво надясно, спрямо посоката
на движение на автомобила. Получените увреждания на пострадалия/счупени ребра/
дават основание да се приеме, че скоростта на неизвестния автомолбил по време
на удара е била около 20-30 км/час. От показанията на св. И. се установява, че
катастрофата е настъпила между две пешеходни пътеки. Пешеходецът е излязъл от
пряка между блоковете и е тръгнал веднага да пресича пътното платно по
бул.“Царица Йоанна“, където е бил ударен от лекия автомолил. Водачът на
автомобила е избягъл от местопроизшествието. Липсват доказателства по делото
видимостта на водача или на пешеходеца да е била ограничена по време на
катастрофата.
Допълнителното заключение на автотехническата експертиза и показанията на
св.И. установяват, че поведението на водача на неизвестния автомобил е било
противоправно и виновно – същият е допуснал нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП. В
хода на процеса е установена скоростта на автомобила по време на удара – 20-30 км/час, което означава, че преди катастрофата
моторното превозно средство се е движело с по-висока скорост. Тъй като водачът
е преминавал край блокове в близост до пазар - „Лидъл“ и е имал видимост към
пешеходеца е следвало да съобрази скоростта си на движение с характера
и интензивността на движението, с наличието на пешеходци
в близост до булеварда, за да бъде в
състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, а при възникналата опасност е
следвало да намали скоростта и да спре. Противоправно и
виновно е било и поведението на пешеходеца, който е пресичал оживен булевард
/бул.“Царица Йоанна“/ на нерегламентирано за това място, между две пешеходни
пътеки.
За установяване на претърпените неимуществени вреди по делото е изслушана
медицинска ексертиза и са събрани гласни доказателствени средства.
От медицинската експертиза, чието заключение съдът приема, се установява,
че при процесното пътно-транспортно поризшествие ищецът е получил следните телесни
повреди – контузия на гърдите и корема; счупване на 7, 8 и 9-то ребра вдясно. Телесните
повреди се намират в пряка причинно-следствена връзка с катастрофата. По време
на лечението ищецът е търпял болки и страдания, като през първите 20 дни
болките са били с по-голям интензитет. Според вещото лице е възможно в бъдеще, при
промяна на времето, пострадалият да търпи болки в местата на счупванията.
Спрямо ищеца е проведено консервативно лечение, изразяващо се във вливане на
инфузионни разтвори, бронхолитици, аналгетици, ЛФК и диетична храна.
Възстановителният период на контузията на гърдите и корема е продължил около
20-25 дни. Срокът на възстановяване от счупването на ребрата е продължил около
3 месеца.
От показанията на св.Н. – син на ищеца се установява,
че е видял баща си непосредствено след катастрофата в „Пирогов“. Той бил в
много лошо общо състояние – със счупени пет ребра, на легло. След изписването
не можел да се обслужва сам около 3 месеца и продължил да спазва постелен
режим, не можел да ходи нормално 6 месеца. Променил се, изпитвал страх да
пресича, не можел да ходи нормално, вече не бил така деен и активен, както
преди произшествието. Преди ходел на работа всеки ден, сега ходел един път
седмично.
С оглед на медицинската експертиза и показанията на св.Н. съдът приема, че
ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са в причинно-следствена връзка с
катастрофата.
Така събраните доказателства – допълнителна автотехническа експертиза,
медицинска експертиза и показанията на св.И. и Н. установяват настъпването на
всички факти от състава на чл. 288, ал.1, т.1 от
КЗ/отм./, поради което искът е доказан по основание.
При определяне размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди съдът отчете следните обстоятелства – възрастта на ищеца
към датата на пътно-транспортното произшествие – 68 г., вида и характера на
претърпените телесни повреди – контузия на
гърдите и корема, счупване на 7, 8 и 9-то ребра вдясно; вида на проведеното
лечение - консервативно лечение през периода
08.11.2015 г. - 10.11.2015 г. /три дни – епикриза от 10.11.2015 г. от УМБАЛСМ “Пирогов“
ЕАД/, изразяващо се във вливане на инфузионни разтвори, бронхолитици,
аналгетици, ЛФК и диетична храна, като след изписването от болницата на ищеца
са предписани обезболяващи, които да приема при наличие на силна болка. Съдът
съобрази продължителността на възстановителния период на контузията на гърдите и корема – около 20-25 дни и на счупването на ребрата
- около 3 месеца. По време на лечението ищецът е търпял болки и страдания, като
през първите 20 дни болките са били с по-голям интензитет. Съдът отчете силния стрес, който е
преживял ищецът, както и типичните за катастрофата негативни емоционални
преживявания. От друга страна по делото е установено, че Н. е възстановен, няма
данни за настъпили усложнения при неговото лечение.
Като съобрази посочените обстоятелства, социално-икономическите условия и
стандарта на живот в страната през 2015 г., съдът определи обезщетението за
неимуществени вреди, на основание чл.52 от ЗЗД, по справедливост на 19 000 лв.
По възражението за съпричиняване на
вредите:
Ответникът поддържа възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия, който в нарушение на чл.113 от ЗДвП предприел
пресичане на пътното платно на нерегламентирано за целта място и без да
съобрази разстоянието и скоростта на движение на превозните средствата по път с
интензивно движение.
Съдът намира възражението за съпричиняване на вредите за основателно,
поради следните съображения:
Съгласно чл. 113, ал.1 от ЗДвП, при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават
по пешеходните пътеки при спазване на следните правила:1.преди да навлязат на
платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни
средства; 2. да не удължават
ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното
за движение; 3. да спазват
светлинните сигнали и сигналите на регулировчика; 4. да не преминават през ограждения от парапети или
вериги.
Според чл.113, ал.2 от ЗДвП, извън населените места и по двулентовите двупосочни пътища в населените
места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да
пресичат платното за движение и извън определените за това места, като при това
спазват правилата по ал. 1, т. 1, 2 и 4.
От показанията на св.И. и допълнителното заключение на автотехническата
експертиза се установи, че виновни за настъпването на катастрофата са както
водачът на МПС, който е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП, така и пешеходецът, който
е пресичал оживен булевард /бул.“Царица Йоанна“/ на нерегламентирано за това
място – между две пешеходни пътеки, в нарушение на чл.113, ал.1 от ЗДвП.
Като отчете спецификите на конкретния механизъм на настъпилото пътно-транспортно
произшествие и общата разпоредба на чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, която изисква от водачите на МПС да бъдат
внимателни и предпазливи към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците, съдът прие, че приносът на водача на автомобила е значително по-голям от приноса на пешеходецът, като
определи процент на съпричиняване на вредите – 10 %.
Тъй като съдът определи размер на обезщетение за неимуществени вреди от
19 000 лв., при прилагане на процент на съпричиняване от 10 %, общият
размер на дължимото от ответника застрахователно обезщетение възлиза на 17 100
лв. /19 000 лв. – 1 900 лв./, до който размер искът е основателен, а в
останалата част, до пълния предявен размер от 60 000 лв. следва да бъде
отхвърлен.
По предявения иск за имуществени
вреди:
Ищецът претендира обезщетение за закупени патерица, уринатор и лекарство –
„Ируксол Моно“ - 30 гр. в размер общо на 133.05
лв.
Предявеният иск е неоснователен.
По делото не са агажирани доказателства, чрез които да се
установи, че посочените разходи са били необходими за лечението на пострадалия от
травмите, настъпили при
пътно-транспортното произшествие. Ищецът е лежал в болница
непосредствено след катастрофата три дни през периода 08.11.2015 г. - 10.11.2015 г. /епикриза от 10.11.2015
г. от УМБАЛСМ “Пирогов“ ЕАД/. Пътно-транспортното произшествие е
настъпило на 08.11.2015 г., а общият възстановителен период, според медицинската
експертиза, е продължил три месеца, т.е до 08.02.2016 г., като по делото няма данни за
настъпили усложнения, а разходите са направени два месеца по-късно – на
18.04.2016 г. Представена е и втора епикриза от 23.11.2015 г., издадена от Медицински институт –МВР, Отделение
по ендокринология, от която се установява, че през периода 19.11.2015 г. - 23.11.2015
г. ищецът е постъпил за лечение на
неинсулинозависим захарен диабет с неврологични усложнения, като са посочени
придружаващи заболявания – артериална хипертония и дислипидемия, които не са в
причинно-следствена връзка с катастрофата, а имат хроничен характер. Съдът не
кредитира показанията на св.Н. – син на ищеца, според които баща му не можел да
ходи нормално шест месеца. Свидетелят е заинтересован от изхода на делото и
неговите показания в тази част не се подкрепят от назначената по делото медицинска
експертиза. Самият характер на травмите, възстановителният период от три
месеца, проведеното консервативно лечение в рамките на три дни по вливане на инфузионни разтвори, бронхолитици,
аналгетици и диетична храна, както и липсата на данни за
настъпили усложнения, опровергават твърденията на ищеца, че посочените разходи
са в причинно-следствена връзка с катастрофата, а и по делото изобщо липсват медицински
документи или заключение на медицинска експертиза за наличие на
причинно-следствена връзка между катастрофата и описаните имуществени
вреди.
С оглед на изложените доводи, предявеният иск за
имуществени вреди следва да бъде отхвърлен изцяло.
По претенцията за законна лихва:
На основание чл.288, ал.7 от КЗ /отм./ ответникът дължи законна лихва върху
обезщетението, считано от датата, на която изтича тримесечният срок за
произнасяне по застрахователната претенция. В конкретния случай застрахователната
претенция за неимуществени вреди е предявена на 03.06.2016 г./дата на
образуване на застрахователна щета 210174/, поради което тримесечният срок
изтича на 03.09.2016 г., т.е законната лихва се дължи от 04.09.2016г., не и за
периода преди тази дата.
По разноските:
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника, на основание чл.78,
ал. 3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 250.47 лв., съобразно отхвърлената
част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат К.Д. ***, на
основание чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в
размер на 663.72 лв., съразмерно на уважената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на държавата, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, по сметка на
СГС, държавна такса върху уважената част от иска в размер на 684 лв., а на СГС
разноски за вещо лице в размер на 56.87 лв., съразмерно на уважената част от
иска.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Г. Ф., със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на М.М.Н., ЕГН **********, съдебен адрес:***, пл.“ ********,
сграда КНСБ, на основание чл.288, ал.1, т.1 от КЗ/отм./, сумата от 17 100 лв./обезщетение за неимуществени
вреди, изразили се в болки и страдания контузия на гърдите и корема и счупване на 7, 8 и 9-то ребра вдясно, причинени в следствие на пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 08.11.2015
г. по вина на неизвестен водач,
управлявал неидентифицирано моторно превозно средство/, ведно със законната
лихва, считано от 04.09.2016г.до окончателното изплащане, като иска в
останалата част до пълния предявен размер от 60 000 лв. и в частта, в която
се претендира законна лихва за периода 20.04.2016г. – 04.09.2016г., като
неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от М.М.Н., ЕГН **********, съдебен адрес:***, пл.“ ********, сграда
КНСБ, против Г. Ф., със седалище и адрес на управление:***, иск с правно
основание чл. чл.288, ал.1, т.1 от КЗ/отм./ за заплащане на сумата от 133.05 лв. – обезщетение за имуществени вреди,
изразили се в разходи за закупуване на патерица, уринатор и лекарство
– „Ируксол Моно“ - 30 гр., причинени в
следствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 08.11.2015 г. по вина на неизвестен водач, управлявал
неидентифицирано моторно превозно средство/, ведно със законната лихва, считано
от 20.04.2016г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА М.М.Н. да заплати на Г. Ф., на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, направените по делото разноски в размер 250.47
лв., съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Г. Ф. да заплати на адвокат
К. А.Д. *** с адрес за призоваване: гр.София,
район „Триадица“, пл.“********, сграда КНСБ, на основание чл. 38, ал. 2
от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 663.72 лв.,
съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА Г. Ф. да заплати по сметка на
СГС, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК,
държавна такса в размер на 684 лв. върху уважения иск, а
на СГС разноски за вещо лице в размер на 56.87 лв., съразмерно на уважената
част от иска.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: