№ 46852
гр. София, 18.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:*******************
като разгледа докладваното от ******************* Гражданско дело №
20241110115738 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
По делото е постъпила молба от Застрахователна компания ************* с
искане постановеното по делото Решение № 17533/01.10.2024 г. да бъде изменено в
частта за разноските. Излагат се съображения, че в тежест на ответното дружество не
следва да се възлагат адвокатско възнаграждение и разноски, алтернативно се прави
искане за намаляване на адвокатското възнаграждение, както и за определяне на
юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на Застрахователна
компания *************.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, по делото е постъпил отговор от
***************************, в който са изложени подробни съображения за
неоснователност на молбата.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за
обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването
му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното
решение в частта за разноските.
Съдът като съобрази, че молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е депозирана в срока за
обжалване на процесното решение намира същата за процесуално допустима.
Разгледана по същество молбата е неоснователна, поради следните
съображения:
С процесното Решение № 17533/01.10.2024 г. са уважени изцяло предявените от
*************************** искове, като в полза на дружеството, ответникът е
осъден да заплати и сумата от 2 472,40 лв. разноски по делото (612,40 лв. държавна
такса; 200,00 лв. депозит вещо лице и 1660,00 лв. адвокатско възнаграждение).
На първо място съдът счита, че определеното с решението адвокатско
възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото, както и на
цената на предявените искове. За пълнота, следва да се посочи, че съдът взе предвид,
че с Решение на Съда на ***************** от 25 януари 2024 г. по дело ******** по
преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл,
че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна
1
уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже
да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът
и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение
на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично
е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването
на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и
когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни
цени на адвокатските услуги. Настоящата съдебна инстанция е обвързана от
горепосоченото решение на СЕС и изводите в него. Независимо, че съдът не е
обвързан от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, същата представлява ориентир за това какви са добрите практики при
определяне на размера на адвокатските възнаграждения, но при допълнително
съобразяване на същите с принципите за пропорционалност и справедливост. При
определяне размера на адвокатското възнаграждение съдът е съобразил вида на спора,
броя на предявените искове, цената на всеки иск, вида и количеството на извършената
работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. При цялостна
преценка на посочените показатели съдът намира, че разноските за адвокатско
възнаграждение са правилно определени и същите не следва да се редуцират.
По отношение на останалите разноски, присъдени в полза на ищеца: от страна
на *************************** са сторени разноски за държавна такса в размер на
612,40 лв. и 200,00 лв. депозит за вещо лице, като доколкото, предявените искове са
уважени изцяло, то разноските следва да се възложат изцяло в тежест на ответника. С
оглед изложеното не е налице основание за изменение на решението и по отношение
на разноските за държавна такса и експертиза.
Относно искането за определяне на юрисконсултско възнаграждение на
процесуалния представител на Застрахователна компания *************, отново
следва да се посочи, че доколкото предявените искове са уважени изцяло, то на
ответната страна не следва да се присъждат разноски.
По изложените съображения молбата с правно основание чл. 248 ГПК следва да
бъде оставена без уважение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от ЗК *************, ЕИК *********,
Молба с вх. № 318233/09.10.2024г., с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на
Решение № 17533/01.10.2024 г., постановено по гр.д. № 15738/2024 г., по описа на
СРС, 180-ти състав, в частта за разноските, като неоснователна.
Определението, по аргумент от чл. 248, ал. 3 ГПК, подлежи на обжалване, в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Софийски градски съд.
Препис от определението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2