РЕШЕНИЕ
№ 751
гр. София, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Светлин Михайлов
Снежана Бакалова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело
№ 20231001000427 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството е образувано по повод постъпила въззивна жалба от С. А. А.,
с която обжалва решение № 262 216 от 05.04.2021 г., постановено по гр. д. № 12 127/19 г. по
описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 13 състав, с което съдът е
отхвърлил като неоснователен предявения от С. А. А. против Фонд за гарантиране на
влоговете в банките иск с правно основание чл. 23, ал. 1 от ЗГВБ(отм.), вр. с чл. 4, ал. 1
ЗГВБ (отм.), за заплащане на сумата з размер на 53 351.50 евро, представляваща гарантиран
размер по влог в "КТБ" АД (н.) и е осъдил С. А. А. да заплати на Фонд за гарантиране на
влоговете в банките сумата от 4 216 лв., представляваща направените от ответника разноски
по производството.
В жалбата се твърди, че в атакуваното решение макар първоинстанционния
съд правилно да е изложил повечето факти и обстоятелства по делото е направил
необосновано и неправилно заключение относно валидността на договора. Твърди, че от
една страна съдът е приел, че са налице всички предпоставки от фактически състав, но е
отхвърлил иска, защото е приел, че един от елементите макар и формално наличен е
засегнат от порока нищожност поради заобикаляне на закона. В тази връзка оспорва
изводите на съда по отношение на нищожността на договора. В тази връзка развива доводи
относно като самостоятелно основание за нищожност на договора, като твърди, че не е
1
налице субективния елемент на това основание. Оспорва изводите на съда по отношение на
съществуването на забранен или непозволен от закона правен резултат на сделката. В тази
връзка твърди, че чл.4 от ЗГВБ (отм) не съдържа законова забрана, а определя задължение
на ответника да гарантира изплащане на авоарите на едно лице и условията при които
следва да бъдат изплатени. Твърди, че цитираната норма не е самостоятелна и следва да се
тълкува в контекста на цялото законодателство и систематично в контекста на останалите
разпоредби от отменения закон. Прави извод, че за да е налице нищожността на договора за
цесия, то към момента на сключването му страните по него трябва да са знаели и целели
постигането на забранен от закона резултат като ищцата получи повече от гарантирания
размер от 196 000 лв. Твърди, че към момента на сключването на договора няма законова
или друга забрана да се прехвърлят влогове. Релевира твърдения относно броя на сделките,
които са необходими за да е налице заобикаляна на закона, като твърди, че за е налице
такова е необходимо да е сключена повече от една сделка, а в конкретния случай е налице
само една. Оспорва и наличието на субективния елемент от ФС на заобикалянето на закона,
като твърди, че от известните факти не може да се направи обоснован извод за състоянието
на неплатежоспособност на банката, а само е поставена под специален надзор. Само
отбелязва, че още с исковата молба е поискано да бъде отправено преюдициално запитване,
но съдът не се е произнесъл по него. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да
отмени атакуваното като незаконосъобразно и необосновано и вместо него се постанови
ново, с което да се уважи предявеният иск и се присъдят разноски за всички инстанции.
Въззиваемата страна „Фонд за гарантиране на влоговете в банките оспорва
жалбата. Твърди, че въведените доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
решението са неоснователни и не се подкрепят от съдебната практика. Моли съда да
постанови решение, с което да потвърди атакуваното и претендира разноски.
Трето лице помагач на страната на ответника оспорва подадената въззивна
жалба. Развива еднородно доводи относно неоснователността на същата и правилността на
атакуваното решение, така както са въведени в процеса от ответника. Моли съда да
потвърди атакуваното и претендира разноски.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с решение №
262 216 от 05.04.2021 г., постановено по гр. д. № 12 127/19 г. по описа на Софийски градски
съд, Гражданско отделение, 13 състав, съдът е отхвърлил като неоснователен предявения от
С. А. А. против Фонд за гарантиране на влоговете в банките иск с правно основание чл. 23,
ал. 1 от ЗГВБ(отм.), вр. с чл. 4, ал. 1 ЗГВБ (отм.), за заплащане на сумата з размер на
53 351.50 евро, представляваща гарантиран размер по влог в "КТБ" АД (н.) и е осъдил С. А.
А. да заплати на Фонд за гарантиране на влоговете в банките сумата от 4 216 лв.,
представляваща направените от ответника разноски по производството.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото ( анекс към рамков
2
договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка при условията
на преференциален безсрочен депозит и рамков договор за платежни услуги за
потребители), че на 23.05.2012 г. С. А. А. е сключила с „КТБ“ АД (н) договор за откриване
на банкова сметка в евро за съхранение на пари, както и че по силата на същите на ищцата е
разкрита банковата сметка с iBAN **********.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с решение № 73
от 20.06.2014г. на УС на БНБ „КТБ“ АД (н) е поставена под специален надзор. Със същото
решение е спряно изпълнението на всички задължения на банката, а също така е забранено
и извършването на дейности съгласно предоставения и лиценз, за срок от три месеца. Не се
спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с решение № 73 от 16.09.2014 г. на
УС на БНБ е удължен срока на поставения надзор до 20.11.2014 г., с решение № 138 от
06.11.2014 г. на УС на БНБ, обективирано в протокол № 27 от същата дата, е отнет лиценза
за извършване на банкова дейност на „КТБ“ АД (н), както и че с решение № 61 от 18.11.2014
г. на УС на ФГВБ е определена началната дата за изплащане на гаранция по влоговете в
банките - 04.12.2014 г.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с договор за
цесия от 04.11.2014 г. С. А. А., в качеството си на цедент, е прехвърлила на С. А. А.
(цесионер) вземането си по банкова сметка IBAN ********** спрямо „КТБ“ АД (н),
произтичащо от анекс № 81 013 от 23.05.2012 г. към рамков договор за платежни услуги за
потребители. Видно от съдържанието на представеният договор за цесия страните са
договорили, че цесионерът придобива от цедента описаното вземане срещу цена от 99 000
лв., която следва да бъда изплатена за срок 5 години, на равни годишни плащания от по
19 800 лв., като за начален срок на плащане е определен 01.01.2015 г. Не се спори, а се
установява и от преотото като доказателство по делото уведомление до „КТБ“ АД (н), че на
04.11.2014 г. цедентът С. А. е уведомила банката за сключения между нея и С. А. договор за
цесия от същата дата.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с възражение
вх. № А2310-1326/05.12.2014 г., ищцата на основание чл. 10, ал.2 от Наредба № 23
издадена от БНБ, е възразила пред синдик/квестора на „КТБ“ АД (н) относно невключването
на вземането и в изготвените списъци по чл.7, ал.3 от наредбата, които се предоставят на
ФГВБ за удостоверяване на вложителите с гарантирани вземания.
Не се спори, а се установява и от решение № 2 037 от 21.11.2016 г.,
постановено по т. д. № 3 741/16 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение,
4 състав, че на основание чл.68, ал.3 ЗБН списъка по чл.67, ал.2 ЗБН с приети вземания на
кредиторите на „КТБ“ АД (н) е допълнен с вземането на С. А. А., в размер на 53 351.50
евро, произтичащо от анекс № 81 013/23.05.2012 г. към рамков договор за платежни услуги
за потребители за откриване на банкова сметка при условията на преференциален безсрочен
депозит, което е придобито по договор за цесия от 04.11.2014 г. сключен със С. А..
Вземането е включено с поредност з удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 4 от ЗБН (редакция
ДВ. Бр. 67 от 29 Юли 2003 г.). Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото,
3
че така постановеното решение е потвърдено с решение № 1 933 от 10.08.2017 г.,
постановено по в. т. д. № 399/17 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско
отделение, 5 състав. Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че
потвърдителното решение не е допуснато касационен контрол с определение № 233 от
04.05.2018 г., постановено по т. д. № 3 100/17 г. по описа на Върховен касационен съд,
Търговска колегия, Първо т.о.
Не се спори, а се установява и от представеното копие от прессъобщение на
ФГВБ, че фондът е определил и разгласил за началната дата за изплащане на гарантираните
влогове на вложителите в „КТБ“ АД (н) 04.12.2014 г.
От заключението на ССчЕ се установява, че към 03.11.2014 г. (ден преди
сключването на договора за цесия) цедентът - С. А. е притежавала, следните сметки -
Преференциален безсрочен депозит в евро с IBAN **********, открит на 23.05.2012 г., със
салдо към 03.11.2014 г. в размер на 50 963.28 евро и Срочен депозит в лева 4x4 с IBAN
**********, открит на 23.05.2012 г., със салдо към 03.11.2014 г. - 106 298.28 лв. В
заключението си вещото лице е отбелязало, че към 03.11.2014 г. (ден преди сключването на
договора за цесия) цесионерът - С. А. е притежавала следните сметки - Срочен депозит в
лева 4x4 с IBAN **********, открит на 03.07.2012 г., със салдо към 03.11.2014г. - 81 978.50
лв. и Срочен депозит в лева 4x4 с IBAN **********, открит на 15.08.2013 г., със салдо към
03.11.2014 г. в размер на 7 408, 78 лв.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото (вкл. ССчЕ), че
към момента на изготвянето й на ищцата в производството С. А. е изплатена гаранция от
ФГВБ в размер на 89 456. 91 лв. която сума е формирана от наличностите и по сметки към
06.11.2014 г. в „КТБ“ АД (н) произтичащи от следните влогове - IBAN ВС- ********** и
IBAN **********. Вещото лице е отразило, че към момента на С. А. е изплатена гаранция от
ФГВБ в размер на 106 673.40 лв., която сума е формирана от наличностите и по сметка с IB
AN **********към 06.11.2014 г. в „КТВ“ АД (н).
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че в полза на С.
А. са разпределени суми по ПЧСР и ВЧСР от масата на несъстоятелността на „КТБ“ АД (н),
задължението за които произтича от извършената цесия в нейна полза, възлизат на общо
20 829.59 лв., от които 11 792.69 лв. по ПЧСР и 9 036.90 лв. по ВЧСР. В заключението си
вещото лице твърди, че счетоводна операция по дебитиране на банкова сметка с 1BAN
********** на С. А. със сумата от 53 361.50 евро (104 346,46 лв.), съгласно многоредово
бордеро е осчетоводена на 06.11.2014 г. в 20:11:40 часа с вальор 04.11.2014 г., като сумата е
отнесена по сметка с получател С. А. с IBAN **********, последната е открита служебно на
името на С. А..
В показанията си дадени в открито съдебно заседание от 04.02.2020 г. вещото
лице твърди, че поради липса на предоставена информация от БНБ към момента на
съставянето на експертизата, но с оглед на доказателствата решение No 138 от 06.11.2014 г.
на УС на БНБ за отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност на „КТБ“ АД (н) е
взето в 10:00 часа на заседание проведено на 06.11.2014 г.
4
Не се спори, а се установява и от приложеното удостоверение за родствени
връзки, че ищцата С. А. А. е сестра на С. А. А..
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с решение №
711 от 19.11.21 г., постановено по в. т. д. № 803/21 г. по описа на Софийски апелативен съд,
Търговско отделение, 6 състав въззивния съд е потвърдил решение № 262 216 от 05.04.2021
г., постановено по гр. д. № 12 127/19 г. по описа на Софийски градски съд. Гражданско
отделение, 13 състав, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от С. А. А. срещу
Фонд за гарантиране на влоговете в банките иск с правно основание чл.23, ал.1 от ЗГВБ
(отм.), вр. с чл. 4, ал.1 ЗГВБ (отм.) за заплащане на сумата в размер на 39 976.69 евро,
представляваща гарантиран размер по влог в „КТБ“ АД (н).
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с решение №
50 037 от 16.05.23 г., постановено по т. д. № 511/22 г. по описа на Върховен касационен съд,
Търговска колегия, Първо т.о. съдът е отменил решение № 711 от 19.11.21 г., постановено
по в. т. д. № 803/21 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав
и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е допустима и основателна.
С атакуваното решение № 262 216 от 05.04.2021 г., постановено по гр. д. № 12
127/19 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 13 състав, съдът е
отхвърлил като неоснователен предявения от С. А. А. против Фонд за гарантиране на
влоговете в банките иск с правно основание чл. 23, ал. 1 от ЗГВБ(отм.), вр. с чл. 4, ал. 1
ЗГВБ (отм.), за заплащане на сумата з размер на 53 351.50 евро, представляваща гарантиран
размер по влог в "КТБ" АД (н.) и е осъдил С. А. А. да заплати на Фонд за гарантиране на
влоговете в банките сумата от 4 216 лв., представляваща направените от ответника разноски
по производството.
По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:
По отношение на допустимостта на подадената въззивна жалба съдът намира,
че същата е процесуално допустима като подадена в установените от закона срокове и от
упълномощено лице. Атакуваното решение е валидно и допустимо.
В жалбата са наведени твърдения за незаконосъобразност и необоснованост на
атакуваното решение, свързани с изводите на първоинстанционния съд за наличието на
намерение за заобикаляне на закона при сключването на процесния договор за цесия, както
и по отношение на нищожността на договора за цесия. Така наведените доводи за
незаконосъобразност на атакуваното решение съдът намира за основателни по следните
съображения:
С отменителното решение на Върховен касационен съд е даден отговор на
5
правния въпрос, обосновал допускането до касационен контрол, като съдът е приел, че върху
приобретателя на права по влог – върху цесионера (при отсъствието на противна уговорка
по см. на чл.99, ал.2 от ЗЗД) заедно с прехвърленото вземане, преминава и потенциалното
вземане на гарантираност на влога по чл.4, ал. 1 от ЗГВБ (отм.), като принадлежност на
прехвърленото вземане в обема, до който ФГВБ би гарантирал сумите по влоговете на
цедента, независимо от броя и размера им в конкретната банка-влогоприемател при
отнемане на лицензията й за банкова дейност. Дадени са задължителни указания, че
вземането на приобретателя е ограничено от два критерия: до покритието, размера, обема,
до които фондът обезпечава вземането на първоначалния вложител и общия сбор на
вземането на приобретателя не може да надхвърля определената в чл.4, ал.1 от ЗГВБ (отм.)
сума. За да достигне до този извод касационния съд е съобразил, че със ЗГВБ (отм.) е
установен принципът на законна гарантираност на и чуждестранна валута като мярка
за защита на вложителите в банките - част от системата за защита на влоговете, като
правото на титуляря на гарантираност на влоговете му по чл. 3 и чл.4, ал. 1 е латентно,
евентуално, неактивно облигационно вземане, което възниква при настъпване на
предвидените в чл. 23 от закона предпоставки и при отсъствието на ограниченията и
изключенията, предвидени в чл.4, ал. 3 и чл. 5. Латентното право на гарантираност без
да притежава същинските белези, характеристики и функции на гаранция или
обезщетение, е своеобразно обезпечение по влога, предоставено от държавата, правно
качество, принадлежност, характеристика, несъщинско акцесорно право към главното
вземане и следва принадлежността на последното. По разпореждане на закона,
изводимо от чл. 4, ал. 3 на същия закон в приложимата за спора редакция на ДВ бр.
101/2010 г., фондът гарантира пълно изплащане на сумите по влоговете на едно лице в
една банка и по отношение на лица, придобили права по влог в резултат на извършени
разпоредителни действия с влога, стига придобиването да е осъществено преди
вземане на решението на БНБ за отнемане на лицензията за банкова дейност.
Гарантираността на влога е „принадлежност” по смисъла на даденото тълкуване на
разпоредбата на чл. 99, ал. 2 ЗЗД в Тълкувателно решение № 2 от 23.06.2021 г. на ВКС
по тълкувателно дело № 2/2019 г. на ОСТК на ВКС. Съгласно мотивите на цитираното
тълкувателно решение понятието „принадлежност” по смисъла на чл. 99, ал. 2 ЗЗД е
събирателно, а изброяването в разпоредбата е неизчерпателно, следва да се разбира
като обезпечение на прехвърленото вземане в широк смисъл. Разбирано по този начин,
задължението на фонда, което има за цел да осигури изплащане на компенсация,
обезщетение на вложителите по гарантирани влогове, следва да обезпечи и вземането
на цесионера.
По правилността на атакуваното въззивно решение (по спора) Върховния
касационен съд е приел, че по делото безспорно е установен размера на влоговете на
цедента преди разпореждането с влога 210 644.74 лв., от които депозит в размер на
106 298.28 лв. и депозит в евро с левова равностойност от 104 346.46 лв., които по същество
надхвърлят гарантирания по чл.4, ал.1 от ЗГВБ размер. Липсва спор, че втория депозит е
прехвърлен на ищцата. В хипотеза като процесната цедентът може да прехвърли права, тъй
6
като той има такива - прехвърленото вземане е частично покрито от системата за
гарантиране на влоговете в банките. Както се посочи, преди цесията влоговете на цедента не
са покрити само до размер на сумата 14 644.74 лв. (разликата между 210 644.74 лв. и 196 000
лв.). Съдът е приел, че гарантираният размер на влога от Фонда спрямо прехвърлената сума
104 346.46 лв. е 89 701.72 лв. (разликата между сумата 196 000 лв. и сумата 106 298 лв. по
влога, който е останал на цедента). Цесионерът има право на тази част от законовата
гаранция - принадлежност към придобитото вземане до такъв размер така, че сборът със
сумата по неговите влогове да не надвиши 196 000 лв. В конкретния случай цесионерът има
собствен влог в банката от 89 387.28лв., покрит от системата за гарантиране ведно с
придобитото като принадлежност към цедираното вземане от 89 701.72 лв., като правото на
ищцата по чл. 4, ал. 1 ЗГВБ (отм.) е в общ размер на 179 089 лв., т.е. сборът от двете суми е
в рамките на 196 000лв. С оглед на изложеното касационния съд е приел в отменителното
решение, че ищцата има вземане във връзка с придобитите от в резултат извършената цесия
в размер на 89 701.72 лв.
По отношение на наведените доводи за нищожност на договора за цесия
настоящият състав намира, че същите са неоснователни. Извършените действия по
прехвърлянето на вземането, предвид даденото разрешение на правния въпрос от ВКС не се
постига заобикаляне на закона и нарушаване на максималния размер на гаранцията, както и
не се постига непозволен резултат. Родствената връзка не обуславя извод за нещожност на
договора, тъй като посочените в отговора на исковата молба защитни твърдения на
ответника не могат да обосноват извод за наличие на намерение за заобикаляне на закона.
Те са достатъчни да се приеме за вероятно наличието на такова намерение, но не са
достатъчни да обосноват наличието му съобразно изискването за пълно доказване, което е в
тежест на ответника. Действителността на сделката при твърдяното заобикаляне се
преценява към момента на сключването й, като резултатът й (непозволената от закона цел)
следва да бъде постигнат веднага. Твърденията за наличието на знание и липсата на
адекватност при сключването на сделката в момент, в които „никое лице не би имало
интерес от придобиването на вземане срещу неплатежоспособна банка“, които не могат да
обосноват намерението да се заобиколи закона. Тези изводи на касационния състав са
задължителни за настоящия съд.
Трайната практика на Върховен касационен съд, която се споделя и от
настоящия състав и обективирана в решение № 80, постановено по гр. д. № 1 315/10 г. ВКС,
четвърто г. о., решение № 164, постановено по гр. д. № 1 238/12 г. по описа на ВКС, Трето
ГО и решение № 193, постановено по гр. д. № 1 649/09 г. по описа на ВКС, Четвърто ГО и
др., безпротиворечиво приема, че съгласно чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК указанията на
касационната инстанция по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда,
на който е върнато делото за ново разглеждане, а указанията по прилагането и тълкуването
на процесуалния закон посочват на въззивния съд, кои процесуални действия на съда и на
страните са извършени надлежно, както и кои процесуални действия той е длъжен да
извърши или да повтори, и кои процесуални действия той не може да извърши. При новото
разглеждане на делото въззивният съд е длъжен да зачете процесуалните действия, посочени
като надлежно извършени, както и да извърши предписаните процесуални действия и да не
извършва посочените като недопустими.
С оглед на тази практика, възприемана и от настоящия състав при настоящето
въззивно производство съдът следва да извърши преценка само на извършените, получените
от ищцата суми в производството по несъстоятелност, като от приетата за дължима,
гарантирана сума на ищцата от 89 701.72 лв. се приспаднат така получените суми в
производството по несъстоятелност. Видно от заключението на назначената и изслушана
пред настоящия състав ССчЕ след като се приспаднат от сумата 89 701.72 лв. сумите
7
получени в производството по несъстоятелност, то неиздължения остатък е сумата от
66 726.23 лв., с вкл. извършено разпределение по 1, 2, 4 и 5 ЧСР. С оглед на изложеното
настоящият състав намира, че в този размер предявения иск е основателен и доказан.
По изложените съображения съдът намира, че атакуваното решение следва да
се отмени в частта, в която съдът е отхвърлил предявеният иск за сумата от 66 726.23 лв. и
вместо него се постанови ново, с което ответникът бъде осъден да заплати на ищцата
посочената сума. В останалата част атакуваното решение е правилно и законосъобразно и
като такова следва да се потвърди.
По отношение на претендираните разноски, настоящият състав намира, че
такива се дължат на ищцата. Ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 500 лв.,
представляващи разноски за експертиза, сумата от 5 050 лв., представляваща размера на
внесената ДТ, съобразно уважената част от иска, както и сумата от 2 888.40 лв.,
представляваща разноски за един адвокат по в. т. д. № 427/23 г., сумата от 2 532 лв.,
представляваща разноски за един адвокат пред ВКС, сумата от 2 532 лв., представляваща
разноски за един адвокат по в. т. д. № 803/21 г. и сумата от 2 532 лв., представляваща
разноски по първоинстанционното дело. Дължимите суми са изчислени въз основа на датата
на сключването на договорите за правна помощ, действащата към този момент редакция на
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
релевираното възражение за прекомерност и правната и фактическата сложност.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 262 216 от 05.04.2021 г., постановено по гр. д. № 12 127/19 г.
по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 13 състав, в частта, в която
съдът е отхвърлил като неоснователен предявения от С. А. А. против Фонд за гарантиране
на влоговете в банките иск с правно основание чл. 23, ал. 1 от ЗГВБ(отм.), вр. с чл. 4, ал. 1
ЗГВБ (отм.), за сумата от 34 116.58 евро (левова равностойност от заплащане на сумата
66 726.23 лв.), както и в частта, в която е осъдил С. А. А. да заплати на Фонд за гарантиране
на влоговете в банките сумата от 4 216 лв., представляваща направените от ответника
разноски по производството, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него
постановява:
ОСЪЖДА Фонд за гарантиране на влоговете в банките, с адрес: гр. София, ул.
„Владайска“ № 27 да заплати на С. А. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ж. к. „***“,
бл.*, вх. *, ет. *, ап. ** сумата от 34 116.58 (тридесет и четири хиляди сто и шестнадесет
евро и петдесет и осем евроцента) евро (с левова равностойност 66 726.23 лв.), ведно със
законната лихва от 17.09.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и да
заплати сумата от 500 (петстотин) лв., представляващи разноски за експертиза, сумата от
5 050 (пет хиляди и петдесет) лв., представляваща размера на внесената ДТ, съобразно
уважената част от иска, както и сумата от 2 888.40 (две хиляди осемстотин осемдесет и осем
8
лв. и четиридесет ст.) лв., сумата от 2 532 (две хиляди петстотин тридесет и два) лв., сумата
от 2 532 (две хиляди петстотин тридесет и два) лв. и сумата от 2 532 (две хиляди петстотин
тридесет и два) лв., представляващи разноски за един адвокат в производствата, на
основание чл.78 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА № 262 216 от 05.04.2021 г., постановено по гр. д. № 12
127/19 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 13 състав в останалата
обжалвана част като правилно и законосъобразно.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ответника – „Корпоративна търговска банка“ АД (н).
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщението за изготвянето му, пред Върховен касационен съд, при условията на чл.280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9