РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. Девня , 15.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и седми януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА Административно
наказателно дело № 20203120200290 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е
образувано по жалба на “Мартинели“ООД гр. Варна, ЕИК: *********,
представлявано от управителя М. Н. Н. против Наказателно постановление №
03-012899, издадено на 05.08.2020 г. от Директора на Дирекция „Инспекция
по труда” - Варна, с което за нарушение по чл. 224 ал. 1 вр. чл. 228 ал. 3 от
Кодекса на труда /КТ/ на основание чл. 414 ал. 1 от КТ на въззивника е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1
500 лева.
Въззивникът обжалва наказателното постановление с искане за
цялостната му отмяна, тъй като счита, че наложеното му наказание не
съответства на тежестта на нарушението и степента му на обществена, както и
на произтеклите от нарушението вреди. Излага, че дължимото на работника
обезщетение не е изплатено поради настъпилата в страната икономическа
криза причинена от световната пандемия на COVID – 19, което намира за
смекчаващо отговорността му обстоятелство. В с.з., редовно призован не се
явява, не се представлява.
Въззиваемата страна, чрез процесуален представител, оспорва
1
жалбата. Твърди, че констатациите на наказващия орган относно
извършването на нарушението и неговия автор са правилни и обосновани и че
при съставяне на наказателното постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Моли съда, да потвърди наказателното
постановление като правилно и законосъобразно и също претендира
разноски.
Контролиращата страна – РП – Варна, редовно призовани не
изпращат представител, не ангажират становище по жалбата.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 07.07.2020 г. служители на ДИТ – Варна – свидетелките М. И. М.
и Д. Н. Д. извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на
"Мартинели“ООД по повод сигнал за неизплатени възнаграждения и
обезщетения на работници в дружеството. В хода на проверката било
установено, че дружеството, в качеството си на работодател не е изплатило
парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск
пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж и правото на
което не е погасено по давност на лицето К. Д. К., изпълнявал длъжността
„пазач“ при прекратяване на трудовото правоотношение, считано от
16.03.2020 г. със Заповед № 00001296 от същата дата.
С оглед констатираното, на 24.07.2020 г. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение срещу дружеството -
работодател в присъствието на надлежно упълномощено лице, в
обстоятелствената част на който подробно били описани установените при
проверката факти и нарушените правни норми. Акта за установяване на
административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на
представляващ дружеството. Възражения срещу акта не постъпили в срока по
чл. 44 ал. 1 от ЗАНН, поради което на 05.08.2020 г. административно -
наказващият орган издал обжалваното НП, с което възприел фактическите и
правните констатации на актосъставителя и наложил административно
наказание от вида "имуществена санкция" в размер на 1 500 лева.
2
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от
събраните по делото гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски
показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл. АУАН,
протоколи за извършена проверка, трудов договор; заповед за прекратяване
на ТД и др., писма, обратни разписки и др., които съдът кредитира изцяло
като достоверни и непротиворечиви.
Като непротиворечиви, конкретни, логични и добросъвестни, съдът
кредитира изцяло показанията на депозирани в с.з. от актосъставителя свид.
Д. Д.
Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП
и приложени към жалбата, не оспорени от страните и приобщени към
доказателства по делото.
Така описаната фактическа обстановка не се оспорва и от
въззивника.
Съдът, въз основа на императивно вмененото задължение за
цялостна проверка на издадения акт по отношение законосъобразността,
обосноваността и справедливостта на наказателното постановление
направи следните фактически и правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано чрез
правния си интерес лице, поради което е приета от съда като допустима.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган по
смисъла на чл. 416 ал. 2 от КТ - ръководителя на съответния контролен орган
в лицето на Директора на Дирекция „ИТ” гр. Варна.
Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания
административен акт:
При извършената служебна проверка въззивния съд констатира , че
обжалваното наказателно постановление и акта за установяване на
3
административно нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от
процесуални нарушения, даващи основание за отмяната му. В АУАН и НП
фигурират всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на
нарушителя и възможността да разбере в както точно е обвинен. Спазена е
процедурата и сроковете за издаването им, регламентирана в ЗАНН.
Нарушението е описано ясно и точно, визирана е конкретно нарушената
правна норма и всички свързани с нея законови и подзаконови нормативни
актове, което е гарантирало правото на нарушителя да разбере какво именно
нарушение му се вменява, за да може адекватно да организира защитата си по
него. Акта е съставен в присъствието на надлежно упълномощено от
нарушителя лице, което обстоятелство е било удостоверено от
актосъставителя, който е вписал в АУАН номера на пълномощното, при което
правото на защита на наказаното лице, възникващо от момента на съставяне
на АУАН е било напълно гарантирано.
Възражения за допуснати нарушения на процесуалните правила в
процедурата по издаване на обжалваното наказателно постановление не се
правят и от въззивника.
Относно материално-правната законосъобразност и обоснованост на
обжалвания административен акт.
Нарушението не се оспорва от въззивника, поради което и с оглед
наличните по делото доказателства, съдът приема, че същото безспорно е
извършено от дружеството – въззивник. Същото е правилно квалифицирано
като нарушение по чл. 224 ал. 1 от КТ. Правилно е била ангажирана
отговорността на "Мартинели"ООД в качеството му на работодател, чрез
налагане на "имуществена санкция". Това по своята правна същност е
безвиновна отговорност и представлява обективната отговорност на
корпоративни по своята същност правни субекти за неизпълнение на
задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и се
реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента
на обществена опасност на дееца и т. н.
АНО правилно е определил и санкционната норма, тъй като именно
в чл. 414 ал. 1 от КТ е предвидено наказание за работодател, който наруши
разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване
4
на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко
наказание. Наказващият орган е наложил на въззивното дружество
"имуществена санкция" в минималния, предвиден от законодателя размер – 1
500 лева, при което няма възможност за нейното изменение в посока
намаляване. Съдът намира, че размерът на това наказание е бил преценен
правилно и съответно на конкретното нарушение. Към момента на проверката
дължимото обезщетение все още не е било изплатено на лицето, макар
трудовият договор да е прекратен още на 16.03.2020 г. Доказателства за
последващото му плащане не са представени от страна на въззивника.
Случаят не следва да са квалифицира като маловажен по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН, тъй като не са налице смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да го отличават по степен на обществена опасност от
обикновените случаи от този род. Напротив, налице са констатации,
подробно описани в протокола за извършената проверка
№ПР2018476/27.07.2020 г., които навеждат на извод, че и по отношение на
други работници са допуснати нарушения на трудовото законодателство.
Тежката икономическа обстановка, настъпила в страната вследствие на
световната пандемия засяга не само работодателите, но и работещите, поради
което и няма как да бъде отчетено от съда като смекчаващо отговорността
обстоятелство в настоящия случай.
С оглед на изложеното по-горе, съдът прецени, че атакуваното
наказателно постановление е издадено в съответствие с материалния закон,
същото не страда и от пороци, които го правят процесуално недопустимо,
поради което и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и съобразно искането на процесуалния
представител на АНО, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. чл. 143 от АПК,
съдът намира, че на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение. При определяне на неговия размер
съдът съобрази разпоредбата на чл. 37 ал. 1 от ЗПП, в която е предвидено, че
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя съгл. Наредба за заплащане на правната
помощ. Съгласно чл. 27е от посочената Наредба за защита по дела по ЗАНН е
предвидено възнаграждение от 80 лева до 120 лева Поради това и като
прецени продължителността на делото и неговата сложност, съдът присъди на
5
Дирекция "Инспекция по труда"- Варна юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева, които следва да бъдат заплатени от въззивника.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 03-012899,
издадено на 05.08.2020 г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” -
Варна, с което за нарушение по чл. 224 ал. 1 вр. чл. 228 ал. 3 от Кодекса на
труда /КТ/ на основание чл. 414 ал. 1 от КТ на „Мартинели“ООД гр. Варна,
ЕИК: ********* е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 1 500 лева.
ОСЪЖДА „Мартинели“ООД гр. Варна, ЕИК: *********,
представлявано от управителя Мартин Несторов Несторов да заплати на
Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева /сто лв./
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
Варна в 14 - дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
6