№ 215
гр. Пазарджик, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на осемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Десислава Анг. Ралинова
при участието на секретаря С.ка Ст. Коцева
като разгледа докладваното от Десислава Анг. Ралинова Гражданско дело №
20245200100259 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 45 от ЗЗД, във връзка с чл.51 ал.1 от
ЗЗД и чл.49 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от Х. Х. И., с ЕГН **********, с адрес гр.С. ул. „Г.
П." №**, вх.*, ет.*, срещу „Ем Джи Груп“ ООД с ЕИК *********, представлявано от
Я. Р. със седалище и адрес на управление: гр.Велинград ул. „Винчо Горанов“ №9, в
която ищцата е изложила обстоятелства, че на 16.11.2023 била направила резервация
през сайта на хотел „Grand Vista Resort and Spa” в Цигов Чарк, общ. Ракитово за една
стая за двама възрастни и едно дете с дата на настаняване 25.11.2023г. и дата на
напускане 27.11.2023г., като за резервацията заплатила сумата от 713 лв., но 213.90 лв.,
представляваща депозит, била заплатена на 16.11.2023 г. по банков път от личната
банкова сметка на ищцата, а остатъкът от сумата от 499,10 лв. бил заплатен при
настаняване съгласно Общите условия на хотела с дебитна карта през пос-терминал на
хотела. За извършеното плащане била издадена фактура № **********/27.11.2023 г. от
„Ем Джи Груп БГ“ ЕООД, ЕИК ********* и фиск. бон.
Впоследствие на 25.11.2023 г. ищцата, фактическият й съпруг П. В. С. и дъщеря
им Й. П. С.а се настанили в хотел „Grande Vista Resort and Spa”, като пътуването до
курорта Цигов чарк от гр. С. било осъществено със семейния им лек автомобил марка
„Ш.“, с д.к. № ********, който паркирали на паркинга на хотела, находящ се
непосредствено пред главния вход на хотела, за което от рецепцията на хотела им
поискали регистрационния номер на автомобила.
На 25.11.2023г. срещу 26.11.2023 г. през нощта завалял силен сняг. Сочи се, че
1
през зимния сезон именно служители на хотела почиствали паркинга при снеговалеж.
На 27.11.2023г. ищцата и нейното семейството напуснали хотела. Твърди се, че
паркингът на хотела не бил почистен от снега и било много заледено и хлъзгаво. При
товарене на багажа в лекия им автомобил на паркинга на хотела около 10.45 часа -
11.00 часа, ищцата се подхлъзнала на леда и паднала. Изпитала силна болка в десния
глезен. Съпругът й П. С. отишъл веднага до рецепцията на хотела, за да потърси
помощ, търсил лекар, но рецепционистът му отговорил, че не разполагат с такъв.
Около ищцата се насъбрал персонал, както и гости от хотела, и настанала суматоха.
Изпитвайки силна болка, П. все пак успял да откара съпругата си до болницата в
гр.Пазарджик, където след извършен рентген и преглед на крака установили счупване
и я били посъветвали да потърси ортопед в гр. С., който може да извърши подобна
операция, тъй като същата била с голям обем и сложност предвид характера на
получената фрактура. П. откарал съпругата си до УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД
гр.С., а ищцата стенела от болка. Отново бил извършен рентген и поставената
диагноза била трималеоларна фрактура на десен глезен. Наложило се два пъти
лекарите да наместват без упойка глезена.
На 28.11.2023 г. била извършена кръвна репозиция и фиксация с
преконтурирана плака, АО винтове и 1 интерфрагментарен винт за фибуларния
малеолус и фиксация по метода Вебер за тибиалния малеолус, като увредената
синдезмоза се репонирала и фиксирала чрез 1 брой супрасиндезмален винт. Сочи се,
че на 04.12.2023 г. ищцата била изписана от лечебното заведение с препоръка изобщо
да не се натовара и да не стъпва на оперирания крак. Предписана била медикаментозна
терапия.
На 04.03.2024 г. била извършена отново оперативна интервенция на ищцата в
УМБАЛСМ „Н.Й. Пирогов“ ЕАД по повод отстраняване на част от остеосинтезния
метал.
Твърди се, че първият месец и половина бил изключително тежък за ищцата,
която била абсолютно зависима от околните за извършването на елементарни неща от
ежедневието - хранене, къпане и тоалет. По предписание на лекарите, извършили
операцията, тя трябвало да лежи, като изправянията следвало да са по изключение,
максимум на 2 часа за по 5 минути, тъй като при по-големи натоварвания изпитвала
непоносими болки, които на практика не и позволявали да става. Кракът й бил с
поС.ен оток, практически напълно обездвижен. Необходимо било да го държи на
високо. Освен силната болка, която изпитвала, преживяното се отразило изключително
негативно върху психиката й, като животът й, се бил преобърнал на 360 градуса. Сочи
се, че ищцата имала и тригодишна дъщеря, за която трябвало да полага грижи.
Невъзможността да стане, прегърне и поиграе със своето дете, я депресирала
допълнително. Коледните и новогодишните празници били изключително тежки за
2
ищцата и семейството й, тъй като тя била прикована към леглото. Едва след месец и
половина й разрешили да се изправя и да ползва патерици, но да не стъпва на
увреденото място. Счупването било толкова лошо, че близо 4 месеца след инцидента,
въпреки множеството контролни прегледи, лекарите не разрешавали на ищцата да
стъпва с този крак и изчаквали рехабилитация и физиотерапия.
Твърди още, че случилото й се отразило изключително зле и финансово, която
до настоящия момент била заплатила сумата от 5032 лв., представляваща разходи
свързани с лечението й, а рехабилитация и физиотерапия дори не била започнала, а тя
също следвало да се заплаща. Сочи се също така, че след като се възстанови и измине
определен период от време ще са необходими още минимум две операции за
отстраняване на винтовете. Не се очаквало и скоро да се върне на работа, тъй като
придвижването и било силно затруднено, вследствие на което продължавала да търпи
финансовите негативи на случилото се, тъй като същата е адвокат.
Изложени са твърдения, че ежедневието й преминавало в непрестанно
обикаляне по лекарските кабинети и надявайки се, че скоро отново ще може да се
движи. Сочи, че станала асоциална, депресирана, изнервена и избухлива. Налице била
поС.на промяна в настроенията й. Вечер трудно заспивала. Многократно мисловно
преживявала случилото се. В резултат на злополуката била развила остра стресова
реакция и душевно разстройство. Към настоящия момент се твърди, че е налице оток
на глезена. Ищцата не могла да стои дълго време права, тъй като глезенът започвал да
отича, да изпитва болки и да променя цвета си. Придвижвала се с патерици, при това
не за продължително време. Походката й била силно накуцваща и все още била
нетрудоспособна. Налице бил хроничен болков синдром, който щял да я съпътства до
живот. ПоС.ния прием на различни медикаменти бил довел до качване на килограми и
проблеми със стомаха и корема. Сочи се още, че болките, изброени по-горе щели да
бъдат търпени продължително време, поради което справедлив размер на
обезщетението счита сумата от 100 000 за претърпените неимуществени вреди Сочи,
че била претърпяла и имуществени вреди в размер на 5032.90 лева, представляващи
медицински разходи.
Във връзка с изложеното се моли съдът да постанови съдебно решение, с което
да осъди „Ем Джи Груп БГ“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Х. Х. И. ЕГН
**********, сумата от 100 000 лева – представляваща неимуществени вреди, както и
сумата от 5032.90 лева представляваща сбор от суми, обезщетение за имуществени
вреди, за претърпеният инцидент на паркинга на хотела на ответното дружество
27.11.2023., ведно със законната лихва върху двете главници по чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
считано от 23.04.2024г. до окончателното им заплащане.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
„ЕМ ДЖИ ГРУП БГ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
3
гр.Велинград, ул. „Винчо Горанов” №9, представлявано от Я. С. Р. чрез Адвокатско
дружество „М.а, Г. и Партньори“, със съдебен адрес: гр. П., ул. „Ф. Ж. К." №*, ет.*,
адв. И. М.а, в който е изразено становище, че предявените искове са недопустими
поради липса на пасивна процесуална легитимация на ответника. Алтернативно и в
случай, че съдът приеме исковете за допустими, се твърди, че същите са изцяло
неоснователни.
Не се оспорват фактите по направената резервация за хотел „Grande Vista Resort
and Spa“ в Цигов чарк, престоя и напускането на обекта от страна на ищцата. Твърди
се, че за настъпилата злополука с Х. Х. И., ответникът разбрал от свои служители,
които се били притекли на помощ на ищцата в деня на злополуката.
Оспорва се твърдения механизъм на настъпване на злополуката, както и
твърденията, че пространството около хотела било непочистено.
Твърди се, че хотелът, стопанисван от ответното дружество, имал около 50 кв.м
павирано пространство, намиращо се пред входната врата на хотела, което било
перфектно почистено. Същото се твърди и за асфалтираната алея, непосредствено след
павираното пространство.
Твърди се, че според твърденията на ищцата, същата преминала безаварийно
през цялото пространство пред хотела, пресичайки отново безаварийно алеята,
стигнала до собствения си автомобил, който се намирал поне на 150 метра след входа,
отключила автомобила и започнала да товари багажа, като именно там се подхлъзнала
и паднала. Самата тя посочвала, че сняг бил завалял през нощта докато семейството
било в хотела. Не съществувало в цялото законодателство, а и в практиката изискване,
дължащият грижата за почистване на паркинг, при спрели автомобили, да извършва
каквито и да било действия между автомобилите или под тях. Почистване, според
ответника, би се дължало единствено и само по алеите и там където се предполага
автомобилите да маневрират.
В предходния смисъл се излагат твърдения, че следва неоснователност на
исковата претенция.
Твърди се, че не заледяването на околното пространство около хотела било
причината за падането, а ищцата била паднала поради залитане, предизвикано от
тежестта на багажа, който е товарела, подпомогнато от наличието на сняг, който
неизбежно имало в непосредствена близост до автомобила.
Твърди се, че „ЕМ ДЖИ ГРУП БГ“ЕООД не е нито собственик, нито
управляващ пространството, където е бил паркиран автомобила на ищцата.
Не се оспорва, а се и твърди от ответника, че единственото задължение, което
има ответникът е задължение вменено в чл. 8 от Наредбата за осигуряване на
обществения ред, организацията и реда при извършване на търговската дейност и
поддържането на чистотата и зелените площи на територията на община Батак.
4
Твърди се, че автомобилът на ищцата бил паркиран измежду други автомобили
на общинския паркинг, собственост на Община Батак.
На следващо място ответникът твърди, че за настъпване на процесната
злополука било налице съпричиняване от страна на пострадалото лице. Същата носила
и товарила багаж, при което ръцете й били заети. Предходното допринесло за това
ищцата да загуби равновесие и да падне. От друга страна липсата на свободна ръка, с
която да си помогне и омекоти удара допринесло за тежестта на травмата.
Отговорността на ответника се твърди да е по чл. 45 от ЗЗД, а за да се уважи
искът и да е изпълнен фактическият състав следвало да са налице кумулативно
следните предпоставки - противоправно поведение под формата на действие или
бездействие, вреда и причинна връзка между поведението и вредата. В този смисъл се
твърди, че действие от страна на ответника, с което да е увредил ищцата категорично
няма. На второ място, за да е налице бездействие, то било необходимо ответникът да е
бил длъжен и да дължи действие, а предходното не било вярно, тъй като последният
не бил собственик на пространството, където била паднала ищцата, както и не бил
собственик дори на самия хотел.
Сочи се, че „ЕМ ДЖИ ГРУП БГ“ЕООД управлявал хотела въз основа на
Договор за наем от 23.02.2023г., по силата на който ползвал сградите, разположени в
поземлен имот *****.***.*** в гр.Батак, общ.Батак, обл.Пазарджик, язовир „Батак“,
зона „А“, хотел Grande Vista Resort and Spa. Автомобилът на ищцата и съответно
мястото на което била паднала същата, се твърди да са в ПИ *****.***.****, който
имот бил общински и дружеството-ответник нямал сключен нито договор за наем,
нито договор за управление на общинския имот.
Твърди се, че паркингът бил безплатен, но общински и обстоятелството, че
клиентите на хотела, както и всеки друг гражданин можел да го ползва, не могло да
ангажира отговорност на ответника за плащане на обезщетение.
Относно твърдените от ищцата травми, болки и страдания се излагат
следните обстоятелства:
По повод на твърдените психологически травми се твърди от ответника, че
такива не били настъпили. Към исковата молба липсвали каквито и да било
доказателства за такава травма, липсвали и представени медицински документи или
листове от преглед, от които да стане ясно какво е било психическото съС.ие на
ищцата както по време на инцидента, така и към настоящия момент. Твърди се тежка
психологическа травма, смесено-тревожно депресивно разстройство като тези
твърдения били голословни, тъй като нямало консултации от страна на ищцата с лекар-
психолог, който да е поставил диагноза и назначил терапия.
Оспорва се твърдението, че ищцата била напълно зависима от околните за
извършването на елементарни неща от ежедневието - хранене, къпане и тоалет.
Твърдението било силно преувеличено като се излагат съображения, че счупеният
5
глезен по никакъв начин не пречел на храненето на един човек, нито пречи на тоалета
или къпането.
В проведените съдебни заседания страните поддържат становищата си.
Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата
молба, писменият отговор и доразвити в хода на производството, като обсъди и
анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при
съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,прие за установено от
фактическа и правна страна, следното:
Не се спори между страните относно обстоятелството, че ищцата е паднала до
паркираният им автомобил на дата - 27.11.2023 година, след като е била гост на
хотела собственост на ответното дружество.
Прието е за безспорно, че това падане е станало на паркинг /в т.см. снимка
намираща се на лист №166 от делото по данни от страните, срещу входа на хотела
на около 28 метра, маркирана в червено с „х“/.
В отношенията между двете страни, този факт е приет за безспорен и
отбелязването е направено с тяхно съгласие за целите на СТЕ.
Прието като доказателство е писмо от Община – Батак от 17.04.2024 г., в което са
посочили, че ПИ с ид. № *****.***..*** е частна собственост и в него е разположен
хотел „Гранде Виста“, управляван от ответното дружество.
От Националния институт по метеорология са представени и приети данни, че на
25.11.2023г. е започнал да вали дъжд, който в нощта срещу 26.11.2023г. преминал в
сняг и се натрупала снежна покривка. На 26.11.2023 г. средната денонощна
температура в района на к.к. „Цигов чарк“ на 1140 м. надморска височина е била
около минус 5 градуса. През деня на 26.11.2023 г. и през нощта срещу 27.11.2023 г.
валял слаб сняг на интервали и останало студено, отново с минусови температури
около минус 5 градуса.
Относно твърденията на страните и механизма на падането са разпитани
свидетели.
Свидетелят Д. Б. служител на хотел „Гранде Виста“ установява, че бил пиколо
към момента на падането на ищцата.Свидетелят идентифицира автомобила и мястото
на падане на ищцата на лист №166 и потвърждава, че там спирали автомобилите, като
мястото било оградено с ограда, но не било посочено, че е паркинг на хотела.
Установява, че от хотелът записвали номерата на колите на рецепцията в случай на
инцидент, а паркингът бил безплатен. Установява, че във въпросният ден валял сняг
вечерта, но на сутринта било почистено и паркингът не бил заледен. При падането бил
на работа и той се притекъл на помощ, предложил да извикат Бърза помощ, но
съпругът на ищцата отказал.Установява, че опесъчавали алеята пред хотела и паркинга
6
пред входа, където била паркирана колата на ищцата, за да не се заледи.Свидетелят
установява също, че на този паркинг можело да спират и други автомобили и от други
хотели или вили, което се случвало.
Разпитан е и свидетелят И. К. който установява, че е бил управител на хотела към
момента на инцидента, но вече не работел за ответното дружество. Установява, че в
деня на инцидента бил на работа от 7.зо часа и минал през главния вход, а не входа за
персонала, имало пясък и било опесъчено, имали и допълнителен пясък. Установява,
че паркингът не се ползвал само от тях, а и от всеки друг, тъй като няма бариера, няма
обозначение паркинг и съответно ограничения.Имали отделен малък собствен паркинг
който бил за персонала.
Разпитаната св.Ю. П. на длъжност старша камериерка установява, че разбрала за
инцидента и видяла, че ищцата е вече паднала.Била със св.Д. Б. и се притекли на
помощ. Сочи, че след като падне сняг помитат и опесъчават, в конкретния случай
пясък имало разхвърлян от предния ден.
Установява, че почиствали само пред хотела, паркингът не били длъжни да
почистват, но те понякога го почиствали и помитали. Установява, че не влизало в
задълженията им да опесъчават, както и че не било заледено в деня на инцидента, тъй
като стигнали безпрепятствено със св. Б. до падналата ищца – Х. И..
От допуснатата СТЕ се установява, че хотела, стопанисван от ответното дружество
представлява сграда с идентификатор *****.***..***.7, област Пазарджик, община
Батак, гр. Батак, ЯЗОВИР БАТАК - ЗОНА"А”, вид собств. - частна, функц. предн.
хотел, брой етажи -7, брой самост.обекти - 7, застроена площ от 1840 кв.м., построен в
ПИ с идент.№ *****.***..***, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване
/до 10 м./, площ 8988 кв. м., стар №61, квартал 12, парцел I, съгласно Заповед за
одобрение на КККР № РД-18-42/06.07.2010 г. на ИД на АГКК и Заповед за изменение
на КККР № 18-459-19.01.2015/19.01.2015г. на началника на СГКК – Пазарджик.
От експертизата се установява, че пред сградата на хотела е разположен от север
ПИ с идентификатор *****.***.****, област Пазарджик, община Батак, гр. Батак,
язовир БАТАК – ЗОНА "А", вид собств. - общинска публична, вид територия
Урбанизирана, НТП за второстепенна улица, с площ от 1495 кв. м., като на място
представлявала асфалтирана площ ползвана за паркинг.
На тази площадка паркирали МПС и от същата площадка се преминавало за достъп до
хотела към главен външен вход с плъзгаща врата, разположен в североизточната част
на северната фасада на хотела. Пред входа било изградено павирано пространство и
асфалтирана алея за пешеходен достъп. Съгласно показанията свидетелите и безспорно
приетото от страните, автомобилът на ищцата е бил спрян срещуположно пред входа и
павирано пространство с асфалтирана алея за пешеходен достъп, в крайната северна
част на ползваната за паркинг площ.
7
От заключението на вещото лице се установява, че разС.ието от входа на хотела до
мястото на падане, измерено на място и по данните от ЦМ на кадастралната карта е с
дължина от 27,93 м.л., а ширината на алеята пред входа е в размер на 7,60 м.л.
Площадката, ползвана за паркинг била с лека денивелация в посока юг - север до 0,68
м.л., като била изпълнена с настилка от асфалтобетон, на която с бяла водобазирана
боя за маркировка са разчертани 31 бр. паркоместа, включващо и синьо очертано
блокче за паркиране на МПС за инвалиди.
По делото е постъпило писмо от Министерство на туризма /МТ/ с вх.
№12335/30.12.2024г. -/лист 483 от делото/, от което се установява, че хотел ГРАНДЕ
ВИСТА РЕЗОРТ И СПА, с първоначално заявена категория „пет звезди“, е с адрес на
обекта: к.к. Цигов чарк, Язовир Батак, зона А, със заявен капацитет: 90 стаи, 180 легла,
с приложени към него документи. С вх. № Т-26-00-596/11.10.2024 г. заявителят/респ.
ответника в производството/ декларирал, че желае първоначално заявената категория
„пет звезди“ на цитирания хотел да се счита „четири звезди“. Заявлението-декларация
за категоризиране на цитирания обект е било разгледано за административно
съответствие на подадените документи. Констатирани са непълноти и нередовности в
подадените документи, за които заявителят е уведомен. След направените необходими
допълвания на изискуемите документи и информация, нередовностите в тях са
отстранени и е открита процедурата по категоризиране на туристическия обект като е
издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране с №
РК-18-13466/2024 г. - за хотел ГРАНДЕ ВИСТА РЕЗОРТ И СПА, валидно до
18.02.2025 г., съгласно Заповед № Т-РД-15-223/18.10.2024 г. на министъра на туризма.
На 26.11.2024 г. била извършена проверка на място от експертна работна група
(ЕРГ) в горепосочения обект за цялостно съответствие с изискванията за заявения вид
и категория, с предложение за определяне на вид и категория „четири звезди“ на
хотел ГРАНДЕ ВИСТА РЕЗОРТ, с установен капацитет 90 стаи, 214 легла, за което е
бил съставен констативен протокол за категоризиране от ЕРГ, съгласно изискванията
на Закона за туризма и Наредбата. След извършване на проверката от ЕРГ,
предложението е докладвано на заседание на Експертна комисия по категоризиране на
туристически обекти (ЕККТО), проведено на 16.12.2024 г. като е направено от ЕККТО
предложение до министъра на туризма за определяне на категория „четири звезди“ на
хотел ГРАНДЕ ВИСТА РЕЗОРТ.
Съгласно вписаните данни в съставения от ЕРГ констативен протокол за
категоризиране на място за настаняване - хотел ГРАНДЕ ВИСТА РЕЗОРТ, за
категория „четири звезди“ от 26.11.2024г. е констатирано наличие на места за
паркиране и/или гариране, в т.ч. обозначено минимум 1 място за хора с намалена
подвижност, 3.6 м. съгласно изискванията на Наредбата.
От писмото се установява, че нямало изрично регламентирано нормативно
8
изискване в Наредбата за определен брой паркоместа /аргумент: Раздел IV. 1.
Изисквания към изграждането на хотели категория „четири звезди“, Ш.1 към
Приложение №1 от Наредбата/, както и липсвало изискване за представяне на
документи, свързани с паркоместата.
В заключение Министерството не разполагало и нямало възможност да
предостави на съда документи, свързани с паркоместата или гаражите, освен
приложения констативен протокол на ЕРГ, за определяне на вид и категория „четири
звезди“ на хотел ГРАНДЕ ВИСТА РЕЗОРТ за 5-годишен срок.
По отношение неимуществените вреди са разпитани свидетели.
Разпитан е свид. С., който живее на семейни начала с ищцата, потвърждавайки фактите
за семейна почивка на 25.11.2023 г., когато пристигнали, установява точно подробно
изложените факти в исковата молба. Установява, че ги попитали на рецепция с кой
автомобил са като номер, записали номера, след което ги попитали, дали са спрели на
паркинга. При настаняването били придружени от пиколо, което взело куфарите им и
ги завело до стаята. Установява, че през нощта спрял тока в хотела, поради което
видели, че започнал да вали сняг. Решили, че ако токът не дойде и през деня, ще си
тръгнат, тъй като СПА-зоната не работела. От сутринта имало обилен снеговалеж.
Било неделя и след като токът не дошъл, някъде към обяд, връщайки се към хотела,
установили, че хората напускат, защото в хотела няма ток. Установява, че колите били
с натрупан сняг по тях и хората си ги почиствали. Наложило се на св. първо да отрине
комшийската кола, докато стигне до своята. Установява също така, че имало изкарани
хора от персонала, които да помагат, да чистят колите, да бутат, за да могат да излязат
и да си тръгнат гостите (от години не бил валял такъв хубав сняг – според свидетеля).
Установява също, че от персонала имало човек с по-стар джип, с който донасяли
гребла и помагали да отриват колите и да ги изкарат от паркинга на хотела.
Установява, че те се прибрали навътре, ходили на СПА-зоната, вечеряли, имало вече
ток и затова решили да останат. На другия ден след закуска облекли ски-екипите си, за
да освободят стаята и започнали с пиколото да товарят багажа. Когато излезли навън,
за да бутат количката с багажа, установили, че не било изчистено, но всъщност от
предния ден, когато били изривали колите изобщо не било изчистено - така било
останало, пътят бил на бабуни. Установява, че за да натовари колата си му се наложило
да направи около 10 курса с багажа, защото се хлъзгало много. След като натоварили
багажа и освободили стаята и при отИ.е към колата, за да си оставят личните вещи,
детето им казало, че не вижда и му блести от снега и леда. Тогава Х. се била върнала
да вземе очилата на детето от седалката до шофьора. В момента, в който тръгнала да
се връща дъщеричката им паднала отпред – пред колата. Свидетелят установява, че
тръгнал да я вдига, но в следващия момент чул отзад вик, и се обърнал, и видял, че
съпругата му Х. е паднала направо настрани до колата, точно до багажника. Започнала
да плаче и да вика, от болка. Свидетелят се притеснил много, защото смятал, че е
9
пострадала в участък около таза и кръста. После погледнал капачката, видял крака й,
че е в зимна обувка, която е висока, кракът й бързо се надул. Установява, че влязъл до
рецепцията да търси лекар и някаква количка, за да може да я вдигне, тъй като не
можел да я повдигне сам от земята. Установява, че слезли хората, които почиствали
покрива от снега, хора отвътре – от рецепцията, както и пиколото, но не успели да я
вдигнат, защото много се хлъзгало и тя буквално цит. „лазеше“ до предната врата.
Установява, че пътят, който е на хотела до рецепцията бил почти непроходим, а в ляво
може би имало път, който е по-полегат и излизал на асфалтов път. Установява също,
че знаел от свои познати, че същия ден пътищата във всички общини били
непроходими, при шофирането установил, че преди гр. Пещера е карал само на сняг.
След напускането на хотела се отправили към МБАЛ – Пазарджик, където били
посрещнати от д-р Ц. и получили количка, защото ищцата не можела да ходи. Качили
се на втория етаж, за да й се направят рентген. Установява, че вече не могли да свалят
обувката заради отока и се наложило да я срежат. Установява, че по съвет на д-р Ц.
направили само гипсова шина, застопорили крака и тръгнали да я транспортират към
гр. С. – болница „Пирогов“. Към 15:00 часа – 16:00 часа вече влизали в „Пирогов“ и
имало репортери на БТВ, които правели репортаж относно многото падания и
счупвания. Установява, че веднага, без упойка направили първото наместване на крака
и отново я изпратили за снимка, след което я приели за операция на следващия ден.В
този момент търпяла и изпитвала изключително силни болки.
Св.К. Т., В. И. и И. М. също дават сходни показания, относно неимуществените
вреди.
Свид. М., която познавала ищцата от 18 години и били близки приятелки, установява,
че след като разбрала за падането, поддържали поС.на връзка с П. С. докато премине
тежката операция. Установява, че първоначално съпругът й си взел отпуска и се
грижел за Х., като помагала и неговата майка, но след това се наложило да започне
работа и тя останала сама в къщи, като за да се придвижва из апартамента, закупили
офис-стол на колелца. Установява също така, че коледните празници ищцата била на
легло и в много тежко емоционално съС.ие, защото всеки бил с близките си, движел
се, обикалял, пазарувал, а тя не можела да отиде дори до детската стая сама.
Установява също, че ищцата Х. не можела да стъпва на крака си до края на м.януари
2024 г. После започнала леко да ходи, но март месец имала втора операция, след която
също била на легло известно време. През юли последвала още една операция за махане
на пирона, като през това време тя ходела на рехабилитация всеки ден, а едва в края на
месец септември започнала да ходи самостоятелно. Според свидетелката ищцата Х.
близо 7-8 месеца била абсолютно нетрудоспособна. Установява също, че от вкъщи се
опитвала през компютъра да работи, но всъщност нейната работа била свързана с
много пътувания и явявания из цялата страна по дела като проц.представител. Това
било невъзможно и защото от м. март до м. юни тя ходела всеки ден на
10
рехабилитации, след които кракът й ставал подут и син и тя нямала възможност за
пълноценен работен ден. Установява и че до датата на съдебното заседание, тя не
можела да шофира на дълги разС.ия, този крак й създавал дискомфорт, не го чувствала
стабилен. Установява, че били заедно преди няколко дни и трябвало да ползват
асансьор или да се качат по стълбите, като свидетелката й предложила да се движат по
стълбите, но Х. отказала, защото изобщо не можела да слиза и да качва стъпала.
Според свидетелката тези движения още не били възстановени. Установява също, че
всичко това й се отразило психически и емоционално много тежко, чували се почти
през ден, и ищцата започвала да плаче, и страдала, защото не можела да отглежда
детето си, а й се налагало мъжът й, да помага при тоалет, хигиенни нужди и къпане.
Затворила се в себе си, преустановила голяма част от контактите си за месеци, а освен
това получила и много грозни белези долу на крака й, които и в настоящия момент
били много по-тъмни и се виждали. Свидетелката разказва, че ищцата преди това
обличала рокли и високи обувки, официално облечена, но сега се съобразявала да е с
дълги панталони и маратонки. Преди инцидента посещавала пилатес и ходели заедно,
но след инцидента това било невъзможно, тъй като й било забранено да стъпва на този
крак въобще. Не можела да ходи и с патерици, а когато се налагало да излиза, според
свидетелката, изпитвала страх и ужас от заледяванията по улиците.
По делото е разпитана В. И. – сестра на ищцата, която установява, че след
инцидента животът на сестра й се променил драстично. До момента тя била активен
човек, а след това я поставили на легло за 6-7 месеца. Установява, че психически се
променила много, искали да имат и второ дете с П., което в този момент било
невъзможно. Продължително приемала обезболяващи и кръворазреждащи и всичко
това много я потискало. Била й споделяла, че в съзнанието си ищцата смятала, че ще
остане един инвалид. Свидетелката установява, че след всяка една от операциите,
ежедневието на сестра й било свързано с много болки и трудно придвижване. През
месец март 2024 г. започнали опити за стъпване на крака, а на работа се върнала в
края на месец август.
Разпитаната свидетелка Т. установява, че работела заедно с ищцата и разбрала за
инцидента, когато я посетила вече след изписване от болницата – в къщи, гледката,
която видяла била, че кракът е поставен върху възглавница с грозен голям белег,
целият червен и подут. Ищцата Х. била много потисната, а оплакванията й
продължили доста дълго време. Установява, че много дълго време била
нетрудоспособна, като първоначално дори не можела да ходи до банята да се изкъпе
самостоятелно, затова изобщо не работела, не можела да се грижи за детето си и се
чувствала зле психически. Установява, че П. С. – съпругът й, поел изцяло грижите за
детето, за нея и готвел, и чистел. Установява също, че след Коледа се чували често по
телефона, но Х. била в ужасно настроение и депресирана. Свидетелката установява, че
Х. се върнала на работа в началото на месец септември 2024г.
11
По делото е представена мед.докумнетация която съдът счита, че не следва да
обсъжда самостоятелно, тъй като в голямата си част тя е приета за целите на
допусната СМЕ и е изцяло обсъдена от д-р М. в приетото и неоспорено заключение.
От заключението се установява, че след подхлъзване и падане на 27.11.23г. в
курорта „Цигов чарк“, ищцата Х. И. била транспортирана до Спешно отделение на
МБАЛ-Пазарджик, където била прегледана, консултирана и изследвана, като се
установили данни за глезенна фрактура на десния крак. Лечението е извършено в "I-ва
клиника по ортопедия и травматология" на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов" ЕАД- С. по
повод трималеоларна фрактура на десен глезен.
Трималеоларната фрактура е тежко увреждане на глезенната става и представлява
счупване на двата глезена- външен и вътрешен, съчетано с отчупване на задния ръб на
големия пищял- третия малеол. Това увреждане се комбинира с увреди на връзковия
апарат на синдесмозата и сублуксация на ставата. То води до ставна нестабилност и до
трайно затрудняване на движенията на долния крайник и влошаване на качеството на
живот.
Установява се от изготвеното заключение, че при обичаен ход на оздравителния
процес движенията в глезенната става били затруднени до 7-8 месеца след травмата.
През това време протичат процесите на костно срастване и мобилността на ставата се
подобрява. Що се отнася до пълно функционално възстановяване било възможно този
период да продължи и до една година. Основното затруднение било ходенето, което е
основна функция на долния крайник. В период от 45 до 65 дни след травмата,
придвижване било възможно само с помощни средства, като стъпването на увредения
крак не се допускало, поради възможни усложнения. Това затруднявало дейностите в
бита, самообслужването, социалните контакти.
Непосредствено след травмата болката е твърде интензивна. Развивал се изразен
травматичен оток и кръвонасядане около счупванията и разкъсаните меки тъкани,
всеки опит за движение в ставата засилвал болката. По време на проведеното
оперативно лечение и последващите операции за премахване на остеосинтезните
средства, в ранния следоперативен период също имало интензивни болки, налагащи
прием на обезболяващи. Физиотерапевтичните процедури също така генерират
болкови усещания. И към момента имало редукция на интензитета на болката, но тя е
налична.
Установява се от заключението на експерта д-р М., че при ищцата е било
проведено оперативно лечение по спешност- открито наместване и метална
остесинтеза на счупванията- плака и винтове за малкия пищял, игли, серклажен тел и
винтове за големия пищял, супрасиндесмален винт стабилизиране на синдесмозата. На
05.03.24 година е отстранен супрасиндесмалния винт, имплантираните игли и
серклажен тел, а на 03.07.2024 г. била приета за екстракция на останалите
12
остеосинтезни средства и те били премахнати. Освен това е провеждано комплексно
медикаментозно лечение и физиотерапия.
Дали за в бъдеще ищцата ще търпи болки, свързани с получените увреждания,
според д-р М., тъй като се касае за тежко вътреставно увреждане на най-натоварената
става в човешкото тяло било възможно, дори при оздравяване без усложнения, ищцата
И. при физическо-статично и динамично натоварване и промяна на метеорологичните
условия да има болки в глезенната става.
По отношение на медикаментите по време на хоспитализациите е било прилагано
лечение с обезболяващи, противовъзпалителни средства и антитромботични
медикаменти. Последните са прилагани и в амбулаторно-домашна обстановка.
От заключението се установява, че е приключило костното срастване и
възстановяване на структурите на глезенната става. Не се установяват данни за
настъпили усложнения. Що се отнася до пълно функционално възстановяване на
функцията на крайника като мускулна сила и обем движения било необходимо
провеждането на физиотетерапия.
Прогнозата за възстановяване била добра, в предвид липсата към момента на
усложнения, характерни за този вид увреждания. Не било необичайно при някои хора
да отнеме и повече от 1 година, за да постигнат пълно възстановяване и те да се
върнат към всички нормални дейности без накуцване.
Травматичните увреждания на ищцата са получени от падане от собствен ръст,
при което е постигнато огъване и усукване в дясната глезенна става. Това може да
стане, независимо дали пострадалата е носила багаж или не.
При подхлъзване, дори и да можела ищцата да се подпре, по механизма описан
по-горе, счупването става от тежестта на тялото.
Най-често триглезенното счупване става по механизма супинация- външна
ротация т.е. стъпалото контактува със земята по външния си ръб и външна травмираща
сила извършва външно завъртане в глезенната става.
Непосредствено след травмата, травмирания крак се поставя на високо, защото
при отпускане и опит за придвижване много бързо се развива оток и болките стават
нетърпими. Поради това, болните са принудени да прекарват по-голяма част от
денонощието на легло. Изправянето и придвижването стават с патерици.
Според експерта от 45 до 65 дни след травмата не се разрешава подпиране или
стъпване на увредения крак. След това започва постепенното му натоварване.
Възможно е болката да остане за цял живот, ако се развие травматичен артрозоартрит,
каквито данни към момента нямало.
При изслушване на вещото лице д-р П. М. в открито съдебно заседание проведено
на 17.09.2024г. същият е посочил, че походката на ищцата не е възстановена напълно.
13
Тя имала затруднение в дорзалната флексия в глезенната става вдясно – там, където е
било счупването, което се отразявало на походката и затруднявало движенията, в
частност клякане. Клякането е било затруднено, тъй като тази става – глезенната става
при човека всъщност извършвала движения в една равнина и то е флексия и екстензия,
тоест сгъване и разгъване.
По отношение на механизма на счупването на глезенната става е отговорено от д-р М.:
„Тук механизмът има две основни класификации по отношение на глезенните
счупвания, аз съм цитирал една от тях, която е най-разпространена за клиничната
практика. Има супинация, тоест стъпване на външния ръб на ходилото, а от друга
страна външна травмираща сила завърта глезена с външна ротация по оста на
крайника. По този начин скочната кост счупва най[1]напред малкия пищял, като преди
това разкъсва връзките и след това отчупва медиалния, тоест вътрешния глезен и
задния глезен. Това е тежко вътреставно счупване с сублуксация на ставата, с
продължителен оздравителен период. Това е нестабилна фрактура, начинът на
действие е само оперативно, т.е. трябва да се извърши открито наместване и фиксация
с метали на отделните елементи на тази фрактура“.
Във връзка със зададен въпрос, как точно е настъпило увреждането, вещото
лице д-р М. е отговорило, че: „ Има огъване и едновременно с това завъртане и
осукване. Подобно завъртане и осукване може да се получи и на суха настилка, респ.
и при суха настилка ищцата е можела да получи същата травма.
Придаване ход на устните състезания проц.представител на ответника адв.М.а е
заявила, че не оспорват вредите, които са настъпили за ищцата, така както се
твърдят в исковата молба и както се установяват в процеса. Оспорват единствено
наличието на причинна връзка и отговорност те да почистват общински терен, който
се използва за паркинг.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна
страна:
За да се уважи искът по чл.49 от ЗЗД, във връзка с чл.45 от ЗЗД, спрямо
ответника „Ем Джи Груп“ ООД, следва да са налице кумулативно елементите от
сложния фактически състав на непозволеното увреждане, дефиниран в цитираните две
разпоредби, а именно: да е причинена вреда, тази вреда да е резултат от виновното
противоправно поведение на ответника, респективно, за да се ангажира отговорността
по чл.49 от ЗЗД е необходимо вредата да е резултат на виновно противоправно
действие или бездействие на лицата, ангажиращи отговорността на възложителя
на работа по чл.49 от ЗЗД, както и да е налице и причинна връзка между
противоправното поведение и настъпилите вреди за ищцата.
Във връзка със специалния състав на института на непозволеното увреждане от
възложител на работа по чл.49 от ЗЗД и за да се ангажира гаранционно-
14
обезпечителната отговорност на възложителя на работа, е необходимо да се установи
отговорността по чл.45 от ЗЗД на физическото лице /или лица/, на което е
възложена работа, при и по повод изпълнението на която, е станало увреждането, респ.
в процеса следва да се установят конкретни физически лица, на които е било
възложено да извършват почистване при снеговалеж.
По делото безспорно се установи, че ищцата е паднала на място, което е
общински терен, използван от ответника за нуждите на хотела и от трети лица като
паркинг безплатно за гостите.
От документацията изпратена от Министерство на туризма и придружителното
писмо не се установи процесното място да е посочено в документите за категоризация
като паркинг на хотела, като е посочено, че нямало такова изискване в нормативната
уредба.
Настъпилите вреди за ищцата при даване ход на устните състезания на
18.02.2025г. в о.с.з. се признават изцяло от проц.представител на ответника адв. М.а,
която заявява, че не поддържа направените възражения по отношения на вредите и
техния обем.
Съдът приема, че искът е неоснователен и недоказан.
На първо място падането е настъпило на около 27 метра от входа на хотела на
обозначено за паркиране място, но на терен изцяло публична общинска собственост на
община Батак с отреждане за второстепенна улица.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОС, вр. с § 7, т. 4 ПЗР ЗМСМА,
улиците в рамките на населеното място, които не са част от републиканската пътна
мрежа, представляват публична общинска собственост. Общината е длъжна да
управлява предоставената и собственост, в т.ч. улиците в рамките на населеното
място, в интерес на населението и с грижата на добър стопанин - чл. 140 КРБ и чл. 11,
ал.1 ЗОС. Дължимата грижа в полза на териториалната общност включва както
изграждане, ремонт и поддържане на улиците, така и полагане на грижи за чистотата
им, в т.ч. снегопочистване и осигуряването на безопасно придвижване на пешеходци
и возила.
Когато по силата на чл. 8 от Закона за нормативните актове, общинският съвет е
възложил с наредба задълженията си за поддържане на чистотата на територията на
съответната община на трети лица, каквито са специализирани предприятия, работещи
по договор с общината и собствениците и ползвателите на имоти на територията на
общината, то за вреди от техни противоправни действия или бездействия,
отговорността е на общината - обективна, безвиновна, гаранционно-обезпечителна
отговорност по чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД.
В случая в процеса не се доказа общината да е предоставила по какъвто и да е
начин стопанисването или управлението на имота, който е бил използван за паркинг.
15
Съгласно чл.108, ал. 1 от ЗДвП, пешеходците са длъжни да се движат по
тротоара, но съгласно ал. 2, т.1 от същият текст на закона, пешеходците могат да се
движат и по пътното платно, когато няма тротоар или е невъзможно той да бъде
ползван. При непочистен от сняг и лед тротоар или при заемането му от паркирани
коли в нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, правещо невъзможно ползването му за
преминаване на пешеходци, то отговорността за вреди на пешеходец при движението
му по пътното платно е на общината, която като собственик на имота има
задължение за почистване на улиците, в т.ч. за предприемане на мерки за отстраняване
на нарушенията, препятстващи движението на пешеходците по тротоарните платна.
По аналогия при неправомелно изполване на улицата за паркиране, макар и
второстепенна, отново отговорността не е на ответника за почистване на този терен ,а
на общината собственик.
От приетата СТЕ се установи безспорно, че падането е станало категорично в
ПИ с идентификатор *****.***.****, гр. Батак, язовир БАТАК – ЗОНА "А", вид
собств. - общинска публична, вид територия - урбанизирана, НТП - за
второстепенна улица, с площ от 1495 кв.м., като на място представлява
асфалтирана площ, ползвана за паркинг.
Правната теория приема, че „възлагането“ е отделяне на собствена работа и
фактическото й изпълнение чрез друг правен субект. При него едно трето лице се
натоварва с работа в чужд интерес (на възложителя). Изпълнението може да се
изразява както във фактически, така и в правни действия. За отговорността по чл. 49
ЗЗД е без правно значение формата, чрез която се осъществява възлагането на работа.
Дори в хипотезите, при които се изисква определена форма на договора, неспазването
на това изискване не освобождава възложителя от отговорност, ако са налице
останалите предпоставки от фактическия състав по чл.49 ЗЗД.
В съдебната практика (вж. - ППВС №7/1958 г., ППВС №4/1961 г., ППВС №9/1966
г., ППВС №4/1975 г., ТР №59/1974 г. на ОСГК, реш. № 465/28.12.2012 г. по гр.д.
№1157/2011 г.,IV г.о., реш. №142/05.06.2013 г. по гр.д. №419/2012 г.,IV г.о., реш. №
503/21.07.2010 г. по гр.д. № 1069/2009 г., III г.о., реш. № 141/08.01.2021 г. по гр. д. №
3052/2019 г., IV г.о.,реш. № 63/ 01.03.2016 г. по гр.д. № 4885/2015 г., ІV г.о. и др.) е
изяснено, че отговорността по чл. 49 ЗЗД на лицата, възложили другиму извършването
на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод тази работа, е за чужди
противоправни и виновни действия или бездействия; тази отговорност е безвиновна,
има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с
работата физически лица; възложителят може да се освободи от отговорност само ако
докаже, че увреждането не е причинено виновно от изпълнителя, или че вредата не е
настъпила от дейност, осъществявана при или по повод изпълнението на възложената
работа. Отговорност по чл. 49 ЗЗД възниква и когато причинителят на увреждането е
нарушил дадените му указания или надлежните правила за извършване на
16
възложената работа.
Изпълнителят отговаря за преките и непосредствени вреди от своето виновно
поведение, а възложителят – за неполагане на дължимата грижа при избора на
изпълнител. Отговорността на възложителя не се променя от това, че избраният
изпълнител е превъзложил работата - на свои работници или на подизпълнител, както
и ако подизпълнителят също превъзложи работата на свои работници или служители
(в т.см. – реш. № 465/ 28.12.2012 г. по гр.д. №1157/2011 г., IV г.о.). В
Регламентирането на използването на паркинга за хотела и неговата поддръжка
вкл. и почистване останаха изцяло недоказани в процеса.Не се установи ответникът да
е наел, този имот и същият да е регламентиран паркинг към хотела, независимо от
поставените рекламни плакати на хотел.
В случая без правно значение е, че ответникът чрез стопанисвания от него хотел
използва тази част, защото тя остава с непроменен статут на второстепенна
улица.Отговорността за поддържане и почистване на тази улица не е върху ответното
дружество /независимо от използването й, което безспорно се установи в процеса/, а
на община Батак.
От елементите на сложния фактически състав на чл.49 от ЗЗД не се установи и
доказа бездействие на служители на ответното дружество и причинна връзка между
безспорно настъпилите вреди за ищцата от падането.
При тези изводи, следва исковете да се отхвърлят изцяло, като недоказани.
По разноските.
Съобразно постановеният резултат отхвърляне на претенциите на ищцата, на
ответника съобр. нормата на чл.78 ал.3 от ГПК, се полагат разноски.
Такива са претендирани от дружеството „ЕМ ДЖИ ГРУП БГ“ ЕООД в общ
размер на 12 520 лв., от които 270 лв. – разноски за внесен депозит за СМЕ; 250 лв. –
разноски за внесен депозит по СТЕ и 12000 лв. – заплатено адв. възнаграждение.
Представени са доказателства за реалното извършване на посочените разноски.
От страна на процесуалния представител на ищеца адв.Д. е направено
възражение за прекомерност на заплатения адв. хонорар.
В случая минималната стойност на дължимия размер на възнаграждението по
иска за неимуществени вреди, изчислен съгласно чл.7, ал.2, т.4 от НМРАВ при
материалния интерес на спора от 100000 лв. възлиза на сумата от 8650 лв., а по
претенцията за имуществени вреди, съгласно чл.7, ал.2, т.4 от НМРАВ, при материален
интерес от 5032,90 лв. – в размер на 803,29 лв.; или общо 9453,29 лв.
С оглед преценката на всички обстоятелства, определящи дължимото
възнаграждение, съдът съобрази по този въпрос становището на ВКС (съгласно
Определение № 50015 от 16.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1908/2022 г., и Определение
17
№ 343 от 15.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1990/2023 г., II т.о. и др.), според което
НМРАВ не следва да се прилага, а посочените в нея размери на адв.възнаграждения
биха могли да служат единствено като ориентир при определяне възнагражденията, но
без да са обвързващи за съда и съдът разполага с автономна преценка за това дали
размерът на възнаграждението е съобразено с критериите по чл.78, ал.5 от ГПК.
Съобразявайки всички релевантни за този въпрос обстоятелства съдът приема, че в
случая дължимия размер на адвокатския хонорар на ответната страна следва да бъде
редуциран под минималните стойности по НМРАВ, като в полза на ответната страна
бъде присъден такъв в общ размер от 5000 лв. за положения труд в производството
пред ПзОС. Според настоящия съдебен състав така определеното възнаграждение се
явява пропорционално спрямо степента на фактическа и правна сложност на
конкретния казус, кореспондира с оглед обема и сложността на извършената работа,
като е адекватно на труда на процесуалния представител и броя на проведените
съдебни заседания с негово участие, в т.ч. съобразно цитираната практика на ВКС и
СЕС по този въпрос.
При това положение следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 5520
лева.
Воден от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Пазарджишкият
Окръжен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Х. Х. И., с ЕГН **********, с адрес гр.С. ул.
„Г. П." №**, вх.*, ет.*, със съдебен адрес гр.С. ул."Т. у." №*, ет.*, адвокат С. Ч.,
срещу „Ем Джи Груп“ ООД с ЕИК *********, представлявано от управителя
Я. Р., със седалище и адрес на управление: гр.Велинград ул. „Винчо Горанов“
№9, по реда на чл. 45 във вр. с чл.49 от ЗЗД, за осъждане на ответното
дружество да заплати сумите от 100 000 лева – представляваща
неимуществени вреди и сумата от 5032.90 лева представляваща сбор от суми,
обезщетение за имуществени вреди, за претърпеният инцидент на паркинга на
хотел „Grandе Vista Resort and Spa” в к.к. Цигов Чарк, собственост на
ответното дружество „Ем Джи Груп“ ООД с ЕИК ********* на дата -
27.11.2023г., ведно със законната лихва върху двете главници по чл. 86, ал. 1
ЗЗД, считано от 23.04.2024г. до окончателното изплащане, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Х. Х. И., с ЕГН **********, с адрес гр.С. ул. „Г. П." №**,
18
вх.*, ет.*, да заплати на „Ем Джи Груп“ ООД с ЕИК *********,
представлявано от Я. Р. със седалище и адрес на управление гр.Велинград ул.
„Винчо Горанов“, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, сумата от 5520 лева
разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр. П., с
въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на връчването му, на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
19