Присъда по дело №7810/2020 на Районен съд - Пловдив

М О Т И В И
по НОХД № 7810/2020 г. ПРС, XXVI н.с.
Районна Прокуратура - П. е повдигнала обвинение против Д. Н. Д. с
ЕГН: ********** за това, че на 30.04.2019 г. в гр. П., е причинил на И. Я. Т.
средна телесна повреда, изразяваща се във фрактури с дислокация в областта
на проксимална диафиза на фибулата и дистална диафиза на тибията –
счупване с разместване на десния малък пищял в горната му част и на десния
голям пищял в долната му част, което е довело до трайно затрудняване на
движенията на десния долен крайник – престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал.
1 НК.
По време на разпоредителното заседание прокурорът намери, че в хода
на досъдебното производство няма допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на
пострадалия и подсъдимия. На съдебните прения поддържаше внесеното
обвинение, доколкото същото се установявало от събраните по делото гласни,
писмени доказателства и заключението на изготвената експертиза. Предложи
на подсъдимия да се наложи наказание при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, а именно шест месеца ,,лишаване от свобода‘‘, чието
изпълнение бъде отложено на основание чл. 66 НК с изпитателен срок в
размер от три години.
Пострадалият И.Т. редовно призован за насроченото разпоредително
заседание с разяснени права за конституиране като страна в процеса не се яви
на същото. Депозира молба за конституиране като страна в процеса – частен
обвинител, чрез адв. У. след провеждане на разпоредителното заседание, като
същата беше оставена без разглеждане. С Определение постановено по ВЧНД
№ 667/2021 г. по описа на Окръжен съд гр. П., постановения съдебен акт на
настоящия състав беше потвърден.
По време на разпоредителното заседание защитникът на подсъдимия Д.
– адв. С. поиска съдебното производство да бъде прекратено и делото да бъде
върнато на РП гр. П., поради допуснати съществени нарушения, които
ограничават правото на защита на подсъдимия и което искане беше оставено
без уважение. На съдебни прения изложи съображения, че неговият
доверител е действал при условията на неизбежна отбрана, доколкото е искал
да защити себе си и приятеля си от поведението на пострадалия. При
условията на евентуалност намира, че средната телесна повреда е била
причинена по непредпазливост, поради което поиска неговият клиент да бъде
освободен от наказателна отговорност и да му се наложи административно
наказание ,,глоба‘‘.
Подсъдимият Д. заяви, че е съгласен с казаното от своя защитник, като
по време на последната си дума поиска да бъде оправдан.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, преценени
по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
страна следното:
1

Подсъдимият Д. Н. Д. е роден на *** год. в гр. П., живущ в гр.П., ***,
български гражданин, със средно образование, безработен, неженен,
неосъждан, ЕГН: **********.
През 2019 г. свидетелят И.Т. живеел на семейни начала със
свидетелката Т. К. С. в гр. П., бул.“Ц.Б. ІІІ Обединител“ № 58 ет.3.
На 29-ти срещу 30-ти април 2019 г. в гр. П. подсъдимият Д. Н. Д. и
свидетелят Л. П. М. се намирали в междублоково пространство - безистен,
намиращ се до № 62 на бул.“Ц.Б. ІІІ Обединител“ и консумирали бира, като
последният бил с поставена гипсова шина на дясната ръка.
На 30.04.2019 г. малко след полунощ, в гр. П., свидетелят И.Т., който
бил употребил алкохол и свидетелката С. се прибирали към дома си, намиращ
се на горепосочения адрес и се движили по павирана улица в кв.“Капана“
гр.П..
В близост до блока, в който живеели, свидетелите Т. и С. чули шум от
високи мъжки гласове и забелязали в междублоковото пространство –
безистен до № 62 на бул.“Ц.Б. ІІІ **“ двамата непознати за тях мъже –
подсъдимият Д.Д. и свидетелят Л. П. М..
Пострадалият Т. застанал пред стълбите на посоченото междублоково
пространство и им направил забележка да не вдигат шум, които действия
били чути от свидетелката Х.К., която се намирала на тераса на жилището й
находящо се бул.“Ц.Б. ІІІ О**“№ 60 ет.4 ап.20б.
Д.Д. и Л.М. изразили съгласие с пострадалия, след което последният се
качил по стълбите, стигащи до въпросния безистен, като попитал последните
с назидателен тон ,,вие разбрахте ли ме какво ви казах‘‘, след което ударил
шамар на подсъдимия, а после и втори. Свидетелят Л.М. стоял настрани.
Между И.Т. и Д.Д. застанала свидетелката С.. Подсъдимият бутнал с ръце
последната, която залитнала, след което нанесъл удар в лицето на свидетеля
Т., който политнал назад и паднал на земята, вследствие на което почувствал
силни болки в десния си крак и усетил, че вероятно е счупен. След като
пострадалият паднал на земята, Д.Д. и свидетелят М. го ударили няколко
пъти в областта на тялото.
Свидетелката С. отишла при падналия на земята свидетел Т., хванала го
за главата, която била обляна в кръв. Т.С. се развикала и била чута от
намиращи се в близост свидетели И.Л. и Е.А., които се насочили към
свидетелката и лежащия на земята пострадал.
Междувременно Д.Д. и Л.М. избягали от мястото на инцидента като
минали по бул.“Ц.Б. ІІІ Обединител“ в посока „Общинска банка“ и се
отдалечили в неизвестна посока. Свидетелят А. се обадил на телефон 112. На
място дошъл лекарски екип на Бърза помощ като свидетеля И.Т. бил откаран
с линейка до УМБАЛ „С.Г.“ гр. П. за оказване на медицинска помощ. На
място пристигнал и дежурен полицейски автопатрул 444 от ІV РУ на МВР –
П.. Бил извършен оглед на МП и съставен фотоалбум.
С Протокол за доброволно предаване от 30.04.2019 г. Д.Б.Б. предал 1
бр.СД диск съдържащ записите от охранителните камери разположени пред
2

Общинска банка гр.П., находяща се в гр.П., бул.“Ц.Б. III **“ № 62 за времето
от 23,00ч. на 29.04.2019 г. до 01.00 ч. на 30.04.2019 г. приобщен като
веществено доказателство по делото.
С Протокол за доброволно предаване от 30.04.2019 г. Д.Б.Б. предал 1
бр.СД диск съдържащ записите от охранителните камери разположени пред
Общинска банка гр.П., находяща се в гр.П., бул.“Ц.Б. III **“ № 62 за времето
от 23.00 ч. на 29.04.2019 г. до 01.00 ч. на 30.04.2019 г. приобщен като
веществено доказателство по делото.
С Протокол за доброволно предаване от 03.05.2019 г. Енчо Димитров
Иванов предал в сградата на 04 РУ при ОДМВР гр.П. 1 бр.DVD с фабричен
надпис „Freestyle“ съдържащ видеозапис от охранителните камери в магазин,
находящ се в гр.П.,бул. „Ц.Б. III **“ № 74 от 29.04.2019 г.-приобщен като
веществено доказателство по делото.
С Протокол за доброволно предаване от 30.05.2019 г. свидетелят А. П.
Д. /полицейски служител в сектор „Криминална полиция“ при 04 РУ при
ОДМВР гр.П. / предал в 04 РУ при ОДМВР гр.П. 1 бр.CD-R диск с фабричен
надпис „НР“ съдържащ 10 броя снимки, направени с мобилния му телефон
заснети от системата за видеонаблюдение на търговски обект за продажба на
алкохол и цигари, находящ се в гр.П., бул.“Ц.Б. III Обединител“ № 62 ,
приобщен като веществено доказателство по делото.
На 25.09.2019 г. било извършено разпознаване на лице, като свидетелят
И. Я. Т. посочил подсъдимия Д. Н. Д. като лицето, което по време на
случилото се го ударил по лицето и го повалил на земята. На същия ден било
извършено и друго разпознаване при което пострадалият Т. разпознал
свидетелят Л.М. като лицето, което го е ударило в лицето.
По делото е изготвена съдебно-медицинска експертиза № 62 К/2019 г.,
Видно от заключението на същата се установява, че при инцидента на
30.04.2019 г. на И. Я. Т. е било причинено:
- Фрактури с дислокация в областта на проксимална диафиза на
фибулата и дистална диафиза на тибията/счупване с разместване на десния
малък пищял в горната му част и на десния голям пищял в долната му част.
Тези счупвания са били установени още при първичния преглед от ортопед-
травматолог след инцидента на 30.04.2019 г. , но поради липса на средства от
страна на пострадалия не е извършено оперативно лечение, а дясната
подбедрица е била имобилизирана с гипсова превръзка до 07.05.2019 г. когато
оперативно е била извършена остеосинтезата с пролежаване в болницата; -
счупване на носните кости; рана на главата с неуточнена локализация, която е
била обработена на 30.04.2019 г.
Описаните травматични увреждания са причинени по най-общия
механизъм на удари или притискане с или върху твърд тъп предмет и е
възможно по начин и време да са възникнали така, както се съобщава в
материалите по досъдебното производство, т.е. както съобщава пострадалия
И.Т., при удари в областта на лицето, падане на настилката и последващи
удари с крак в тази поза.
3

Описаното счупване на десния голям и малък пищял е довело до трайно
затрудняване на движенията на десния долен крайник за срок от около 2-3
месеца при благоприятен ход на оздравителните процеси – т.е. средна телесна
повреда по смисъла на чл.129 ал.2 вр.ал.1 от НК.
Травматични увреждания на главата/счупване на носните кости и рана с
неуточнена локализация са довели до причиняване на разстройство на
здравето, извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК – т.е леки телесни повреди
по смисъла на чл.130 ал.1 от НК.
Горната фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно и
категорично установена от показанията на разпитаните в хода на съдебното
следствие свидетели – Е.А., И.Л., Л.М., Х.К., както и от приобщените по реда
на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 НПК показания на свидетеля А., по реда на чл.
281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 НПК показания на свидетелката К., по реда на чл. 281,
ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 НПК показания на свидетеля Т., както и по реда на чл. 281,
ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 НПК показания на свидетеля С..
Въз основа на така депозираните гласни доказателства се очертават две
групи такива, като първата е в подкрепа на обвинението, а втората е в
подкрепа на защитата, като Съдът е изправен пред това коя група ще
кредитира.
В подкрепа на обвинителната теза се явяват показанията на
приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 НПК показания на
свидетелите Т. и С.. Двамата свидетели описват прибирането си от питейно
заведение до жилището в което живеят, първоначалният контакт с
подсъдимия Д. и свидетелят М., като съдебният състав намира, че в тази им
част техните показания следва да бъдат кредитирани изцяло. В останалата им
част относно разменените думи и реплики между И.Т. от една страна и
подсъдимият Д. и свидетелят М. от друга страна, Съдът е на мнение, че не
следва да се даде изцяло вяра на пострадалото лице. Това е така, защото И.Т.
по време на разпита си пред разследващ орган е посочил, че се е приближил
до последните двама и им е направил забележка да не вдигат шум, като
същото се подкрепя от показанията на свидетелката С., приобщените по реда
на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 НПК показания на свидетелката К., както и от
показанията на свидетеля М.. Съдебният състав е на мнение, обаче, че след
първоначално направената забележка от страна на И.Т. и отговорът на Д.Д. и
свидетелят М., първият е решил да ги респектира и ги е попитал дали са
разбрали какво им е казал. Макар по време на разпита си през разследващ
полицай пострадалият да не е посочил такова обстоятелство, жената с която
живее на семейни начала, а именно Т.С. на лист 34 /гръб от ДП/ е заявила, че
И.Т. е попитал подсъдимия и свидетеля М. с думите ,,Вие разбрахте ли ме
какво ви казах?‘‘. Това си кореспондира и с приобщените по реда на чл. 281,
ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 НПК показания на свидетелката К. от досъдебното
производство, които са в насока, че пострадалият е бил пиян, както и че ,,каза
им нещо от сорта – може ли да бъдете малко по-тихи, те му отвърнаха
нещо, но не чух какво, казаха го с по-тих тон. После той отново им каза да
4

