№ 2559
гр. Варна, 07.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на седми
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно гражданско дело
№ 20223100501420 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК. и
е образувано по въззивна жалба на адв. П.(ВАК), действаща като назначен
особен представител на ответник В. СЛ. АЛ. срещу решение
№1072/14.04.2022г., постановено по гр.д. №180763/21г. на ВРС
(20213110118063 от ЕИСС), с което са били уважени съединени искове на
кредитор за присъждане на части от главница, лихва и такси, формиращи
общо задължение на кредитополучател ползвал потребителски кредит,
предоставен чрез кредитна карта и са определени разноски.
Жалбата с вх.№30981/10.05.22г. е депозирана в рамките на
преклузивния срок (считано от връчване на акта на представителя) и е
редовна: съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл.
261 ГПК.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна кредитора „АЙКАРД
КРЕДИТ“ЕАД, чрез пълномощник адв. Я. (САК) е упражнил право на
отговор по жалбата.
По допустимостта на обжалването:
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по
обжалваното първоинстанционното решение. Сезиран е компетентен
въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт. Особеният
представител е легитимиран да упражнява защита във всички инстанции,
включително и да обжалва решение, с което е уважена претенция срещу
представляваното от него лице. Съдът приема, че въззивното производството
е допустимо.
По предварителните въпроси:
Дължимата държавна такса не се събира авансово (т. 7 от ТРОСГТК
6/2012г на ВКС). Въззиваемата страна се представлява от надлежно
упълномощен представител с общо пълномощно (приложено към отговора).
1
Жалбата е надлежно администрирана. Разноски за покриване на
възнаграждението на адвоката за тази инстанция обаче не са осигурени
предварително, поради което въззивният съд следва да отстрани този
пропуск, като укаже на заинтересования въззиваем необходимостта от
авансиране на сума от 350лв за заплащане на минимален размер ( арг. от чл.
47 ал. 6 ГПК) на адвокатската услуга на назначения представител по
упражнена в полза на отсъстващия длъжник въззивна защита.
Доклад по жалбата:
Особеният представител, назначен на въззивника(длъжник, останал
ненамерен на постоянен и настоящ адрес), сочи допуснати нарушения при
постановяване на решението, изразяващи се в нарушения при преценката на
доказателствата и и необосновани изводи по фактите, довели и до неправилно
приложение на закона. Сочи, че съдът неправилно е възприел заключението
на вещото лице като потвърждаващо твърданията на ищеца за начислени
задължения, без да съобрази, че тези твърдания са били актуализирани в
молба, възприета като окончателен вариант на обосновка на размерите на
иска при предходно произнасяне на въззивен съд, върнал делото за
произнасяне по конкретизирана претенция на ищеца. Счита за необоснован и
извода за наличието на стария, погасен според посоченото от ищеца
споразумение с прихващане дълг, като се позовава на заключението на
събраната при първото разглеждане на делото експертиза, отричаща
аналитичен отчет за всеки клиент по отделно. Излага и оплакване за
необсъдено възражение за относимото към пораждане на дълга договорно
основание, като поддържа, че ищецът е основал претенция само на договора
за кредит и други съглашения не следва да се обсъждат. Според въззивницата
не са обсъдени надлежно и доводи за действие на клаузи от първоначално
обявените общите условния, обвързали страните, според които предсрочната
изискуемост е следвало да настъпи автоматично още при пропускане на
внасяне на две минимални вноски. Оплаквания се сочат и по изводите за
съотвествие на съдържанието на договора с изисквания за яснота и
достъпност при съставянето му с много дребен и нечетлив шрифт и
обвързването на потребителя с неясни по съдържание изменения, обявявани
едностранно от кредитора като допълнения към месечните извлечения, което
като нелоялна търговска практика не следва да се приема за съответно на
изискванията за форма, евентуално едоговаряне в нарушение на добрите
нрави, още повече че потребителя не е имал възможност да ползва
електронните средства за информация поради липса на регистрация в
интернет страница на доставчика, който не е изпращал на клиента и хартиени
книжа. Сочат се и оплаквания по извода за предсрочна изискуемост, като
представителя счита, че съдът е игнорирал разлики в обозначения на
изпратено уведомление и разписката за доставяне, както и неправилно
приравняване на връчването на книжа на особения представител на
уведомване с материално –правни последици, както и относимостта на
правилата за банковите кредити към договорите на небанкови институции.
