№ 37309
гр. София, 08.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20251110104130 по описа за 2025 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от М. Й. И.
срещу „Електрохолд Продажби“ ЕАД.
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, предявеният
иск е допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед
направените от страните доказателствени искания и на основание чл.140, ал.1
ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права
и възражения:
Ищцовата страна извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че е собственик на следния електроснабден недвижим имот:
апартамент № **, находящ се на адрес : гр. С., ул. „И. Й.“ № *. Посочва, че в
периода 13.06.2014 г. до 2017 г. процесният апартамент е бил отдаден под
наем е ползван от С. С. П.. Твърди, че имотът е регистриран с клиентски №
***************** в „Електрохолд Продажби“ ЕАД. Посочва, че ответникът
е прекъснал електрозахранването в процесния недвижим имот и отказва да
смени партидата на процесния недвижим имот (във връзка с желание на
ищцата да се разпореди с недвижимия имот), докато не бъдат изплатени
задълженията по фактура № ************ г., които са погасени по давност и
1
за които ищцата неколкократно твърди, че е възразила пред
електроснабдителното дружество, но ответникът не приема така направеното
възражение. Излага подробни твърдения, че посочената сума е погасена по
давност с изтичане на 3-годишен срок, респективно 5-годишен срок от
настъпване на падежа на задължението. Твърди, че със съдебно решение по
гр.д. 16362/2022 г. по описа на СРС, 68 с-в, потвърдено с решение на СГС по
възз.гр.д. 6289/2023 г. по описа на СГС, 2Д възз. състав за задълженията за
доставена ел. енергия до процесния имот е осъдена да заплати 1043,62 лв. –
главница за периода от 24.01.2016 г. до 22.04.2016 г.; 440,70 лв. –мораторна
лихва за периода от 23.12.2016 г. до 10.08.2021 г., ведно със законна лихва
върху главницата от 01.09.2021 г. Посочва, че процесната сума по посочената
фактура № ************ г. не е била предмет на осъдителното решение.
Позовава се на решение по гр.д. 65047/2017 г., СРС, 125 с-в, касаещо спорното
вземане и постановено на 17.05.2019 г. (като не посочва и не представя
доказателства за предмета на посоченото дело), като поддържа, че дори
посоченото съдебно решение да е прекъснало давността за процесното
вземане, след влизане в сила на посоченото съдебно решение е изтекла нова
погасителна давност, която е погасила процесното вземане, но ответникът
отказва да се съобрази и да признае давността. При тези твърдения моли съда
да постанови решение с което да признае за установено, че не дължи на
ответника сумите от 1516,69 лева – незаплатени суми за консумирана и
незаплатена ел. енергия за периода от 11.05.2016 г. до 08.08.2016 г. до
електроснабден недвижим имот, находящ се на адрес : гр. С., ул. „И. Й.“ № *,
ап. № **, за която сума е издадена фактура № ************ г. поради
погасяване по давност. Претендира разноски.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на
исковата молба, с който сочи, че процесните суми действително са погасени
по давност и прави изрично волеизявление за признание на иска. Посочва, че
за недължимостта на процесните суми ищцата е завела отрицателен
установителен иск срещу ответното дружество, по който е образувано гр.д. №
65047/2017 г. по описа на СРС, 125 с-в, с което отрицателния установителен
иск за признаване на недължимостта е уважен, но с решение по възз.гр.д.
13589/2018 г. на СГС, II Д възз. с-в първоинстанционното съдебно решение е
отменено и отрицателния установителен иск е отхвърлен. Посочва, че от
съдебното решение на СГС започва да тече нова давност, като след 06.09.2019
2
г. е изтекла давността за посоченото вземане. Поддържа становището, че
ищецът следва да заплати разноските по делото, както и че не е дал повод за
завеждане на делото, като посочва, че доставката на ел. енергия за процесния
недвижим имот е възобновена на 03.01.2025 г.,а ищецът не е предприемал
действия за принудително събиране на процесното вземане.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1, предл. 3 ГПК, вр. с чл. 111, б. „в“ ЗЗД за установяване, че ищцата не
дължи на ответника поради погасяване по давност на сумата от 1516,69 лева –
незаплатени суми за консумирана и незаплатена ел. енергия за периода от
11.05.2016 г. до 08.08.2016 г. до електроснабден недвижим имот, находящ се на
адрес : гр. С., ул. „И. Й.“ № *, ап. № **, за която сума е издадена фактура №
************ г., както и сумата от 1249,92 лв. –лихва за забава върху
главницата за периода от 01.03.2017 – 10.01.2025 г.
III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите
на доказване факти:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че след настъпване не
изискуемостта на вземането за главница за ел. енергия, е изтекъл давностен
срок, вследствие на което вземанията на ответника за главници и лихви са
погасени по давност, както и обстоятелства, които водят до извод за наличие
на правен интерес от завеждане на иска.
С оглед признанието на предявения иск от страна на ответника,
съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване в
отношенията между страните по делото всички елементи от
фактическия състав на предявения иск.
Предвид заявената позиция по същество – признание на иска от страна на
ответника, ищецът следва да представи доказателства, че ответникът е станал
повод за завеждане на делото.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба
документи като писмени доказателства по делото.
УКАЗВА на ищеца, да посочи в срок най-късно в първото по делото
открито съдебно заседание дали иска постановяване на решение при
признание на иска, в който случай съдът ще постанови решение без да
3
разглежда доказателствата и без да провежда съдебно дирене.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба
като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като
направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е
уговорено друго и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат
да използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и
средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на
спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от
внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към
център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който
може да бъде видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg).
Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която
предлага безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните
също могат да се възползват.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да
изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по
делото съдебно заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад
по делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия
указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
07.10.2025 г., от 10,40 ч., за която дата и час да се призоват страните с
посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4