бъдат по-тихи, по-скоро го каза като въпрос – не ме ли разбрахте да бъдете
малко по-тихи. Той говореше заваляно, беше пиян‘‘. Макар на зададен въпрос
кои показания поддържа и същата да поддържаше тези заявени пред Съда,
съдебният състав е на мнение, че следва да се даде вяра на споделеното от нея
пред разследващия орган, тъй като това си кореспондира с показанията на
свидетелката С.. Спорен момент остава това, дали И.Т. е ударил шамар на
подсъдимия Д. или не, като Съдът намира, че следва да се даде вяра на
заявеното от свидетеля М.. На първо място пострадалият и лицето с което
живеят на семейни начала не споделят такова обстоятелство, но първият се
явява заинтересован от изхода на делото и въобще отрича да е правил
повторна забележка, а излага версия, че изведнъж подсъдимият и свидетелят
М. са започнали да го удрят, което си противоречи с показанията на
незаинтересования свидетел по делото – Х.К.. Същата не сподели да е видяла
нанасянето на шамар от И.Т. по отношение на подсъдимия, но тя заяви, че е
говорила по телефона и е имала наблюдение върху последните до заставането
на Т.С. между тях и едва впоследствие е установила пострадалият паднал на
земята. Обстоятелството, че Х.К. не е видяла нещо, а именно нанасянето на
шамар не означава, че същото не се е случило. Ето защо, Съдът намира, че
следва да се даде вяра на свидетеля М., че пострадалият първо е ударил
подсъдимия Д., който впоследствие от своя страна му е нанесъл удар и
същият е паднал на земята, след като е счупил крака си.
Свидетелите Е.А. и И.Л. са се прибирали, когато се установили
падналият вече на земята пострадал Т., както и нанасянето му на удари от
подсъдимия и свидетеля М. по тялото, като те не са очевидци на самото
падане на И.Т., както и на случилите се преди това събития. Обстоятелството,
че по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 НПК бяха приобщени показанията на
свидетеля А. относно датата на процесното деяние, както и какво му е
споделила свидетелката С. не са основание да дискредитират заявеното от
него, като Съдът намира, че трябва да се даде вяра на споделеното от него
пред разследващия полицай, тъй като този свидетел заяви, че поддържа него.
В обобщение на гореизложеното се достигна до извод, че пострадалият
Т. е бил употребил алкохол към процесното деяние, както и че същият не се е
задоволил с първоначално отправената забележка по отношение на
подсъдимия Д. и свидетеля М., като вместо това е ударил шамар на първия,
както и последващ такъв. Също така, установи се, че той се е намирал на
стъпала. Тук е мястото да се отбележи, че дори и в обстоятелствената част на
обвинителният акт, прокурорът приема, че е имало нанасянето на удар от
страна на пострадалия по отношение на подсъдимия.
Съдът намира, че следва да се кредитират изцяло показанията на
разпитания полицейски служител А.Д., който не е бил пряк очевидец на
процесния случай, но сподели пред Съда по какъв начин е бил установен
подсъдимият Д., като извършил на деянието, а именно, че по иззетите
видеозаписи и установяването на лице, което е с гипсирана ръка /свидетелят
М./ са достигнали до разкриването на извършителя.
5

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства,
доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да
се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от
страните по делото.
От представената справка за съдимост се установява, че подсъдимият е
неосъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност.
От представените копия от медицинска документация се установява, че
И.Т. се е снабдил с такава, като въз основа на нея после са били изготвените и
съдебно-медицинската експертиза.
От протоколите за доброволно предаване се установява, че били
предадени, записани на магнитен носител видеозаписи от намиращи се в
близост охранителни камери.
От протоколите за разпознаване на лица и предмети, приложени по
досъдебното производство се установява следното:
Пострадалият Т. разпознава подсъдимият Д. и свидетелят М., като и за
двамата заявява, че това е лицето, което го е ударило в лицето и е
предизвикало неговото падане. Съдебният състав е на мнение, че това няма
как да е било осъществено от свидетеля М., тъй като същият е бил с
гипсирана ръка към този момент, а също така и свидетелката С. по време на
разпознаването излага твърдения, че това е лицето, което е стояло отстрани и
нищо не е правило.
Съдът кредитира заключението на съдебномедицинската експертиза.
Видно от същото се установява, че - Фрактури с дислокация в областта на
проксимална диафиза на фибулата и дистална диафиза на тибията/счупване с
разместване на десния малък пищял в горната му част и на десния голям
пищял в долната му част. Тези счупвания са били установени още при
първичния преглед от ортопед-травматолог след инцидента на 30.04.2019 г. ,
но поради липса на средства от страна на пострадалия не е извършено
оперативно лечение, а дясната подбедрица е била имобилизирана с гипсова
превръзка до 07.05.2019 г. когато оперативно е била извършена
остеосинтезата с пролежаване в болницата; - счупване на носните кости; рана
на главата с неуточнена локализация, която е била обработена на 30.04.2019 г.
Описаните травматични увреждания са причинени по най-общия
механизъм на удари или притискане с или върху твърд тъп предмет и е
възможно по начин и време да са възникнали така, както се съобщава в
материалите по досъдебното производство, т.е. както съобщава пострадалия
И.Т., при удари в областта на лицето, падане на настилката и последващи
удари с крак в тази поза.
По време на разпита си пред съдебния състав вещото лице С. посочи, че
счупването на глезена се получава по индиректен начин, а не по директен
механизъм, като свръх нервно движение на стъпалото. Най-вероятният
механизъм пострадалият като е ударен с юмрук в лицето, се е получило
усукване на глезена, загубил е равновесие, най-вероятно е направил крачка
назад и това се е получило навяхването и се е изкривило и стъпалото, довело
6

до счупването, като това е напълно възможно, ако пострадалото лице е
стъпило върху стълби.
Въз основа на разпита на вещото лице се достигна до извод и за форма
на вината на извършване на деянието, а именно непредпазливост.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Събраният по делото доказателствен материал и неговият анализ дават
основание да се приеме, че подсъдимият Д. Н. Д. с ЕГН: ********** е
извършил както от обективна, така и от субективна страна състава на
престъпление по чл.133 пр.2 вр. с чл.129 ал.2 вр. с ал.1 от НК за това, че на
30.04.2019 г. в гр. П. е причинил на И. Я. Т. от гр.П. по непредпазливост
средна телесна повреда, изразяваща се във фрактури с дислокация в областта
на проксимална диафиза на фибулата и дистална диафиза на тибията -
счупване с разместване на десния малък пищял в горната му част и на десния
голям пищял в долната му част, което е довело до трайно затрудняване на
движенията на десния долен крайник.
От обективна страна е осъществено изпълнителното деяние на
престъпление 133 пр. 2, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК, доколкото с действията
си подсъдимият е причинил средна телесна повреда на И.Т., изразяваща се
във фрактури с дислокация в областта на проксимална диафиза на фибулата и
дистална диафиза на тибията- счупване с разместване на десния малък пищял
в горната му част и на десния голям пищял в долната му част.
Телесната повреда е средна, доколкото е довело до трайно затрудняване
на движенията на десния долен крайник и подада в разпоредбата на чл. 129,
ал. 2 НК.
От субективна страна, подсъдимият Д.Д. при извършването на
престъплението по чл. 133, пр. 2, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК е действал с
непредпазливост по смисъла на чл. 11, ал. 3 НК, като форма на вина, тъй като
не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди или така наречената небрежност.
Подсъдимият Д. е нанесъл удар в областта на лицето на пострадалия Т.,
като не е предвиждал, че същият може да падне и от това свръх нервно
движение може да счупи крака си, но е бил длъжен да го предвиди. Относно
формата на вината непредпазливост данни за това се извличат основно от
заявеното от вещото лице С., че счупването на глезена се получава по
индиректен начин, а не по директен механизъм, като свръх нервно движение
на стъпалото.
Небрежността, или несъзнаваната непредпазливост, се характеризира с
липсата на конкретна представа относно възможността за настъпване на
общественоопасните последици – деецът не съзнава или факта въобще не
причиняване с деянието на конкретен престъпен резултат, или пък
общественоопасния характер на деянието и на неговите последици. При
липсата на конкретна представа у дееца за общественоопасните последици
(отрицателен момент), небрежност има тогава, когато той извършва деянието
7

в такова състояние, при телесни повреди, извършени по непредпазливост не е
необходимо деецът да предвижда конкретния вид увреждане. Достатъчно е
наличието на възможност за общи представи относно настъпването на
общественоопасни последици. При небрежността извършителят поначало не
предвижда настъпването на увреждането, но е могъл и е бил длъжен да
предвиди резултата от своето поведение.
Доколкото Съдът прие, че извършеното деяние от подсъдимия Д. е при
форма на вина непредпазливост, същият беше признат за невиновен в това
средната телесна повреда да е причинена умишлено, поради което и на
основание чл.304 от НПК го оправда по първоначално по-тежко повдигнатото
обвинение в този смисъл.
Неоснователно се явява наведеното от страна на защитника възражение,
че подсъдимият Д. е действал при условията на неизбежна отбрана.
За да е налице институтът на неизбежна отбрана в чл. 12, ал. 1 НК се
предвижда, че не е общественоопасно деянието, което е извършено при
неизбежна отбрана – за да се защитят от непосредствено противоправно
нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на
отбраняващия се или на другиго чрез причиняване на вреди на нападателя в
рамките на необходимите предели.
На първо място трябва да има човешко нападение, което е
непосредствено и противоправно, целта е да се защити личността или правата
на подсъдимия Д. или М., чрез причиняването на вреди на нападателя в
рамките на необходимите предели. В случая имаме човешко нападение, а
именно удрянето на шамар от И.Т. на Д.Д. и същото се явява противоправно.
Нападението, обаче не е било непосредствено. Това е така, защото между
подсъдимия и пострадалия е застанала Т.С., която е била изблъскана от Д.Д.,
който впоследствие е ударил в лицето И.Т.. След като Т.С. е била застанала
между тях, нападението вече не е било непосредствено. Данни в насока, че не
е налице неизбежна отбрана се изличат и от показанията на свидетеля М.,
който пред съдебния състав / лист 81 гръб/ посочи, че следното ,,…като се
обърна и удари още един шамар на Д.. Тогава Д. удари мъжа, защото той го
удари втори път…‘‘. Отново се достигна до извод, че не е било
непосредствено нападение, тъй като причината поради която подсъдимия е
ударил пострадалия е била тази, че първият го е удари за втори път.
По въпроса за вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл. 133 пр. 2, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК се
предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация.
Видно от приложената по делото справка за съдимост подсъдимият Д.
не е осъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание по реда на чл. 78а НК. С оглед на изложените
фактически и правни изводи са налице материално – правните предпоставки
подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното
от него престъпление по чл. 133 пр. 2, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК, като му
бъде наложено административно наказание “глоба” по реда на чл. 78а НК.
8

Обвиняемият е пълнолетно лице, не е осъждан за престъпление от общ
характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а
НК, престъплението е извършено непредпазливо и за него НК предвижда
наказание „лишаване от свобода до една година'' или ,,пробация'', като не са
налице отрицателните предпоставки на чл. 78а, ал. 7 НК. Разпоредбата на чл.
78а, ал.1 НК предвижда административно наказание глоба в размер от 1000
до 5000 лева.
При индивидуализирането на административното наказание “глоба”
съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства добрите
характеристични данни, чистото съдебно минало, младата възраст към
извършване на деянието, а именно навършено пълнолетие осем дена преди
процесното деянието, като не се отчетоха каквито и да били отегчаващи
вината обстоятелства.
Предвид и гореизложеното на подсъдимия Д.Д. беше наложено
административно наказание глоба в размер от 1 000 лева, като Съдът намира,
че именно това наказание съответства в най-пълна степен на целите на
наказанието установени в чл. 36 НК. Размерът на глобата е в размер на
минимално предвидения в закона.
Веществените доказателства - 3 бр. СД диска – намиращи се в кориците
по делото /лист 87а/ беше постановено да останат по делото до срока на
неговото съхранение.
Веществените доказателства - пластмасова чаша, стъклена бутилка,
запечатани в червена найлонова торба и сравнителни натривки от червено-
кафяво петно и ДНК, запечатани в три хартиени плика – приложени към
досъдебното производство беше постановено да се унищожат като вещи без
стойност.
Веществените доказателства - дактилоскопни следи, намиращи се на
стр. 66 в досъдебното производство беше постановено да останат по делото.
По разноските:
Подсъдимият Д.Д. беше признат за виновен по повдигнатото му
обвинение, поради което на същия следва да се възложат и извършените
разноски.
Ето защо, Д.Д. със снета по делото самоличност беше осъден да заплати
по сметка на ОД на МВР гр. П. направените разноски по делото в размер на
184.80 лева, както и по сметка на РС – П. в размер на 20 лева.
По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
9

Номер на акта:	91
Дата:	20 април 2022 г.
Съдия:	Панайот Рангелов Велчев

Дело:	20205330207810
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	14 декември 2020 г.

Присъда по дело №7810/2020 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите