№ 20
гр. Г.Т., 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на първи ноември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен М. Стоянов
при участието на секретаря Радостина Ил. Стоянова
като разгледа докладваното от Росен М. Стоянов Гражданско дело №
20213220100268 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано на основание искова молба вх.№
1083/27.07.2021г. от П. Н. К. с ЕГН - **********, от гр.Д., бул. „Т.М.” №14,
ет.8, ап.37 чрез адв. Е. А. Н. от АК - Д., с адрес за призоваване: гр. Г.Т.,
ул.”В.А.” №8, срещу Р. А. Д. с ЕГН - **********, от с. П., ул. „Трета“№27,
общ. Г.Т., с посочено правно основание чл.27, във вр. с чл.29 от ЗЗД и цена на
иска в размер на 5 000 лв. Претендира се да се постанови съдебен акт, с който
да се прогласи унищожение на договора за покупко-продажба на недвижим
имот, сключен между ищеца и ответника Р. А. Д. с ЕГН - **********, от с. П.,
общ. Г.Т., обл. Д., ул. „Трета“ №27, обективиран в нотариален акт с №18, том
II, вх.рег.№568, дело №179 от 07.03.2019г. на СлВП - Г.Т. при АП.
Релевирани са доказателствени искания.
С определение №105/07.09.2021г. съдът е спрял производството по
гр.д. № 268 по описа на Районен съд - Г.Т. за 2021г. поради смъртта на
ответника Р. А. Д. с ЕГН - **********.
С определение №137/06.10.2021г. съдът е възобновил производството
по гр.д. № 268 по описа на Районен съд - Г.Т. за 2021г. и е конституирал Н. Г.
Т. с ЕГН - ********** от с. Д., общ. Д.ка, ул. „Осма“ №15, в качеството й на
правоприемник на починалата Р. А. Д., като ответник по предявеният от П. Н.
1
К. с ЕГН - **********, иск.
Предявеният иск е с правно основание чл. 29 във вр. с чл.27 от ЗЗД и в
него са изложени следните твърдения:
Ищецът П. К. на 31.10.2016г. в гр.Д. сключила предварителен договор
със З.М.Ч. с ЕГН - **********, за покупко-продажба на дворно място с площ
от 2 740 /две хиляди седемстотин и четиридесет/кв.м., съставляващо УПИ
VII-24/седми за пл.№ двадесет и четвърти/, в кв.21 /двадесет и първи/ по
регулационния план на с.П., общ.Г.Т., ведно с построената в това дворно
място Жилищна сграда със застроена площ от 85/осемдесет и пет/кв.м.. По
силата на същия поела задължението да прехвърли собствеността върху
имота на Ч. срещу сумата от 10 000/десет хиляди/лева, която същата
следваше да й заплати на части в срок до 31.12.2017г, която дата бил
договорения и краен срок за сключване на окончателния договор. По молба
на З.Ч., въпреки клаузите в предварителния договор, в края на месец ноември
2016г. предала владението върху имота доброволно, за да може същата да
осигури подслон на нуждаещата от такъв на своя леля - първоначалният
ответник Р. А. Д. с ЕГН - **********. В срока на предварителния договор Ч.
изпълнила задължението си за заплащане на договорената продажна цена,
като без възражения от страна на ищеца са получени сумите: 5 000 лева
платени през месец април 2017г., осигурени от купувача чрез банково
кредитиране, 4000 лева платени през месец февруари 2018г. и 1000л. платени
през месец октомври 2018г. Срокът на сключване на окончателният договор
не бил спазен, за което двете страни нямали претенции. След като ищецът е
окомплектовал всички документи нужни за сключване на окончателен
договор не могла да открие ответната страна по предварителния договор.
Провела на 06.03.2019г. разговор с Р. А. Д. - първоначалният ответник, за да
се интересува как да се свърже с Ч., която й отговорила, че няма нужда да я
търси понеже имала уговорка имота да бъде прехвърлен на нея, а с Ч. щели да
се оправят. Ищецът твърди, че била заблудена от демонстрираните близки
отношения, както и родствена връзка на 07.03.2019г. ищцата, поради което
сключила окончателен договор Р. Д. пред Нотариус Б.. Бил съставен
нотариално удостоверен нотариален акт с №18, том II, вх.рег.№568, дело
№179 от 07.03.2019г. на СлВП - Г.Т. при АП. Същия обективирал
прехвърлянето на правото на собственост в полза на Р. Д. върху гореописания
недвижим имот за сумата от 5 000/пет хиляди/ лева. Твърди се, че ищецът от
2
Р. Д. пари не е получавала за имота. Продажна цена от 10 000 лева получила
изцяло и в брой от купувача по предварителния договор за покупко-
продажба, а именно от З.М.Ч. с ЕГН - **********. Ищецът твърди, че е
установила, допуснатата от нея грешка, прехвърляйки имота на лице, с което
не била в договорни отношения, и че това лице - Р. Д., я е въвела в
заблуждение. Излагат се твърдения, че Р. Д., легитимирайки себе си като
собственик на имота не допускала в него и отказвала да предаде вещите на
З.Ч., намиращи се в него. Ищецът твърди, че Р. Д. я е въвела в заблуждение
относно качеството си на субект, с когото да се договори окончателната
сделка. Намира, че е измама в нейното гражданско-правно проявление. Била
формирана неясна представа у ищеца за действителното положение у лицето,
което като страна по сделката направи волеизявление за сключването й.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Н. Г. Т. с ЕГН - ********** е
депозирала отговор с вх.рег.№ 1993/08.11.2021г. по вх.регистър на Районен
съд – Г.Т., с който заявява, че счита иска за иска е процесуално допустим, но
неоснователен, прави се възражение за изтекла в полза на ответника
придобивна давност.
В така депозираният отговор се излагат следните твърдения:
Според нотариалният акт, сделката е сключена точно с първоначалната
ответницата Р. А. Д., праводателка на настоящата ответница. Нотариусът е
проверил самоличността, на продавача и купувача, прочел е акта на страните,
след което те са го подписали. Р. Д. е влязла в имота и го е ползвала още
преди сключване на окончателния договор. Т.е липсва грешка в субекта или в
настъпването на последиците от сключване на договора. Ищецът е имала
достатъчно време да осмисли разговора проведен с първоначалният ответник
Р. Димитров и да реши, с кого да сключи окончателен договор.
От приложените по делото доказателства съдът намира за установено
следното:
Първоначалният ответник Р. А. Д. е леля на З.М.Ч. и праводателка на
настоящата ответница Н. Г. Т..
Ищецът П. К. на 31.10.2016г. в гр.Д. сключила предварителен договор
3
със З.М.Ч. с ЕГН - **********, за покупко-продажба на дворно място с площ
от 2 740 /две хиляди седемстотин и четиридесет/кв.м., съставляващо УПИ
VII-24/седми за пл.№ двадесет и четвърти/, в кв.21 /двадесет и първи/ по
регулационния план на с.П., общ.Г.Т., ведно с построената в това дворно
място Жилищна сграда със застроена площ от 85/осемдесет и пет/кв.м.. По
силата на същия поела задължението да прехвърли собствеността върху
имота на Ч. срещу сумата от 10 000/десет хиляди/лева, която същата
следваше да й заплати на части в срок до 31.12.2017г, която дата бил
договорения и краен срок за сключване на окончателния договор. Между
плащанията З.Ч. помолила продавача да предаде по рано владението върху
имота, за да може да настани в къщата болната си леля – Р. Д.. Ищецът се
запознала с Р. Д. и у нея останало убеждение, че се намират в много близки
отношения. Сумата от десет хиляди лева посочена в предварителния договор
била платена на части от З.Ч. на ищеца П. К.. След заплащане от страна на
З.Ч. на последно дължимите хиляда лева през месец октомври 2018г. са
посетили кантората на Нотариус Б. за да се изготви и нотариалното
удостоверяване на окончателния договор за покупко- продажба. Нотариус Б.
върнал страните, с оглед необходимостта ищецът да се снабди с документ за
собственост върху дворното място. След като ищецът се снабдила с всички
необходими документи за изповядване на сделката пред нотариус потърсила
многократно З.Ч. по телефона за да се уговорят кога да отидат при нотариус,
но никой не отговарял. Поради тази причина, знаейки за близките им
отношения ищецът К. се обадила на Р. Д. за да попита как да се свърже с З.Ч.,
като обяснила, че се е снабдила с нужните документи и трябва да отидат при
нотариус. Р. Д. казала на ищеца К., че се е разбрала с Ч. предвид нейната
ангажираност, Д. да отиде да сключи окончателния договор пред нотариуса, а
тя после щяла да се разбере с Ч.. Заблудена от демонстрираните
изключително близки човешки и роднински отношение между Д. и Ч. ищецът
К. не се усъмнила в твърденията й. На 07.03.2019г. от Нотариус Б. бил
съставен и нотариално удостоверен нотариален акт с №18, том II, вх.рег.
№568, дело №179 от 07.03.2019г. на СлВп - Г.Т.. Същия обективира
прехвърлянето на правото на собственост в полза на Р. Д. върху гореописания
недвижим имот за сумата от 5 000/пет хиляди/ лева. След прехвърляне на
собствеността, ищецът К. успяла да се свърже с Ч. за да я попита дали е
доволна от сделката. Тогава и двете разбрали, че са въведени в заблуждение
4
от Р. Д..
За да стигне до описаната фактическа обстановка, съдът взе предвид
приложените и приети писмени доказателства, както и допуснатите гласни
такива. Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите З.Ч., Б. Б., С.П.,
М. И.а, А. И., Й. И., като логично подредени, взаимодопълващи се,
ответстващи на останалия доказателствен материал, житейски правдиви,
поради което ги кредитира изцяло. От показанията на тези свидетели става
ясно, че Ч. е платила процесния имот с намерението да го придобие и ползва.
Р. е въвела в заблуждение купувача и продавача, като по този начин е
придобила собствеността върху процесния имот, като за този факт е
направила признание пред свидетелите И., И.а, Петрова и Ч.. Въпреки, че св.
Ч. е заинтересована от изхода на делото, съдът изцяло кредитира показанията
й, като логично подредени и ответстващи на останалия доказателствен
материал.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите В. Д. и Д.Д., поради
което не ги ползва при оформяне на вътрешното си убеждение. В показанията
на св. Д. липсва логична подреденост и не ответстват не кредитираните и
приети от съда доказателства. Показанията на св. Д.Д. не се градят на лични
възприятия, на чуто и преразказано и чуто в телефонни разговори.
Така установената по делото фактическа обстановка обуславя следните
изводи:
При сключването на договор за покупко - продажба на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт № 18, том II, вх. peг. 568, дело 179 от
07.03.2019г. на СлВп при Районен съд – Г.Т., ищцата в качеството си на
продавач е била въведена в заблуждение от купувача относно качеството му
на субект, с когото да сключи сделката. В конкретни случай се касае за
измама, в нейният гражданскоправен смисъл на чл. 29 от ЗЗД, извършена от
купувача по договора, имаща качеството на първоначален ответник по делото
и наследодател на настоящият ответник.
Целенасочено и с ясно съзнания за целения резултат първоначалната
ответник Р. Д. и въвела в заблуждение ищеца П. К. за волята З.Ч., което е
лишило ищеца от възможността на правилна преценка и отклонението й от
предварително формираното желание да сключи договор с лицето, което е
платило имота, а именно Ч.. Първоначалната ответница е създала невярна
5
представа по отношение на договора у ищцата, поради което негативната
последица от сключения договор е насочена към ищцата и се търпи от нея
като страна по него.
Изложеното сочи, че покупко - продажба на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт № 18, том II, вх. peг. 568, дело 179 от
07.03.2019г. на СлВп при Районен съд – Г.Т. е сключен поради измама. Ето
защо, искът по чл. 29 от ЗЗД.
Измамата представлява умишлено въвеждане в заблуждение на едно
лице с цел да бъде то мотивирано към сключване на определена сделка.
Измамата води до унищожаемост на сделката, когато волеизявлението за
сключване на сделката е направено под действието на неверни представи,
които другата страна или трето лице са предизвикали умишлено у
волеизявяващия. Умишленото заблуждаване се предприема главно с оглед на
това да предизвика или засили мотивационните процеси, които са причина за
осъществяване на опороченото волеизявление В следствие на това
погрешната представа не се отнася единствено до съдържанието на сделката,
а до чисто субективни подбуди за извършването й.
Невярната представа, /заблудата/, под която е действал ищецът в случая
и което го е мотивирало да извърши процесната покупко-продажба, се
изразява в създаденото у него убеждение, че с оглед на демонстрирани близки
отношения, волята на лицето платило имота е същия да бъде закупен от
първоначалния ответник Р. Д. и цели такива последици по сделката.
Чрез умишленото въвеждане в заблуждение за волята на Ч.,
първоначалния ответник Д. е създала у ищеца невярна представа, че е
съгласна имота да се разпореди в нейна полза.
По тази причина сключеният договор за доброволна делба е
унищожаем, на основание чл. 29 от ЗЗД.
Съдът, намира, че възражението за изтекла придобивна давност следва
да бъде отхвърлено. Съгласно чл. 79 от ЗС, правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години, а ако владението е добросъвестно – с
непрекъснато владение в продължение на 5 години.
По разноските:
6
С оглед изхода на спора на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца сторените от последния разноски в настоящото
производство в размер на 800,00лв, от които 750лв. адвокатско
възнаграждение и 50лв. държавна такса.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
УНИЩОЖАВА като сключен при измама Договора за покупко-продажба
на недвижим имот, сключен между П. Н. К. с ЕГН - ********** от гр.Д., бул.
„Т.М.” №14, ет.8, ап.37 и Р. А. Д. с ЕГН – ********** б.ж. на с. П., общ. Г.Т.,
обл. Д., ул. „Трета“ №27, обективиран в нотариален акт с №18, том II, вх.рег.
№568, дело №179 от 07.03.2019г. на СлВп - Г.Т..
ОСЪЖДА Н. Г. Т. с ЕГН - ********** от с. Д., общ. Д.ка, ул. „Осма“
№15, да заплати на П. Н. К. с ЕГН - ********** от гр.Д., бул. „Т.М.” №14,
ет.8, ап.37, сумата от 800,00/осемстотин/лева, представляваща сторени в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Д. в двуседмичен
срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Г.Т.: _______________________
7