№ 272
гр. Велико Търново, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, I СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЯВОР ДАНАИЛОВ
при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯВОР ДАНАИЛОВ Гражданско дело №
20244110103239 по описа за 2024 година
Иск с правно основание чл. 439 от ГПК.
Ищците И. Й. Г. и Г. К. Г. предявяват иск по чл. 439 от ГПК за установяване, че е
погасено по давност вземането на ответника против ищеца по издаден изпълнителен лист от
07.08.2013г. издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
1534/2013г. по описа на ВТРС, по който е образувано изп. дело № 802/2013 г. по описа на
ЧСИ Д.К. с район на действие ОС Велико Търново. Ищецът счита, че вземането на
ответника е погасено по давност, като се позовава на поведението на ответника и на закона.
Ответникът „Е.М.“ ЕООД гр.*** в отговора си оспорва иска, като недопустим и
неоснователен с твърдения, че за ищеца липсвал правен интерес, тъй като изп. дело било
прекратено на 23.07.2019г. по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, и след това не били предприемани
изпълнителни действия. В случай, че искът бил допустим, ищецът изрично го признава за
основателен и тъй като не бил станал повод за завеждане на делото моли съда да остави
разноските в тежест на ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата
на страните, приема за установено следното:
При наличие на изпълнителен лист срещу длъжника, за него винаги е наличен
правния интерес от водене на иск по чл. 439 от ГПК. Изпълнителния лист обективира
извъпълняемо право, а съдебните изпълнители са обвързани от изпълнителната сила на
изпълнителния лист. С оглед на правната характеристика на самия иск по чл. 439 ГПК,
същия е правното средство за установяване несъществуването, съответно погасяване на
изпълняемото право, обективирано в изпълнителния лист. Следователно винаги при
1
наличието на изпълнителен лист длъжникът по него има правен интерес от установяването
недължимостта на вземането по него.
От представените писмени доказателства е видно, че в полза на *** против ищците
солидарно е издаден Изпълнителен лист от 7.08.2013г. по ч.гр.д. № 2662/2013г. на ВТРС, на
основание заповед за изпълнение № 1534/7.8.2013г. по чл.417 от ГПК, за сумата от 21967.69
лв., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 6.08.2013г. до окончателното
изплащане, включваща дължими главница и лихви по договор за предоставяне на
потребителски кредит от 8.7.2011г., както и 1242.97 лв. разноски.
По настоящото дело е представена молба от 28.5.2018г. по образуваното на това
основание изпълнително дело № 802/2013г. по описа на ЧСИ Д.К. за конституиране на
ответника по делото на основание договор за цесия между *** и ответника.
Ответникът в отговора си изрично признава иска за основателен, тъй като
възможността за принудително изпълнение на вземането действително е погасена по
давност.
При тази фактическа обстановка, съдът мотивира следните правни изводи:
Според разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Според т.10 от
Тълкувателно решение 2/2013г. на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие.
Предвид направеното изрично признание на иска от ответника и въз основа на
доказателствата по делото, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан, като
следва да се приеме за установено по отношение на ответника, че ищците не му дължат
посочените в исковата молба суми, като погасени по давност.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на
ищците направените от тях разноски по делото в размер на 2800.16 лв., съобразно
приложения за това списък.
Възраженията на ответника, че не дължи разноските поради признанието му на иска,
са неоснователни. Въпреки признанието на иска, именно ответникът като цесионер по
договора за цесия на вземането на цедента *** против ищците и сконституирането му като
взискател по образуваното изпълнително дело, е дал повод за завеждане на делото от
ищците.
Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от ищците също е неоснователно, с оглед действителната правна и
фактическа сложност на делото, материалния интерес и броя на ищците. В случая съдът
намира, че намаляването на адвокатското възнаграждение на адвоката на ищците, заплатено
от всеки от тях, ще доведе до явното му несъответствие с положените от адвоката усилия за
2
защита на всеки от ищците в това производство. Поради това и съдът, в настоящия си състав
приема, че заплатеното адвокаско възнаграждение от всеки от ищците е съобразено
критериите на чл.36, ал.2 от ЗА. Размерът на заплатеният от ищците адвокатски хонорар от
общо 2011 лв. – според представения списък на радноските, е справедлив и обоснован, като
същия съответства на сложилата се фактическа и правна сложност по делото, както и на
материалния му интерес.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Е.М.” ЕООД, ЕИК *********,
гр.***, кв. ***, ул. ***“ №6, че И. Й. Г. с ЕГН ********** и Г. К. Г. с ЕГН ********** от
с.***, общ. ***, не му дължат солидарно сумата от общо 23210.66 лв., ведно със законна
лихва върху главницата, считано от 6.08.2013г. до окончателното изплащане, включваща
дължими главница и лихви по договор за предоставяне на потребителски кредит от
8.7.2011г., както и разноските по делото, за които е издаден Изпълнителен лист от 7.08.2013г.
по ч.гр.д. № 2662/2013г. на ВТРС, на основание заповед за изпълнение № 1534/7.8.2013г. по
чл.417 от ГПК.
ОСЪЖДА „Е.М.” ЕООД, ЕИК *********, гр.***, кв. ***, ул. ***“ №6, да заплати на
И. Й. Г. с ЕГН ********** и Г. К. Г. с ЕГН ********** от с.***, общ. ***, сумата 2800.16
лв. /две хиляди и осемстотин лева и шестнадесет стотинки/ разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от датата на връчване на решението.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3