№ 1272
гр. Пловдив, 04.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300502538 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл., вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Адвокатско дружество „Г.“, код по
БУЛСТАТ: *********, подадена чрез адвокат Д.Б. против Определение №
263491 от 23.08.2021 г., постановено по гр. д. № 14973 по описа на Районен
съд – Пловдив за 2020 г., с което е оставена без уважение молбата на
жалбоподателя от 26.07.2021 г. за изменение на Решение № 261970 от
13.07.2021 г., постановено по същото дело, в частта му за разноските.
В жалбата се излагат подробни оплаквания за неправилност на
обжалваното определение. Твърди се, че с исковата молба са предявени три
обективно съединени иска, а съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
процесуално представителство по граждански дела възнагражденията се
определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях
поотделно. Поддържа се, че дължимото възнаграждение възлиза на 1080 лв. с
ДДС, като се отправя молба за присъждане на разликата над присъдения с
решението размер от 360лв. с ДДС.
Ответната по жалбата страна „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, чрез
процесуалния си представител адв. Н., оспорва частната жалба като
неоснователна и отправя молба за оставянето ѝ без уважение.
Пловдивският окръжен съд, след като взе предвид наведените от
жалбоподателя доводи и се запозна с представените по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е
допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
Производството пред първата инстанция е образувано по подадена от
1
БЛ. В. Б. против „ВИВА КРЕДИТ“ ООД искова молба, с която се претендира
заплащане на следните суми: 173,42 лв. – недължимо заплатена и получена от
ответника при начална липса на основание по клауза за неустойка по договор
за паричен заем от 09.05.2018 г., 717,43 лв. - недължимо заплатена и получена
от ответника при начална липса на основание по клауза за заплащане на такса
за експресно разглеждане на заявка за отпускане на паричен заем по договор
за паричен заем от 09.05.2018 г., и 135 лв. - недължимо заплатена и получена
от ответника при начална липса на основание разходи за събиране на
просрочени вземания по договор за паричен заем от 09.05.2018 г. В хода на
производството ищецът е бил представляван безплатно от адвокат Б.,
преупълномощен от Адвокатско дружество „Г.“, с което ищецът е сключил
договор за правна защита и съдействие по реда на чл. 38 ЗА. С постановеното
по делото решение съдът е уважил изцяло ищцовите претенции и е присъдил
възнаграждение в полза на адвокатското дружество в размер на 360 лв.,
определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. § 2а от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът е приел, че
адвокатското възнаграждение следва да бъде определено с оглед материалния
интерес като за един иск, доколкото недължимостта на процесните суми се
претендира на едно основание. С молба от 26.07.2021 г. Адвокатско
дружество „Г.“ е поискало изменение на така постановеното решение в частта
за разноските и присъждане допълнително на сумата от 720 лв., позовавайки
се на разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от цитираната наредба.
За да постанови обжалваното определение, с което е оставил молбата
без уважение, районният съд е приел, че не е налице основание за изменение
на решението в частта за разноските, като е препратил към изложените в
решението мотиви.
Настоящият съдебен състав намира, че правилно като основа за
определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение по реда на
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения първоинстанционният съд е взел материалния интерес по
делото, възлизащ на 1025,85 лв. Това е така, доколкото ищцовите претенции
произтичат от едно и също основание – пълна или частична недействителност
на сключен между страните по делото договор за паричен заем.
Изложеното по-горе налага извода за неоснователност на частната
жалба, която следва да се остави без уважение, а обжалваното определение –
да се потвърди.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 263491 от 23.08.2021 г., постановено
2
по гр. д. № 14973 по описа на Районен съд – Пловдив за 2020 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3