Счита, че без доказана предсрочна изискуемост претензията не е основателна,
а евентуално следва да се отчита уговорката за автоматичната изискуемост и
да се приложи кратка тригодишна давност за лихви и петгодишна давност за
главница, която не е спирана или прекъсвана и е изтекла преди предявяване
2
на иска. Моли за цялостно отхвърляне на неоснователна претенция след
отмяна на неправилен съдебен акт.
Насрещната страна, чрез упълномощения адвокат оспорва жалбата с
доводи за правилно установени факти и прилагане на закона. Позовава се на
уточнението на иска и съответствието на диспозитива на решението на
указанията на въззвината инстанция за предмета на делото, като сочи че
именно уточнените размери, установени от експертизата са съответни на
елементите на консолидирания дълг, без приложена капитализация, като
разминаването на пълните стойности на остатъците се дължи на отделяне на
суми, усвоена по кредита за погасяване на такси и смесването на неустойки и
такси за обслужване и приспадане на погасени текущи лихви от посочен
размер с капитализация. Оспорва оплакването относно установеното начално
усвояване на част от лимита, като сочи постигнато новационно съглашение за
погасяване на стар ползван кредитен лимит по същата карта, предоставен от
друг кредитор с ново кредитиране при условия на нов договор с нов кредитор,
като макар вътрешните отношения между кредиторите да са без значение,
вещото лице е потвърдило, че старото задължение на потребителя е
възникнало до размера, посочен в споразумението и е погасено към същата
дата със средства, предоставени по новия договор. Кредиторът обосновава
правилната преценка на правопораждащото дълга основание като договора за
кредит, като последващи промени на отделни клаузи и съпътстващото го
споразумение за прехвърляне на стария дълг не могат да променят това
основание. Позовава се и на уведомяването на потребителя за отчетеното от
съда ново съдържание на условията за предсрочната изискуемост по ясен и
разбираем за него начин, в съотвествие с предоставените на клиента
възможности за достъп до електронните документи, издавани от кредитора и
поетите при договорянето задължения за самостоятелно информиране.
Поддържа и довода за правилно прилагане на задължително тълкуване на
императивно правило, относимо към всички потребителски кредити и
изискващо субективен елемент на адресирано изявление, освен обективни
предпоставки, договорени като основание за право на предсрочна
изискуемост в полза на кредитора. Въззиваемата страна обосновава и пълно
съобразяване на съдържанието на потребителския кредит с нормативните
изисквания, действащи към момента на договаряне, и извършеното
едностранно изменение в общите условия, което макар и да е приложено от
кредитора не уврежда, а ползва клиента като съхранява възможност за
ползване при по- дълга забава по 6 вместо 2 вноски или отказ от договора
занапред. Подробно излага доводите си по отделните клаузи от
първоначалния договор и възможността за изменението им,включително и по
отношение на разходите (лихва и такси) и запознаването на потребителя с тях
по начин допустим от закона и правилата за закрила на потребителите.
Поддържа позоваване на връчено уведомление за предсрочна изискуемост
едва с исковата молба, като признава, че предходната покана, недостигнала до
потребителя няма такъв характер. Оспорва възраженията срещу
неравноправния характер на клаузи от кредитния договор, като поддържа, че
същественото съдържание е уговорено индивидуално, а клаузите от общите
условия са приети изрично от клиента, който е декларирал че ги разбира.
Сочи че уговорките не водят до значително неравновесие в задълженията на
3
насрещните страни, тъй като срещу ползването потребителя е поел разходи,
съответни на пазарните условия за този вид продукт съпоставими с разхода
на доставчика за извършване на конкретните действия по обслужване на
ползване на картата и разплащанията в брой и вредите под форма на
неустойка в размери, съпоставими с обем на неизпълнението. Оспорва и
възражението за давност, основано на неправилна интерпретация от
въззвиника на по-ранен момента на предсрочна изискуемост в отклонение от
действията и волята на кредитора, като акцентира и върху спецификата на
договора за безсрочен револвиращ заем, която изключва третирането на
задълженията като разсрочени периодични определени предварително по
размер плащания. С тези и още множество по-детайлизирани доводи,
въззиваемия обосновава искане за потвърждаване на правилния съдебен акт
по уважената частична претенция на кредитора, предоставил използвания в
цялост от потребителя кредит за доказано неизпълнените парични
задължения в предявените размери.
В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд
съобразява, че твърденията на страните съотвестват на изложените
обстоятелства пред първата инстанция, уточнени и в хода на предходно
въззивно производство. Оплакванията на страните не касаят попълването
на делото с доказателства.
Принципно въззивният съд дължи и независим и служебен(т.е. извън
оплакванията в жалбата) контрол за валидност на потребителските сделки, но
в случая допълнителни указания на страните по приложимите императивни
правила по потребителска закрила не се налагат. Това е така, защото както в
първата инстанция, така и във въззивните жалби страните вече са изложили
подробно доводите си именно относно пораждащите съмнение за
недобросъвестно договаряне на доставчика на финансовата услуга и
несъответствието на съдържанието на пакета от сделки(кредит, предоставен
отчасти за рефинансиране на предходно задължение) със специални закрилни
норми в общия (ЗЗП) и специален закон(ЗПК отм.) в редакции приложими
към съответния момент. Затова и допълнително обявяване от въззивния съд
на законовата уредба не се налага.
По тези съображения и на осн. чл. 266 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба на адв. П.(ВАК),
действаща като назначен особен представител на ответник В. СЛ. АЛ. срещу
решение №1072/14.04.2022г., постановено по гр.д. №180763/21г. на ВРС
(20213110118063 от ЕИСС), с което са били уважени предявените от
„АЙКАРД КРЕДИТ“ЕАД съединени искове на кредитор за присъждане на
части формиращи елементи от общо задължение на кредитополучател
ползвал потребителски кредит, предоставен чрез кредитна карта, както
следва само 1961.16евро от усвоена главница, 185.05 евро от начислената за
ползване възнаградителна лихва и само 1433.79 евро от начислени такси,
както и законната лихва от настъпване на предсрочната изискуемост на
03.09.2019г до окончателно изплащане на главницата и са определени
4
разноски.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 05.10.2022г от 14.30 часа. Да се
призоват страните чрез пълномощниците.
ЗАДЪЛЖАВА въззивника–финансова институция да посочи свой
електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 ал.2 ГПК, евентуално
електронен адрес за сигурно връчване на пълномощника си, като
ПРЕДУПРЕЖДАВА страната, че при неизпълнение на това задължение до
следващото съдебно заседание съдът ще продължи да уведомява за следващи
процесуални действия тази страна на електронен адрес посочен в процесния
договор (******@*****.**) и при липса на потвърждение на получаване, съдът
ще отчита срока по реда на чл. 41а. ал. 1 ГПК.
ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК съдът УКАЗВА на страните:
• че страната, чрез своя пълномощник може да посочи електронен адрес
за връчване на съобщения, или да поиска достъп до електронното дело и
сигурно електронно уведомяване по делото след като се регистрира и подаде
заявление по образец
(https://ecase.justice.bg/Home/ElectronicCasesAccessRules), като предупреждава,
че страната, получила чрез пълномощник достъп до книжа по делото (без
поискано връчване на съобщения чрез ЕПЕП) следва да потвърждава в 7
дневен срок получаването на електронната кореспонденция, като при липса
на такова потвърждаване съдът ще приеме, че страната злоупотребява с
данни по делото, получавани чрез ЕПЕП и ще прекрати регистрирания достъп
на пълномощника по това дело
• при пропускане на крайния срок(даване ход на устните състезания в
последното по делото заседание) за представят справка за разноските пред
въззивен съд по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им, правото
им да искат изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудиран.
Препис от определение да се изпрати на страните, ведно със съобщение
за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 2 към
Наредба № 7 на МП на съдебните адреси обявени в жалбата и отговора. Към
съобщението до въззивника да се приложи копие от отговора на въззивната
жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5