№ 14193
гр. София, 25.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110167788 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от С. В. С. и малолетната Ц. А. Т., чрез
нейната майка и законен представител С. С., срещу ЧСИ М. К. Ц., рег. № *** на
КЧСИ.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.
Съдът намира предявения иск за допустим.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и приемането им е допустимо.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства по опис, обективиран в същите.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 15.05.2025 г. от 10:10 часа, за когато
да се призоват страните, на които да се връчи препис от настоящото определение, а на
ищеца – и препис от отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото на основание чл. 140, ал. 3 ГПК,
както следва:
Предявени са за разглеждане два осъдителен иска по чл. 74 ЗЧСИ вр. чл. 441
ГПК вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на всяка от
ищците сумата от по 100 лева, представляващ обезщетение за неимуществени вреди,
причинени на 22.11.2024 г. в 18:00 ч. в резултат от извършено от страна на ответника
като съдебен изпълнител психическо и емоционално насилие на ищците при
осъществяване на принудителното изпълнение на задължение за предаване на дете.
Твърди от ищците, че на 22.11.2024 г., в 18:00 ч., ЧСИ М. Ц. е отишла в
апартамента, където живеят ищците, находящ се на следния адрес: ***, като след
отваряне на входната врата на апартамента, без да поиска разрешение на ищцата С. С.,
е нахлула в жилището и е казала на ищцата следните думи „трябва да ми предадете
1
детето Ц. Т.”. Излага правни доводи, че поведението на ответницата е
незаконосъобразно, защото дори в изпълнение на служебните задължения съдебният
изпълнител не може да изисква предаване на живо човешко същество на нея, а ищцата
С. С. е длъжна да предаде детето единствено на взискателя по изпълнителния лист за
режим на лични отношения, издаден въз основа на Определение от 24.03.2023 г. по
гр.д. 1447/2024 г. по описа на РС-Ботевград. Излага, че с нахлуването на ответницата в
семейното жилище на ищците, е нарушено правото на сигурност на дома им,
вследствие на което двете ищци са претърпели психически и емоционални вреди, като
от 22.11.2024 г. в тях е формирано чувство на несигурност и тревога. Посочва се, че
детето Ц. Т. е започнало да се буди нощем и да плаче, създадена е уплаха, че отново
съдебният изпълнител ще дойде в дома й ще я отведе в неизвестна посока. Молят съда
да уважи предявените искове.
Ответникът ЧСИ М. К. Ц., в срока по чл.131 ГПК, подава отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Излага, че процесното
изпълнително дело № 1167/2024 г. по описа на ЧСИ М. Ц. е образувано по
изпълнителен лист от 08.01.2024 г., издаден по изп. дело 1447/2022 г. по описа на РС-
Ботевград за привеждане в изпълнение на режим на лични отношения на бащата А Б Т
с малолетното дете Ц. Т.. Посочва, че малолетното дете живее при майка си С. С., като
бащата и взискател по изпълнителното дело А Т има определен от съда режим на
лични отношения с детето, като е образувал процесното изпълнително дело на
04.11.2024 г. за принудително осъществяване на режима на лични отношения.
Посочва, че на твърдяната в исковата молба дата – 22.11.2024 г. ЧСИ М. Ц. е
пристъпила към принудително изпълнение на съдебното решение за определения
режим на лични отношения, като е поканила ищцата С. С. да изпълни съдебния акт
относно привременните мерки и да предаде детето, но вместо това ищцата С. С. се е
скрила в апартамента си и е отказала да разговаря със съдебния изпълнител.
Ответницата била посрещната на входната врата на апартамента от лице, представило
се като Н Н, председател на „Асоциация на бащите“, който е разговарял със съдебния
изпълнител от името на ищцата С. С.. Оспорва твърденията в исковата молба, че е
отправяла заплахи или че е нахлувала в апартамента на ищците. Сочи, че на
посочената дата не е била допусната до вътрешността на апартамента, като не е имала
никакъв контакт с детето, поради което върху последното не би могло да има каквото
и да е негативно въздействие. Поддържа, че действията на ищцата С. С. са
незаконосъобразни, тъй като е отказала да изпълни съдебното решение за предаване на
дете. Посочва, че заради неизпълнението на съдебното решение на ищцата С. С. е
наложена глоба на основание чл. 527, ал. 3 ГПК. Твърди, че при следващите 5
посещения на съдебния изпълнител, ищцата С. С. отново е отказала да изпълни
съдебното решение, за което са й наложени отново глоби. Оспорва предявените искове
като изцяло неоснователни и недоказани. Посочва, че действията на съдебния
изпълнител са процесуално законосъобразни и поради това не са основание за носене
на гражданска отговорност от страна на съдебния изпълнител. Излага освен това, че
твърдения за отмяна на изпълнитления лист, въз основа на която е образувано
изпълнителното дело, се правят за първи път от ищцата в настоящото производство.
Намира, че образуването на производството по настоящото дело е злоупотреба с право
от страна на ищцата С. С., като единствената цел е настоящото дело да бъде
използвано за искане на отвод на съдебния изпълнител в бъдеще, както и част от
системните опити на ищцата да саботира изпълнението на съдебното решение за
изпълнение на определения режим на лични отношения и да отчужди детето от
неговия баща. Претендира разноски.
2
В тежест на ищците по предявените искове по чл. 74 ЗЧСИ вр. чл. 441 ГПК вр.
чл. 45 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД е да докажат при условията на пълно и главно доказване
правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно:
противоправно поведение на ответницата, действаща в качеството й на частен съдебен
изпълнител, изразяващо се в противозаконно влизане в дома на ищцата С. С. и опит да
вземе детето Ц. Т.; незаконосъобразност на действията на съдебния изпълнител при
осъществяване на изпълнителния способ по чл. 528 ГПК; причиняване на твърдените
неимуществени вреди; причинна връзка между поведението на ответника и
причинените вредите.
На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината на ответника се предполага до доказване на
противното.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже положителния факт
на погасяване на задължението си за поправяне на причинените вреди, респ. липса на
виновно поведение.
УКАЗВА на страните, на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочат доказателства за
разпределените им в тежест на доказване факти.
ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните обстоятелствата, че въз основа на изпълнителен лист от
08.01.2024 г. е образувано изпълнително дело № 1167/2024 г. при ответницата в
качеството й на частен съдебен изпълнител; че във връзка с образуваното
изпълнително дела на 22.11.2024 г. пристъпила към изпълнение на определения от съда
режим на лични отношения по реда на чл. 528 ГПК, като достигнала до адреса на
ищците, като е спорно обстоятелството дали същата е влязла в дома им, или не.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3