Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 501
от
10.04.2020г.,
град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Бургас, втори състав, на двадесет
и пети февруари две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния
състав:
Председател: Станимир Христов
при секретаря Вяра Стоянова като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 1139 по описа за 2019 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 215, ал. 1 във вр. с чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ.
Образувано е по жалба от 0” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Хан Тервел” № 7, представлявано от управителя К.Г.П., чрез адвокат Д.Т. от Адвокатска колегия гр. Пловдив със служебен адрес гр. Пловдив, ул. „Кап. Райчо Н.” № 56, ТЦ „Гранд”, ет. 3, офис 3-28-1 против Заповед № РД-01-157/12.03.2019 год. на Кмета на Община Царево, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е разпоредено да бъде премахнат установен незаконен строеж: „10 бр. бунгала и 2 бр. санитарни възли“, находящ се в поземлен имот с идентификатор ПИ 48619.64.37 по КК на гр. Царево, м. „Нестинарка“. В заповедта е указано, премахването да се извърши от „0“ ЕООД с ЕИК ********* в 14-дневен срок от влизане в сила на заповедта, като при неспазване на срока за доброволно изпълнение да се извърши принудително премахване на незаконния строеж по възлагане на община Царево. В жалбата е заявено, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като в подкрепа на това твърдение са развити подробни доводи и аргументи. В съдебно заседание, дружеството жалбоподател, чрез процесуалния си представител – адв. Д.Т. *** поддържа жалбата по заявените доводи и аргументи, ангажира допълнителни писмени доказателства, представя подробни писмени бележки по съществото на спора и формулира искане за отмяна на оспорената заповед и присъждане на разноски.
Ответникът по спора – Кмет на Община Царево, чрез процесуалния си представител – адв. Г.Н. *** оспорва жалбата като неоснователна, ангажира допълнителни доказателства, в т.ч. и съдебно-техническа експертиза, формулира искане за отхвърляне на жалбата, както и за присъждане на направените по делото разноски. Представя подробни писмени бележки по съществото на спора.
След поотделна и съвкупна преценка на доказателствата по делото, като
съобрази исканията, становищата и доводите на страните и като се основа на
закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано за това лице с правен интерес от обжалването, в 14-дневния срок по чл. 215, ал. 4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Същата отговаря на формалните изисквания за съдържание и реквизити, което я прави процесуално допустима.
Разгледана по същество, съда намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
От доказателствата по делото се установява, че по повод множество жалби и сигнали от Х.Й.Х.и П.М.К., адресирани до ДНСК гр. София, РО НСК при РДНСК Югоизточеин район и Община Царево и след размяна на кореспондеция между посочените институции, с писмо изх. № 53-01-1717/ 10.12.2018 год. Кмета на Община Царево е уведомил 0” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Хан Тервел” № 7, ет. 1, ап. 3, представлявано от К.Г.П., че на основание чл. 26, ал. 1 от АПК и във връзка с извършена проверка на място и по документи от инспектори в РО НСК Бургас се образува административно производство по реда на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ по издаване на заповед за премахване на новоизградени незаконни строежи, разположени в ПИ 48619.64.37 по КК на гр. Царево, 10 бр. постройки тип бунгала, разположени на групи – 4 бр. в северната част на имота и 6 бр. в южната част на имота, една новоизградена постройка за санитарен възел, попадаща частично в ПИ 48619.64.120. Във връзка с това, на дружеството е указано, че с цел установяване на всички факти и обстоятелства от значение за извършеното строителство следва в 7-дневен срок да представи документи от значение за образуваното производство. Във връзка с така предоставената възможност, от 0” ЕООД не са били представени документи и не са ангажирани доказателства, във връзка с образуваното административно производство по чл. 225, ал. 2 от ЗУТ. С оглед на това, на 10.01.2019 год. работна група от служители при Община Царево – ст.специалист „Незаконно строителство” и гл.експерт „Геодезия” е извършила проверка на строеж: „10 бр. бунгала и 2 бр. санитарни възела”, намиращ се в ПИ 48619.64.37 по КК на гр. Царево с трайно предназначение – земеделска земя с административен адрес гр. Царево, м. „Нестинарка”, резултатите от която проверка са обективирани в Канстативен акт № 1/10.01.2019 год. В съставения констативен акт е вписано, че проверявания имот е собственост на 0” ЕООД с ЕИК *********, съгласно договор за продажба от 28.09.2015 год., вх. рег.№ 2020, № 155, т. VI от 13.10.2015 год. Вписано е също, че строежът е собственост на 0” ЕООД, представлявано от К.Г.П., което дружество е вписано и като възложител и строител на проверявания строеж. В констативния акт е вписано, че няма представени строителни книжа и документи, в т.ч. няма одобрен проект, няма разрешение за строеж, няма протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво. В акта е направено и описание на констатирания строеж, а именно: В ПИ 48619.64.37 по КК на гр. Царево са изградени 10 бр. постройки тип бунгала върху бетонов фундамент, разположоени на групи – 4 броя в северната част на имота и 6 броя в южната част на имота. Две построики в северната част на имота с предназначение за санитарен възел, като едната попада частично в съседния ПИ 4861964.120. Бунгалата са изградени от метална конструкция, едноскатен покрив с ламарина, положена външна изолация и облицовса „сайдинг”, положена и остъклена дограма. За вход към постройките са изградени стълби и метален навес, покрит с ламарина. Постройките в южната част на имота са с площ от 26 кв.м., а едната от постройките е с площ от 38 кв.м. В тази част е изкопан траншей с дължина 12,70 м., дълбочина 0,40м. и ширина 0,40м. за полагане на тръби за водопробод и канализация за захранване на постройките. В северната част на имота, постройките са със следните размери: 3 бр. от тях са с площ от 26 кв.м., 1 бр.-16 кв.м. и двата санитарни възела са с площ по 10 кв.м. Единият от санитарните възли попада частично в съседния ПИ 48619.64.120. Към постройките са изградени линейни отклонения за канализация. В констативния акт е вписана и констатацията, че описаните обекти представляват строежи по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, като на основание чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ строежа е квалифициран като такъв от V-та категория. Към описанието на констатирания незаконен строеж е приложено и геодезическо заснемане на местоположението на постройките, на което 10-те бунгала и 2-та санитарни възела са защриховани и е вписана площта на всяко от тях. В констативния акт са посочени и установените нарушения, а именно, че постройките тип бунгала са изградени без разрешение за строеж. Вписано е, че същите не са търпими строежи по смисъла на § 16, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. В тази връзка е обоснован извода, че строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, като е прието, че са нарушени разпоредбите на чл. 12, ал. 2, чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. В констативния акт е вписано и обстоятелството, че с оглед констатираните нарушения, констативния акт е основание за започване на административно производство за издаване на заповед за премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Указана е и възможността за депозиране на възражения против констативния акт в 7-дневен срок от получаването му. Към констативния акт са приложени геодезическото заснемане, както и четири броя фотоснимки. От положения в Констативен акт № 1/10.01.2019 год. ръкописен текст се установява, че констативния акт е получен на 12.02.2019 год. от Б. Петков – пълномощник на дружеството. В указания 7-дневен срок не са постъпили възражения против констатациите, обективирани в акта.
Във връзка с горното, Кмета на Община Царево е постановил Заповед № РД-01-157/12.03.2019 год., с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е разпоредено да бъде премахнат установен незаконен строеж: „10 бр. бунгала и 2 бр. санитарни възли“, находящ се в поземлен имот с идентификатор ПИ 48619.64.37 по КК на гр. Царево, м. „Нестинарка“. В заповедта е указано, премахването да се извърши от „0“ ЕООД с ЕИК ********* в 14-дневен срок от влизане в сила на заповедта, като при неспазване на срока за доброволно изпълнение да се извърши принудително премахване на незаконния строеж по възлагане на община Царево. В мотивите на заповедта са възпроизведени констатациите, обективирани в Констативен акт № 1/10.01.2019 год. относно собствеността на поземления имот – на 0” ЕООД, което дружество е посочено и като собственик на констатирания незаконен строеж. В заповедта е възпроизведено и описанието на констатирания незаконен строеж, както и факта, че същия е квалифициран като такъв от V-та категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ и чл. 10 от Наредба № 1 за номенклатурата на видовете строежи и е изграден без одобрен инвестиционен проект и без разрешение за строеж, въз основа на което, строежа е квалифициран като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. В мотивите на оспорената заповед е вписан и извода на административния орган, че гореописания обект не е търпим строеж по смисала на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ по отношение периода на изграждането им. От приложеното известие за доставяне се установява, че така постановената заповед е редовно връчена на пълномощника на дружеството – Б.П..
Недоволен от така постановената заповед, представляващия 0” ЕООД, чрез процесуалния си представител е оспорил същата, по повод което оспорване е образувано и настоящото производство. В сезиращата съда жалба е заявено, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, като в подкрепа на това твърдение са развити подробни доводи и аргументи. На първо място е заявено, че заповедта не съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и по конкретно относими към фактическата обстановка факти относно годината на построяване на незаконното строителство, както и конкретното местоположение на сградите, което да позволи еднозначното им индивидуализиране. На следващо място се твърди, че административния орган не е установил извършителя на строежа. В този смисъл е заявено твърдение, че в случая извършител на строежа е друго дружество – „Оренда Тур” ЕООД, с което собственика на поземления имот – „Оредна 777” ЕООД има сключен договор за наем, който договор, по твърдение на жалбоподателя е служебнво известен на административния орган. В подкрепа на твърдението за незаконосъобразност на оспорената заповед е заявено, че в същата не са изложени и съображения относно търпимостта на строежите, каквото задължение има административния орган. По мнение на жалбоподателя, административния орган не е изпълнил и задължението си да събере всички относими към спора доказателства, като в подкрепа на това отново е заявено, че административния орган не е събрал доказателства, относно годината на построяване на установените незаконни строежи, в т.ч. не е установено дали тези строежи са нови такива, реализирани от жалбоподателя или са такива, реализирани от предходен собственик на имота. В подкрепа на това, в жалбата е заявено, че в случая не е съобразено обстоятелството, че съгласно представения акт за собственост – договор за продажба на имот частна общинска собственост, жалбоподателя е закупил имота, ведно със съществуващите в него сгради, при което не е изследван въпроса, дали предходния собственик не притежава изискуемите се строителни книжа. В подкрепа на така заявените твърдения, в хода на съдебното дирене от страна на процесуалния представител на жалбоподателя бяха ангажирани допълнителни писмени доказателства, в т.ч. Договор за наем от 20.06.2018 год., сключен между 0” ЕООД като наемодател и „Оренда Тур” ЕООД като наемател; Договор за изработка от 26.02.2018 год., сключен между „Оренда Тур” ЕООД като възложител и „Макстер С.О.П.” ООД като изпълнител с приложения към него; 8 броя фактури с получател „Оренда Тур” ООД за закупувани множество строителни материали, оборудване и обзавеждане, както и опаковъчни листи и товарителници с получател „Оренда Тур” ООД.
В хода на съдебното дирене, в резултат на разпределената доказателствена тежест, както и на основание чл. 170, ал. 1 от АПК по искане на процесуалния представител на ответника беше допусната и изготвена съдебно-техническка експертиза, заключението по която съда кредитира изцяло като безпристрасно, обективно и пълно. В отговор на поставените му въпроси, вещото лице е посочило, че процесните постройки, находящи се в ПИ с идентификатор 48619.64.37 по КК на гр. Царево са строежи по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. В подкрепа на този си извод, вещото лице е посочило, че материалите от които е изградена конструкцията на обектите, както и връзките между конструктивните елементи са осъществени с електродъгови заварки, цементови разтвори и др., което не позволява разглобяването на отделните конструктивни елементи, за да бъдат те преместени в пространството, без да губят своята индивидуализация. След отделянето от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура, демонтаж на процесните обекти, без да се разделят от своите конструктивни елементи не могат да се поставят в цялост на друго място и да се ползват за същото или подобно предназначение. При тяхното изграждане, включително и направата на бетовоните фундаменти и/или премахването им, ще се измени трайно субстанцията и начина на ползване на земята. По отношение на местонахождението на обектите, вещото лице е посочило, че процесните строежи по описание и разположение в Констативен акт № 1 от 10.01.2019 год. окомерно съответстват на установените при огледа постройки. При отговор на конкретно поставен въпрос, вещото лице е посочило, че поземлен имот 48619.64.37, област Бургас, община Царево, град Царево, местност „Нестинарка” е с вид на територията – земеделска, категория 4, начин на трайно ползване /НТП/ неизползвана нива /угар, орница/ и по своя характер не позволява строителство на сгради с ваканционно предназначение. За поземления имот няма ПУП-ПРЗ за смяна на вида на територията от земеделска в урбанизирана, като не са открити и строителни книжа за изградените постройки.
След
анализ на така установената фактическа обстановка, настоящият състав намира, че
оспорената заповед за премахване на незаконен строеж е постановена от
компетентен административен орган, в съответствие с
административнопроизводствените правила и при правилно приложение на относимите
материалноправни норми, поради което се явява правилна и законосъобразна и като
такава следва да бъде оставена в сила по следните причини:
Процесната заповед е издадена от компетентен административен орган, в изискуемата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила за нейното издаване. Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. В настоящия случай, оспорената заповед е издадена от Кмета на Община Царево, поради което, същата е постановена от компетентен орган в кръга на законово делегираните му правомощия.
Съгласно чл. 225а, ал. 2, изр. първо от ЗУТ, заповедта по ал. 1 се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2. От приложения Констативен акт № 1/10.01.2019 год. съставен от служители при Община Царево, в т.ч. старши специалист „Незаконно строителство“ се установява, че така указания ред е спазен. Съдът намира, че Констативния акт е съставен в съответствие с административнопроизводствените правила от компетентните за това длъжностни лица, определени от Кмета на Община Царево.
В сезиращата съда жалба на първо място е заявено възражение относно липсата на посочена от административния орган година на реализираното незаконно строителство, както и твърдението, че точното местонахождение на сградите не е достатъчно ясно посочено, до степен позволяваща индивидуализиране на незаконните обекти. Настоящият съдебен състав не споделя така развитите възражения. Действително в текста на оспорената заповед, а и в цялата административна преписка не се съдържат данни относно точната година на изграждане на установените незаконни строежи. По мнение на съда обаче въпросния пропуск не съставлява нарушение, още по-малко такова, което да обоснове незаконосъобразност на оспорената заповед. Видно от заповедта, същата е издадена с правно основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, съгласно която норма, строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Анализът на така цитираната правна норма показва, че годината на реализираното строителство не е елемент от състава, въз основа на който даден строеж се определя като незаконен такъв. В този смисъл, липсата на доказателства относто точната година на реализиране на установения незаконен строеж не съставлява порок, който да води до незаконосъобразност на заповедта.
Несъстоятелно е и възражението относто описанието на местонахождението на установените сгради. На първо място, в заповедта е индивидуализиран поземления имот в който са реализирани процесните сгради – ПИ 48619.64.37 по КК на гр. Царево, м. „Нестинарка“ с трайно предназначение – земеделска земя. Конкретезирано е и местонахождението на сградите в поземления имот – 10 броя постройки тип бунгала върху бетонов фундамент, разположени на групи – 4 броя в северната част на имота и 6 броя в южната част на имота. С цел контретното индивидуализиране на всяка една от сградите, същите са описани с точните им площи. Отново с цел индивидуализиране на всяка една от сградите и точното й местонахождение в имота, към констативния акт е направено и геодезическо заснемане с нанасяне на всяка една от сградите, върху което процесните сгради са защриховани и е вписана точната им площ. Относно липсата на неясноти за точното местонахождение на процесните сгради, при отговор на конкретно поставен въпрос, вещото лице по неоснорената от страните съдебно-техническа експертиза е отговорило, че процесните строежи по описание и разположение в Констативен акт № 1 от 10.01.2019 год. окомерно съответстват на установените при огледа постройки. Така дадения отговор, съпоставен с останалия доказателствен материал обосновава извод за липса на неясноти относно точното местонахождение на процесните сгради, в каквато насока са възраженията на жалбоподателя.
Съдът не споделя и възражението, че административния орган не е установил действителния извършител на строежа. Както вече се посочи, в подкрепа на това твърдение бяха ангажирани допълнителни писмени доказателства - Договор за наем от 20.06.2018 год., сключен между 0” ЕООД като наемодател и „Оренда Тур” ЕООД като наемател; Договор за изработка от 26.02.2018 год., сключен между „Оренда Тур” ЕООД като възложител и „Макстер С.О.П.” ООД като изпълнител с приложения към него; 8 броя фактури с получател „Оренда Тур” ООД за закупувани множество строителни материали, оборудване и обзавеждане, както и опаковъчни листи и товарителници с получател „Оренда Тур” ООД. На първо място следва да се посочи, че така ангажираните писмени доказателства съставляват частни документи и не се ползват с обвързваща доказателствена сила, като удостоверените с тях факти и обстоятелства следва да се ценят в съвкупност с останалия доказателствен материал. Видно от приложения договор за наем от 20.06.2018 год. дружеството 0“ ЕООД е отдало под наем на „Оренда Тур“ ЕООД за временно и възмездно ползване своя собствен недвижим имот – ПИ 48619.64.37, находящ се в гр. Царево, местност „Нестинарка“, целия с площ от 4177 кв.м. В т. І.1.3 от договора изрично е указано за какво ще се ползва така отдадения под наем имот – за живеене. В този смисъл, така представеното писмено доказателство не удостоверява по несъмнен начин, че именно дружеството „Оренда Тур“ ЕООД е извършило установения незаконен строеж. Друго важно обстоятелство по отношение на така предоставения договор за наем е факта, че в в т. І.1.2 от същия изрично е указано, че неразделна част от договора съставлява протоколът за предаването на наетия имот, подписан между страните. В случая, по делото е представен само договора за наем без указания в него протокол за предаване на наетия имот, който факт поставя под съмнение действителното предаване на имота между посочените в него наемодател и наемател. Действително, в т.ІІІ.3 от договора е вписано, че наемодателя дава право на наемателя да извършва строителство в имота, но съгласно действащото законодателство. Безспорно съгласно действащото законодателство, строителство на ваканционни сгради (бунгала) в земеделски земи не е допустимо, а и самото строителство се допуска само след надлежно одобрени проекти и издадено разрешение за строеж, каквито в случая безспорно липсват. За да подкрепи твърдението си, че установените незаконни сгради са реализирани от „Оредна Тур“ ЕООД, а не от дружеството жалбоподател, по делото беше представен Договор за изработка, сключен на 26.02.2018 год. между „Оредна Тур“ ЕООД, като възложител и „Макстер С.О.П.“ ООД като изпълнител, по силата на който възложителя възлага, а изпълнителя приема да изработи и извърши моннаж на 10 броя носещи метални конструкции описани в Приложение № 1 към договора, всяка една от които ще е с приблизителна квадратура в размер на 26 кв.м., като изработеното ще бъде монтирано в гр. Царево. Анализът на така представеното писмено доказателство също не удостоверява по несъмнен начин твърдяното авторство по отношение на дружеството „Оренда Тур“ ЕООД. На първо място, договора за изработка е с дата 26.02.2018 год., т.е. почти четири месеца преди договора за наем. На следващо място, в договора за изработка не е индивидуализирано конкретното място, на което следва да се осъществи монтажа на 10-те носещи метални конструкции, като е посочено само гр. Царево, т.е. същия не удостоверява, че така възложената изработка касае именно процесните сгради, установени в ПИ 48619.64.37. Не на последно място следва да се отчете и обстоятелството, че видно от констативния акт и геодезическото заснемане към него, само част от постройките са с площ от 26 кв.м., като има и постройки с площ от 38 кв.м., от 16 кв.м. и от 10 кв.м. Анализът на така посочените факти и обстоятелства не позволява еднозначно да се твърди, че именно „Оренда Тур“ ЕООД е извършител на незаконния строеж, доколкото това дружество е наело поземления имот „за живеене“, четири месеца преди това е възложило изработване на 10 носещи метални конструкции с различни от процесните сгради площи, като не е индивидуализирало точното място за техния монтаж. Представените фактури с получател „Оренда Тур” ООД за закупувани множество строителни материали, оборудване и обзавеждане, както и опаковъчни листи и товарителници с получател „Оренда Тур” ООД също не удостоверяват по несъмнен начин, че именно това дружество е реализирало незаконните строежи, доколкото датите на въпросните фактури, опъковачни листи и товарителници значително предхождат договора за наем, а и в същите липсва конкретно посочено място на доставяне, като общо е вписано гр. Царево. Не на последно място следва да се отчете и обстоятелството, че цитираните по-горе писмени доказателства – договор за наем, договор за изработка, фактури, товарителници и др. са представени едва в хода на съдебното производство. Независимо от неколкократно предоставената възможност – след връчване на писмото по чл. 26, ал. 1 от АПК за откриване на производството, след редовното връчване на констативния акт и дори след връчване на заповедта, дружеството жалбоподател не се е възползвало от предоставената му възможност да заяви възражението си, че друго дружество е реализирало незаконния строеж, нито е представило докозателства в тази връзка.
В приложимата разпоредба на § 3, ал. 1 от Наредба за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи от четвърта, пета и шеста категория или на части от тях от община Царево /приета с Решение № 407/ 04.12.2013год./ „адресат/адресати на заповедта“ са физически или юридически лица, или еднолични търговци, спрямо които със заповедта по чл. 225„а“, ал. 1 от ЗУТ се създават задължения по нейното изпълнение. Тези лица може да са: собственикът на строежа или терена, лицето, в полза на което е учредено ограничено вещно право, или извършителят на строежа. В случая, в хода на развилото се административно производство, от страна на дружеството жалбоподатил не са били ангажирани доказателства, че друго лице – физическо или юридическо е собственик на строежа, поради което правилно, законосъобразно и в съответствие със събраните доказателства и цитираната норма от наредбата, 0“ ЕООД, в качеството му на собственик на поземления имот е вписано като адресат на заповедта.
В сезиращата съда жалба, а и в писмените бележки по съществото на спора са развити подробни възражение относно незаконосъобразността на оспорената заповед, поради липсата на конктретни съображения относно търпимостта на установените незаконни строежи. Настоящия съдебен състав не споделя и тези възражения по следните съображения: На първо място, не съответства на действителността, че липсват съображения относно търпимостта на строежите. Видно както от констативния акт, така и от мотивите на издадената въз основа на него заповед безспорно е налице произнасяне относно приложимостта на § 16 от ПР на ЗУТ, като административния орган е приел, че строежа не съставлява търпим такъв по смисъла на посочената правна норма. Съдът намира така формирания извод за правилен и законосъобразен, постановен в съответствие с установената фактическа обстановка. На първо място, анализът на разпоредбата на § 16, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ обосновава извод, че абсолютна материалноправна предпоставка за определянето на даден незаконен строеж за търпим е необходимостта същия да е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно този закон. Видно от доказателствата по делото, в т.ч. и неоспорената от страните съдебно-техническа експертиза, поземления имот, върху който е реализиран незаконния строеж е земеделска земя без промяна на предназначението й и без одобрен и влязъл в сила ПУП-ПРЗ. В този смисъл, няма как реализираното строителство да е допустимо по действащия план, доколкото такъв план изцяло липсва. На следващо място, правилно административния орган е приел, че нормата на § 16 от ДР на ЗУТ е неприложима по отношение периода на изграждане на незаконния строеж. Действително, както вече се посочи по-горе, в оспорената заповед, а и в административната преписка липсват доказателства за точния момент на реализиране на незаконните сгради. Независимо от това, идниция относно периода на изграждането им би могло да се изведе от приложените по преписката писмени доказателства. Противно на заявеното в жалбата, от приложения по делото Договор за продажба на недвижим имот частна общинска собственост от 28.09.2015 год. (вх. рег.№ 2020/13.10.2015 год., акт № 155, том VІ по описа на СВ гр. Царево) се установява, че дружеството 0“ ЕООД е придобило единствено и само поземлен имот 48619.64.37 по КККР на гр. Царево, м. „Нестинарка“ с площ от 4177 кв.м. без каквито и да е данни за реализирано в поземления имот строителство. От така приложения договор може да се обоснове извод, че към момента на придобиване на ПИ същия е бил празен и незастроен, поради което установеното незаконно строителство е реализирано в периода от придобиване на имота до установяване на незаконните строежи, т.е. от 28.09.2015 год. до 10.01.2019 год. Индиция относно периода на реализираното незаконно строителство се съдържа и приложения по административната преписка сигнал от П.М.К. с дата 17.07.2018 год., в който сигнал се твърди, че към този момент (17.07.2018 год.) в парцел 48619.64.37, собственост на 0“ ЕООД се извършва строителство на бунгала за отдих на туристи. В този смисъл и с оглед така установения период на реализираното строителство, правилен и законосъобразен се явява извода на административния орган за неприложимост на § 16 от ДР на ЗУТ, доколкото тази правна норма в отделните хипотези на ал. 1, ал. 2 и ал. 3 предвижда незаконното строителство да е реализирано в значително по-ранен период. По идентичен начин и разпоредбата на § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ се явява неприложима по отношение на процесните незаконни строежи, доколкото същата предвижда строежите да са изградени до 31 март 2001 г., което в настоящия случай не е така, както и същите да са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, което обстоятелство, както се посочи по-горе също не е налице.
По изложените съображения, съда намира жалбата за неоснователна и като такава следва да се отхвърли, а оспорената заповед на Кмета на Община Царево, като правилна и законосъобразна, следва да се остави в сила.
По делото е направено искане за присъждане на направените разноски от двете страни в процеса. Като съобрази изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, съдът намира, че следва да присъди в полза на ответника сумата от 1100,00 лева, 450,00 лева от които за съдебно-техническата експертиза и 650,00 лева адвокатско възнаграждение, съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен
съд – гр. Бургас, втори състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на 0” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Хан Тервел” № 7, представлявано от управителя К.Г.П., чрез адвокат Д.Т. от Адвокатска колегия гр. Пловдив със служебен адрес гр. Пловдив, ул. „Кап. Райчо Н.” № 56, ТЦ „Гранд”, ет. 3, офис 3-28-1 против Заповед № РД-01-157/12.03.2019 год. на Кмета на Община Царево, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е разпоредено да бъде премахнат установен незаконен строеж: „10 бр. бунгала и 2 бр. санитарни възли“, находящ се в поземлен имот с идентификатор ПИ 48619.64.37 по КК на гр. Царево, м. „Нестинарка“.
ОСЪЖДА 0” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Хан Тервел” № 7, представлявано от управителя К.Г.П. да заплати в полза на Община Царево сумата от 1100,00 (хиляда и сто) лева разноски по делото.
Решението може да
бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: