№ 51
гр. Харманли, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Минка Ив. Китова
при участието на секретаря Таня Г. Чавдарова
като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно
наказателно дело № 20215630200294 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59-63 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН)
С постъпилата въззивна жалба от АН. Т. Р. с ЕГН ********** от гр.
Симеоновград, ул. **** се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия К №4540627
от 30.11.2020 г. на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя за извършено
нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал.1 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е
наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер 100,00 лв.
С Жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразно и
неправилно издаване на ЕФ – като се излагат общи доводи, за неправилност и
незаконосъобразност. Жалбоподателят моли да отмени изцяло атакувания
електронен фиш като неправилен и незаконосъобразен. Претендират се
разноските по делото.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят АН. Т. Р., не се
явява.Не се явява и пълномощникът му адв. М.К. от от АК – Разград, който в
писмено становище излага допълнителни мотиви към жалбата в писмена
молба по делото.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) –
ОДМВР Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.
1
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени доказателства, установи следното от
фактическа страна:
На 30.11.2020г. в 15:27 часа на път III-554км. 70 +600 до комплекс
„Райски път” в посока към гр. Симеоновград АН. Т. Р. управлява лек
автомобил „Мерцедес Е 220 ЦДИ с ДКН *** със скорост 86 км.ч. при
разрешена скорост от 60 км.ч. съответно с превишена скорост от 26 км.ч.
нарушение по чл. 21, ал. 2,вр. ал.1 от ЗДвП.
След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР -
Хасково е издаден процесния ЕФ на името на жалбоподателя в качеството му
на собственик на превозното средство, като не се спори, че жалбоподателя е
собственик на автомобила към датата на деянието. Издаден е ЕФ серия К
№4540627 от 30.11.2020 г. на името на жалбоподателя АН. Т. Р.. ЕФ е
изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016г. година на
Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ
Приложение към посочената Заповед. В обстоятелствената част на ЕФ
съобразно отразените данни за установена скорост и превишението й, респ.
разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 21, ал.
2, вр. ал. 1 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 100 лв. Не се
представиха писмени доказателства за връчване на електронния фиш, поради
което въззивна жалба е депозирана в срок. Съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е
даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена
Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от
Свидетелството му за управление на МПС. В указания срок, жалбоподателят
Р. не представя в ОДМВР - Хасково Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не
прави възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).
За работата и използването на конкретното АТСС TFR 1-M 526 на
процесната дата – 30.11.2020 година, когато е установено нарушението на
жалбоподателя, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване
на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните
работи. Същият е приложен по делото и приет като доказателство. От
съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването
на АТСС – 30.11.2020 година, времето (13.00 часа до 16.30 часа) и точното
местонахождение на мястото за контрол, където е използвана системата – гр.
Харманли, III-554 км. 70 +600 до комплекс „Райски път”, за общо
ограничение на скоростта - 60 км/ч и ограничение с пътен знак от 60 км/ч,
2
режима на измерване - стационарен, номера на служебния автомобил, където
е поставено, посоката на действие, така и броя на установените нарушения и
други сведения, съгласно реквизитите на образеца. ЕФ е съставен на
основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на
направените записи от системата, общо налични са 29 броя снимки, на които
е виден автомобила.
От представения Протокол № 1-53-20/29.09.2020 година, издаден от
Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че е
извършена последваща проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR 1-
M № 526/07, според който съответства на одобрения тип.
В публичния Регистър на Български институт по метрология (БИМ),
който е общодостъпен на интернет-страницата на посочения институт, след
извършена служебно от Съда справка, се установява, че мобилната система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-M е одобрен
тип, вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване. Към инкриминираната дата 30.11.2020г. е АТСС TFR
1-M 526 отговаря на одобрения тип. След получаването на ЕФ
жалбоподателят не се е възползвал от правото си на възражения по него
по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП пред
съответния местно и родово компетентен съд – Районен съд - Харманли.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр. чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните,
настоящият състав на Харманлийският районен съд, достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима,
тъй като не са представени писмени доказателства за връчването на ЕФ на
жалбоподателя, което е задължение на АНО, поради което същата се счита
подадена винаги в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр. чл. 189,
ал. 8 от ЗДвП, Въззивната жалба е подадена от надлежно легитимирано за
това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ) – процесуален
представител с пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен
интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното
нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния
Районен съд- Харманли. Ето защо същата е проявила своя суспензивен
(спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. "б" от ЗАНН) и
девулативен (сезиращ съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
Преценена по същество, жалбата е основателна, за което
настоящият състав излага следващите правни съображения:
3
В разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е въведена забрана на водача
на пътно превозно средство при избиране скоростта на движение да не
превишава определените в нормата стойности, а в ал. 2 е предвидено, че
когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна
от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.
Представеният по делото Протокол за използване на АТСС е
попълнен изцяло, но е налице неяснота относно способа за въвеждане на
ограничението на скоростта от 60 км/ч, визирано в ЕФ, доколкото в случая
веднъж е посочено в цитирания Протокол, че важи общото правило за подбор
на скоростта при движение извън населено място – 60 км/ч, а веднага след
това е посочено, че едновременно с това е налице и такова, въведено с пътен
знак, а именно 60 км/ч. Следователно в Протокола са посочени два взаимно
изключващи се факта - въведено с пътен знак ограничение на скоростта и
общо ограничение на скоростта. Посоченото води до различна правна
квалификация на нарушението - по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 21, ал. 2,
вр. ал. 1 от ЗДвП, които са два самостоятелни състава на различни нарушения
и съответно съдържат различни съставомерни признаци на деянието, респ. са
различни основанията за ангажиране отговорността на нарушителя. Ето защо
предвид обстоятелството, че в Протокола са посочени два взаимно
изключващи се факта относно общото ограничение на скоростта и
ограничение на скоростта с пътен знак, то няма как да се приеме, че
нарушението е именно визираното в процесния ЕФ по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от
ЗДвП, а не по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Допуснатото създава неяснота досежно начина, по който е въведено
ограничението на скоростта за контролирания пътен участък – дали важи
общото ограничение на скоростта според категорията на ППС и мястото на
движение или максимално допустимата скорост на движение на водача е
сигнализирана с пътен знак.
От друга страна пък данните от посочения Протокол, приложен към
АНП, сочат две невъзможни хипотези-въведено общо ограничение / чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП/, както и едновременно с това и ограничение на знак В26
/чл. 21, ал. 2 от ЗДвП/ т. е. налице е и несъответствие между описаното
нарушение (фактическото описание на деянието), дадено от една страна в ЕФ
и от друга страна – в писмените доказателства, приложени в АНП, което
поставя в невъзможност съда да прецени дали посочената като нарушена
правна норма в ЕФ е правилна или не.
Следователно е налице противоречие в данните относно
инкриминираното нарушение, обективирани в Протокола за използване на
АТСС, което поставя в невъзможност настоящият състав да прецени дали
посочената като нарушена правна норма в ЕФ е правилна или не. Това води
до невъзможност, както жалбоподателя, така и настоящият състав да разбере
4
как е поставено ограничението на скоростта - дали това е общото ограничение
или е с пътен знак. Това противоречие в данните, обективирани в посочения
Протокол представлява съществено процесуално нарушение, тъй като води до
нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Посоченото
очевидно разминаване съставлява процесуално нарушение, което е от
категорията на съществените, т.н. „ абсолютни нарушения“ посочени м т.4.3
от ТР 2/2002г. по ТД № 2/2002г. на ОСНК, доколкото препятства
възможността нарушителят да узнае в какво точно е обвинен от фактическа и
правна страна, за да организира своевременна и адекватна защита, и е
достатъчно основание за отмяна на ЕФ.
На следващо място в така представения Протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система от 30.11.2020г. е записано
начало на работа – 13:00ч. и край на работа 16:30 ч., като № на първо
статично изображение/видеозапис е посочено 8369 и крайно 8397, като не е
ясно колко видеоклипа са приети, тъй като броят им е поправен без да е
посочено и подписано от лицето извършило зачеркването, че е налице
техническа грешка и зачертаването е извършено от лицето попълнило
протокола, по този начин не е ясен броя на установените нарушения,поради
което не са налице всички реквизитите на образеца.
Следва да се отбележи, че ЕФ не се ползва с доказателствена
стойност относно възприетите в него фактически положения. Обратното
освен, че не е предвидено изрично в закона, би противоречало на основните
принципи за равенство на страните в процеса и на разпределение на
доказателствената тежест, отчитайки факта, че ЕФ всъщност се явява и
предметът на обжалване, чиято законосъобразност и доказаност са в обхвата
на преценката на настоящият състав по същество – аргумент от чл. 189, ал.
10 и ал. 11 от ЗДвП. С оглед на това принципно положение, следва и друго
такова, а именно: че в тежест на издателя на ЕФ е да бъдат установени по
недвусмислен начин всички белези и признаци от обективна страна на
нарушението, чрез предвидените доказателствени средства.
Според настоящата инстанция /така и Решение № 10/14.01.2021 г. по
КАНД № 1064/2020 г. по описа на АС Хасково и Решение по КАНД №
524/2020 г. по описа на АС Хасково/, електронният фиш не се ползва с
доказателствена стойност относно възприетите в него фактически положения,
с оглед на което в тежест на издателя му е да установи по несъмнен начин
както всички обективни и субективни признаци на административното
нарушение, така и спазване на процедурата по санкционирането на
извършителя, което в процесния случай не е сторено по делото.
В настоящия случай административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2,
т. 3 от ЗДвП , установено с АТСС № TFR 1-M 526 на основание издаден
5
против него ЕФ. Последният според легалното си определение, съдържащо се
в разпоредбата на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на
ЗДвП представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система
въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС. ЕФ
съдържа минимално изискуемото съдържание и задължителни реквизити,
изчерпателно изброени в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Тъй като
разпоредбата е специална по отношение на разпоредбите на общия
административно-наказателен процес - конкретно чл. 57 от ЗАНН, поради
което при преценка формалната законосъобразност следва да се държи сметка
за спазването на намиращата приложение специална норма. Т. е.
процесуалните изисквания относно съдържанието на НП, не са приложими са
ЕФ, независимо, че по правното си действие той е приравнен на санкционен
акт - аргумент от чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, едновременно с това
материализиращ и констативния такъв (Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН)). При наличие в ЕФ на посочените в чл.
189, ал. 4 от ЗДвП обективни признаци, наред с вписаните данни в
обстоятелствената част на ЕФ - цифровите стойности на разрешената -
максимално допустима скорост на движение, на засечената с АТСС и
конкретното й превишение, както и твърдените за осъществени съществени
елементи от административно-наказателния състав на чл.182, ал.2,т.3,
вр. чл.21, ал.2,вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП и вменената отговорност на
жалбоподателя. По този начин настоящият състав приема, че описанието на
нарушението съдържа всички релевантни обективни признаци, поради което
е удовлетворено това изискване за реквизита по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Т. е.
самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на правната
му квалификация.
Що се отнася до правосубектността и персонификацията на органа,
издал процесния ЕФ, законодателното изискване се свежда до посочване
териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено
нарушението, което е достатъчно касателно авторството. И тук отново,
изключението следва по силата специалната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
установяваща отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият
задължителен реквизит, Съдът приема че е налице, видно от съдържанието на
ЕФ, в който фигурира вписана териториалната единица - ОДМВР - Хасково в
структурата на МВР. Посочването на дата на издаване на ЕФ не е след
задължителните реквизити на ЕФ.
Относно спазването на срока по чл. 34 от ЗАНН, настоящият състав
намира следното: ЕФ е своеобразен властнически акт с установителни и
санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но
само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от
ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедури по издаване. От
това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и процедура
6
(включително срокове) за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно
регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на ЕФ. Предвид
изложеното, и в светлината на Тълкувателно решение № 1/2014 година по т.
д. № 1/2013 година на ВАС, настоящият Съдебен състав намира, че
разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН не намират приложение и не следва да се
прилага по аналогия при липса на изрична разпоредба. Дори и да се приеме
обратното, релевантно в случая е че към датата на връчване на ЕФ не е бил
изтекъл, респ. несъмнено е спазен общия давностен срок - една година от
извършване на нарушението, според неговия вид (с основание по ЗДвП извън
изключенията с предвидена по-дълга давност).
Предвид изложеното настоящият настоящият състав следва да
отмени обжалвания електронен фиш като незаконосъобразен.
Относно разноските в настоящото производство:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019
година, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза
на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се
прилагат правилата на ГПК.
В настоящото производство е представен договор за правна помощ и
съдействие сключен между нарушителя и адв. М.К. от АК – Разград с
договорено възнаграждение съгласно чл.38, ал.1,т.3 от Закона за
адвокатурата.
От конституционно установените принципи за равенство на
гражданите, забрана за дискриминация и отговорност на държавата за
незаконосъобразно издадени актове (включително и наказателни
постановления) следва, че адвокатския труд и в този случай следва да бъде
заплатен.
Затова в чл. 38, ал. 2 от ЗА изрично е предвидено, че ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36,
ал. 2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати.
В този специален случай легитимиран да получи присъдената от
7
съда сума е не защитаваната страна, а самия адвокат.
Така Решение № 8011 от 23.06.2020 г. по адм. д. № 2450/2020 на
Върховния административен съд, Определение № 5716 от 18.05.2020 г. по
адм. д. № 13722/2019 на Върховния административен съд, Определение №
5326 от 05.05.2020 г. по адм. д. № 2563/2020 на Върховния административен
съд, Решение № 5246 от 30.04.2020 г. по адм. д. № 8497/2018 на Върховния
административен съд и много други др.
В същия смисъл и Решение № 202 от 01.02.2021 г. по адм. д. №
3051/2020 г. на XXIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение №
950 от 08.06.2020 г. по адм. д. № 304 / 2020 г. на X състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 362 от 11.02.2020 г. по адм. д.
№ 1699 / 2019 г. на XXIX състав на Административен съд – Пловдив.
Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗА размерът на адвокатското
възнаграждение следва да бъде справедлив и обоснован. За определяне на
конкретно дължимия размер съдът съобрази по-конкретно:действителната
фактическа и правна сложност на делото, която не е висока и не се отличава
от типичната за подобен вид нарушения; имуществения интерес от водене на
делото – глоба в общ размер от 100 лева, като на жалбоподателя не е налагано
наказание лишаване от права; вида на осъществената адвокатска защита и
съдействие, а именно изготвяне на жалбата, депозиране на подробно писмено
становище и процесуално представителство в открито заседание; следва да се
присъди минималния размер съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за адвокатска защита
и съдействие, изразила се не само в изготвяне на жалбата, но и реално
процесуално представителство.
В случая разноските следва да се присъдят в размер от 300 лева
изцяло съответства на минималните размери, предвидени в чл. 18, ал. 2, вр.
чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за процесуално представителство, при материален интерес до
1000 лева, поради което и претенцията за разноски следва да се уважи изцяло.
Водим от изложеното и на основание чл 63, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл.
189, ал. 8 от ЗДвП, Съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш (ЕФ) серия К №4540627 от 30.11.2020 г.
на ОДМВР - Хасково, с който на АН. Т. Р. с ЕГН ********** от
гр.Симеоновград, ул. **** на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.2, т.3 от
ЗДвП е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер 100,00 лв. за
извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал.1 от Закона за движението по
8
пътищата (ЗДвП), като неправилно и незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ХАСКОВО да заплати на адв. М.К. с ЕГН
********** от АК – Разград с адрес в гр. Свиленград, бул. **** сумата от
300 ( триста ) лева, представляваща разноски по НАХД № 294/2021г. на РС -
Харманли.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК,
чрез РС гр. Харманли пред Административен съд – Хасково, в 14-дневен срок
от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
9