Р Е Ш Е Н И Е
№ 13.02.2023 г.
град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- гр.Търговище,
на тринадесети януари две хиляди двадесет и трета година,
в публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател: Албена Стефанова
Секретар- Стоянка Иванова,
като разгледа докладваното от председателя административно дело № 190 по описа за 2022
година на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Раздел I, Глава десета
от АПК, във връзка с чл.118 от КСО.
Образувано е по жалба на С.И.М., ЕГН-********** ***, подадена чрез
адвокат И.И. ***, с посочен по делото адрес: гр.Търговище, ул. „Лилия“ № 4,
вх.А,ет.1, офис №1 против Решение №2153-25-49/25.10.2022г. на Директора на ТП
на НОИ-Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № 2140-25-402/23.09.2022г.
на Ръководител ПО към ТП на НОИ-Търговище.
В жалбата като основание за отмяна се навеждат
противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Излагат се подробни доводи, обосноваващи, че периодът
от време, през който оспорващият
е положил редовна военна наборната служба следва да се признае за действителен
осигурителен стаж, съгласно чл.9, ал.7 от КСО. Навежда се, че органът
неправилно прилага разпоредбата на пар.1,т.12 от ДР на КСО. Излага се становище, че оспорващият отговаря
на условията на чл.68, ал.3 от КСО, в т.ч. и на изискването за действителен
осигурителен стаж. Моли се оспореното решение и потвърденото с него
разпореждане да бъдат отменени като
незаконосъобразни. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващият се
представлява от адвокат И.И. ***, който изцяло поддържа жалбата на наведените в
нея основания и доводи. Претендира разноски.
Ответникът по оспорването – Директорът на
ТП на НОИ -Търговище, в съдебно заседание се явява лично
Директора. Последният излага становище за неоснователност на жалбата. Счита, че
оспорващият не отговаря на законовото условие за действителен осигурителен стаж
по чл.68, ал.3 от КСО. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
От събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заявление
№2113-25-793/12.08.2022г. отправено до ТП
на НОИ-Търговище С.И.М. е поискал да му
бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
По така подаденото заявление от С.И.М. с Разпореждане № 2140-25-402/23.09.2022г.
издадено от С. СТ.– ръководител „ПО” в
ТП на НОИ –Търговище на заявителя е отказано отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж, поради липса на изискуемия по чл.68, ал.3 от КСО действителен
осигурителен стаж от 15 години. На основание пар.1,т.12 от КСО времето на
положената от него наборна военна служба от 1г.11м.22 дни не е призната за „действителен
осигурителен стаж“.
С жалба с вх.№1012-25-78/18.10.2022г.. С.И.М. е обжалвал така постановеното Разпореждане
пред Директора на ТП на НОИ-Търговище. С Решение №2153-25-49/25.10.2022г Директорът на ТП на НОИ-Търговище е потвърдил горепосоченото
разпореждане. В решението си органът е приел, че правилно периодът от от 08.01.1975г.-
29.12.1976г., в който М. е положил наборна военна служба не е признат за
действителен осигурителен стаж, прилагайки пар.1,ал.1, т.12 от ДР на КСО.
Органът е приел, че понятието „действителен стаж“ е по-тясно като понятие от
осигурителен стаж, доколкото обхваща единствено периодите, в които лицата са
извършвали трудова дейност, за която са били осигурени за инвалидност, старост
и смърт. От страна на органа е прието, че
в понятието „действителен стаж“
не се включват останалите периоди от време, в които лицата не са работили, но по
силата на закона им се признава осигурителен стаж. Прието е от органа също така,
че в периода на наборната военна служба г-н
М. не е извършвал трудова дейност, за която да подлежи на задължително
осигуряване, поради което времето не следва да се зачита за „действителен осигурителен
стаж“ по чл.68, ал.3 от КСО.
Решение №2153-25-49/25.10.2022г. на Директора на ТП на
НОИ-Търговище е съобщено на г-н М. на 31.10.2022г., съгласно приложеното по делото известие за
доставяне /стр.31/. Жалбата на С.И.М. срещу посоченото Решение, е подадена до
Административен съд-Търговище на 01.11.2022г. с
вх.№2103-25-16, чрез административния орган,
издал оспорения акт.
Не се спори по делото, че към деня на
подаване на заявлението-12.08.2022г. оспорващият М. е има навършени 66г.10 м.01 дни при необходима за мъжете възраст за 2022г., по
условията на чл.68, ал3 от КСО от 66г. и 10 месеца.
Не се спори по делото и че към деня на
подаване на заявлението-30.05.2022г. С.И.М.
има общ трудов стаж и общ осигурителен стаж от III категория от 15г.08м.16 дни, от който признат от органа като действителен
осигурителен стаж - 13г.08м.24дни.
Спорът е единствено относно признаването
като действителен осигурителен стаж, периодът от време от 08.01.1975г.- 29.12.1976г.
от 01г.11м22 дни, през който С.И.М. е положил редовна военна наборната служба.
Така установената фактическа обстановка
се подкрепя от събраните по делото
писмени доказателства.
Жалбата е допустима. Същата е подадена в
срок, от надлежна страна, при наличие на
правен интерес и срещу съдебен акт подлежащ на съдебно оспорване.
При разглеждане на жалбата по същество, съдът след като извърши служебна проверка,
съгласно чл.168 от АПК, прави следните правни изводи:
Оспореното Решение №2153-25-49/25.10.2022г. и потвърденото с него Разпореждане №
2140-25-402/23.09.2022г. са издадени от материално и териториално компетентни
органи, при спазване на законовите изисквания за форма и съдържание, както и
при спазване на процесуалните правила.
По отношение съответствието на оспорения
акт с материалния закон, съдът намира следното:
Съгласно §9, ал.1 ПЗР на КСО „ времето,
което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31
декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за
осигурителен стаж по този кодекс…“ В настоящия случай се разглежда стаж,
придобит през периода от 08.01.1975г.- 29.12.1976г.,
поради което на основание § 9, ал. 1 от
ПЗР на КСО неговата „действителност“ се преценява съобразно действащите до 31
декември 1999 г. разпоредби. По
отношение на периода от време, в който е
положена наборната военна служба от С.И.М., приложима е нормата на чл.81 от
ППЗП/отм/ (ДВ, бр.
102 от 1967 г.). Съгласно посочената разпоредба „Зачита се за трудов стаж от
III категория изслужената наборна военна служба или приравнената към нея на
курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната
служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство…“.
Не се спори по делото, че в периода от 08.01.1975г.-
29.12.1976г. оспорващият реално е изслужил
наборна военна служба от 01г.11м.22 дни. Посоченото обстоятелство се доказва и
от приложеното по делото Удостоверение №02-3268/23.06.2022г. на Директора на
Дирекция „ДВИА“.
След като периодът от време, в който оспорващия е положил военна служба е до 31.12.1999г. и същият се признава за действителен трудов стаж по действащата към този период разпоредба на чл.81 от ППЗП/отм/, то с оглед разпоредбата на пар.9, ал.1 от КСО,следва същият да бъде признат и за действителен осигурителен стаж по смисъла на пар.1,т.12 от ПЗР на КСО.
В разпоредбата на чл. 9, ал. 7,
предложение първо (Изм., ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) от КСО
изрично е регламентирано, че за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита
периодът на наборна служба или мирновременна алтернативна служба, а според чл.
44, ал. 1, предл. първо от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/,
за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна
служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на
пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски съгласно
действащото законодателство и то независимо кога са положени.
При така гореочертаната правна рамка
липсва правно основание да не бъде зачетено от страна на пенсионния орган
времето на отбитата от М. наборна военна служба, за „действителен осигурителен
стаж“. Времето на изслужена наборна служба до 31.12.1999 г., през което лицата
са били препятствани да полагат труд по трудово или приравнено правоотношение,
се зачита за действителен трудов стаж по действащото законодателство до
31.12.1999 г. и съответно – за „действителен осигурителен стаж“ при
пенсиониране, съгласно сега действащата уредба по чл. 9, ал. 7 КСО.
Непризнавайки посочения период, в който
оспорващият реално е положил редовна наборна военна служба за „действителен
осигурителен стаж“ административният орган е постановил оспорения акт при
неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. В този смисъл е Решение №
1052 от 4.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8684/2021 г., VI о., Решение №9933/01.10.2021г. на ВАС по
ад.д.№4479/2021г., Решение № 6611 от 02.06.2021 г. на ВАС по адм. д. №
4442/2021 г., VI о., Решение № 14517 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. №
6444/2020 г., VI о., Решение № 12404 от 7.10.2020 г. на ВАС по адм. д. №
6255/2020 г., VI о., Решение № 8978 от 13.06.2019 г. на ВАС по адм. д. №
11473/2018 г., VI о., Решение № 266 от 08.01.2019 г. на ВАС по адм. д. №
2856/2018 г., VI о., Решение № 15446 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. №
6749/2018 г., VI о., Решение № 15587 от 13.12.2018 г. на ВАС по адм. д. №
13944/2017 г. и др.
С признаването на посочения период за
действителен осигурителен стаж, към датата на подаване на заявлението
оспорващият С.И.М. ще има повече от 15 г.
„действителен осигурителен стаж“. Не се спори по делото, че към деня на
подаване на заявлението г-н Мехмед отговаря на законовото изискване за навършване
на изискуемата от закона възраст по
чл.68, ал.3 от КСО. Предвид изложеното, съдът приема, че към деня на подаване
на Заявление №2113-25-793/12.08.2022г.
по отношение на С.И.М. са били налице всички кумулативно регламентирани в
чл.68, ал.3 от КСО материални предпоставки за придобиване на право на пенсия за
ОСВ и оспореният акт се явява постановен при неправилно приложение на закона.
Едновременно с гореизложеното, съдът
намира и следното:
В процесния период 1975г. -1976г.
наборната военна служба в България е била задължителна и действителна за
мъжете, съгл.чл.3 от Закона за всеобщата военна служба в НРБ. Като такава
същата е представлявала обективно и неотстранимо по волята на дадено лице
препятствие, същото да полага труд, който да представлява основание за неговото
осигуряване и съответно за придобиването на осигурителен стаж по смисъла на
сега действащото законодателство. При така действащата към посочения период
законова регламентация-чл.1 и чл.3 от Закона за всеобщата военна служба в НРБ,
последната е изключвала правото на избор на лицата дали да отбият наборна
военна служба или да упражняват правото си на труд, в съответствие с трудовото
законодателство. При получаване на
повиквателна, работниците и служителите-подлежащи на наборна военна служба, са
били длъжни да поискат неплатен отпуск до изслужване на срока на службата, или
да прекратят трудовото си правоотношение. Ето защо съдът приема, че
непризнавайки периодът от време, в който оспорващия М. е положил редовна наборна
военна служба за действителен осигурителен стаж административният орган е
постановил актът си не само при неправилно приложение на закона, но и в несъответствие
с неговата цел.
Независимо от всичко гореизложено съдът
намира за необходимо да посочи, че в пар.1,т.12 от ДР на КСО е налице
законодателна промяна /ДВ бр.8 от 25.01.2023г./, съгласно която периодът на
наборна или мирновременна алтернативна служба изрично се регламентира и приема от
законодателя като „действителен стаж“.
На основание всичко
гореизложено, съдът намира Решение №2153-25-49/25.10.2022г. на Директора на ТП на НОИ-Търговище и
потвърденото с него Разпореждане № 2140-25-402/23.09.2022г. на ръководителя на
ПО при ТП на НОИ-Търговище за незаконосъобразни и следва като такива същите да
бъдат отменени.
Предвид на това, че
естеството на въпроса е от компетентността на Ръководителя на ПО при ТП на
НОИ-Търговище, следва преписката да се върне на посочения орган за ново
произнасяне по Заявление
№2113-25-793/12.08.2022г, подадено от С.И.М., съобразно указанията
дадени в мотивите на настоящото решение по тълкуването и прилагането на закона.
При така
следващият се от решението резултат на съдебния спор на основание чл.120, ал.2
от КСО на С.И.М. следва да бъдат присъдени разноски при условията на
изцяло уважено оспорване по жалбата. Съдът след като отчете, че претендираното
адвокатско възнаграждение от 400 лева е под регламентирания минимален размер за
този вид дела, съгласно чл.8 от ал.2,т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. намира, че
искането на оспорващия за присъждане на
разноски следва да бъде изцяло уважено.
По изложените
съображения и на основание чл.172, ал.2, пр.2, чл.173 ал.2 от АПК, във връзка с
чл.118, ал.3 от КСО, чл.120, ал.2 от КСО,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалбата на С.И.М., ЕГН-**********
***, подадена чрез адвокат И.И. ***9/25.10.2022г. на Директора на ТП на НОИ-Търговище и потвърденото
с него Разпореждане № 2140-25-402/23.09.2022г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ-Търговище.
ИЗПРАЩА /като правно действие/
преписката на Ръководителя на „ПО“
при ТП на НОИ-Търговище за произнасяне по същество по Заявление №2113-25-793/12.08.2022г, подадено от С.И.М. при
спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение по тълкуване и
прилагане на закона, в 7-дневен срок, от влизане в сила на настоящото решение.
ОСЪЖДА ТП на НОИ-Търговище да заплати на
С.И.М., ЕГН-********** *** разноски по настоящото дело в размер на 400/ четиристотин / лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от неговото получаване.
Препис от Решението да се изпрати на страните.
Председател: