Определение по дело №3108/2020 на Софийски градски съд

    О     П     Р     Е     Д     Е     Л     Е     Н     И     Е

 

 

 

      По ВНЧД№ 3108/20 г.

 

                                                                10.09.2020  г.

 

 

 

            Софийският Градски съд, Наказателно отделение,7-ми въззивен състав , в разпоредителното заседание на десети септември две хиляди и двадесетата година в състав :

 

 

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : Николай Младенов

 

                                                                              1. Веселина Ставрева

                                                    ЧЛЕНОВЕ :                                                                                                                                                    2  мл.с.Натали Генадиева

 

 

 

 Като разгледа докладваното от съдия Младенов ВНЧД№ 3108/2020 г.по описа на СГС,НО,7-ми въззивен състав , за да се произнесе взе предвид следното :

С  Определение от 13.08.2020 г. по НЧД№ 10689/2020 г. СРС,НО,129-ти състав оставил без уважение искането на СРП за налагане на основание чл.72,ал.1 от НПК мерки за обезпечение на наказанието „глоба“ по чл.343Б,ал.1 от НК и отнемане в полза на държавата на основание чл.53,ал.1,б.“А“ от НК на лек автомобил „Рено Меган“ с ДК№ *****,соб. на обвиняемия И.С.С. чрез налагане на „запор“ върху това МПС.

Недоволен от този съдебен акт е останал прокурорът , който депозира Протест , с който иска отмяната на горното определение.Сочи , че Определението било неправилно , като в подкрепа на тази си теза цитира разпоредбата на чл.53,ал.1,б.“А“, а именно че подлежат на отнемане в полза на държавата вещите , които принадлежат на виновния и са послужили за извършването на престъплението.Добавя ,че това МПС е приобщено към материалите по делото чрез Протокол за доброволно предаване.Обезпечителната мярка „запор“ не би позволила  обвиняемият да извърши разпоредителни действия с това МПС преди края на процеса и така тази вещ ще остане в имуществения патримониум на обвиняемия до края на производството по делото,аргументира се още прокурорът.Запорът е нужен още и ,за да се гарантира изплащането на възможното наказание „Глоба“ в размер от 200 до 1000 лв в случай на осъдителна Присъда по чл.343Б,ал.1 от НК.

Въззивният съд като се запозна с Протеста, както и с досегашното проц. развитие по делото намира следното :

Протестът  е  неоснователен.

Протестираното Определение е правилно и законосъобразно.

СРС е бил сезиран с т.нар.“досъдебно производство“/съдържащо 25 листа/,съставено само от копия на документи.В тези копия на процесуално следствени действия и протоколи ,част от които съставени по реда в НПК, а друга част- не , не се открива Постановление за привличане в качеството на обвиняем на лицето И.С.С..Това е констатирано и от СРС в протестираното Определение , но след това първата инстанция е изложила доводите и аргументите си все едно ,че такова Постановление съществува в правния мир.Една такава предполагаема сигурност,че Постановление за привличане има , но някъде извън кориците на досъдебното производство/ обаче е твърде измамна, най-малкото защото в описът на копираното досъдебно производство следваше да има отразен и такъв документ - Постановление за привличане като обвиняем.Ето защо въззивният съд не може да презюмира наличието на такова Постановление, още по-малко - неговото вероятно или потенциално съдържание.

Наистина по представените копия от документи има данни и вероятност лицето да е извършило престъпление по  чл.343Б,ал.1 от НК ,но това е само една вероятност – наред с редица други възможности.Например ,видно е по делото ,че е извършвана трасологическа експертна справка за изследване на евентуални въздействия върху рамата на автомобила, като при положителен отговор на този въпрос , вероятно бихме били изправени пред данни за друго деяние.Ето защо е важно да се прецени първо какъв е предметът на доказване по това производство, след това да се прецени от органите на досъдебното производство има ли достатъчно доказателства за повдигане на обвинение по реда на чл.219,ал.1 от НПК срещу конкретно лице за конкретно престъпление.Ако и тук отговорът е положителен , следва да се извършат тези действия, да се очертае ясно предметът на доказване по това дело и чак след това прокурорът може да иска извършване на действията по обезпечение на глоба, конфискация или отнемане на средствата , които са послужили за извършване на престъплението.Правилно СРС е посочил ,че обезпечителните мерки ,според ТР№ 2/2012 г. на ОСНК могат да се взимат само срещу конкретен обвиняем.Разсъжденията на първата инстанция за  липсата на данни за обезпечителна нужда, за липса на данни за съразмерност на обезпеченото имущество/като материален интерес/ и евентуалното бъдещо вземане на държавата и т.н. , са верни ,но имат чисто хипотетичен характер.Без Постановление за привличане на дадено лице като обвиняем не могат да се взимат нито мерки за неотклонение , нито мерки за процесуална принуда , нито обезпечителни мерки , като отклонения от този принцип не са възможни, тъй като строго формалния характер на наказателното производство освен ,че гарантира редица принципи на процеса,дава възможност да се упражнява правото на защита от редица субекти и участници в процеса и в крайна сметка се явява една гаранция срещу всякакви своеволия в производството.При настоящата безспорна липса на Постановление за привличане като обвиняем, няма никаква правна сигурност ,че ако такова Постановление бъде съставено в по-късен момент ,но за друго престъпление или срещу друго лице , за което не се предвижда наказание“Глоба“,то тогава евентуалното наложения от съда „запор“ ще се окаже незаконосъобразен.Ще се окаже ,че по един недопустим начин съдът е навлязъл незаконосъобразно в чужда имуществена правна сфера.Ето защо неслучайно законодателят е предвидил формалния характер на редица проц.действия в рамките на наказателното производство,вкл. и Постановлението за привличане в качеството на обвиняем.

Предвид горните си аргументи ,въззивният съд намира ,че следва да се потвърди протестираното Определение на СРС като правилно и законосъобразно.

С оглед горното ,съдът

 

 

                              О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Определението на СРС,НО,129-ти състав , с което е било отказано налагането на мерки за обезпечаване на наказанието „Глоба“/за евентуално престъпление по чл.343Б,ал.1 от НК/и евентуално отнемане ва полза на държавата на МПС-лек автомобил „Рено Меган“ с ДК№ *****,соб. на И.С.С. чрез налагане на „запор“ на това МПС, тъй като Определението е правилно и законосъобразно.

Връща делото на СРП за продължаване на досъдебното производство.

Определението не подлежи на обжалване и протест и е окончателно.

 

 

 

09.09.2020 г.                                     

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                    ЧЛЕНОВЕ :   1.

 

                                                                

                                                                                       2.