Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 1487/19.7.2019г. Година
2019 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд тридесет и осми
състав
На
единадесети юли Година две
хиляди и деветнадесета
В
публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА ШКОДРОВА
като
разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело
номер 2936 по описа за две хиляди и
деветнадесета година.
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ НП
№03-010780/27.12.2018г. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда"
гр. Варна, с което на „С.Т.В.“ ЕООД е наложено административно наказание
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 лева на основание чл.414 ал.3 от КТ, като
НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ от
3000 лева на 1500 лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвяне на мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на управител на санкционираното
дружество против НП №03-010780/27.12.2018г.
на Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна,
издадено на основание чл.416 от КТ.
С жалбата се изразява позиция, че наказателното постановление е
неправилно и незаконосъобразно. Счита се, че е нарушен чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН,
като от обстоятелствената част на постановлението не става ясно как
проверяващите са достигнали до извод, че именно дружеството – жалбоподател извършва
дейност в обекта и че лицето полага труд именно за това дружество. Не е посочен
и конкретен час на нарушението, а само дата. Оспорва се факта, че лицето е
полагало труд. Счита се, че неяснотата по отношение на часа, в която е полаган
труд е следвало да бъде отстранена по реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН. Формулира се
искане за отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител.
По същество се поддържат и доразвиват основанията за изменяне на
наказателното постановление, изложени с жалбата. Сочи се, че лицето е посочило
работодател, който е със сходно име на дружеството, но е съвсем различно
дружество.
Процесуален представител на въззиваемата страна оспорва жалбата.
По същество моли съда да потвърди наказателното постановление като
правилно и законосъобразно.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 12.12.2018 г., служители при ДИТ-Варна, сред които св. Н.,
извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в строителен обект
– комплекс жилищни сгради, УПИ VІІ-261,кв.6, по плана на кк. „Св. Св.
Константин и Елена“, гр. Варна. В обекта СМР се изпълнявали от „С.Т.В.“ ЕООД,
като подизпълнител.
В хода на проверката на
обекта били установени три камиона,
които чакали да бъдат напълнени със земна маса. Едно от лицата било Веселин
Петров Калчев.
На Калчев била предоставена
за попълване декларация, в която той посочил, че работи за “Строй Транс“ ЕООД
на длъжност „шофьор“, с работно време от
11.00 ч. до 16.00 ч., при два почивни дни и почивни часове в рамките на работното
време. Посочил още, че работи за този работодател от 11.12.2018г., като е
договорено месечно трудово възнаграждение от 640 лева, но не е получил такова.
Лицето декларирало още, че няма сключен
трудов или граждански договор, както и че не му е предоставено заверено
уведомление и екземпляр от трудов договор.
На 18.12.2018г. св. Н.
съставил акт за установяване на административно нарушение срещу дружеството за
това, че като работодател е допуснал до работа
лицето Веселин Петров Калчев като „шофьор” в обекта , при определено
работно място, определено работно време и договорено трудово възнаграждение,
без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото
правоотношение. Била посочена и правна квалификация на деянието.
Акта за установяване на административно нарушение бил надлежно
предявен и връчен на представляващ дружеството, който не вписал в съдържанието
му възражения.
По преписката не
постъпили допълнително възражения.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение
административно наказващият орган е издал НП №03-010780/27.12.2018г.,
възприемайки изцяло установената от служителите на ДИТ фактическа обстановка и
давайки правна квалификация на извършеното нарушение по чл.62 ал.1 вр. чл.61 ал.1 от КТ. На дружеството е било
наложено административно наказание на основание чл.414 ал.3 от КТ – имуществена
санкция над минималния размер.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото доказателства - приложените по
административно наказателната преписка писмени доказателства – декларация от
заетото лице; идентификационна карта; протоколи от извършена проверка и др. ,
както и гласните такива- показанията на св. Н..
Съдът кредитира изцяло
горепосочените доказателства, като същите са безпротиворечиви и взаимно се
допълват.
В показанията си св. Н. изясняват действията на Калчев, който е
извършвал дейност по извозване на земна маса от строителния обект, като същата
безспорно може да бъде охарактеризирана като такава по изпълнение на трудовите
му задължения.
Сам Калчев в попълнената декларация сочи на установените параметри
на трудово правоотношение, които няма как да са му били известни ако не работи
за този работодател.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът констатира
следното :
Административно наказателното производство по установяване на
нарушението е било съобразено с изискванията на процесуалния закон. И при
съставяне на акта за установяване на административно нарушение, и при издаване
на НП са спазени всички срокове и процедури по тяхното издаване. Съобразени са
изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Проверяващите обективно, всестранно и пълно са отразили фактическата
обстановка на база на събраните доказателства – собствените си възприятия;
попълнена декларация от работещото лице и др. В акта за установяване на
административно нарушение е била посочена правилната правна квалификация на
описаното административно нарушение. Административно наказващият орган, на база
на събраните доказателства е направил единствения възможен извод за извършено
административно нарушение от категорията на нарушенията чл.62 ал.1 вр. чл.1
ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ.
Съдът намери, че при определяне на наказанието, което следва да се
наложи съобразно разпоредбите на КТ наказващият орган не е съобразил
извършването на нарушение за първи път и липсата на отегчаващи отговорността
обстоятелства, поради което санкция в
минималния размер би способствала за постигане на правомерно поведение в
бъдеще. В този смисъл и съдът намери, че наказанието имуществена санкция е
неправилно определено по своя размер и следва да бъде намалено до установения в
закона минимум.
Що се отнася до наведените доводи за отмяна на наказателното постановление,
съдът не споделя същите, предвид на следното:
С жалбата се счита, че е нарушен чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, като от
обстоятелствената част на постановлението не става ясно как проверяващите са
достигнали до извод, че именно дружеството – жалбоподател извършва дейност в
обекта и че лицето полага труд именно за това дружество.
Съдът не констатира да е допуснато такова нарушение, като при
проверка на обстоятелствената част на НП
констатира, че от същата са изводими всички признаци от състава на нарушението,
конкретизирани са дата на нарушението и неговото местоизвършване, както и са
посочени доказателствата, подкрепящи повдигнатото обвинение. Правната
квалификация на нарушението е била прецизирана.
Посочването на конкретен час на нарушение не представлява реквизит
от съдържанието на НП, поради което и правилно не е било вписано.
Следва да се отбележи и, че полагането на труд е динамична дейност
във времето и се осъществява в рамките на работния ден, поради което и няма как
да бъде посочен точен час на нарушение, а правилно в НП е намерило отражение
работното време на работника.
Счита се,
че неяснотата по отношение на часа, в която е полаган труд е следвало да бъде
отстранена по реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН.
Предвид изложеното по- горе, съдът намери подобна позиция за
неоснователна.
Оспорва се факта, че лицето
е полагало труд.
Съдът, изхождайки от
показанията на свидетеля – очевидец Н., както и от съдържанието на писменото
доказателство по делото- декларация от работника, намери , че по делото по
безспорен и категоричен начин е установено, че лицето е полагало труд.
По същество се сочи, че лицето е посочило работодател, който е със
сходно име на дружеството, но е съвсем различно дружество.
Съдът не констатира да е налице разминаване в съдържанието на
декларацията и визирания с АУАН и НП работодател. Изписването на името на
работодателя само като „Транс строй“ ЕООД, а не – „Т.С.В.“ ЕООД по никакъв
начин не внася съмнение кой е работодателя на лицето, доколкото в конкретния
строителен обект подизпълнител е бил именно
„Т.С.В.“ ЕООД и това е именно работодателят на Веселин Калчев.
След като взе предвид гореизложеното, съдът намери, че наказателното
постановление следва да бъде изменено като се намали размера на наложеното административно
наказание.
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: